Кати Хопкинс
От смотанячка — богиня (5)

Пета глава
Момиче на зодиака

Когато се върнах обратно в стаята ни, Рут вече спеше. Изчаках на следващата сутрин да отиде до банята и бързо включих лаптопа си. Отворих интернет експлорър и въведох адреса на астрологическия сайт.

Зазвуча приятна електронна музика, а нощно небе, обсипано с планети и звезди, изпълни екрана. Когато страницата се зареди, се появи формуляр в бледосиньо, в който трябваше да въведа името си, датата и мястото си на раждане. Прилежно попълних всичко и натиснах бутона ОК.

Секунда по-късно компютърът направо полудя. Ако някой на етажа все още спеше, то вече определено беше буден, защото гръмнаха фанфари, а премигващи светлини и заря осветиха екрана.

— Уау! — възкликнах и подскочих назад в стола си. — Това пък какво…?

Върху звездното небе светна надпис: „Поздравления, Джема, зодия Близнаци! ТИ си МОМИЧЕТО НА ЗОДИАКА на месеца!“. Фанфарите засвириха още по-силно, тан-та-да-дам.

Формулярът се завъртя и изчезна, а на негово място се появи нещо като карта с множество разчертания. Под нея пишеше: „Личен хороскоп“. Следваха страници с информация: слънчев знак — Близнаци; асцендент — Овен; Луната изгрява в Рак, а Марс — в Овен; Венера се намира в Рак, а Уран — в Козирог… и така нататък, и така нататък. Тази планета била в един знак, онази — в друг. Нищо не разбрах, освен че съм зодия Близнаци. Което вече си го знаех — рождената ми дата беше двайсет и шести май. Е, и?, помислих си, докато преглеждах страниците. Защо Херми би искал да знам всичко това? Освен ако не е фен на астрологията. Тъкмо се канех да си изключа компютъра, когато в долния десен ъгъл на екрана се появи едва забележимо съобщение.

„Здравей, Джема, зодия Близнаци, Момиче на зодиака, водена от Меркурий! Искай помощ и ще ти бъде дадена“.

И това беше всичко.

Екранът се изпълни с нощното небе и отново зазвуча приятната електронна музика. Голяма работа! Зодия Близнаци съм, а асцендентът ми е Овен или нещо подобно. Е, и? Почувствах се излъгана. Не зная какво точно очаквах, но определено не беше това. Нямаше никакви мъдри слова, които да са ми от полза, и определено не ми помогна със съвети какво да направя или кажа, за да си намеря нови приятелки. Като например: „Здравейте! Сигурно в началото сте ме помислили за малко чалната и леко пъпчива за момента, но чуйте това: аз съм Момиче на зодиака“. И всички щяха да паднат в краката ми. Пфу! Този сайт не ставаше за нищо. Но пишеше, че ако поискам помощ, ще я получа. Да поискам помощ от кого?, зачудих се.

Взех мобилния си телефон, за да проверя дали не бях пропуснала нещо като указание от сорта „какво да правя след това“.

Нямаше нищо в кутията за съобщения, освен снимка на Херми, на която изглеждаше страшно самодоволен. Е, както и да е…, помислих. Въпреки всичко, телефонът си беше готин, така че можех да използвам него, вместо стария, от който ми бе писнало. Ако не за нещо друго, то поне можех да се обаждам на приятелките си. Натиснах бутона за телефонния указател и видях, че някой вече беше влизал там преди мен.

Херми.

Пак този Херми!, възмутих се. Ама че е нагъл. За кого се мисли, че да си оставя телефонния номер? Голям умник, няма що! Може половината единайсетокласнички да са хлътнали по него, но не и аз.

Бас ловя, че планът му е до няколко седмици да подари телефони на всички нови момичета. Вероятно ги получава безплатно от „Меркюри Комюникейшънс“ и ги раздава наляво и надясно, за да привлича внимание. Но аз няма да се хвана, приятел!

Реших да му се обадя и да му го кажа.

— Хей, Момиче на зодиака! — каза той, когато минута по-късно се свързах с него.

— Да, аз съм, Джема, зодия Близнаци и нямам намерение да се присъединявам към фен клуба ти само защото ми даде мобилен телефон със своя снимка, на която изглеждаш супер мазно. Много съжалявам, но не си мой тип. Доста по-дърт си от мен. Пък и не си падам по мотори. — Тогава изведнъж ми хрумна, че може и да съм го засегнала, защото в едно от списанията на Хло веднъж четох, че момчетата приемат много тежко отказите. — Виж, извинявай, но просто не си падам по теб и освен това съм само в осми клас. Нищо лично.

От другата страна Херми, изглежда, се забавляваше.

— Не се притеснявай, всичко е окей — засмя се той. — Ти разгледа ли хубаво онзи уебсайт?

