Базил Лидъл Харт
История на Втората световна война (25)

Деветнайсета глава
Кулминация на настъплението на Ромел

Кампанията в Африка през 1942 г. се отличава с още по-голямо ожесточение и дълготрайни обрати, отколкото през 1941 г. Тя започва, когато двете воюващи армии са изправени една срещу друга по протежение на западната граница на Киренайка — точно там, където са били преди девет месеца. Но три седмици след Нова година Ромел нанася стратегически контраудар, който достига повече от 400 км в дълбочина и изтласква британците назад на две трети от разстоянието до границата с Египет, преди да могат да се прегрупират. Там фронтът се установява на линията Ел Газал.

Към края на май Ромел отново атакува, изпреварвайки британската офанзива, така както неговата е била изпреварена през ноември. Сега след яростна битка с шеметни обрати британците са принудени да отстъпят толкова бързо и толкова далеч, че успяват да прегрупират силите си едва когато стигат линията Ал Аламейн — последната врата към делтата на Нил. Този път разгърнатите германски части изминават за една седмица повече от 500 км в дълбочина. За това време обаче устремът и силите им са почти напълно изчерпани. Усилията на Ромел да продължи да настъпва към Александрия и Кайро са спрени и той се оказва отчайващо близо до поражение, преди битката да бъде прекратена поради взаимно изтощение.

В края на август, след като получава подкрепления, той прави още един опит да постигне победа. Британците получават повече подкрепления и под ръководството на новия им команден екип, оглавяван от сър Харолд Алек-сандър и генерал сър Бърнард Монтгомъри, настъплението му е спряно и той е принуден да отстъпи повечето от малките си първоначални завоевания.

В края на октомври британците започват да настъпват с по-многобройни сили и по-решително. След 13-дневна борба ресурсите на Ромел са изчерпани и повечето от танковете му са почти напълно негодни. Фронтът му се сгро-молясва и той има късмет, че успява да се спаси с остатъците от армията си. Германците са прекалено слаби, за да продължат да оказват сериозна съпро-тива, и осем седмици по-късно — към края на годината, те са изтласкани обратно до Буерат в Триполитания — на 1600 км от Ал Аламейн. Дори и това е само едно кратко спиране на отстъплението, което завършва в Тунис през май с пълната евакуация на германските и италианските войски от Африка. В началото на януари 1942 г. британците гледат на поражението си при Агедабия само като на временно прекъсване на настъплението към Триполи, Те са заети с планирането и подготовката на тази операция, която получава твърде сполучливото наименование „Акробат“. И действително в края на месеца са принудени да изпълнят поредица от задни салта. На 5 януари конвой от 6 кораба, които успяват да се промъкнат през британската военноморска и военновъздушна блокада, достигат Триполи с ново попълнение танкове, като по такъв начин Ромел вече разполага с малко повече от 100 танка. С това подкрепление и осланяйки се на сведенията за слабостта на британските настъпващи части, той започва в пълна секретност да планира незабавен контраудар, който предприема на 21 януари. На 23 януари в щаба му пристига италианският министър на войната, за да му връчи протест, но през това време авангардът на Ромел вече е настъпил на 160 км в източна посока, а британците се придвижват на изток още по-бързо.

Когато Ромел нанася контраудара, британската настъпваща сила е съставена главно от новопристигналата 1-ва танкова дивизия, чиято танкова бригада ( от 150 тежки танка) се състои от 3 реорганизирани механизирани полка с малък опит в танковите операции и без какъвто и да било опит за действия в пустинята. Положението им се усложнява и от това, че новата пратка танкове за Ромел Т-III са с по-дебела — 50-милиметрова — броня, а германските проти-вотанкови артилеристи са усъвършенствали отбранителната си тактика, като я комбинират с танковете. Ето как описва това Хайнц Шмит: „Ние прехвърляхме нашите дванайсет противотанкови оръдия от една позиция на друга, докато танковете ни оставаха неподвижни и от укрити позиции ни прикриваха с огъня си. След като заемехме новата позиция, ние ги прикривахме с огън, докато те отново се придвижваха напред. Тази тактика беше успешна и въпреки ожесточената стрелба противниковите танкове не успяваха да спрат настъпле-нието ни. Противникът непрекъснато понасяше загуби и отстъпваше. Чув-ствахме, че не сме изправени пред онези корави и опитни противници, които ни бяха притиснали така силно при Форт Капуцо“^[1].

