Лайза Клейпас
Любовни писма (22)

Двадесет и първа глава

Минутите се точеха в тишината. Биатрикс се бе сгушила кротко в прегръдката на Кристофър. Най-накрая успя да раздели усещането на части… топлината и тежестта на тялото му, мирисът на пот, хлъзгането на влага там, където още бяха съединени. Болеше я, но в същото време това бе приятно чувство, чувство за топла, кротка пълнота.

Стегнатата прегръдка на Кристофър започна да се разхлабва. Ръката му се вдигна и се заигра с косата й.

Устата му се допря до нежната кожа на тила й, докато другата се плъзна по гърба й. Разтърси го тръпка, връхлетя го вълна на облекчение и устните му се преместиха върху гърдите й. Тя си пое накъсано въздух при влажното подръпване на устата му.

Той се размърда и двамата се обърнаха така, че тя внезапно се оказа върху него. Членът му се освободи и се притисна в корема й, горещ като факла. Като вдигна глава, Биатрикс се взря в лицето на Кристофър, в тези сребристи очи с леко разширени зеници. Изпита удоволствие от това да го усеща, това огромно, топло същество под нея. Имаше чувството, че го е опитомила, въпреки че не се знаеше точно кой кого е опитомил.

Тя притисна устни към рамото му. Кожата му беше по-гладка дори от нейната, опънат сатен върху твърда буца мускули. Намирайки белега от шрапнел, тя докосна с език неравно зашитата кожа.

— Ти не изгуби контрол — прошепна тя.

— Изгубих по едно време. — Звучеше като мъж, който се е събудил след дълъг сън. Той започна да събира разпилените кичури на косата й в едно. — Беше ли го планирала?

— Питаш дали съзнателно съм те прелъстила? Не, беше напълно спонтанно. — Когато той не каза нищо, Биатрикс вдигна глава и му се усмихна. — Сигурно ме мислиш за уличница.

Палецът му мина върху подпухналата извивка на долната й устна.

— Всъщност, мислех как да те пренеса до втория етаж в спалнята си. Но след като сама го спомена… ти наистина си уличница. — Усмивката остана върху устните й, когато тя палаво захапа върха на палеца му.

— Съжалявам, че те ядосах по-рано. Отсега нататък Кам ще работи с конете. Никога преди не се е налагало да се отчитам на някого… ще трябва да свикна.

— Да — каза той. — Започвай отсега.

Биатрикс понечи да възрази на заповедния му тон, но в очите му още просветваше опасен блясък и тя разбра, че бе раздразнен като нея. Не се чувстваше комфортно с жена, която имаше такава власт над него.

Много добре. Тя определено нямаше да му се покорява във всичко, но можеше да му отстъпва в някои пунктове.

— Обещавам да съм по-внимателна отсега нататък — каза тя.

Кристофър не се усмихна, но устните му леко се извиха. Той внимателно я остави на канапето, отиде до купчината разхвърляни дрехи и успя да намери една кърпичка.

Биатрикс лежеше на една страна и го гледаше, озадачена от настроението му. Той сякаш отново потъна в себе си, между тях отново се появи някакво усещане за дистанция, за нещо сдържано. Мисли, които не бе споделил, думи, които нямаше да изрече. Дори сега, след като бяха преживели заедно възможно най-интимния акт.

Дистанцията не се беше появила в този момент, помисли си тя. Беше си тук от самото начало. Само дето сега, когато бе влязла в съзвучие с неуловимите трепети на душата му, я осъзнаваше по-ясно.

Кристофър се върна и й подаде кърпичка. Макар да смяташе, че е невъзможно да се изчерви след това, което току-що бе преживяла, тя усети как я залива червенина, когато попи мокрото място между бедрата си. Видът на кръвта не беше неочакван, но я накара да си даде сметка, че вече е безвъзвратно променена. Вече не беше девственица. Ново чувство, чувство на уязвимост, се надигна в нея.

Кристофър я облече в ризата си, загърна я в меките, бели чаршафи, които още носеха миризмата на неговото тяло.

— Трябва да се облека и да се прибера вкъщи — каза Биатрикс. — Семейството ми знае, че съм тук с теб без придружителка. Но дори тяхната търпимост си има граници.

— Ще останеш до края на следобеда — каза спокойно Кристофър. — Не можеш да нахълтваш в къщата ми, да си правиш с мен каквото поискаш, а после да хукваш, сякаш съм задача, която е трябвало да бъде изпълнена.

— Много неща ми се случиха днес — възрази тя. — Паднах от кон, прелъстих те, а сега навсякъде ме боли.

— Аз ще се погрижа за теб. — Кристофър сведе поглед към нея, изражението му беше непреклонно. — Да не би да се каниш да спориш с мен?

