Сюзън Елизабет Филипс
Капризите на сърцето (21)

20

„В миналото момичето винаги позволяваше на момчето, което й харесва, да спечели на карти или в други игри.“

„Да играеш грубо“, статия за списание „Чик“

Всички се преоблякоха набързо, за да не закъснеят за чая в беседката, който Моли насрочи за три, а не за пет часа, за да е по-удобно за децата. Тя се оплака на Фийби, че картонените чинийки и готовият кекс няма да й спечелят снимка и статия в списание „Виктория“, но Кевин знаеше, че за съпругата му бяха по-важни задушевната атмосфера и искреното веселие, а не изисканите порцеланови чаени сервизи.

Той кимна на Лили, която пристигна, придружавана от Шарлот Лонг и приятелката й Ви. Вече бе забелязал, че обитателите на бунгалата предпазват Лили от прекаленото любопитство на останалите гости в пансиона. Изведнъж му се прииска да си поговори с нея, но не знаеше какво да й каже.

Моли се стараеше винаги да е заобиколена от лудуващите пудели и шумните дечурлига. На главата си бе нахлузила червена барета под формата на сърце. С розовите джинси, виолетовото горнище и маратонките с яркосини връзки тя приличаше на движеща се небесна дъга. Достатъчно му бе само да я погледне, за да се усмихне.

— Джордж! — извика Моли, като се надигна и махна на Лиам Дженър, който тъкмо излизаше от пикапа. — Джордж Смит! Благодаря ти, че дойде!

Дженър се засмя и тръгна към нея, за да я прегърне. Макар и да беше остарял, кучият му син все още изглеждаше добре, затова на Кевин не му допадна прекалената сърдечност, с която го посрещна неговото „зайче“.

— Трябва да се запознаеш със сестра ми. Някога беше собственичка на галерия в Ню Йорк, но аз няма да й кажа кой си ти.

Да бе. Очите на Моли светнаха дяволито, но Дженър май остана безразличен към чара й. Глупак!

На път към Фийби, художникът мина спокойно покрай Лили. Може би Лиам се беше наситил докрай на сутрешните й откази край кухненската маса. Кевин не можеше да си обясни поведението й. Ако на майка му й бе неприятно присъствието на твореца, защо се появяваше на всяка закуска?

Отмести поглед към Моли, опитвайки се да определи в точно кой момент му бе писнало да се движи само в компанията на непретенциозни и не особено умни жени. Нахлупи на главата си бейзболната шапка и се закани днес да изгледа видеозаписа на последния мач.

Мъжете нямаха търпение да си говорят за футбол и Дан и Кевин търпеливо отговаряха на всички въпроси. Към пет часа възрастните започнаха да се разотиват, но децата продължиха да се веселят на воля. Куотърбекът им обеща утре да монтира кош за баскетбол. Може би трябваше да купи и няколко гумени дюшеци за плаж? И велосипеди? Нямаше да е зле децата да покарат колела, докато са тук.

Дотърчаха Коуди и братята О’Брайън, с потни лица и изплескани дрехи. Точно както трябваше да изглеждат децата през лятната ваканция.

— Здрасти, Кевин! Може ли да поиграем на софтбол?

Той усети как усмивката озари цялото му лице. Да играят софтбол на моравата, там, където някога се намираше параклисът…

— Разбира се! А сега ме чуйте всички! Който от вас иска да играе на софтбол, да вдигне ръка.

Всички вдигнаха ръце. Тес и Джули изскочиха напред, а Андрю закрещя и заподскача. Дори и възрастните бяха заинтригувани.

— Страхотна идея! — подвикна Шарлот Лонг от шезлонга си. — Организирай играта, Кевин.

Той само се усмихна на навика й да пъха любопитния си нос навсякъде.

— Коуди, искаш ли да бъдеш капитан?

— Аха.

Озърна се, за да избере капитан на втория отбор и тъкмо щеше да посочи Тес, но изведнъж зърна Хана, седнала кротко в краката на баща си, гушнала пуделите. Кевин забеляза как тя вдигна ръка, но тутакси я свали и сведе очи.

— Какво ще кажеш, Хана? Искаш ли да бъдеш капитан на другия отбор?

Кевин искрено се смая, когато Дан наведе глава и изсумтя.

— Не, Кевин! — развикаха се близначките в един глас. — Само не Хана!

Но повече го потресе Моли — неговото „зайче“ би трябвало да е дяволски чувствителна към децата.

— Хм… може би ще е по-добре да избереш някой друг?

Какво им ставаше на всички?

