Стивън Кинг
Джойленд (70)

Този път инфаркт беше получил Фред Дийн.

Лежеше на рампата към виенското колело „Каролайна“, лицето му беше посиняло и изкривено. Коленичих до него и започнах сърдечен масаж. След като не подейства, се наведох над него, стиснах с пръсти ноздрите му и прилепих устни към неговите. Нещо докосна зъбите ми и се озова на езика ми. Дръпнах се рязко и видях, че от устата му излиза върволица черни паячета.

Събудих се наполовина свлечен от леглото, завивката се беше усукала около мен като саван, сърцето ми биеше до пръсване и ми се струваше, че ме задавя. Едва след няколко секунди осъзнах, че не е попаднало в устата ми. Въпреки това станах, отидох в банята и изпих две чаши вода. Може и някога да съм сънувал по-страшни кошмари от този, който във вторник ме събуди в три часа сутринта, но съм ги забравил. Оправих си кревата и легнах отново, макар да бях убеден, че повече няма да заспя. И все пак се унесох, но отново се сепнах, защото ми хрумна, че емоционалната сцена между нас тримата в болницата може да е била залудо.

В Джойленд предлагаха специални условия за децата с всякакви увреждания и дефекти — от онези, на които днес им казват „деца със специални нужди“, — но само през сезона. Дали застраховката щеше да покрие евентуална злополука с Майк Рос извън сезона? Представих си как Фред Дийн ме изслушва, поклаща глава и казва, че много съжалява, обаче…