Стивън Кинг
Джойленд (39)

На следващия ден в три и петнайсет бяхме на опашката пред „Къщата на ужасите“. Хлапак на име Брейди Уотърман обслужваше павилиона. Помня го, защото той също беше добър в ролята на Хауи. (Но не колкото мен, трябва да добавя в името на правдивостта.) В началото на лятото Брейди беше доста закръглен, но сега беше слаб и строен. Носенето на козината е ненадминато средство за отслабване.

— Какво правите тук? — попита ни. — Не сте ли в почивка?

— Държим да видим единственото по рода си страшно шоу в Джойленд — обясни Том, — а аз вече изпитвам удовлетворяващо чувство за драматично единство. Брейди Уотърман и „Къщата на ужасите“ — идеалното съчетание.

Брейди се намръщи:

— Постарайте се да се сместите в едно вагонче, нали така?

— Нямаме друг избор — отвърна Ерин. После се приведе към щръкналото му ухо и пошепна: — За нас настъпи часът на истината.

Докато той разсъждаваше над думите й, машинално докосна с език горната си устна.

Човекът на опашката зад нас се обади:

— Младежи, може ли по-живичко, нямам търпение да се разхладя на климатика вътре.

— Вървете — каза ни Брейди. — Плюйте си на петите и дим да ви няма.

В устата на Брейди това си беше раблезиански хумор.

— Има ли духове вътре? — попитах.

— С лопата да ги ринеш. Дано всички ти се напъхат в задника.