По-лошото е, че 3-те британски танкови полка влизат в боя поотделно. Те губят почти половината от танковете си още в първото сражение, когато германците атакуват изненадващо близо до Антелат. След това настъплението на Ромел временно е спряно от намесата на италианския министър на войната генерал Кавалеро, който отказва да разреши на италианския мобилен корпус да следва германския корпус „Африка“. Британците не съумяват да се възползват от тази пауза и липсата на силно противодействие от тяхна страна окуражава Ромел да напредне отново на 25 януари към Мсус. Той пробива позициите, заети от гвардейската бригада и 1-ва танкова дивизия, която отстъпва на север, отдръпвайки се от пътя му с останалите си 30 танка. Поради застрашителното настъпление на Ромел в дълбочина при Мсус 4-та индийска дивизия в Бенгази получава бързо заповед да напусне пристанището, което в момента е пълно с доставки, и да се оттегли на линията Дерна-Мечили. Същата нощ отстъплението е спряно, а Окинлек, който пристига със самолет от Кайро, за да се види с Ричи в щаба на 8-а армия, нарежда да се контраатакува. Намесата му обаче не се оказва толкова уместна и успешна, както през ноември. Тя води до разгръщане на британците в ширина и ги принуждава да стоят на едно място, за да покрият разстоянието от 225 км между Бенгази и Мечили. През това време от положението си в центъра при Мсус Ромел има време и свобода да доразвие акцията си, както и да избира алтернативни цели.

Под влияние на разнообразните заплахи от негова страна през следващите дни в британското командване се издават противоречиви заповеди и контра-заповеди и цари объркване. Една от последиците е, че командирът на корпуса Годуин-Остин иска да бъде освободен от поста, тъй като командващият ар-мията издава заповеди направо на подчинените му. Резултатите са още по-лоши.

Тъй като разполага с малки сили, Ромел решава в следващата си стъпка да се обърне на запад срещу Бенгази, за да предотврати всякаква опасност за ариергарда си от тази посока, като същевременно демонстрира, че има наме-рение да се насочи към Мечили. Тази заблуждаваща маневра хипнотизира британското командване и то спешно прехвърля подкрепления към Мечили, а разпрострялата се на широк фронт 4-та индийска дивизия остава без подкрепа. Резкият завой на Ромел към Бенгази е напълно изненадващ и пристанището бързо е изоставено с всичките струпани в него запаси. Възползвайки се от изненадата, той изпраща 2 малки бойни групи да настъпят на изток. Като редуват смело атаките със заплаха за атаки, те карат британците да изоставят редица възможни отбранителни позиции и да отстъпят до линията при Ел Газал, въпреки че основното ядро на корпус „Африка“ поради недостатъчно снабдяване все още не е напреднало на изток отвъд Мсус. На 4 февруари британската 8-а армия се изтегля на укрепените позиции при Ел Газал, но едва в началото на април Ромел, след като преодолява колебанията на италианското Върховно командване, е в състояние да придвижи силите си близо до британските позиции.

Междувременно британците строят допълнителни укрепления и поставят мини ио фронтовата линия при Ел Газал, чиято подготовка за отбрана обаче скоро минава на второ място заради планирането на нова британска офанзива. Макар да е превърната в удобен плацдарм, фронтовата линия при Ел Газал не е много подходяща за отбрана, тъй като е прекалено дълга и няма дълбо-чина. С изключение на крайбрежния сектор, укрепените пунктове са твърде отдалечени един от друг, за да си оказват ефикасна огнева подкрепа. Те се простират на 80 км на юг от брега с увеличаващи се празнини между тях. Позицията на левия фланг при Бир Хашейм, която се държи от 1-ва бригада на „Свободна Франция“ под командването на генерал Кьониг, се намира на 25 км от позицията при Сиди Муфтах. Друго усложнение за защитата става предната база и крайна железопътна спирка при Белхамед с оглед на новата офанзива. Това е очевидна цел за флангова атака на противника и необходимостта да се защитават огромните доставки, струпани там, е постоянна грижа на британските командири по време на битката, което ограничава свободата им за маневриране. Стратегията и планирането страдат и от различните гледни точки в британското командване по въпроса, доколко е уместно и желателно едно по-ранно настъпление. От февруари Чърчил настоява да се действа по-рано, като изтъква, че британците разполагат с 635 000 души, които бездействат на близ-коизточния театър на военните действия, докато руснаците се бият отчаяно, а положението на Малта е изключително тежко поради непрекъснатите въздуш-ни нападения на Кеселринг. Окинлек, който има по-добра представа за техни-ческите и тактическите недостатъци на британските войски, иска да се изчака, докато силите на Ричи стигнат нужното равнище за преодоляване на каче-ственото превъзходство на войските на Ромел. Накрая Чърчил, пренебрегвайки аргументите му, решава да изпрати конкретни заповеди за атака, в които му нарежда да се подчини или да освободи поста. Но на 26 май Ромел атакува пръв, като отново изпреварва британците, чиято офанзива е планирана да започне в средата на юни.

