Стивън Кинг
Джойленд (84)

През онова октомврийско утро на 1973 година за последен път носих козината. Сложих си го в гардеробната и с електромобила минах през подземните проходи, за да се озова отново в центъра на Джойленд, като „пришпорвах“ машината, за да не закъснея. Бях отметнал като качулка главата на Хауи и тя подскачаше на гърба ми. Озовах се зад шатрата на мадам Фортуна тъкмо навреме. Лейн, Ани и Майк се задаваха по централната алея. Лейн буташе количката на Майк. Не забелязаха, че надзъртам иззад шатрата, защото бяха вдигнали глави и зяпаха виенското колело „Каролайна“. Фред обаче ме видя. Вдигнах ръка (или лапа, ако повече ви харесва). Той кимна, обърна се и също вдигна ръка, давайки знак на човека в малката звукова кабина над Центъра за обслужване на клиенти. След секунди от високоговорителите зазвуча музиката на Хауи. Пръв беше Елвис с „Хрътка“.

Изскочих от прикритието си и подхванах танца на Хауи, който беше някакво смотано подобие на степ. Майк зяпна. Ани притисна ръце към слепоочията си, сякаш внезапно я беше връхлетяло нетърпимо главоболие, после прихна. Мисля, че това беше коронното ми представление. Подскачах и потропвах около инвалидната количка на Майк, без да забележа, че от другата страна Майло изпълнява почти същите движения. Елвис млъкна, „Ролинг Стоунс“ запяха „Да разходиш кучето“ — за щастие парчето беше кратко — оказа се, че съм загубил форма.

Завърших, като разперих ръце и извиках:

— Майк! Майк! Майк! — За пръв и за последен път Хауи проговори и за свое оправдание ще кажа, че виковете ми доста приличаха на кучешки лай.

Майк се надигна от количката си, също разпери ръце и политна напред. Знаеше, че ще го хвана, и аз го сторих. Деца, които бяха наполовина на неговата възраст, ме бяха прегръщали през цялото лято, но за пръв път ми стана толкова приятно. Съжалявах само за едно: че не мога да го преобърна и да изкарам болестта от него, както бях изкарал парчето хотдог, заседнало в гърлото на Холи Стансфийлд.

Той притисна лице до козината и промърмори:

— Много си добър в ролята на Хауи, Дев.

Помилвах го с лапа по главата и неволно свалих кучеглавката му. Нямаше как да му отговоря — одеве почти бях нарушил правилата, излайвайки името му, — но си помислих: „Доброто дете заслужава добро куче. Питай Майло, ако не вярваш.“

Майк се взря в сините мрежести очи на Хауи.

— Ще дойдеш ли с нас на колелото?

Закимах енергично и отново го погалих по главата. Лейн вдигна кучеглавката и му я нахлупи.

Ани се приближи до мен. Беше скръстила ръце на гърдите си, но очите й закачливо проблясваха.

— Може ли да ви сваля ципа, господин Хауи?

Ох, колко ми се искаше, но, разбира се, не можех да й позволя. Всеки увеселителен парк си има правила и закони; едно от непоклатимите правила в Джойленд беше Хауи Щастливата хрътка да си остане Хауи за чинчилите и за нищо на света да не сваля козината пред тях.