Джуд Деверо
Полъх на лятна нощ (9)

8.

Майк беше в стария плевник и претърсваше с вила сеното. Вече бе открил два капана — единият саморъчно изработен, а другият сигурно е бил поставен по време на Гражданската война. Зъбът на вилата се закачи в нещо до вратата и той се наведе да погледне какво е. Ръбът на единия крачол на джинсите му беше разкъсан и за малко не го улучиха полетелите стрели. Само тихото свистене го спаси. Хвърли се на пода и се претърколи, а смъртоносните остриета избръмчаха над главата му и се забиха в близкото дърво.

Майкъл ругаеше, докато измъкваше стрелите от клоните и настройваше отново устройството на капана. Колкото и да му беше неприятно, беше се зарекъл старият Ланг да не заподозре, че някой е идвал.

Следобедът вече преваляше и той беше почти готов да си тръгне. Откри навсякъде капани и примки. Нямаше сграда или градина, която да не е екипирана да осакати или дори да убие неканен гост.

Оставаше му само да претърси плевника долу и щеше да си тръгне. Майк не се самозалъгваше, че е открил всички приспособления, но положително вече имаше представа, че са много. И през часовете, докато ги издирваше, научи много повече как сам да си изработи хитри уреди за убиване. Научи още, че Ланг е интелигентен и силен старец, който е лишен от съвест. В своята сляпа маниакалност да защити онова, което смяташе за свое, беше безмилостен, а за последствията не му пукаше. Ами ако някое дете се промъкнеше в овощната градина… На Майк не му се мислеше какво ще се случи.

Очевидно Ланг се интересуваше само да се защити от евентуални посетители, независимо какви са те.

Дочу шум долу и долови някакво движение. Без да издаде звук се просна по корем и погледна през пролуката между дъските, но нищо не видя. По дяволите! Люк обеща да задържи стареца до четири часа.

Майк лежеше абсолютно неподвижно и се чудеше как да се измъкне, без да го види Ланг. Зад него на гредата над отворения прозорец беше преметнато въже. Не беше наясно със селските стопанства, но предположи, че служи да се качват балите сено. Като извърна само главата си, огледа въжето и гредата. Но след онова, което бе видял днес, нямаше да се учуди, ако щом се хване, тя се сцепи.

Погледна пак през процепа и гледката, която се разкри пред очите му, го ужаси. Сара влизаше безгрижно в плевнята, вперила поглед в клавиатурата на телефона си.

Щеше да й изкрещи инстинктивно да застане на едно място и да не мърда, но не знаеше има ли някой с нея.

— Сара! — просъска той.

Тя продължи да пише.

Майк не проумяваше как е влязла, без да бъде ударена. Точно пред входа беше опънато почти незабележимо найлоново рибарско влакно, а отгоре висеше, готов да падне, стар конски хамут, изработен от дърво, кожа и желязо. Той не искаше да мисли какво ще направи подобно приспособление на хубавата Сара Шоу, ако се стовареше върху нея.

— Сара! — повика я отново.

Тя се поколеба и после за негов ужас тръгна да излиза от плевника. Може и да не беше уцелила примката на влизане, но на излизане със сигурност нямаше да я пропусне.

Майк не се замисли какво прави. Годините тренировки го бяха научили да действа, без да мисли. Скочи на крака, прехвърли се през прозореца навън и се вкопчи във въжето. Ръцете му се израниха, но той се плъзна достатъчно надолу и точно когато Сара щеше да стъпи върху рибарското влакно, се залюля и я хвана с дясната си ръка.

Стовариха се на тревата пред плевнята точно когато двайсет и пет килограмова конска сбруя тупна на мястото, където беше Сара.

Тя лежеше върху Майк, едва дишаше и лицето й беше на сантиметри от неговото.

— Наистина трябва да престанем да се срещаме по този начин.

Майк не се засмя и се измъкна изпод нея. Изправи се, после се наведе към момичето.