С помощта на подкрепления и двете страни са станали по-силни, отколкото в началото на операция „Крусейдър“ през ноември, въпреки че броят на дивизиите си остава същият — 3 германски (2 от които бронетанкови) и 6 италиански (една бронетанкова) срещу 6 британски (2 бронетанкови). Ако се прави сравнение по брой на дивизиите, както обикновено правят държавни-ците и генералите, Ромел напада с 9 срещу 6 и точно тези военни сметки се използват, за да се обясни британското поражение.

Реалното съотношение на силите обаче е много по-различно и показва колко заблуждаващо е да се сравнява по дивизии. Четири от петте слаби италиански пехотни дивизии не са моторизирани и затова не могат да играят активна роля в битка с бързо маневриране, в каквато се превръща битката при Ел Газал. Британската 8-а армия не само разполага с изобилен мототранспорт, но и има 2 самостоятелни моторизирани бригадни групи и 2 „армейски“ танкови бригади освен своите 6 дивизии, докато една от нейните 2 бронетанкови дивизии (1-ва) има 2 танкови бригади вместо една, както е нормално сега. 8-а армия има общо 14 танкови подразделения на бойното поле, а други 3 са на път, с които да посрещне 7-те на Ромел, само 4 германски от които разполагат с добри танкове.

Като брой британците имат в танковите формации на 8-а армия общо 850 танка и още 420, които да бъдат изпратени като подкрепления. Противниците им разполагат общо с 560 танка, но 230 от тях са остарели и ненадеждни италиански танкове, а 50 от 330-те германски танка са леки. Само 280-те гер-мански средни танка, въоръжени с оръдия, имат действително значение в сра-жение. Германците разполагат в резерв само с около 30 танка, които се ре-монтират, и с една нова пратка от 20 танка, която току-що е пристигнала в Триполи. Така при по-реалистична сметка британците имат числено превъзход-ство в съотношение 3 : 1 в първия танков сблъсък и 4 : 1, ако се стигне до изтощителни сражения.

В артилерията британците имат числено превъзходство в съотноше 3 : 2 но това предимство отчасти е заличено от факта, че всичките им оръдия са разпределени между дивизиите. Същевременно Ромел използва много ефикас-но мобилния си резерв от 56 средни оръдия, които държи под свой контрол.

Във въздуха между двете страни има повече равновесие, отколкото в която и да било друга битка. Британската пустинна авиация притежава на фронта приблизително 600 самолета (380 изтребителя, 160 бомбардировача и 60 разузнавателни самолета) срещу германско-италианските общо 530 самолета (350 изтребителя, 140 бомбардировача и 40 разузнавателни самолета) Обаче 120-те германски Ме-109 превъзхождат в качествено отношение британските „Хърикейн“ и „Китихок“.

Един по-важен въпрос е качественото съотношение между танковете на двете страни. След поражението на 8-а армия британците, съвсем естествено, защитават становището, че танковете им са по-лоши от противниковите, което е посочено като факт в официалната телеграма на Окинлек. То обаче не се основава на анализ на техническите данни за техните оръдия и броня. По-вечето от германските средни танкове са въоръжени с къси, 50-милиметрови оръдия, чиято способност да пробиват бронята е малко по-слаба от 42-мили-метровото по-скорострелно оръдие, с което са въоръжени всички танкове британско производство. По отношение на бронята повечето германски тан-кове през 1941 г. са по-слабо защитени, отколкото по-новите британски тан-кове (30 мм максимална дебелина на бронята срещу 40 мм), но сега те са по-добре защитени, с изключение на купола, като някои от новопристигналите танкове са с още по-дебели плочи от броня (50 мм), а останалите — с допъл-нителни ленти от броня върху най-уязвимите части на корпуса. Всички гер-мански танкове обаче са по-уязвими от танковете „Матилда“ (78-милиметрова броня) и „Валънтайн“ (65-милиметрова броня).

Новият германски среден танк Т-Ш (J) влиза в тази битка въоръжен с дълго-цевно 50-милиметрово оръдие, подобно на германското противотанково оръ-дие. Обаче само 19 от тези танкове стигат фронта, въпреки че още една пратка със същия брой пристига в Триполи. Това подкрепление изглежда нищожно след пристигането на повече от 400 нови американски танка „Грант“ в Египет. Преди началото на битката двете британски бронетанкови дивизии при Ел Газал са снабдени с близо 170 такива танка, които са въоръжени със 75-милиметрово оръдие. То има още по-голяма пробивна сила от дългоцев-ното 50-милиметрово оръдие на германския Т-Ш и е по-добре защитено (57-милиметрова дебелина на бронята в сравнение с 50-милиметровата броня на новите германски танкове), така че няма основателни причини за твърдението, че използваните от британците танкове били по-лоши от германските.

