Базил Лидъл Харт
История на Втората световна война (78)

Втората фаза на войната

Сега Великобритания остава единственият активен противник на нацистка Германия. Но тя е в много опасно положение, оголена във военно отношение и застрашително заобиколена от брегова линия, дълга 3000 км, която се контролира от противника.

Нейната армия стига Дюнкерк и успява да се спаси от плен само заради странното решение на Хитлер да спре настъплението на танковите части за два дни, когато са само на 15 км от последното пристанище, от което британците могат да се измъкнат, а по това време то е почти неохранявано. Тази заповед за спиране на настъплението е предизвикана от сложни мотиви, включително от суетното желание на Гьоринг работата окончателно да бъде свършена от Луфтвафе.

Въпреки че по-голямата част от британската армия успява да се измъкне, тя губи повечето от оръжията си. Докато оцелелите от 16-те дивизии бъдат реорганизирани, има само една добре въоръжена дивизия, която да защитава страната, а флотът е държан далеч на север извън обсега на Луфтвафе. Ако германците бяха извършили десант в Англия по което и да било време през месеца след капитулацията на Франция, възможностите за съпротива щяха да бъдат нищожни.

Хитлер и военачалниците му не са подготвени за нахлуване в Англия и дори не са изработили планове за такава важна стъпка след поражението на Франция. Той оставя този изключително важен месец да се изниже, очаквайки Великобритания да се съгласи на мир. Дори и когато повече няма надежда това да стане, германските приготовления са твърде колебливи. Когато Луфтвафе не успява да прогони от небето Кралските ВВС в битката за Великобритания, ръководителите на сухопътните войски и на флота всъщност са доволни от даденото им по такъв начин извинение да отлагат нахлуването. Още по-забележителна е готовността на Хитлер да приема извинения за неговото отлагане.

Архивните сведения за водените от него неофициални разговори показват, че това се дължи отчасти на нежеланието му да унищожи Великобритания и Британската империя, на която той гледа като на стабилизиращ елемент в света и все още се надява да я направи свой партньор. Но освен това нежелание има и една нова причина. Вниманието на Хитлер отново е насочено на Изток. Това е основният фактор, оказал се решаващ за запазването на Великобритания.

Ако Хитлер беше съсредоточил усилията си върху разгрома на Великобритания, съдбата й почти със сигурност щеше да бъде решена, защото, въпреки че пропуска най-добрата възможност да я завладее директно, той можеше да стегне такава примка около нея с комбиниран натиск на военновъздушните сили и подводниците си, че там постепенно да настъпи глад, който в крайна сметка да доведе до пълното й сгромолясване.

Хитлер обаче разбира, че не би могъл да вложи всичките си ресурси в това усилие по въздух и по море, докато Червената армия стои на източната му граница, заплашвайки Германия по суша. Затова той твърди, че единственият начин да бъде подсигурен германският тил е да нападне и да победи Русия Подозренията му относно руските намерения от дълго време го вълнуват най-много.

Хитлер се опитва сам да се убеждава, че Великобритания ще се съгласи на мир, когато вече няма да може да се надява на руска намеса във войната. Той дори смята, че Великобритания вече щеше да е сключила мир, ако Русия не я подтикваше да продължи да се сражава. Когато на 21 юли Хитлер свиква първото съвещание, на което да бъдат обсъдени набързо изготвените планове за нахлуване в Англия, той разкрива смяната в посоката на своето мислене: „Сталин флиртува с Великобритания, за да я накара да продължи войната и да държи ръцете ни вързани с надеждата да спечели време, за да вземе това, което иска, знаейки, че няма да може да го получи, ако бъде сключен мир“. Оттук следва и другото заключение: „Нашето внимание трябва да бъде насочено към решаването на руския проблем“.

Планирането започва веднага, въпреки че Хитлер взема окончателното решение едва в началото на 1941 г. Нахлуването започва на 22 юни — един ден преди офанзивата на Наполеон. Танковите части бързо преодоляват защитата на руските армии и за по-малко от месец навлизат на 750 км навътре в Русия — три четвърти от разстоянието до Москва. Германците така и не успяват обаче да влязат в столицата.

Какви са основните фактори за този неуспех? Очевидните са есенната кал и снегът. По-важни обаче са погрешните преценки на германците за резервите, които Сталин може да събере от дълбините на Русия. Те предполагат, че срещу тях ще бъдат изправени 200 дивизии и че до средата на август ще ги разгромят. Но през това време на сцената се появяват още 160 дивизии. Докато те бъдат разбити, настъпва есента, а когато напредват към Москва през калта, германците срещат нови армии на пътя си.