Биатрикс се опита да звучи смирено.

— Не, сър.

Бавна усмивка премина по лицето му.

— Това беше най-лошият опит за покорство, който някога съм виждал.

— Нека да се поупражнявам. — Тя обви ръце около врата му. — Накарай ме да направя нещо и виж дали няма да го направя.

— Целуни ме.

Тя притисна устни в неговите и след това настана дълго мълчание. Ръцете му се плъзнаха под ризата, опипвайки я нежно, докато тя се притискаше към него. Вътрешностите й се разтапяха и тя почувства как отслабва, обзета от ново желание.

— На горния етаж — произнесе той срещу устните й и я вдигна, понесе я, сякаш бе лека като перце.

Биатрикс пребледня, когато стигнаха до вратата.

— Не можеш да ме занесеш догоре по този начин.

— Защо не?

— Облечена съм само в твоята риза.

— Няма значение. Натисни бравата.

— Ами ако някой от слугите ни види?

В очите му блеснаха весели пламъчета.

— Сега ли започна да се притесняваш за благоприличието? Отвори проклетата врата, Биатрикс.

Тя се подчини и стисна очи, когато той я понесе по стъпалата. Ако някой слуга ги видя, то той не каза и дума.

След като занесе Биатрикс в спалнята си, Кристофър изпрати за кана гореща вода, седяща вана и бутилка шампанско. И настоя лично той да я измие, въпреки нейното дърпане и протестите й.

— Не мога просто да си седя така — възрази тя, като прекрачи металната вана и се отпусна в нея внимателно, — и да те оставя да правиш нещо, което съм напълно способна да свърша сама.

Кристофър отиде до бюфета, където върху сребърен поднос стояха бутилка шампанско и две високи кристални чаши. Наля едната и й я подаде.

— Така ще имаш занимание.

Отпивайки от студената, газирана течност, Биатрикс се облегна назад и го погледна.

— Никога не съм пила шампанско следобед — каза тя. — И определено никога, докато се къпя. Няма да позволиш да се удавя, нали?

— Не можеш да се удавиш в седяща вана, скъпа. — Кристофър клекна до ваната, гол до кръста, с лъскава кожа. — И не, няма да позволя нищо да ти се случи. Имам планове за теб. — След което натърка със сапун гъбата и ръцете си и започна да я къпе.

Никой не я бе къпал от времето, когато беше дете. Това й даде странно чувство за сигурност, тази грижа и внимание. Като се облегна назад, тя лениво докосна едното му рамо, прокарвайки пръсти през сапунената пяна. Гъбата минаваше по нея бавно, по раменете и гърдите, по краката и сгъвките зад коленете. След това се спусна към по-интимните места и всички чувства за сигурност изчезнаха, когато усети пръстите му да се пъхат в нея. Отвори уста невярващо и се пресегна към кръста му.

— Не пускай чашата — прошепна Кристофър, все още с ръка между бедрата й.

Биатрикс едва не се задави от следващата глътка шампанско.

— Това е порочно — каза тя с полузатворени очи, когато изследващият му пръст намери едно чувствително местенце дълбоко вътре в нея.

— Пий си шампанското — произнесе той спокойно.

Още една замайваща глътка, докато дръзкото му докосване премина в умели кръгове. Биатрикс остана без дъх.

— Не мога да преглъщам, докато правиш това — каза тя безпомощно, стискайки чашата.

Погледът му беше гальовен.

— Сподели я с мен.

Тя с усилие поднесе чашата към устните му и му даде да отпие, докато той продължаваше да я милва и измъчва под водата. Устата му се премести върху нейната, целувката беше с остър, сладък дъх на шампанско. Езикът му си играеше по начин, който накара сърцето й да бумти.

— Сега изпий останалото — прошепна той. Тя го погледна замаяно, хълбоците й започнаха да се вдигат и да се спускат от само себе си, разплисквайки горещата сапунена вода. Беше толкова топла, отвътре и отвън, цялото тяло я болеше за удоволствието, което той отказваше да й даде. — До дъно.

Още едно конвулсивно преглъщане, след което чашата бе оставена настрани.

Кристофър я целуна отново, свободната му ръка се пъхна под тила й.

Като стисна голото му рамо, тя се опита да потисне един стон.

— Моля те, Кристофър, имам нужда от повече, искам… искам…

— Спокойно — промърмори той. — Знам какво искаш.

Разочарована въздишка се откъсна от устните й, когато той отдръпна пръста си от нея и й помогна да излезе от ваната. Беше толкова обезсилена, че едва стоеше, коленете й се подгъваха. Той я избърса грижливо и я подпря с ръка, докато я водеше към леглото.