Тъкмо обратното, британците имат преимущество в качествено отношение, както и голямо числено превъзходство.

Що се отнася до противотанковите оръдия, британците добиват превъзходство в качествено отношение след пристигането на британското 6-фунтово (57-милиметрово) оръдие, чиято пробивна способност е с 30 % по-висока, отколкото на дългоцевното 50-милиметрово противотанково оръдие на гер-манците. От новите оръдия пристигат достатъчни количества, с които да бъдат снабдени както мотострелковите пехотни бригади, така и моторизираните батальони на танковите бригади. Въпреки че германското 88-милиметрово зенитно оръдие все още си остава най-страшният „убиец на танкове“, Ромел има само 48 такива оръдия и тяхната висока платформа ги прави по-уязвими от стандартните противотанкови оръдия.

Анализът на техническите фактори не дава логично обяснение на поражението на 8-а армия при Ел Газал. Фактите ясно показват, че то се дължи главно на общотото германско превъзходство по отношение на тактиката и особено на тактическото комбиниране на танкове и противотанкови оръдия.

Укрепената отбранителна линия при Ел Газал се държи от 13-и корпус, който сега се командва от генерал-лейтенант Гот с 2 изнесени напред пехотни дивизии — 1-ва южноафриканска отдясно и 50-а отляво. 30-и корпус, който все още се командва от Нори и се състои повече от танкове, трябва да защитава южния фланг, като същевременно отбива всяка танкова атака в центъра.

Колкото и да е странно, британските командири очакват, че именно в тази посока е най-вероятно да се насочи Ромел. Поради тази двойна задача бри-танските танкове заемат лоша позиция, като 1-ва бронетанкова дивизия се намира близо до Форт Капуцо, а 7-а бронетанкова дивизия (която има само една танкова бригада) е разположена на около 16 км в южна посока и се е разпростряла в широк периметър, за да прикрива и да помага на френската бригада, която държи Бир Хашейм. Окинлек пише на Ричи писмо, в коетопрепоръчва по-голямо съсредоточаване на силите, но за съжаление предло-жението му не стига предназначението си.

В осветената от луната нощ на 26 май Ромел бързо заобикаля британския фланг с 3 дивизии и с 2 италиански мобилни корпуса, докато 4-те немоторизирани италиански дивизии имитират настъпление пред отбранителна линия Ел Газал. Въпреки че обходната маневра (с повече от 10 000 различни превозни средства) е забелязана и за нея е съобщено, преди да се стъмни, а на разсъмване е докладвано, че германците бързо заобикалят Бир Хашейм, британските командири продължават да смятат, че главната атака ще бъде в центъра. Британските танкови бригади реагират бавно и влизат постепенно в бой и 2-те най-крайни моторизирани бригади на южния фланг, оставени без подкрепа, са разбити. Щабът на 7-а танкова дивизия е превзет и командирът и генерал-майор Ф. У Месърви е пленен, но по-късно успява да избяга. Това е второто му премеждие за последните няколко месеца. През януари той командва 1-ва танкова дивизия, когато тя е изненадана и разбита от Ромел при Антелат.

Въпреки първоначалния успех Ромел не успява да си пробие път към морето и така да изолира дивизиите, заели позиции по протежение на линията Ел Газал, както се е надявал. Танковите му дивизии са шокирани от първата среща с танковете „Грант“ с техните 75-милиметрови оръдия. Германците се оказват изложени на унищожителен огън от разстояние, което е прекалено голямо, за да могат да отвърнат, и успяват да напреднат само когато докарват противотанкови оръдия, включително 3-те батареи с 88-милиметровите зенитни оръдия. Танковете им обхождат по фланговете британските, чиито подразделения, както и бригадите им са разделени и затова са по-уязвими подобни маневри по фланговете. Въпреки това до настъпването на нощта германските танкови дивизии успяват да напреднат само с 5 км на север от Капуцо, и то с цената на тежки загуби, но все още се намират на близо 30 км от морския бряг. В дневника си Ромел пише: „Планът ни да сломим съпротивата на британците зад линията Ел Газал не успя… Пристигането на новите американски танкове отвори големи дупки в редиците ни… в този ден бяха загубени повече от една трета от германските танкове“.

Подновеният опит на Ромел да стигне морето на следващия ден постига твърде малък напредък и носи още загуби. С падането на нощта надеждата му да постигне бърза победа се проваля, въпреки че британците не правят нищо, за да се възползват от най-добрата си възможност да го разгромят. Положението му се усложнява от това, че подразделенията за обслужване на танковите части са принудени да предприемат дълги обиколки около Бир Хашейм с риск да бъдат засечени от британските танкове и авиация.

