Базил Лидъл Харт
История на Втората световна война (39)

Бъдещо планиране

Сериозната британска офанзива през сухия сезон на 1942–1943 г. е осуетена от административни трудности и от липса на възможности. Както е решено на конференцията в Касабланка през януари 1943 г., главната цел за следващия сух сезон 1943–1944 г. трябва да бъде нападение срещу Рангун откъм морето, наречено операция „Анаким“, която трябва да бъде предприета след британско и китайско настъпление в северната част на Бирма и превземането на основни пунктове по крайбрежието. Постигането на тези цели означава, че трябва да бъде наложено превъзходство във въздуха и да бъдат съсредоточени значителни военноморски сили с достатъчно десантни средства, както и да бъдат решени проблемите от административен и логистичен характер.

Трудностите за изпълнението на тези условия са толкова очевидни, че през пролетта на 1943 г. Уейвъл е склонен да обърне гръб на Бирма, за да пред-приеме операция в Суматра като заобиколен начин да бъдат победени япон-ците. При посещението му в Лондон през април разговорите му с Чърчил и с началниците на щабовете го убеждават, че операция „Анаким“ трябва да бъде отложена или изоставена, и вместо нея е избрана акцията в Суматра, на която е дадено кодовото название „Калверин“. Тази индиректна атака допада на Чърчил, но на свой ред трябва да бъде изоставена по същите причини, поради които отпада и „Анаким“, и поради американското настояване, че е по-важно в най-скоро време да бъде отворен отново пътят по суша за снабдяване на Китай. Така операциите на юг са спрени, въпреки че планирането им продължава. Ако в този театър на военни действия трябва да бъде направено нещо, то трябва да е в Северна Бирма.