Изтегна се до нея, прегърна я и започна да я целува и гали. Биатрикс се извиваше като котка, опитваше се да попие уроците, на които той я учеше. Един нов език на кожа, ръце и устни, по-първичен от думите… всяко докосване бе обещание и провокация.

— Не се напрягай — каза й той и ръката му отново се мушна между опънатите й бедра. — Нека ти го дам… — Ръката му я обхвана и натисна. Пръстите му влязоха, възбуждаха, играеха. Но той продължаваше да отказва онова, което тя искаше, шепнеше й да се отпусне, да му позволи да влезе, да продължи. Беше едновременно страшно и облекчаващо да му даде да нахлуе в нея, отстъпвайки всяка част от себе си без остатък. Но го направи. Тялото й стана отстъпчиво, краката се разтвориха. Насладата мигновено я завладя, плътта й се стегна и цялото й съзнание се съсредоточи върху онова вътрешно място, което той галеше.

Когато най-сетне дойде на себе си, когато изплува от омаята, видя блясък на тревога в очите му. Той я гледаше гола, ръката му минаваше леко по голямата, зачервена подутина от падането й от коня сутринта.

— Няма нищо — каза тя. — Непрекъснато съм в синини и драскотини.

Информацията изглежда не го успокои. Устата му се изви и той поклати глава.

— Стой тук — каза той. — Ей сега се връщам.

Инструкцията изобщо не бе необходима. Биатрикс нямаше намерение да се движи. Тя се сгуши във възглавницата, притисна буза в ленената калъфка. Въздъхна и задряма, докато Кристофър се присъедини към нея в леглото.

Ръката му се отпусна върху хълбока й, дланта му беше хлъзгава от някакъв мехлем. Тя се размърда, когато силната миризма на билки стигна до ноздрите й.

— О, мирише на хубаво. Какво е?

— Мехлем от масло на карамфил. — Той внимателно намаза ожуленото място. — Докато бяхме малки, непрекъснато ни мажеха с брат ми с това нещо.

— Знам за някои от вашите приключения — каза Биатрикс. — Джон ги е разказвал на Одри и на мен. Онзи път, когато сте откраднали сливовия сладкиш преди вечеря… или пък когато той те накарал да скочиш от едно дърво и си си счупил ръката… Джон каза, че не си можел да откажеш предизвикателство. Че човек лесно можел да те накара да направиш каквото и да е, само като ти каже, че не можеш да го направиш.

— Бил съм глупак — каза мрачно Кристофър.

— Палавник, това беше думата, която брат ти използва.

— Метнал съм се на баща си.

— Всъщност не си. Поне според Джон. Той казваше, че било несправедливо, задето винаги са те смятали, че си като баща си, докато в действителност изобщо не било така. — Биатрикс се обърна и се сгуши в гърдите на Кристофър. Силните му ръце разтъркаха мехлема в стегнатите й мускули, дъхът на карамфилово масло леко охлади кожата й.

— Джон винаги се опитваше да търси доброто у хората — прошепна Кристофър. — Понякога виждаше онова, което искаше да види, а не действителното.

Биатрикс се намръщи, когато ръката му премина върху мускулите на гърба й и те започнаха да се отпускат.

— Аз виждам доброто в теб.

— Недей да храниш илюзии. Женейки се за мен, се готвиш да направиш най-доброто от една лоша сделка. Не разбираш в какво се забъркваш.

— Прав си. — Тя се изви блажено под ръката му, която сега масажираше другата страна на гърба й. — Всяка жена би ме съжалила за положението, в което съм.

— Едно е да прекараш следобеда в леглото с мен — каза мрачно той. — Но съвсем друго е да живееш ден подир ден с луд.

— Знам всичко за живота с луди. Аз съм Хатауей. — Биатрикс въздъхна от удоволствие, когато ръцете му разтъркаха схванатите места по гърба й. Тялото й се отпусна и същевременно пламна цялото, болките от натъртването бяха забравени. Като се изви да го погледне през рамо, тя видя суровите линии на лицето му. Завладя я непреодолимо желание да го възбуди, да го накара да играе. — Пропусна едно място — каза му тя.

— Къде?

Биатрикс се надигна. Той бе облякъл копринен халат, предницата на който се бе разтворила и разкриваше загоряла от слънцето плът. Като обви ръце около врата му, тя го целуна.

— Вътре — прошепна дрезгаво. — Там имам нужда да ме галиш.

Неохотна усмивка се прокрадна в ъгълчетата на устните му.

— Този балсам е прекалено силен за това.

— Не, не е. Дори е много приятен. Ето, ще ти покажа… — Тя се пресегна към кутийката с балсама и покри върховете на пръстите си с мазилото. Силната миризма на карамфил изпълни въздуха. — Само не мърдай…

— По дяволите… — Гласът му беше дрезгав и възбуден, и той я хвана за китките.