Слава богу, че Хана като че ли не забеляза възмутителната безсърдечност на баща си и леля си. Малката скочи, подръпна шортите си и го дари с прелестна усмивка, която толкова много напомняше на усмивката на леля й.

— Благодаря ти, Кевин. Никой друг, освен теб, нямаше да ме избере за капитан.

— Това е, защото си…

Фийби запуши с длан устата на Тес, но дори и тя изглеждаше смутена.

На куотърбека просто му се догади от тях! Никой не притежаваше по-голям спортен дух от него, но той за нищо на света не би паднал толкова ниско, че да нарани едно хлапе само защото не е изявен спортист.

— Не им обръщай внимание, сладурче — усмихна се окуражаващо той на Хана. — Ще бъдеш страхотен капитан. Дори можеш да избираш първа.

— Благодаря. — Хана излезе напред и огледа насъбралите се. Кевин очакваше тя да се спре на него или на баща си. Но момичето го изненада, като посочи майка си — жена, която играеше софтбол толкова зле, че ветераните от отбора на „Старс“ имаха навик да си насрочват час при зъболекаря, за да имат извинение да не присъстват на пикника преди ежегодната игра на софтбол.

— Избирам мама.

Кевин се наведе и снижи глас.

— Ако не знаеш, Хана, можеш да избереш когото си поискаш, включително и някой от мъжете. Например мен или баща ти. Сигурна ли си, че искаш точно майка си?

— Сигурна е — въздъхна Дан. — Ето че отново се започва.

— Мама винаги се разстройва, понеже никой не я взема в отбора си — прошепна детето.

— Защото и двете й ръце са леви — отсече Тес с безцеремонността, на която бяха способни само единайсетгодишните.

Фийби подсмръкна огорчено и потупа по рамото своя капитан, благоразумно забравила, че преди малко самата тя не подкрепи дъщеря си.

— Не им обръщай внимание, Хана. В играта най-важното не е техниката, а волята за победа.

Коуди, за разлика от Хана, беше печен в тази игра и избра техниката пред волята за победа.

— Аз избирам Кевин.

Дан се надигна от градинския стол и пристъпи към дъщеря си.

— Хана, скъпа, аз съм тук. Не ме забравяй. Ще бъда много нещастен, ако не ме вземеш в отбора си.

— Ще го преживееш — отвърна дъщеря му със сияеща усмивка, извърна се и прикова поглед в Лили, която бъбреше за градинарство с една от възрастните жени. Доколкото Кевин си спомняше, Лили не беше вдигнала ръка. — Избирам теб.

— Мен? — смая се актрисата. — Боже, не съм играла софтбол, откакто бях момиче.

— Значи, ще бъдем суперотбор — усмихна се Хана на майка си. — С много воля за победа.

Коуди, който явно не беше от тези, които си оставяха магарето в калта, избра Дан.

Кевин отново излезе напред, като се опита да привлече вниманието на Хана към братята О’Брайън.

— Днес видях как Скот хвърля топката. Той е истински спортен талант.

— Не си прави труда — промърмори Дан и се оказа напълно прав.

Тъкър видя как Хана, без да се замисли, избра третия си съотборник в мига, в който той забеляза, че Андрю е нацупил долната си устна и аха, да заплаче.

— Избирам Андрю. Знаеш ли, Андрю, само защото си на пет години, не означава, че никой не те иска в отбора си.

— Аз вземам Тес — обяви Коуди и отново попадна в десетката.

— Аз вземам Моли! — засия Хана.

Кевин въздъхна. Коуди вече разполагаше с един настоящ и един бивш куотърбек от НФЛ и с едно от най-атлетичните момичета в Северен Илинойс. Докато Хана бе избрала майка си — най-лошият играч в историята на софтбола; малкия си брат, който бе доста сърцат, но на пет години не можеше да се похвали с много опит; и Моли, която беше… ами, Моли — неговото „зайче“, което обърна кануто, едва не се удави и като цяло мразеше спорта.

Коуди избра в отбора си едно момиче, малко по-голямо от Тес, което отдавна се занимаваше със софтбол, средния от братята О’Брайън, много жилав и гъвкав, и двамата си млади и енергични родители.

Хана прие в отбора си най-малкия от братята О’Брайън, който според Кевин току-що бе проходил. Донякъде компенсира избора си със сестра си Джули, която поне се занимаваше с танци и имаше отлична координация на движенията. Следващият член на отбора й беше Лиам Дженър, макар доводите на Хана за този избор да не бяха много разумни.

— Защото той ми нарисува страхотен портрет на Кенга и Ру — обясни момичето.

