Кати Хопкинс
От смотанячка — богиня (7)

Седма глава
Пиесата

Петък. Обедната почивка.

Скъпо дневниче,

Аз съм Кайпора — повелителката на зверовете, чалнатото Момиче на зодиака, зодия Близнаци. Скапан живот! Цялата съм опъпчена, грозна съм и никой не може да ме понася. Миналата седмица беше ужасна.

Първо срещнах някакъв странен куриер на име Херми и той ми каза, че съм Момиче на зодиака. Кой знае как са се посмели за моя сметка с братовчедка си Неса, или каквато там му се пада. Може и да му е гадже и заедно да са спретнали всичко. Повече няма да му се водя по акъла. Дори изхвърлих на боклука глупавия мобилен телефон, който ми даде. И без това не можех да го използвам за друго, освен да се обаждам на него и в салона за красота. Въведох номерата на всичките си приятелки, но когато се опитах да им се обадя, не ме свърза. Що за глупост — телефон, от който можеш да говориш само с двама души?

И онзи идиотски сайт, към който ме засили. Каза, че благодарение на подредбата на планетите съм имала шанса за един месец да направя впечатление.

Впечатление като каква? Като смотанячката на класа?

Нещата стават и по-зле. Вече си имам три пъпки — една на челото, една на брадичката и една отстрани на носа. А косата ми стои накъдето й скимне. И това не е всичко. Днес в часа по английски г-жа Джонсън ми каза да чета на глас. Не можах, защото страницата ми беше размазана, а тя заяви, че ми трябват очила, така че да отида на преглед при старшата в клиниката. Старшата също каза, че имам нужда от очила. Просто прекрасно! Ще съм пъпчива и с очила. И щръкнала коса. Няма надежда за мен.

Опитах се да поговоря с Рут, но тя само чете ли чете. Това е най-скучната съквартирантка в историята на човечеството.

Страшно си падна по занятието за богини и след него си навзе разни книги от библиотеката по темата, което е причина още по-рядко да вдига глава от тях. Пък и напълно й подхожда да е повелителка на писаното слово. Докато аз съм повелителка на зверовете, очевидно защото на това и приличам — на зверилище. С очила. И пъпки.

Искам приятели. Искам да съм красива и изящна. Искам да играя Талула в училищната пиеса и да съм кралицата на цветята, а не повелителка на зверовете. Та, това е. Край. Амин. Тъпа история. Липсват ми Луси, Хло, Джес, Шарлот и Ели, а вече изразходвах фонокартите си за месеца в разговори с тях. Винаги звучат толкова щастливи и оживени — явно водят пълноценен живот. Знаех си, че така ще стане. Аз съм абсолютно сама. Пъпките са единствената ми компания. Искам, искам, искам да играя Талула. Прослушванията са днес следобед.

— Хей, Джема — повика ме Рут, вдигайки поглед от книгата си.

— Какво?

— Какво правиш?

— Пиша си в дневника. Защо?

— В книгата, която чета в момента, пише, че Кайпора е готина богиня, покровителка на животните.

— Е, и?

— Е, и не виждам тогава защо не ти харесва, че е твоята богиня. Мисля, че би трябвало да си поласкана. Забелязах снимката на кучето ти на стената до теб. Може би да си покровителка на зверовете означава, че си добър човек, който обича животните.

Ти си добра, помислих си, докато я слушах. Опитваш се да ме накараш да се почувствам по-добре, но не се получава. Аз си знаех, че съм повелителка на зверовете, защото изглеждах като такава.

— Проверявала ли си сайта днес? — попита Рут. — Може да имаш съобщение.

— Нямам и намерение. Мисля, че онзи Херми се забавлява за моя сметка.

— Аз пък мисля, че занятието беше интересно. Харесах и Неса. Не смятам, че ти се присмиваше, нито пък който и да било от нас. Така че, прегледай го.

— Е, аз и без това се канех да си проверя пощата. Бих могла да хвърля едно око и на сайта преди началото на прослушването — отговорих и включих лаптопа си. — А ти ще се пробваш ли за роля?

Рут поклати отрицателно глава.

— Аз ще се включа в програмата „В помощ на нуждаещите се“. Оказа се, че няма много желаещи, тъй като всеки иска да играе в представлението. Не искаш ли и ти да се присъединиш?

— Не — отвърнах. — Не си падам по такива неща. Какво ще правите?

— Нищо особено. Ще посещаваме възрастните хора в дома по-надолу по пътя и ще им четем.

Е, това напълно подхожда на Рут с нейните книги, казах си. Но за мен е твърде отегчително. Проверих за имейли от Джес и другите момичета, но нямаше нищо. Знаех си. Малко по малко започват да ме забравят.

Тъкмо се канех да си изключа лаптопа, когато от астрологическия сайт изскочи съобщение.

— Не говоря с теб — сопнах се на съобщението, изплезих се на екрана и станах от бюрото си.

Тогава Рут стана от леглото си и се настани на мястото ми.

— Тук пише: „Повелителко на зверовете, създай си име и открий призванието си! Имаш още три седмици“.

— Измисляш си — казах.

Рут се възмути.

— Не си измислям.

Надникнах иззад нея и видях точно това, което ми прочете. Странна работа, учудих се и набързо изключих лаптопа. Какво става тук? Вече и собственият ми компютър се майтапи с мен. Или Неса е казала на Херми за часа и че съм повелителката на зверовете, при което двамата хубаво са се посмели.