— Какво, по дяволите, правиш тук? Казах ти да не идваш. Казах ти…

— Всъщност не ми каза нищо и започнах да си мисля, че каквото и да си ми казал, е лъжа. — Огледа го. — Мръсен си и си раздърпан. Ще бъдеш ли така добър да ми кажеш истината? Какво става тук?

Майк се разкъсваше между желанието да я разтърси ядосано и да я целуне от радост, че не пострада. Беше толкова хубава с жълтата рокля с розови цветя на високата яка, че просто седна до нея на тревата.

— Можеше да те убие.

— И сама виждам — отвърна тя, загледана в сбруята. — Чудя се къде господин Ланг е намерил това нещо и от кой век е.

Умът на Майк работеше трескаво, докато той се мъчеше да прецени какво да й каже и какво трябва да скрие.

— Какво става тук? — повтори тя.

Беше толкова спокойна, че той престана да се ядосва.

— Само исках да огледам имота, който моята сестра ми даде.

Сара отмести поглед от него към плевнята и после пак към него.

— Затова ли не искаше да идвам с теб, защото предполагаше, че ще попаднеш на нещо подобно?

Майк се усмихна накриво. Лесно нямаше да успее да я заблуди.

— Умните жени са истинска напаст за моята работа.

— Значи си в Едилин по работа.

— Случайно да носиш нещо за ядене? Умирам от глад.

— Нося пълна кошница.

Майк стана и й подаде ръка, но тя не му обърна внимание. Гледаше конската сбруя.

— Няма да разреша да останеш и минута в моя апартамент, ако не ми кажеш защо дойде тук днес.

— Не мога.

— Много добре. Майка ми има стая за гости. Ако според теб аз си навирам носа навсякъде, още нищо не си разбрал, докато не прекараш един ден с нея. Баща ми твърди, че може да изстиска тайна и от ананас.

Майк седна отново. Може би беше по-добре да й каже поне част от истината.

— Отдавна издирвана престъпница живее в този град или някъде наблизо.

— Коя е тя?

— Ако знаехме, щяхме да я арестуваме, но дори не знаем как изглежда. Единствената снимка на Мици Вендло, с която разполагаме, е направена през седемдесет и трета, когато е била на шестнайсет години.

— Значи сега е на петдесет и три.

— Да.

Майк се възхити на способностите й да смята.

— И ти знаеш със сигурност, че живее тук, в Едилин.

— Няма начин да се сбърка името на града.

— Какво е направила?

Беше му крайно неприятно, че трябва да й каже, но по-добре това, отколкото да я зашемети с истината за Стефан.

— Каквото се сетиш, все го е направила. Убила е съпруга си като начало. Не че той не го е заслужавал, но все пак е незаконно.

— Да убие някого ли е дошла в Едилин?

Сара сложи ръка на гърлото си.

— Честно ли? Нямаме информация защо е тук и много от онова, което знаем за нея, е дошло до нас от втора и от трета ръка. — Поиска да разведри настроението: — Носи се слух, че е изключително грозна и за да подмами Марко Вендло, е трябвало да носи фередже върху долната половина на лицето си. Историята ще ти се стори още по-забележителна, като разбереш, че тя е била на шестнайсет, а той на петдесет и една.

Сара не се остави да отвлече вниманието й от главната тема.

— Щом е убила стария си съпруг, защо не са я арестували?

Майк сви рамене.

— В семейството се пазят един друг. Един информатор казал на инспекторите, които работели по случая, че съпругът бил паднал от някаква стълба и умрял. Но наскоро ексхумираха трупа му и откриха на черепа три вдлъбнатини, които отговарят напълно на удар със стик за голф. — Майк сниши глас: — Специализирала се да подмамва хора и да заграбва спестяванията им, и наистина държим да я разкараме от улиците.

— Ако се занимаваше с нещо подобно в Едилин, целият град щеше да разбере.

— Защо е дошла в това градче, е голяма загадка. Обикновено работи в големите градове, колкото по-големи, толкова по-добре, така че какво в Едилин я е привлякло? — Замълча в очакване Сара да отговори, но тя не каза нищо. — Никакви слухове ли не си чула?