Самият Ромел се спасява на косъм от плен при едно пътуване с колата си а когато се завръща в щаба, установява, че в негово отсъствие той е бил превзет от британците. Корпус „Африка“ остава само със 150 годни за действие танка, а италианците — с 90, докато британците все още разполагат с 420. След още един неуспешен ден Ромел заповядва на войските си да заемат отбранителни позиции, но те са твърде несигурни, тъй като се намират отвъд укрепената линия Ел Газал, а британският гарнизон и широките минни полета са ги откъснали от останалите му сили. Да се сражаваш с гръб, притиснат до стената е твърде неприятно, но да се сражаваш с гръб към минно поле, е още по-лошо.

През следващите дни британската авиация засипва с бомби тази позиция, която е наречена сполучливо „Врящия котел“, докато 8-а армия я атакува на земята. Вестниците са пълни с възторжени съобщения, че Ромел е в капан, а в британското военно командване са уверени, че скоро ще се справят с него и че капитулацията му е неизбежна.

Но през нощта на 13 юни картината коренно се променя. На 14 юни Ричи напукса линията Ел Газал и започва бързо да отстъпва към границата, с което оставя в изолация силите в Тобрук. До 21 юни Ромел успява да превземе тази крепост с намиращите се в нея 35 000 души заедно с огромните й запаси. Това е най-тежката британска катастрофа във войната, като се изключи падането на Сингапур. На следващия ден останките от 8-а армия изоставят позициите си при границата до Солум и бързо отстъпват на изток през пустинята, а Ромел ги преследва по петите.

Каква е причината за този драматичен обрат. Рядко е имало толкова заплетена битка, а и нишките досега не са разплетени напълно. Загадката на „Врящия котел“ продължава да държи в недоумение онези, които се опитват да я представят от британска страна. Тя става още по-загадъчна от митовете, които се разказват за нея.

Освен мита, че Ромел е имал повече танкове, друг мит е, че равновесието на силите се е променило и британците са загубили повечето от танковете си само в един фатален ден — 13 юни. В действителност това е само кулминацията на поредица от катастрофални дни. Ключът към разгадаване на загадката при „Врящия котел“ може да се намери в записките на Ромел. На 27 май вечерта той пише: „Въпреки несигурната позиция и трудностите, които имахме, продължавах да бъда изпълнен с надежди за изхода на битката, защото Ричи хвърли танковете си в сражението постепенно и така ни даде възможност да им се противопоставим с нашите танкове… Те не трябваше да постъпват толкова глупаво, като разделят силите си…“ По-нататък той пише, че е заел тази на пръв поглед опасно открита отбранителна позиция… „предполагайки, че британците няма да се осмелят да използват по-значителна част от танковите си формации, за да атакуват италианците при отбранителната линия Ел Газал (докато силни германски танкови сили за заели позиции, застрашаващи техния тил)… Затова предвидих, чебританските механизирани бригади ще продължат да си блъскат главата в на-шия добре организиран отбранителен фронт и така да изразходват силите си“^[2]

Преценката на Ромел се оказва съвсем вярна. Британците продължават серията от частични атаки срещу неговите позиции, като понасят тежки загуби. Подобни директни атаки се оказват най-лошата предпазна мярка. Докато ги отбива, той превзема изолираната позиция при Сиди Муфтах, заемана от 150-а пехотна бригада, която се намира зад гърба му, и разчиства коридор през минното поле за снабдяването си.

Четири дни по-късно, на 5 юни, Ричи предприема широкомащабна атака срещу позицията на Ромел. И отново вкарва силите си на части, а защитниците се възползват от предоставените им дълги интервали от време за да се прегрупират и да укрепят позициите си. Комплексният нападателенплан има редица недостатъци и се превръща в разочароваща поредица от директни атаки, които една след друга са отбити. До втората нощ британската танкова мощ е стопена от загуби и повреди и от 400 техните танкове остават 170. На всичко отгоре, като се възползва от объркването на нападателите, още първата вечер Ромел предприема внезапна контраатака, с която разпилява една от бригадите на 5-а индийска дивизия, а след това клещите се затварят зад гърба на друга бригада, която е унищожена на следващия ден заедно с цялата артилеррия, оказваща огнева подкрепа на дивизията. Залавянето на 4 артилерийски полка и на 4000 военнопленници е много важна придобивка.

Докато операцията продължава, британските танкови бригади са притис-нати до стената. Опитите им да се притекат на помощ са откъслечни и неко-ординирани. Липсата на организация се засилва още повече, след като коман-дирът на 7-а танкова бригада Месърви е прогонен от арената предишната вечер, когато щабът на 5-а индийска дивизия е превзет от германските танкове. В тази битка той на два пъти напуска сцената.