Коуди запълни останалите вакантни места с младежи, а Хана прибра в отбора си всички старци, които искаха да си припомнят младостта.

Очертаваше се истинска кървава баня. Момчетата се втурнаха към бунгалата за екипите си. Господин Кенфийлд, чийто артрит, за съжаление, силно прогресираше, беше одобрен за съдия и всички заеха местата си.

Първият удар се падна на отбора на Хана. Кевин зае мястото си на питчър, озовал се срещу шестгодишно хлапе, което още не ходеше стабилно. Звездата на „Старс“ допусна грешката да погледне към Моли. Не се изненада, когато тя също го изгледа красноречиво, все едно му казваше: „Ако си способен да отстраниш Лайнъс, значи не си мъжът, за когото те мислех, и в близко бъдеще можеш да забравиш, че пак ще ме видиш гола. Comprenez-vous?^[1]“.

Той подаде предпазливо топката към момчето.

За следващия удар Хана изпрати Андрю. Кевин му прехвърли топката още по-леко. Андрю пропусна, но замахът му беше много широк за едно петгодишно хлапе. Кевин си каза, че вижда пред себе си Дан Кейлбоу на пет години. Заради това следващото подаване беше по-рязко, отколкото възнамеряваше, а Андрю, като истински спортсмен, даде всичко от себе си.

Но Кевин се сгърчи, когато унищожителният поглед на Моли направо го попари: „Той е само на пет, идиот такъв! Само едно малко момче! Толкова ли е важно за теб да спечелиш, че си готов да изхвърлиш от играта петгодишно хлапе? Никога, никога до края на живота си няма да видиш някои други от заешките ми пликчета! Adios, muchacho!^[2]“.

Кевин направо връчи топката на Андрю, който я отби с къс удар с дясната ръка. Най-големият от братята О’Брайън, очевидно неподозиращ колко може да бъде опасен всеки Кейлбоу, дори петгодишен, беше сгащен изневиделица. В резултат Лайнъс се добра до третата база, а Андрю заедно с баща си се затвърди на втората. Дан разроши косата на сина си.

— Кевин! — извика му Хана вежливо. — Следващият е господин Макмълън. Той иска да знае дали може да използва проходилката си?

Какво можеш да отговориш на такава молба?

Накрая дойде ред на отбора на Коуди да отбива топката и Кевин грабна батата. На мястото на питчъра видя Хана Доброто сърце, заобиколена от четиримата конници от Апокалипсиса: Моли, Фийби, Лили и Джули. Накрая жените се отдръпнаха, като оставиха с топката само подаващия от своя отбор.

Моли, неговото „зайче“.

Кевин не успя да скрие усмивката си. Е, това беше друга работа. И знаете ли какво ще се случи, момченца и момиченца? Този път язовецът Бени няма да пощади малката Дафни.

Моли се опита да го срази с поглед, но си личеше, че е нервна. Така й се пада! Намерила с кого да се състезава!

Та той е звездата на Америка. Професионалист. Кандидат за наградата „Хайсман“, с която удостояват само най-добрите футболисти. Всеки негов противник има защо да нервничи.

Кевин пристъпи към центъра на изходната база, или хоума и й се усмихна.

— Само не забивай топката в главата ми, скъпа. Много си харесвам правия нос. Не ми се иска да ми го счупят.

— Това — промърмори Дан зад гърба му — беше голяма грешка.

Да бе…

Моли завъртя бедра, сякаш разгряваше. Кевин потупа с батата по терена на импровизираното игрище и зачака топката, като си мислеше само колко прелестно изглежда противникът. Не, повече от прелестно. Устните й аленееха там, където преди малко ги беше прехапала. Гърдите й издуваха пурпурното й горнище и той си представи как снощи се притискаха о неговите. И като запрати топката, сладкото й стегнато дупе се извъртя в розовите й джинси така, както миналата нощ се въртеше, точно когато…

И докато се правеше на глупак, топката профуча покрай него.

Брей, ама това… Ама как така?

— Първи пропуск! — обяви реферът, господин Кенфийлд.

Не, беше чиста случайност, нищо повече. Заради недостатъчната му концентрация — вместо да гледа топката, зяпаше куклата. Кевин отстъпи от хоума.

Тя явно също знаеше, че случайно й провървя, защото пак започна да гризе със зъби долната си устна. Взе да й става лош навик. Това осигури време на Кевин, както и повод да се отдаде на закачливи подмятания.

— Добро подаване, Дафни. Мислиш ли, че можеш да го повториш?

— Съмнявам се.

