Кати Хопкинс
От смотанячка — богиня (11)

Единадесета глава
Планета Европа

Следващата седмица се ориентирах вече много по-лесно из училище и с лекота намирах стаите, в които имахме занятия. Заех се сериозно с уроците, опитвайки се да не мисля за нови приятелства и за това дали съученичките ми ме харесваха, или не. Освен това реших да не обръщам внимание на еуфорията около репетициите на „Бъгси Малоун“, която отекваше по коридорите на училище всяка вечер, понеже всички участници мислеха само за пиесата. Вместо това се опитах да се съсредоточа върху важните неща в живота ми. Постепенно Рут започна да се отпуска в мое присъствие и на мястото на предишната свенливка се появи едно мило и добро момиче. Ясно е, че не беше като Джес или някоя от останалите ми приятелки, но в крайна сметка, никой не можеше да ги замени. Всеки ден проверявах сайта, за да видя дали Херми не бе пратил нещо интересно за втората ми седмица като Момиче на зодиака, но все така не разбирах кой знае колко от написаното там. Имаше списък с предсказания, които все едно бяха написани на патагонски.

Понеделник: Меркурий и Плутон се намират в необичайна за тях хармония.

Еми, браво на тях!, помислих си и денят ми наистина мина леко. Роза, Имогена и Грейс ме помолиха да участвам в техния отбор за състезанието по история. И Таша ми направи място да седна до нея. На Сара, разбира се, това никак не й се понрави.

Вторник: изключително плодотворен период — Луната се изравнява с Юпитер.

Е, за десерт вечерта ни дадоха плодова салата, така че може би това е било.

Сряда: Слънцето е свързано с Уран, така че очаквай неочакваното.

Подхлъзнах се на току-що измития под в коридора на училище на път към стаята по математика. Това определено си беше неочаквано. Почувствах се супер тъпо.

Четвъртък: изравняването на Сатурн с Меркурий поражда деликатни ситуации.

Еми, спречках се със Сара, когато ме попита къде е питомната ми мишка, сиреч Рут. Отговорих й, че нямам такава, но затова пък съм видяла един огромен плъх да излиза от стаята на Сара вчера. Не особено приятна среща.

Петък: поредният хармоничен съюз между Плутон и Слънцето.

Беше нормален ден. Следобед г-жа Блейн ни събра, за да ни даде някои съвети за следващото ни посещение в Чирън Хаус, и ни каза да измислим нещо, което бихме могли да занесем. Но това беше всичко.

Събота: Юпитер е благосклонен.

Браво на него!, помислих си и се приготвих за съботната си разходка из селото с Рут.

— Нашите ми пратиха някакви пари — довери ми тя на път към автобуса и повдигна рамене. — Чувстват се виновни. Предлагам да ги изхарчим!

— Яко — отвърнах. — Юпитер май наистина си го бива.

Рут ми хвърли един от нейните погледи, с които сякаш ми казваше: „Ти си супер странно момиче“, но бях сигурна, че започваше да ме харесва. Вече не се криеше толкова в книгите си и дори произнасяше по две изречения наведнъж.

— Зодиакални му работи — обясних. — Оказва се, че Юпитер е в страхотно настроение. Макар все още да не ми е ясно как да разбирам тези неща. Това ли е всичко? Посетих едно занятие за богини, направих си косата и получих страхотни продукти, с които да я поддържам права. След това Херми каза да се включа в програмата „В помощ на нуждаещите се“ и макар да ми беше приятно да срещна г-жа Хамилтън, не мога да спра да си задавам въпроса: „Е, и какво от това?“ Само това ли ще постигна като Момиче на зодиака — доброволка с хубава прическа, която посещава възрастни хора по домовете?

— Минали са само две седмици — каза Рут. — Може би най-доброто все още предстои.

Или най-лошото, помислих си аз. Първите две седмици не бяха кой знае колко приятни.

Изкарахме си страхотно следобеда. Обикаляхме по магазините, пробвахме разни дрехи и козметики, а Рут настоя да ме почерпи с горещ шоколад и вкуснотиите, които си поръчахме в гръцкия деликатесен ресторант надолу по главната улица. Избрахме него измежду многото други заведения, защото се казваше „Европа“, също като нашето общежитие в училището. Не разполагах с кой знае колко джобни, а и предпочитах да изхарча това, което имам за ваучери, с които да се обаждам на приятелките си по телефона, така че се почувствах гадно за това, че Рут се ръсеше за всичко, но тя, изглежда, нямаше нищо против.