По същото време Ромел откъсва друг важен сектор от позициите на 8-а армия. На 1 юни вечерта, веднага след като разгромява британците при Сиди Муфтах, той изпраща една германска бойна група и дивизията „Триест“ да атакуват все още изолираните британски позиции при Бир Хашейм на южния фланг, които са заети от 1-ва бригада „Свободна Франция“. Тя обаче оказва такава яростна съпротива, че Ромел е принуден да поеме лично командването на атакуващите сили и да каже: „Никъде другаде в Африка не ми е бил даван толкова твърд отпор“. Едва на десетия ден той успява да извърши пробив като повечето французи успяват да се измъкнат под прикритието на нощта.

Сега Ромел има възможност да направи нов, по-дълъг скок. Въпреки че британските танкови бригади получават подкрепления и разполагат с общо 330 танка — над два пъти повече от останалите танкове на корпус „Африка“ увереността им е много разколебана и германците предусещат победата. На 11 юни Ромел атакува на изток и на следващия ден притиска две от трите британски танкови бригади между своите танкови дивизии, принуждавайки британците да се бият натясно, като може да ги обстрелва от две страни. Те може би биха положили повече усилия да се измъкнат от капана, ако не бяха останали без командир, тъй като Месърви отново е изолиран от войниците си — за трети път в продължение на три седмици, когато е на път да се срещне с командващия армията. До ранния следобед на 12 юни двете танкови бригади попадат в капан и само част от тях успяват да се измъкнат, а третата бригада, която им идва на помощ, понася тежки загуби от заелите добри позиции гер-манци. На 13 юни Ромел се насочва на север и прогонва британците от укре-пения лагер „Найтсбридж“, като същевременно продължава да преследва ос-таналите британски танкове. До вечерта те остават едва 100. За първи път Ромел има числено превъзходство в танкове и тъй като е господар на положе-нието на бойното поле, за разлика от британците има възможност да се възста-нови и да поправи много от повредените си танкове.

Двете дивизии, които са на позиции при отбранителната линия Ел Газал, саизправени пред опасността да бъдат отрязани и да попаднат в капан, тъй като на 14 юни Ромел изпраща корпус „Африка“ на север покрай Акрома да отреже пътя край брега. Но германците са забавени от минното поле там и успяват да го преминат едва късно следобед. Междувременно екипажите на танковете са толкова уморени, че заспиват на мястото, където са спрели за през нощта, без да обръщат внимание на призивите на Ромел да продължат настъплението и да прекъснат крайбрежното шосе. Това е много щастливо обстоятелство за 1-ва южноафриканска дивизия, чиито моторизирани конвои успяват да се изтеглят обратно по шосето през нощта. Част от ариергарда им е отрязан, когато сутринта германските танкове се втурват към морето. Другата дивизия на позиция при линията Ел Газал — 50-а британска, успява да се измъкне само благодарение на пробива, който извършва в италианския фронт, след което прави широк кръг, движейки се първо на юг, а после — на изток към границата. 1-ва южноафриканска дивизия, след като успява да се измъкне по крайбрежния път, също продължава да отстъпва към границата, която е отдалечена на повече от 160 км и е на 110 км от Тобрук.

Такова продължително отстъпление противоречи на намеренията на Окинлек и той нарежда на Ричи 8-а армия да се прегрупира и да заеме позиции западно от Тобрук. Обаче Ричи не успява да докладва на главнокомандващия си, че дивизите от линията при Ел Газал отстъпват към границата, и докато Окинлек разбира това, вече е много късно да ги спре. Това е още по-лошо за британските части и те „падат от два стола на земята“.

На 14 юни, когато британците отстъпват, Чърчил изпраща телеграма, в която изрично подчертава: „Не може да става и дума да отстъпим от Тобрук“.

Той повтаря това предупреждение с телеграми на 15 и 16 юни. Този съвет от далечния Лондон става причина за най-голямата грешка, защото прибързаното оставяне на част от 8-а армия в Тобрук, докато останалите се изтеглят към границата, дава на Ромел възможност да разгроми останалите в Тобрук сили, преди да организират добре отбраната си.

След като стига крайбрежието, Ромел отново се обръща бързо на изток и танковете му заобикалят Тобрук, като превземат или изолират укрепените лагери на 8-а армия и се отправят към летищата при Гамбут източно от Тоб-рук. В това настъпление те разпиляват останките от британските танкови бригади, които след това отстъпват към границата. Ромел още не ги преследва, тъй като веднага след като си осигурява контрол над летищата при Гамбут, насочва силите си обратно на запад и с изумителна бързина атакува Тобрук. Подсиленият гарнизон в Тобрук се състои от 2-ра южноафриканска дивизия (която включва 11-а индийска бригада) под командването на генерал Клопър и 32-ра армейска танкова бригада със 70 танка. Като виждат че танковите сили на Ромел се насочват на изток, те не очакват да бъдат атакувани и не са готови да го посрещнат.