Определено беше адски нервна. Определено беше адски секси. А как се любеше само това зайче… с все сърце, с цяло тяло.

Дупето й пак се завъртя. О, да, той помнеше как това дупенце се търкаше в бедрата му.

Топката връхлетя бързо, но този път той беше готов. С изключение на това, че в последния момент я пропусна и батата му посрещна само въздух.

— Отлично, лельо Моли.

— Благодаря ти, Хана.

Кевин не вярваше на очите си.

— Браво — промърмори Дан.

Моли се почеса с показалец по вдлъбнатината между двете гърди. Връхчето на езика й се стрелна над сочната й долна устна. Господи, как само го възбуждаше! Веднага щом свърши тази проклета игра, нищо че цялото й семейство е тук, ще я завлече отново в гъстата гора и ще й покаже какво значи истинска игра!

Проклетницата се изви, замахна и като метна топката, впери поглед право в чатала му. Кевин инстинктивно отстъпи, сякаш се боеше за някоя по-деликатна част по тялото си. В резултат едва успя да докосне топката с края на батата и моментално хукна да бяга. Моли подхвърли топката на Джули в първа база, която я улови с елегантен пирует, достоен за „Лебедово езеро“.

Кевин беше вън от играта. Вън! Изгледа поред балерината и своето „зайче“, докато се опитваше да се опомни. Очите на Моли отново бяха приковани в чатала му. И тогава му се ухили най-сладко.

— Не помня дали ти споменах — подметна тя с коварна усмивка, — че като дете девет години съм ходила на летен лагер?

— Да, май че го спомена. — Не можеше да си представи в какъв летен лагер ги учат на подобни трикове. Нямаше да се изненада, ако се окаже, че този номер го е измислила самата тя, кралицата на интригантските хватки.

В края на първия ининг Моли пусна една лесна топка на Коуди, справи се с Дан и изхвърли от играта най-големия от братята О’Брайън, заедно с баща му.

И така се стигна до трагичния резултат: за професионалните спортисти — нула точки, а за загубеняците, които никой не искаше в отбора си — две точки.

Моли мина величествено покрай Кевин, докато отборът й заемаше местата на изхвърлените играчи.

— Хубав ден.

— Аз пък си мислех, че не те бива в спорта.

— Казах само, че не обичам спорта, професионалисте — ухили се тя и го перна с пръсти по гърдите. — Не схващаш ли разликата?

Той нямаше намерение да остави тази наглост да й се размине безнаказано, затова я изгледа саркастично, така както само в НФЛ го умеят.

— Следващия път, когато ти скимне да се прицелваш в ципа ми, малката, най-добре ще е за теб, ако си по гръб.

Моли се засмя и изтича при отбора си.

Първа отбиваше топката Лили, истинска реклама на „Гучи“, с пръстени и гривни, обсипани с диаманти, искрящи във всички цветове на дъгата. Тя изрита сандалите си от леопардова кожа, свали и слънчевите си очила с двете преплетени букви „С“ — фирменият знак на Коко Шанел^[3]. Грабна батата, размаха я пробно, след което се настани на хоума с вид на собственичка на мястото. В този миг Кевин разбра, че е наследил спортния си талант не само от ездача на родео.

Лили го погледна, повдигна вежди и очите й блеснаха с изумрудена светлина. Същите очи като неговите.

Зная, че ти си мойта истинска мама, и много те обичам…

Той не се опита да я извади от играта. Вместо това й подаде много лесна за отбиване топка. Но Лили беше загубила форма и не улучи топката.

— Пропуск!

Кевин подаде още веднъж топката. Този път Лили успя да я отбие с батата. Отборът й изрева възторжено, а тя се добра до втора база. Самият той остана изненадан от гордостта, която изпита.

— Браво — промърмори футболистът.

— Старая се — въздъхна майка му.

Следващият противников играч беше капитанът на отбора, госпожица Добро сърце, крайно сериозна и съсредоточена, със същата напрегната физиономия като на леля си отпреди малко. Правите кестеняви коси на Хана бяха малко по-светли от тези на Моли, но и двете имаха еднакви упорити брадички, с еднакви леко скосени очи. Мило и добро хлапе. И колко примерна и спретната. По тениската й с надпис „Американско момиче“ нямаше нито едно петно, което да свидетелства, че бе играла с пуделите или бе яла шоколадов кекс. Кевин забеляза малкия бележник, подаващ се от задния джоб на шортите й. Като че ли Хана беше дъщеря на Моли, а не на Фийби и Дан. Дали и неговата неродена дъщеря щеше да прилича като нея? Гърлото му се сви.

