Линда Лафърти
Нощите на османската принцеса (29)

Исторически бележки

Толерантността в Турция

Безмиалем действително ражда на Махмуд II двама синове — Абдул Меджид и Абдул Азис. Абдул Меджид става първият султан, който дава равни права на християните и публично заклеймява пазарите на роби.

„Това е срамна и варварска практика… разумни същества да продават и купуват свои събратя! Не са ли тези бедни създания равни на нас пред Бога?“ (Султан Абдул Меджид, цитиран от Мансел, 1995 г.).

Султан Абдул Меджид защитава евреите от преследванията на християните. Заявява, че „еврейската нация ще бъде защитавана и отбранявана“. Султанът постановява, че в Имперското училище по медицина трябва да бъде разкрита кухня за кашер и отпуск за шабат, за да поощри евреите да учат за лекари.

И най-важното е, че той държи да обедини народа си под знамето на човечността и турската нация. Султанът обявява: „С една дума… да национализираме всички онези фрагменти от нации, които покриват земята на Турция, чрез толкова голяма безпристрастност, милост, равенство и толерантност, че всеки от тях да открие своята чест, своята съвест и своята сигурност в интереса си да съдейства за добруването на империята“ (Мансел, 1995 г.).

Никой до този момент не си е и мечтал, че един султан на Османската империя би могъл да прояви такъв алтруизъм и да проповядва такова равенство между хората.

На пазара в Константинопол се носели слухове, че безпрецедентната доброта на младия султан се дължала на майка му и че Топкапъ сарай окончателно се бил простил с методите на кръвопролитията, с които се разправил с еничарите. Безмиалем се превръща в една от най-благите и щедри валиде султан в цялата история на Османската империя, подпомагайки бедните и най-вече жените на Константинопол (Мансел, 1995 г.).

Есма Султан се оттегля в двореца си извън Имперския град. На 29 юни 1839 година султан Махмуд II умира в дома на сестра си Есма Султан в Чамлъджа, на 54-годишна възраст. На 15 юли, само месец след смъртта на султана, капитан Паша Ахмед, офицер от имперския флот, навлиза в пристанището на Александрия, начело на по-голямата част от флота срещу Мохамед Али от Египет. Европа взема страната на османците и пристига на помощ, но тогава те губят безвъзвратно някои части от империята си.

Какво става с палача на Босфора ли? Той е художествен образ, който не може да бъде открит в нито една от подробните хроники и анали на османската история. Но, както би завършил романът…

Някои казват, че той повел въстание в Сърбия^[1], което в крайна сметка освободило страната му от турското робство. Други твърдят, че изживял живота си в селце в северните покрайнини на империята, където почти всеки месец, винаги по новолуние, приемал в колибата си някаква мистериозна жена.

Мнозина на пазара обаче се кълнат, че при пълнолуние виждали призрак великан да язди по седемте хълма на Константинопол на гърба на петниста кобила и кучетата започвали да вият.

Но пък кой ли на този свят не обича легендите, нали?