В 5,20 часа сутринта на 20 юни секторът в югоизточния периметър на отбраната е подложен на ураганна бомбардировка от артилерия и пикиращи бомбардировачи, последвана от пехотна атака. В 8,30 часа сутринта герман-ските танкове нахлуват през пробива в защитата. Ромел лично присъства там, за да ускори разширяването на пробива. Следобед танковите части преодоляват съпротивата на обърканите защитници и влизат в Тобрук. До сутринта гарнизонният командир генерал Клопър стига до заключението, че продължа-ването на съпротивата е безнадеждно, а отстъплението — невъзможно, и взема съдбоносното решение да се предаде. Въпреки че някои малки групи успяват да се спасят, 35 000 души падат в плен.

Като последица от тази катастрофа оцелелите части на Ричи отстъпват спешно към Египет, следвани по петите от Ромел. Той е много облагодетелстван в преследването от огромните запаси, които пленява в Тобрук. Според началник-щаба на корпус „Африка“ Байерлайн 80 % от транспорта на Ромел по това време се състои от пленени британски превозни средства. Макар че тази голяма придобивка му осигурява транспорт, гориво и храни, за да поддържа мобилността си, тя не възстановява боеспособността му. Когато на 23 юни корпус „Африка“ стига границата, той има само 44 годни за действие танка, а италианците — само 14. Въпреки това Ромел е решен отново да преследва „бягащата тълпа“.

Един ден след падането на Тобрук фелдмаршал Кеселринг пристига със самолет от Сицилия, за да се противопостави на по-нататъшно настъпление в Африка и да настоява за връщане на самолетните части за атака срещу Малта, каквато е предварителната уговорка. Италианското Върховно командване в Африка също не е склонно настъплението да продължи и на 22 юни. Бастико дава на Ромел заповед да спре, на което Ромел отговаря, че няма да приеме съвета и на шега кани по-вишестоящия от него да обядват заедно в Кайро. Той може да си позволи такава волност след победата, още повече че от Хитлер идва вест за повишаването му в чин фелдмаршал като награда за успеха. Същевременно Ромел се обръща директно към Мусолини и Хитлер с молба да му разрешат да продължи. Хитлер и военните му съветници имат големи съмнения за нападението срещу Малта, чувствайки, че италианският военен флот няма да ги подкрепи пред лицето на британските военноморски сили и че германските парашутни части, хвърлени над Малта, ще останат там без доставки и подкрепления.

Месец преди това, на 21 май, Хитлер решава, ако Ромел успее да превземе Тобрук, атаката срещу Малта — операция „Херкулес“, да отпадне. Мусолини също приема с облекчение варианта за не толкова трудна алтернатива на теж-ката задача, каквато е операция „Херкулес“, и с готовност приема една по-блестяща перспектива. Така рано на 24 юни Ромел получава радиограма: „Ду-чето одобрява намерението на германската танкова армия да продължи да преследва врага в Египет“. Няколко дни по-късно Мусолини пристига със самолет в Дерна, следван от друг самолет, който пренася бял кон за триум-фалното му влизане в Кайро. Според италианските архиви дори Кеселринг се съгласява, че влизането в Египет е за предпочитане пред нападението срещу Малта.

Бързото отстъпление на британците от границата още преди пристигането на Ромел там оправдава и потвърждава ползата от смелата му стъпка. Това е най-поразителната демонстрация на влиянието на бойния дух. Потвърждава се и често цитираната фраза на Наполеон, че „във война съотношението между моралния и материалния фактор е три към едно“. Когато Ричи решава да напусне границата, „за да спечели време от разстоянието“, както телеграфира на Окинлек, той разполага там с 3 почти непокътнати пехотни дивизии, четвърта дизия на път и има три пъти повече годни за действие танкове, отколкото корпус „Африка“.

Шокът от новината, дошла от Тобрук, кара Ричи да се откаже от всякакъв опит да задържи позициите на границата — решение, което взема в нощта на 20 юни, шест часа преди решението на Клопър да се предаде.