— Не съм много ловка — прошепна момичето от хоума.

О, човече, само не това… Беше загубен. Замахна широко.

— Първа топка.

Хана изглеждаше още по-разстроена.

— По-добра съм в рисуването. И в писането. Много ме бива да съчинявам истории.

— Престани да бърбориш, Хана — прекъсна я баща й от втора база.

Кевин винаги бе считал Дан Кейлбоу за образцов родител, но сега се убеди, че се е заблуждавал. Измери шефа си с унищожителен поглед, след което подаде толкова бавна топка, че тя не достигна до площадката.

— Втора топка.

Хана прехапа долната си устна и безпомощно прошепна:

— Ще се радвам, когато всичко това свърши.

Кевин така се размекна, че изпорти и трета топка. Подаде я съвсем леко, само колкото да стигне до хоума. Хана я отби с неловък замах.

Той тръгна след топката, но не бързаше, така че й остави достатъчно време, за да стигне до първа база. За съжаление, Коуди не можа да улови топката и Хана продължи до втора база. Кевин чу как се разнесоха бурни възгласи. Видя как Лили се плъзна към хоума, забравила за панталоните „Гучи“.

Резултатът стана три на нула в полза на загубеняците. Професионалните спортисти останаха с нула точки.

Кевин погледна Хана въпросително.

— Не съм много добър батер. Не ме бива много по забиването — призна тя жалостиво, — но бягам много бързо.

— По дяволите! — изруга Дан отвратено.

Кевин тъкмо се канеше да й каже нещо утешително, когато момичето и леля й си размениха многозначителен поглед. Той остана втрещен. Погледът бе придружен с лека усмивка. Но не беше каква да е усмивка. О, не. Нищо подобно. Бе лукава, мошеническа усмивка!

Лелята и племенницата се спогледаха така разбиращо, че Кевин едва не се задави. Изиграха го! Хана беше първокласна измамница, същата като Моли!

Обърна се към Дан, който смутено се изкашля.

— С Фийби и досега не сме сигурни дали го планира предварително, или всичко става случайно — призна.

— Трябваше да ме предупредиш!

Дан изгледа дъщеря си с поглед, в който се примесваха раздразнение и бащинска гордост.

— По-добре сам да се убедиш.

Понякога спортът притежава странната способност да избистря събитията. Точно в този момент нещата си дойдоха по местата — от инцидента, когато Моли едва не се удави, преобръщането на кануто до странната разходка на Марми, когато котката се бе покатерила на дървото. Още от самото начало съпругата му го бе водила за носа. Коуди излезе напред, явно недоволен от вялата игра на питчъра си. Докато се усети, Кевин вече стоеше на втора база, а Дан зае мястото му.

Измамницата Хана размени лукав поглед с Моли и Кевин разбра защо. Беше ред на Фийби да отбива с батата.

О, точно сега бе моментът да започнат с номерата. Още въртене на дупета, близане на устни, пъчене на гърди — гледки, на които не би трябвало да бъдат свидетели невинните малки дечица. Дан започна да се поти, Фийби загука мило и в следващия момент собственичката на „Старс“ се прехвърли на първа база, а Хана — на трета.

Мачът наистина се превърна в кървава баня. Спортистите най-сетне, ама с много мъка, успяха да победят загубеняците, и то само защото капитанът Коуди прояви достатъчно разум, за да смени Дан с Тес, която не само че беше умница, но и не се трогваше от въртене на дупета. Тес само с няколко удара се разправи с детската градина и учтиво, но твърдо отпрати дядковците да пасат трева. Но дори и тя не успя да попречи на Моли да отбележи точка в последния ининг.

За човек, който ненавиждаше спорта, съпругата му се оказа подозрително ловка с батата, а когато бягаше до следващата база, поклащайки бедра кокетно, Кевин така се възбуждаше, че трябваше да се преструва, че се навежда, за да разтрива схванатия си крак. Докато се масажираше, си припомни колко пренаселено ще бъде леглото й тази седмица с всички тези дечурлига, които искаха да се гушкат при нея. Доколкото беше разбрал, тази вечер Джули ще дойде при Моли, утре — Андрю, после Хана и накрая Тес. Може би все пак ще успее да се промъкне в бунгалото й, след падането на мрака, за да отвлече леля им Ем? Но после си спомни как Моли му спомена, че Джули спи много леко.

Кевин въздъхна и нагласи бейзболната си шапка. Трябваше да се примири. Както се пееше в песента: „Днес нямаше да има радост в Мълвил^[4]“. Великият Кевин беше вън от играта.