Закъснях за прослушването, тъй като старшата се бе свързала с мама и уговорила за ранния следобед час за очен лекар. Той потвърди, че се нуждая от очила, и след прегледа ме остави да си избера рамки. Каза, че ще ми изпрати очилата в училище, когато са готови. А дотогава ми даде очила за временно ползване.

— Сигурно се майтапите с мен — казах, когато се погледнах с тях в огледалото. Изглеждаха като дъната на стъклени бутилки, пъхнати в рамки. — Това е лудост. Приличам на клоун с тях.

— Те са само временни — отвърна той. — И гледай да ги носиш, млада госпожице, защото в противен случай ще натовариш още повече очите си и ще увредиш сериозно зрението си. Да не съм чул, че си ги сваляла, освен когато си лягаш да спиш вечер.

Да, бе!, възпротивих се. Как ли съм се оправяла досега!? Само да изляза оттук и веднагически ги скривам в чантата си. Няма начин да се покажа с тези очила. Ще изчакам, докато по-нормално изглеждащите пристигнат.

— Не се тревожете — каза старшата. — Аз лично ще предам на всички учители, че трябва да носи очилата през цялото време.

Да не би всички в това училище да са се съюзили срещу мен?, зачудих се на излизане от очния кабинет, отправяйки се към театралното ателие. Не знаят ли, че съдбата ми ме зове и ми предстои да получа роля в представление?

Когато пристигнах, прослушването беше в разгара си и момичетата репетираха някакъв танц. Г-жа Удс, учителката ни, погледна към мен и ми махна да се приближа.

— Прослушванията за Дебелия Сам са по-късно — каза тя, посочвайки ми скамейките в дъното на залата, където няколко момичета чакаха реда си.

Бях втрещена.

— Дебелия Сам? Не, не. Аз съм за прослушването за Талула — отвърнах. — Зная наизуст всичките й песни.

— Талула? Но за тази роля ни трябва високо момиче с руса коса. Освен това прослушването за нея вече мина. Сега сме на Блуси.

Зад нея виждах как Сара и приятелките й подскачаха на пръсти насам-натам. Също така забелязах, че когато г-жа Удс предложи да играя Дебелия Сам, Сара танцуваше доста близо до нас, така че явно чу, защото се подсмихна, след което го подшушна на Мерседес.

— Да… ще трябва да те направим да изглеждаш малко по-едричка — продължи г-жа Удс, — но тези очила са невероятна идея. Идеални за случая. Мисля, че с тях ще бъдеш великолепен Сам. Откъде ги взе? При костюмите ли ги намери?

— Не — проплаках, — очният лекар каза, че трябва да ги нося известно време. А за Талула бих могла да нося руса перука. Моля Ви, нека опитам!

— Не разполагаме с време да повтаряме всичко отначало — отвърна г-жа Удс, която започна да губи търпение. — Имаме още толкова роли да разпределяме.

— Тогава мога ли да се пробвам за Блуси! Записала съм се и за нея. Много Ви моля!

Г-жа Удс въздъхна дълбоко.

— Така да бъде, Джема. Но вече минахме веднъж танца, така че просто се включи, където можеш. Аз ще преценя дали се справяш.

Бързо се присъединих отзад към групата и взех да наблюдавам движенията им. Танцът беше различен от този, който учихме за представлението в началното училище, но след като го разучавах известно време, започнах да повтарям това, което правеха другите. Оказа се по-трудно, отколкото изглеждаше. Те тръгваха в едната посока, а аз — в другата. Те бяха репетирали преди това, а мен ме пуснаха в дълбокото. Мерседес подскочи грациозно назад, аз се завъртях напред и се приземих на пода с накривени на носа ми очила.

— Опа! — чух Сара да казва през смях.

Г-жа Удс плесна с ръце и ми даде знак да се изправя.

— Добре, момичета, стига толкова. Мисля, че видях достатъчно. Продължаваме нататък. По-късно ще съобщя решението си за ролята на Блуси. Така, момичетата отзад, които чакате, нека видим коя е подходяща за ролята на Лерой. Хайде, всички, които ще се явяват на прослушването, станете и се приближете насам. Останалите — заемете места в дъното.

Седнах отзад на скамейките и загледах изпълнението на шестте момичета, които се явиха за ролята на Лерой.

— Хубави очила — подхвърли подигравателно Сара. — Опитваш се да заприличаш на риба в буркан ли? — След което направи нещо, което, предполагам, беше имитация на риба — започна да отваря и затваря устата си.

Не си направих труда да й отговоря.

— О, горкото същество! — намеси се Мерседес. — Сигурно не е никак лесно да носиш очила.

Не отговорих и на нея. Ясно ми беше, че си правеше гаргара с мен. Минута по-късно я чух да си пее: „Имало веднъж едно грозно пате…“ и се разсмя.

Идеше ми да се разплача, но прехапах долната си устна и преглътнах сълзите си. Нямах никакво намерение да им направя удоволствието да ме видят разстроена. Не и ако можех да го избегна.

По-късно същия ден бе обявено, че Мерседес ще играе Бъгси, Сара ще е Талула, а Луис — Блуси.

На мен ми предложиха незначителна роля като погребален агент.

Само през трупа ми, помислих си. Социалните служби и програмата „В помощ на нуждаещите се“ току-що спечелиха още един активист.