Намерението на Ричи е да даде отпор при Марса Матрух и там с бой да реши проблема с помощта на върнатите от границата дивизии, подсилени от 2-ра новозеландска дивизия, която току-що е пристигнала от Сирия. Вечерта на 25 юни Окинлек поема прякото командване на 8-а армия от Ричи. След като обсъжда проблема с началника на щаба си Ерик Дормън-Смит, той отменя заповедта да се задържи укрепената позиция при Матрух и решава даводи по-мобилна битка в района на Ал Аламейн. Това е трудно решение като не само означава трудности по прехвърлянето на войски и запаси, но и ще предизвика ново безпокойство в Уайтхол. Въпреки това Окинлек го взема, като показва хладнокръвие и здрави нерви. Макар по-нататъшното отстъпление да не е оправдано от гледна точка на материалното равновесие на силите, то вероятно е било разумно с оглед на твърде слабата позиция при Марса Матрух, която лесно е можела да бъде заобиколена, както и от гледна точка на възстановяването на бойния дух. Макар пристигащите от границата войски да не са съвсем паднали духом, увереността им е разколебана и те са объркани. Генерал-майор сър Хауард Кипънбъргър, командващ новозеландските войски и военен историк, който ги наблюдава, като пристигат в района на Матрух, ги определя като „толкова объркани и неорганизирани“, че „не вижда нито една обособена като самостоятелна единица част нито в пехотата, нито в артилерията, нито при танковете“. Ромел не им е дал време да се прегрупират и скоростта, с която ги преследва, обезсмисля намерението на Ричи да напусне границата, „за да спечели време от разстоянието“.

След като получава „зелена светлина“ от Рим, през нощта на 23 срещу 24 юни Ромел преминава границата, пресичайки на лунна светлина пустинята. До вечерта на 24 юни той изминава повече от 160 км, достигайки крайбрежното шосе източно от Сиди Барани, като следва по петите британците, макар да успява да застигне само малка част от ариергарда им. До следващата вечер е близо до позициите, които британците са заели при Матрух и южно от него.

Поради лекотата, с която Матрух може да бъде заобиколен, мобилните сили на 13-и корпус (под командването на Гот) са заели позиции в пустинята на юг, подкрепяни от новозеландската дивизия, а защитата на Матрух се осигурява от 10-и корпус на Холмс (с 2 пехотни дивизии). Между двата корпуса има празнина от 15 км, защитена от минно поле.

Германците не спират, за да се подготвят внимателно за атака. Поради липсата на сили Ромел трябва да разчита на бързината и изненадата. Докато британците събират близо 160 танка (почти половината от които от типа „Грант“), той разполага само с 60 германски танка (една четвърт от които леки Т-II) и шепа италиански танкове. Общата численост на пехотата от 3 германски дивизии е само 2500 души, а на 6 италиански дивизии — само 6000 души. Влизането в атака с толкова слаби сили е чиста лудост, но лудостта печели, подпомогната от бойния дух плюс бързината.

3-те много оредели германски дивизии, които са начело, започват атаката следобед на 26 юни. 2 от тях се отправят точно срещу празнината, за която вече стана дума. 90-а лека дивизия има късмет да се насочи там, където минният пояс е най-рядък, и до полунощ вече е на 20 км зад него, а на следващата вечер стига крайбрежното шосе и така блокира прекия път за отстъпление от Матрух. На 21-ва танкова дивизия й е нужно повече време, за да премине през двойното минно заграждение, на което се натъква, но на разсъмване изминава 30 км навътре, а след това се насочва към тила на новозеландската дивизия при Минкар Каим, разпилявайки част от транспортните й средства, преди да бъде спряна. На юг 15-а танкова дивизия се натъква на британски танкове и е задържана от тях през по-голямата част на деня. Обаче бързото дълбоко проникване на 21-ва танкова дивизия и заплахата, която тя представлява за пътя на британците за отстъпление, принуждават следобед Гот да даде заповед за изтегляне, което скоро се превръща в хаотично бягство. Новозеландската дивизизия е оставена в изолация, но след настъпването на тъмнината тя успява да си пробие път през слабото противниково обкръжение. 10-и корпус при Матрух почти до разсъмване на следващия ден — 9 часа, не е предизвестен за отстъплението на 13-и корпус, след като пътят му за отстъпление е блокиран. Близо две трети от силите при Матрух успяват да се измъкнат през следващата нощ, като правят пробиви на юг на малки групи под прикритието на мрака. Но 6000 души падат в плен — повече от цялата ударна сила на германците, като оставят след себе си огромно количество запаси и снаряжение в ръцете на Ромел.

Междувременно ариергардите на танковите му колони напредват толкова бързо, че лишават британците от всякаква надежда да дадат временен отпор при Фука. Те пристигат с такава бързина на шосето там, че на 28 юни вечерта застигат и разгромяват останките от една индийска бригада, които са разпилени още в началото на атаката, а на следващата сутрин вкарват в капан избягалите от Матрух колони. 90-а лека дивизия, която помита противника при Матрух, подновява настъплението си на изток по крайбрежния път и настига ариегардите на танковите колони. На следващата сутрин, 30 юни, Ромел пише въодушевен на жена си: „Остават само още 150 км до Александрия!“ До ве-черта с само на 100 км от целта и ключовете към Египет като че ли скоро ще бъдат в ръцете му.