Робърт Лъдлъм, Джеймс Коб
Мистерията „Миша“ (39)

38

Анакоста, Мериленд

Кабинетът без прозорци не предлагаше директен контакт със света навън и само цифровият часовник на бюрото му и умората в костите напомняха на директора на Първи секретен отдел, че е среднощ. Клайн побутна очилата към челото си и потърка парещите си очи.

— Да, Сам — обади се той на червения телефон. — Свързах се с капитана на „Хейли“. Успял е да се приближи на петдесет мили от остров Уензди, преди да се сблъска с непроходим паков лед, прекалено твърд, за да може корабът да премине. Бил е принуден да се оттегли заради силната буря, но смята да опита отново, щом времето се подобри.

— Получили ли са някакъв сигнал от Смит и неговите хора? — попита президентът Кастила и по гласа му личеше, че е толкова изтощен, колкото и Клайн.

— Радиовахтата на „Хейли“ докладва, че тази сутрин може и да са уловили вероятни следи от трансмисия от мобилния предавател на острова, но нищо, което да се декодира. Явно Смит не е бил в състояние да възстанови големия предавател на станцията или сателитния телефон. Това може би значи нещо, а може би не. В този смисъл имаме една добра новина. Космическото командване на ВВС докладва, че слънчевата активност е достигнала връхната си точка и йоносферните условия се подобряват. До утре вече трябва да имаме поносими комуникации.

— А стратегическото разузнаване? — попита Кастила.

— След като Смит и неговият екип отидоха там, над Уензди е минал един наш сателит, а тази вечер над острова е прелетял военноморски патрулен самолет „Орион“ от „Дъч Харбър“. И двата подхода са били неубедителни. Има прекалено много сняг в облаците и това не ни позволява ясна видимост към земята нито с инфрачервени детектори, нито с термографски уреди. По разписание имаме още един сателит, който трябва да мине по-късно утре сутринта, след като времето се проясни.

— От всички чувам само това изречение — огорчено каза Кастила. — „След като времето се проясни.“

— Все пак не сме пълни господари на съдбата си, Сам. В този свят има сили, с които не можем дори да започнем да се борим.

— И това е съвсем очевидно. — Откъм връзката с Белия дом настъпи мрачно мълчание. — Какво стана с разследването на ФБР на инцидента с пресрещането в Аляска? Има ли вече някакви предположения кой може да стои зад това?

— Стигнаха буквално до задънена улица, господин президент. Със сигурност знаем, че сме попаднали на звено от руската мафия, но то явно е изпълнявало външна за тях поръчка. Що се отнася до самоличността на истинските подстрекатели, още нямаме представа кои са. Единствените хора, които можеха да ни кажат, загинаха в катастрофата.

По линията пак настъпи мълчание.

— Фред — каза накрая Кастила. — Реших да изпратя на остров Уензди поддържащите сили. Смит и неговият екип може би наистина изпитват трудности с комуникациите, но аз имам лошо предчувствие за ситуацията там.

Клайн потисна въздишката си на облекчение.

— Сам, напълно съм съгласен с това решение. Всъщност седях тук и се чудех как да формулирам същото искане. Мисля, че там сигурно е възникнал някакъв инцидент. Ако не е попаднал в беда, досега Смит да ни е докладвал за ситуацията — независимо дали комуникациите са лоши или не.

— За нещастие, както всичко друго, поддържащите сили са в изчакване, докато това безбожно време не се оправи! — Кастила се разгорещи. — Просто се надявам там да е останало нещо за поддържане.

— Информирахте ли руснаците за решението си, господин президент?

— Не, нито пък смятам да го правя, Фред. Това е една от причините, поради които избрах да проведа операцията явно. Генерал Баранов, нашата руска връзка, беше на линия и чакаше от самото тръгване към Уензди. Буквално не мърдаше от телефона. А сега, от последните девет часа насам, вече „не е на разположение“ и неговият адютант не е упълномощен да казва нищо, освен „ало“, когато вдига телефона. Започвам да надушвам нещо крайно нередно.

— От самото начало подозирахме, че руснаците крият нещо, свързано с катастрофата на „Миша“. Може би Смит го е открил.

— По дяволите, те дойдоха при нас! Те ни помолиха за помощ!

Клайн въздъхна и свали очилата на носа си.

— Пак ти казвам, Сам, имаме си работа с руското правителство. За руския политически лидер конспирацията е като дишането, тя е механизъм за оцеляване. Освен това си имаме работа и с руската култура. Помниш ли как ги нарича Чърчил: „Ориенталци със запасани ризи“. Да предполагаме, че логиката и мотивите им винаги ще бъдат като нашите, е погрешно.

— Но защо ще рискуват и ще отблъскват моята администрация сега, след като сме сложили толкова неща на масата между държавите ни?

— Трябва да е заради нещо… — За момент Клайн млъкна, докато търсеше подходяща дума — … изключително. Пуснах моите хора в Руската федерация да проучат катастрофата на „Миша“ още в началото на тази операция и всичко, което са в състояние да установят засега, е, че информацията е абсолютно засекретена. Освен това са попаднали на израза „Събитието от пети март“.

— Събитието от пети март? Какво е това?

— Засега нямаме представа. Това е евфемизъм за някакъв по-голям сценарий на бившия съветски режим. Катастрофата на „Миша 124“ явно е само една част от по-големия план. Изразът предизвиква почти ужас в сегашното руско правителство.

— Дай ми повече подробности — потиснато каза Кастила.

— Вече работим по въпроса, но може да отнеме известно време. На тази тема руснаците държат капака херметически затворен.

— Ясно — тонът на Кастила спадна заплашително с цяла октава. — През това време ние се излагаме на смъртна опасност, за да може президентът Потренко да се чувства по-удобно. Ако ни забива нож в гърба по каквато и да е причина, ей Богу, ще се разкайва за деня…

— Предлагам да изчакаме доклада за ситуацията на полковник Смит, господин президент — тихо го прекъсна Клайн. — Той ще ни даде по-добра представа в какво положение сме.

— Само се надявам да е в състояние да докладва, Фред. Ще чакам в Белия дом.

— Аз оставам тук, в главния щаб, докато имаме развръзка, господин президент. Ще ви държим в течение.

— Разбрано, Фред. До сутринта ни остава дълга нощ.