Чайна Миевил
Морелси (58)

Петдесет и шест

Още един вагон си отиде, отнесен към небето в отмъстителните, огромни нокти на бухала. Калдера бе натиснала копчето за освобождаване, щом бухалът полетя. Тъкмо навреме, в необходимия момент — сдържаше се, докато бухаловите нокти бяха надвиснали точно над линията, по която локомотивът на Шроук продължаваше да препуска, него щяха да отмъкнат нагоре последен, и беше много точна — влакът се килна напред, когато вагоните паднаха надолу и сред искри и ужасяващи трясъци се приземиха на колела обратно върху релсите. Още един миг — и вагоните щяха да са вече твърде високо, или отвлечени твърде далече на една страна или на друга, и щяха да загубят цялата железница.

Шроук, задъхани, самите те опулени като бухали, наблюдаваха как тоновете метал на бившия техен последен вагон бяха издърпани нагоре и се сляха с летящия в небето силует, който яростно ги кълвеше и разхвърляше парчета метал. Докато падаха, те приличаха на слама и на тюл, и падаха с грохот на земята, и тя се тресеше.

Най-сетне се скриха под покрова на огромна нощ, в чиито дълбини шумяха хищниците от горното небе. Шроук…

Но чакайте! Като се замислим, сега на Шроук не им е времето. Точно в този миг твърде много неща се случват или предстои да се случат на Шам ап Сурап.

Вижте, Шам току-що отпрати надалече своя космат приятел с малките крилца. Някога окървавен, заловил се неуспешно да изучава медицината и мечтаещ да издирва останки, а сега — пленник и затворник на пиратски влак.

Този влак, нашият разказ, няма, не бива сега да се отклонява от тази линия, по която — макар и не по негов избор — влачат Шам.

По-късно, Шроук. Шам е при пиратите.