— Да. Пишеше, че ще получавам помощ за един месец. И това беше всичко.

— Разгледай го още веднъж! — каза Херми. — Хайде, Джема, не се горещи толкова. Опитай! Нямаш какво да губиш. Посети пак страницата. Струва ми се, че ще намериш нещо, което ще ти хареса. Хороскопът ти е под влиянието на Венера тази седмица.

— Под влиянието на Венера?

— Означава, че личните ти планети са свързани тази седмица.

И затвори телефона.

Така и направих. Заредих отново сайта. Първоначално нищо не се случи. После започна познатата електронна музика и се появи леко размазан текст. Опитах се да го разчета. Беше нещо за Плутон, че бил изравнен с Меркурий, и за Юпитер, че ми помагал да съм страшно убедителна. Обновление и шанс за един месец да направя силно впечатление и да разбера в какво съм наистина добра. Следваха обяснения за въздействието на планетите и разположението им. Нищо не разбирах. Тогава в горния ляв ъгъл на екрана се появи розов ваучер, ограден със сребристо. Точно под него с огромни мигащи думи беше изписано: „Разпечатай ме!“ Поне това се виждаше повече от ясно.

Тъкмо разглеждах какво съм принтирала, когато Рут се върна.

— О, не! — извиках. — Не може да бъде!

— Какво? Какво стана? — попита ме тя.

Захвърлих ваучера на пода.

— Този недодялан нехранимайко, този перко, куриерът Херми! Само той ще да ми е пратил тези ваучери за разкрасяване. Разкрасяване, а!?! Можеш ли да си представиш?

Почувствах се унижена. Как можеше да съм толкова глупава да си помисля, че си пада по мен? Тъпо, тъпо, тъпо. Още при първата ни среща ме е набелязал като новото момиче, което най-много се нуждае от разхубавяване. Що за наглост!

— Че какво лошо има в това? — попита Рут.

— Как какво? Точно затова е решил, че имам нужда от помощ. Сигурно си е помислил, че съм толкова грозна, че е задължително да отида на разкрасяване. Трябва да е забелязал пъпката ми. И косата ми. И униформата.

Рут вдигна ваучера от пода и го приглади.

— Ваучери за салон за красота „Пентаграм“ и… о, леле, Джема, тук пише: „Без ограничение. Независимо от цената, независимо от услугата. Клиентът получава всичко, което желае“.

— Ха — прекъснах я, — бас ловя, че някое от гаджетата му е собственичка на салона и го е хванала да раздаде тези ваучери, за да развие бизнеса си.

— Тук пише, че ваучерите важат за двама — продължи Рут, четейки по-нататък. — За тази събота са. Пише, че трябва да имаш разрешение от майка си. О, виж, освен това в четвъртък вечер в салона ще се проведе занятие на тема „Как да открием богинята в себе си!“ Това е тази вечер.

— Богинята в себе си?! Да бе! — отвърнах, грабнах листа от Рут и го забодох на дъската за бележки. — Няма да искам разрешение от мама. Може тя да използва ваучерите, когато дойде на посещение. Няма смисъл да бъдат пропилявани. На мен разкрасяването обаче не може да ми помогне — аз съм безнадежден случай. А що се отнася до богинята в мен — мисля, че е мъртва.

Погледнах с надежда към Рут, но тя явно не се усети, че тук беше моментът да каже: „О, не е вярно, Джема, изглеждаш страхотно“. Джес винаги го правеше, щом започнех да се жалвам за външния си вид. Както и аз правех същото за нея, когато й се случеше да се ядосва на косата си. Беше едно от онези неписани правила между приятелки. Рут единствено вдигна безпомощно рамене и се загледа право в пъпката на челото ми.

— Мисля, че вече изчезва — каза тя и после погледна към брадичката ми. — Но май ти излиза друга…

Аз се обърнах към огледалото. Беше права. Още една гадна пъпка подмолно си проправяше път под кожата ми. Сигурно беше заради шоколада, който изядох снощи. Така ми се пада, помислих си и се протегнах за телефона. Имах намерение да кажа на Херми какво точно мислех.

— Е, здравей отново, Момиче на зодиака! — каза той, когато вдигна.

— Можеш да си прибереш глупавите ваучери и да ги запратиш на Уран.

— О, много оригинално — разсмя се Херми от другата страна. — Това не го бях чувал преди.

— Ваучери за козметик! Как можа? Сигурно ти изглеждам страшно грозна?

— Хей, хей, нищо подобно, Джема. Казах ти — Венера е в добро разположение. Това ще рече, че тази седмица има положително влияние върху теб.

— Е, и? Какво е Венера? Планета. И какво може да направи?