— Не че си спомням, но бях толкова заета с новия магазин и с Грег, че и да има, не съм обърнала внимание. Майка ми може би…

— Не! Колкото по-малко хора знаят, толкова по-добре.

— Ясно — съгласи се Сара, но не го погледна в очите.

— Ами богатите жени, клиентки на твоя магазин? Какво знаеш за тях?

Тя го погледна замислено.

— Ако се интересуваш от тях, чрез мен най-лесно ще се свържеш с тях. Ти си планирал всичко това, нали? Люк ме изхвърли от моя апартамент, за да минеш през тунела и да нахлуеш при мен.

Преди Майк да измисли как да й отговори, тя стана и тръгна бързо към колата си.

Не беше направила и три крачки, когато той я настигна и я прегърна през раменете.

— Да! Излъгахме те и те използвахме най-безсрамно. Но не знаеш живота на колко много хора е погубила тази жена. Имаше едно девойче, което…

— Грег! Ти ли уреди да замине точно преди сватбата?

Време за обмисляне на отговора нямаше.

— Да. — Сара се задърпа, но той не я пусна. — А на мен ми запалиха апартамента само за да имам правдоподобна легенда. Сара, съжалявам, че си въвлечена в тази история, но ти имаш достъп до хора и къщи, до които никой друг в Едилин не припарва. Доколкото ни е известно, Мици е твоя клиентка.

— Ти отвлече младоженеца точно преди сватбата! — каза Сара. — Това не е честно.

— Не, не е — съгласи се кротко Майк. — Но онова, което Мици причинява на хората, е много повече от нечестно.

— Къде е Грег?

— Той е жив и здрав.

— Какво значи това? Тикнал си го в някой затвор ли?

Майк знаеше, че в момента Грег още е в ареста, но неговият адвокат всеки момент щеше да го освободи. Това не беше никак добре, защото той беше в една килия с агент под прикритие. Но Майк не можеше да каже на Сара нито един от тези факти.

— Съобщиха ми много малко подробности. Моят капитан ме въведе в случая и когато казах, че ще отида да си приготвя багажа, ми показа вестника със снимка на апартамента ми в пламъци.

Когато забеляза съчувствие в очите й, престана да я държи здраво, но не я пусна.

— Много съжалявам — повтори той. — Един колега, с когото се обучавахме заедно, си спомнил, че веднъж съм споменал, че баба ми е от Едилин. Случи се, когато бях много млад и още не бях се научил да не говоря за себе си. Щом споменали името на града, той го свързал с мен, федералните — с моя шеф, и ето ме тук.

Сара се мръщеше, но така, че на Майк му олекна още повече, и той махна ръката си от раменете й.

— Изцапах ти роклята с кръв.

Сара погледна петната, после хвана ръцете му и погледна разранените му длани.

— Въжето ли ги разрани?

— Да.

Майк я наблюдаваше внимателно.

— Никога повече няма да играя Джейн.

Очите му светнаха.

— В цветната градина по всяко време можеш да се озовеш оплетена в мрежа. А пък аз, захапал нож, ще дойда да смъкна препятствията.

— Мрежата или роклята? — попита Сара сериозно.

— Роклята. Ще оставя мрежата на мира.

Погледна я така похотливо и така невъзпитано, че тя се разсмя.

— Ето какво ще направим. Ще се качим в моята кола и ще карам аз. Ще отидем при твоята кола, после до потока на Кей, по пътя можеш да носиш кошницата. Там ще хапнем и ще си говорим. Ще ми обясниш какво става.

— Доколкото мога.

Тя го погледна ядосано.

— Добре. Ще разкажа всичко. А как разбра къде ми е колата?

— Лесна работа. Всички си въобразяват, че като са паркирали там, са се скрили. Половината от момичетата в Едилин са загубили девствеността си под това дърво.

— А ти?

Тя отвори вратата откъм шофьорското място.

— Кой казва, че вече съм я загубила?

Майк се разсмя и се качи в колата.