Плъзвайки се като порче, Биатрикс се изви и му се изплъзна. Търкулна се веднъж, втори път, и посегна към колана на халата му.

— Ти ме намаза отгоре до долу — обвини го тя, като се смееше. — Страхливец. Сега е твой ред.

— Няма начин. — Той я хвана и двамата се счепкаха; тя изтръпна от звука на дрезгавия му смях.

Успя някак да се качи върху него и ахна, когато усети възбудената му плът. Сборичкаха се, докато накрая той с лекота я възседна, приковавайки китките й. Халатът се беше развързал и кожата му — загоряла и гладка — се триеше в нейната.

Блестящите сребристи очи се втренчиха в сините. Смехът на Биатрикс замря в гърлото й, когато видя начина, по който я гледаше. Той наведе глава, целуна я и мина с език по усмивката й, сякаш да я вкуси.

След това отпусна китките й и се претърколи, разкривайки тялото си отпред.

Биатрикс му хвърли въпросителен поглед. Пръстите й се размърдаха.

— Искаш аз… искаш да те докосна с това?

Той мълчеше, погледът му я изгаряше.

Срамежлива, но и любопитна, тя се пресегна и го хвана предпазливо. Двамата трепнаха от чувството за хлад и топлина едновременно, гладкото плъзгане на масло и коприна, и интимна твърдост.

— Така ли? — прошепна тя, като движеше пръсти внимателно.

Той си пое рязко дъх и притвори очи. Не помръдна, за да я спре.

Тя прокара възглавничката на палеца си по гладката, тъмна главичка в хлъзгави кръгове. Като обикаляше с пръст около тежкия, твърд ствол, го плъзна надолу, възхищавайки се на усещането. Той й позволи да го милва и изучава колкото иска, докато кожата му се зачерви и гърдите му започнаха да се издигат и спускат по-бързо. Хипнотизирана от силата му, която той едва сдържаше под ръцете й, тя разтвори пръсти и ги прокара надолу по хълбоците и бедрата му. Помилва твърдите като камък мускули на краката му, леко дращейки лъскавите косъмчета, после се върна към слабините му. Обхвана ги в шепа, след това се заигра, хващайки коравия му член с две ръце.

От гърдите му се откъсна гърлен звук. Той избута ръкавите на халата от раменете си, дръпна го настрана и я стисна за хълбоците. Сърцето й заби силно, когато видя изопнатите му черти, първичния инстинкт в погледа му. Изведнъж се оказа върху скута му, стволът му я разтвори, като се притискаше в смъдящата мекота. Чу се да изскимтява, когато той я прикова към матрака, принуждавайки я да разтвори широко крака и да го поеме целия. Заболя я, но в същото време беше толкова необяснимо хубаво, че плътта й запулсира стегнато в отговор.

Кристофър притихна, без да я изпуска от поглед.

Само за секунди балсамът бе свършил работата си, успокояващите подправки донесоха облекчение за пламналата й плът, докато едновременно с това възбуждаха. Тя се размърда неспокойно. Като я държеше за хълбоците, Кристофър отново натисна и тласна безмилостно навътре в нея.

— Кристофър… — Тя се гърчеше и извиваше, издигаше ханш отново нагоре. С всяко нейно безпомощно движение той издърпваше хълбоците й към своите. Бедрата му се стегнаха зад нейните и едната му ръка отиде на мястото, където се сливаха. Гледаше я, играеше си, пръстите му се плъзгаха по нея с флиртуващи милувки, докато тялото му продължаваше безмилостните си и предизвикателни въртеливи движения.

— Спри — успя да изрече тя. — Не мога вече.

— Но ти го поиска. — Той я отпусна надолу и я целуна.

— Моля те. Свърши.

— Още не. Толкова си красива. Толкова чувствена. Мога да те любя вечно.

— Кристофър…

— Остави ме да ти доставя удоволствие още веднъж.

— Не, изтощена съм. — Тя хвана долната му устна между зъбите си и леко я захапа. — Свърши веднага.

— Още не.

— Ще те накарам.

— Как?

Биатрикс го загледа, арогантните красиви черти, предизвикателния блясък в очите му. Като се наведе над него с тяло, леко разтърсено от неговите непрекъснати тласъци, тя допря устни до ухото му.

— Обичам те — прошепна, подхващайки ритъма му, докато го яздеше. — Обичам те.

Не беше нужно нищо повече. Дъхът му спря в едно стенание и той тласна в нея и задържа, силното му тяло затрепери от силата на освобождението. И като я обгърна с ръце, изля годините мъчителен копнеж в нея. А тя продължаваше да му шепне, обещаваше любов, сигурност и нови мечти, които да заменят скършените.

Обещаваше вечност.