— Ами, Венера е планета на красотата и хармонията и е в добра позиция в хороскопа ти, дечко. Опитвам се да ти помогна, не да те обидя. И… не ме разбирай погрешно, но изглеждаш много сладка за осмокласничка.

За миг направо онемях. Това беше най-готиното нещо, което някой ми бе казвал за цяла седмица. За цял месец. Че и за цялата година. Като бях малка, хората непрекъснато ми го повтаряха. Чувах го и в началното училище. Дори в седми клас. Дотогава с минимални усилия изглеждах два пъти по-добре. Но от известно време всичко сякаш се обърка. Като че ли ми бяха сменили главата, а и косата ми си правеше каквото си поиска.

— Ами… благодаря! — изпелтечих. — Ъ… И извинявай, задето ти наговорих, че раздаваш телефони, за да си печелиш фенки.

— Не и аз, сладурче! Ти си единствената, която получи такъв. Момичето на зодиака е само едно за даден период. Пък и не съм някой натрапник, който ходи да се сваля на момичетата, а твой покровител за един месец.

— Мой какво?

— Покровител. Всяко Момиче на зодиака си има свой покровител според зодията.

— Но защо точно аз?

— Защото си зодия Близнаци. А зодия Близнаци се управлява от Меркурий, което ще рече — от мен.

Спомних си надписа на тениската му — „Меркюри Комюникейшънс“.

— Но… Какво? Как? Искам да кажа, защо може да има само по едно Момиче на зодиака и защо аз?

— Все същите въпроси. Ти си Момичето на зодиака този месец, защото звездите сочат, че си ти. — Застанали са в определен ред, който, най-просто казано, показва, че ти предстои труден период и планетите ще ти помогнат да го преодолееш.

— Как?

— Ще разбереш. Повярвай ми. Само не се отказвай. И чети внимателно в сайта следващия път. Може да ти е от полза.

Когато приключихме разговора, се върнах към астрологическия сайт и там действително пишеше, че зодия Близнаци се управлява от планетата Меркурий и че като Момиче на зодиака, имам подкрепата му на мой личен покровител. Херми. Съвсем се обърках. Покровител? Управляваща планета? Влияния на Венера? Какво означаваше всичко това? И какво общо имаше Херми с него? Че какво като работеше за „Меркюри Комюникейшънс“? В крайна сметка беше само един куриер там, нали?

Когато слязох за закуска, забелязах, че в столовата цареше някаква превъзбуда.

— Какво става тук? — попитах Роуз Уотсън, която си вземаше препечена филийка и фъстъчено масло от бюфета.

Тя посочи с глава към фоайето:

— Пиеса по случай края на първия срок — отвърна тя. — Съобщението е в централното фоайе. Отнася се за седмите, осмите и деветите класове.

— Наистина ли?

Роуз кимна с глава.

— Прослушванията ще са в петък следобед. Приходите от пиесата ще се използват за построяването на нова лаборатория. Естествено, ако не искаш да участваш, можеш да се включиш в някаква социална програма, като „В помощ на нуждаещите се“ например.

За съмнение и дума не може да става, помислих си. Повече от ясно беше къде щях да се включа. Участието в представление е сигурен начин да се сприятелиш с много хора.

— Кое ще е представлението?

— „Бъгси Малоун^[1]“ — отговори Роуз и се отправи към приятелките си Грейс и Имогена.

Бъгси Малоун! Супер!, зарадвах се аз. Правихме го в началното училище. Аз играх Блуси, приятелката на Бъгси. Това беше знак на съдбата.

Сигурно това означаваше Венера, или както е там, да бъде в добра позиция. Звездите се съюзяваха, за да ми помогнат, както каза Херми. Ако действително беше така, можеше дори да получа ролята, която толкова исках в началното училище — Талула. Джоди Фостър я игра във филмовата версия — най-доброто изпълнение на всички времена. Бях научила всичките й песни, в случай че момичето, което я играеше, хванеше грип или нещо подобно в деня на представлението. Направо подлудявах нашите, изпълнявайки целия й репертоар сутрин, обед и вечер, че понякога и насън, както твърдеше мама.

Талула беше направо върхът като невръстна богиня. Ако сега получех тази роля, щях да привлека внимание. Така става с всеки, който играе Талула. Върви ръка за ръка с ролята.

Бях толкова въодушевена, че едва си изядох закуската и се втурнах към таблото за съобщения, за да се запиша за прослушване. За мой ужас, под името Талула вече бяха записани четири — Сара, Мерседес, Таша и Луис.

Голяма работа, помислих си. Мога да се явя на прослушване за две роли — Талула и Блуси. Затърсих Блуси, за да видя дали някой беше вписал името си за нея. Същите четири имена стояха и там — Сара, Мерседес, Таша и Луис.

Ако не можеш да ги победиш, присъедини се към тях, помислих си, извадих химикала си и прибавих своето име в края на списъка.