Друг основен фактор е изостаналостта на Русия въпреки целия технически скок, направен след съветската революция. Тук става въпрос не само за изключителната издръжливост на нейните войници и население, но и за примитивните й пътища. Ако пътната мрежа беше така развита както на Запад, Русия щеше да бъде завладяна почти толкова бързо, колкото Франция. Но дори и при тези условия нахлуването можеше да успее, ако през лятото танковите сили се бяха насочили право към Москва, без да чакат да ги настигне пехотата, както настоява Гудериан. В случая той е принуден да отстъпи пред Хитлер и по-старите главнокомандващи германските въоръжени сили.

Зимата в Русия се оказва ужасно изпитание и още повече изтощава силите на германците, които изобщо не успяват да се възстановят напълно. Въпреки това е очевидно, че през 1942 г. Хитлер все още има добра възможност за победа, тъй като Червената армия изпитва остър недостиг от снаряжение и бойна техника, а здравата хватка, с която я държи Сталин, отслабва поради първоначалните тежки поражения. Новата офанзива на Хитлер се развива бързо през ръба на кавказките петролни полета, от които зависи руската военна машина. Но фюрерът разделя войските си, за да постигне едновременно две цели — да завземе Кавказ и Сталинград. Там той с мъка е спрян и изтощава армията си с непрекъснати фронтални атаки, за да превземе „града на Сталин“, обзет от манията на всяка цена да сломи този символ на руското предизвикателство. Като забранява каквото и да било отстъпление, когато идва зимата, Хитлер обрича на обкръжение и плен атакуващите, когато новосъбра-ните руски армии пристигат на полесражението в края на годината.

Катастрофата при Сталинград оставя германците на много по-дълъг фронт, отколкото биха могли да защитават с намалелите си сили. Единственият спасителен курс е отстъплението, както настояват генералите, но Хитлер упорито отказва да го разреши. Глух към всички доводи, той продължава да настоява „да не се отстъпва“. Това папагалско повтаряне не може да спре руската приливна вълна и е причина всяко следващо отстъпление да става с цената на големи загуби, тъй като е било отлагано твърде дълго.

Войските на Хитлер страдат все повече от последиците, до които води разпрострелият се на прекалено голямо разстояние фронт, станал причина и за провала на Наполеон. Сега изпитанието е още по-голямо, тъй като през 1940 г. войната обхваща и Средиземноморието с влизането на Мусолини в нея, който иска да се възползва от поражението на Франция и слабостта на Великобритания. Това дава възможност на британците да контраатакуват в район, в който военноморската мощ може да има решаващо значение. Чърчил се възползва от тази възможност бързо, даже прекалено бързо в някои случай. Британската механизирана армия в Египет, макар и малка, скоро разбива остарялата италианска армия в Северна Африка, освен че завладява Италианска Източна Африка. Тя можеше да продължи да настъпва към Триполи, но е спряна, за да бъде прехвърлена в Гърция — една ненавременна и зле подготвена акция, която германците бързо отблъскват. Поради италианския провал в Северна Африка Хитлер изпраща там германски подкрепления под ко-мандването на Ромел. Но тъй като вниманието му е приковано от Русия, изпраща там само толкова войски, колкото да стабилизират положението на италианците, и никога не прави сериозни опити да завладее източните, централните и западните врати на Средиземно море — Суец, Малта и Гибралтар.

Така че фактически той създава само допълнителни условия за още по-голямо изтощаване на силите на Германия, което в крайна сметка обезсмисля успешните контраатаки на Ромел, които отлагат в продължение на повече от две години прочистването на Северна Африка. Сега германските войски се разпростират по двата бряга на Средиземно море и по цялата брегова линия на Западна Европа, като същевременно държат един опасно широк фронт във вътрешността на Русия.

Естествените последици от такова разпростиране на прекалено дълъг фронт са отложени и войната се проточва от влизането на Япония в нея през декември 1941 г. След време това се оказва по-пагубно за перспективите на Хитлер, защото вкарва в нея и Америка. Временният ефект от изненадващото японско нападение срещу Пърл Харбър, което осакатява американския Тихоокеански флот, дава възможност на японците да разгромят съюзническите позиции в югозападната част на Тихия океан — Малая, Бирма, Филипините и Холандска Източна Индия. Но при тази бърза експанзия те са разтеглени на много по-голямо разстояние, отколкото са възможностите им да задържат тези придобивки — все пак Япония е малка островна страна с ограничена индустриална мощ.