— Че какво да правя с тези пари? — ухили се доволно, докато си хапваше десерта. — Можеш да ми викаш Юпитер!

— О, не! — извиках аз. — Само не ми казвай, че и ти си от тях.

— Ни най-малко — отвърна тя и кръстоса погледа си. — Само аз съм си. Повече от обикновена.

В този момент собственикът на деликатесния ресторант ни приближи с две невероятни парчета торта, които остави пред нас.

— За сметка на заведението — каза той с гръцки акцент, потупа се по закръгленото си коремче и се усмихна. — Яжте де, аз черпя. Днес съм в страхотно настроение.

Не можах да се стърпя:

— Да не би случайно името Ви да е Юпитер!?

Той, изглежда, се стъписа, но бързо се окопити и се разсмя.

— Повечето хора ми викат Джо, но ако искаш можеш да ме наричаш Юпитер. Нямам нищо против.

След като ни остави, сбутах Рут.

— Видя ли престилката му?

Рут кимна.

— Същите звезди и планети като на татуировката на Херми.

— И вратовръзката на д-р Кронос, и обеците на Неса — допълних.

— Освен това ресторантът се казва „Европа“, което, както знаем от училище, е…

— Една от четирите луни на Юпитер — довърших мисълта й.

Рут огледа внимателно веселяка от деликатесния.

— Хм! Джо, Юпитер… Чудя се дали е един от тях!? Не бих имала нищо против да ми е покровител, ако е така. Погледни само всички вкуснотии.

Аз се разсмях.

— Аха, несъмнено по-добър вариант от момче с татуировки и мотоциклет.

— Говорим за вълка, а той — в кошарата — каза Рут. — Погледни вляво!

Херми тъкмо паркира мотора си отвън. Минута по-късно влезе в ресторанта.

— Здравей! — каза той на Джо, след което се обърна към нас. — Виждам, че вече сте се запознали с баща ми.

Рут и аз се спогледахме и направо онемяхме.

— Колко планети има в астрологията? — попитах Херми, когато седна при нас на масата.

— Десет — намеси се Джо, донасяйки в чиния сандвич с шунка и сирене за Херми. — Слънце, Луна, Венера, Меркурий — тук смигна на Херми, — Юпитер, Марс, Нептун, Сатурн, Уран и Плутон.

— А… би ли… дали… мислите ли, че е възможно тези планети да са тук, на земята, в човешки облик? — попитах плахо. — Като в старите времена в Древна Гърция.

Джо потри брадата си.

— Мнооооого интересен въпрос! — каза той и се обърна към Херми. — Това е твоето Момиче на зодиака, нали?

Херми кимна утвърдително.

— Голяма умница е — рече Джо и се върна зад бара, където доволно се усмихваше на себе си.

— Е? — попитах.

— Какво „Е?“ — отвърна Херми.

— Е, вие превъплъщения на планетите ли сте, или не?

— Сложна работа. Не е толкова просто — каза той и се усмихна широко, после протегна ръка и размърда мускулите си. — Макар хората да ми казват, че имам божествено тяло.

Джо прихна да се смее иззад бара.

— Е, ще отговориш ли на въпроса ми? — настоях.

Херми поклати глава.

— Може би. Какво би искала да знаеш?

Идеше ми да го фрасна с нещо. Никога не ми даваше ясен отговор.

— Каквото и да е.

— Имам едно-единствено съобщение за теб днес, пиленце — каза Херми. — Следващата седмица Меркурий ще е ретрограден.

— Което ще рече…?

— Меркурий е планетата на общуването, така че, когато е ретрограден, обикновено настава пълна бъркотия в комуникациите, получават се недоразумения, сривове в системите за връзка, компютърни грешки, писма се доставят на погрешни адреси. Реших, че ще е най-добре да те намеря и лично да ти го кажа, преди всичко да започне да се случва.

— В такъв случай, хубава или лоша ще е седмицата ми?

— От теб зависи каква ще я направиш — каза той, погълна лакомо сандвича си, стана и се приготви за тръгване. — Всичко е възможно.

— Хермиии. Винаги правиш така. Все говориш с недомлъвки и не ми казваш абсолютно нищо.

Херми се усмихна широко.

— Всичко ще е наред. Само продължавай напред и не се отказвай. Да си ретрограден не е болка за умиране… В никакъв случай. Както вече ти казах, животът е такъв, какъвто си го направиш. До скоро!

Само че това никак не ме успокои.