Джуд Деверо
Полъх на лятна нощ (12)

11.

Майк търсеше Сара от единия до другия край на землището, за което му казаха, че е Нивата на Нейт, но не я виждаше.

— Сигурно трябва да търся жена с пламнала от гняв коса — промърмори той, като си спомни как го беше видяла да седи в края на бюрото на Ерика и открито да флиртува с нея.

Из голата ливада имаше около дванайсетина души с кожени пояси за инструменти, които строяха павилиони за предстоящия панаир. Ако не се налагаше да претърсва още един ден „Фермата на Мерлин“, щеше да дойде да помага. „Може би утре“ — помисли си той. Джослин беше нахвърлила няколко скици за шатра на врачка и ги беше дала на Сара. Майк и Сара се смяха, че Джос е спечелила спора за нейното участие в панаира.

— Нали няма да й се случи нищо? — попита Сара. — Имам предвид тази персона Мици нали няма да удари Джос по главата, за да вземе картите?

— И да изпусне онова, което иска, каквото и да е то! Не, няма да рискува — успокои я Майк.

Не го изрече на глас, но не искаше Сара да се срещне лице в лице с Мици. Трябваха му ДНК проби на повече жени. Неговият нов план, който пазеше в тайна от Сара, беше, да накара всеизвестната Ерика да му помогне. Тя щеше да се обади на всичките си клиентки на съответната възраст да дойдат в магазина, щеше да им представи новите тоалети и да ги почерпи с вино в картонени чашки. На всяка чаша щеше да напише името и да я прибере в найлонови торбички. Не беше много, но беше начало.

Майк разпита няколко души за Ерика и ако беше наполовина толкова сексуално ненаситна, както подочу, знаеше как да се оправи с нея. Беше склонил много жени като нея да правят каквото поиска.

Тази сутрин, преди да отиде в спортната зала, се отби при майката на Сара и я накара да намери работа и на Сара, и на Брустър Ланг през целия ден, за да огледа на спокойствие фермата. Ели каза, че ще заръча на дъщеря си да прави гирлянди и нанизи за щанда на Люк, но Ланг бил като хлъзгава змиорка и с него работата не била лесна. Обеща да направи всичко възможно.

След това Майк отиде в магазина — собственост на Сара и на Стефан. От красивия градски площад, където хората се чувстваха, все едно са се върнали назад във времето, влезе в магазин от хром и стъкло. Не можа да се сдържи да не погледне през витрината, за да се убеди, че все още се намира в Едилин. Според градския правилник външният вид на сградата не беше променен, но вътрешното пространство беше свръхмодерно. Огледала имаше навсякъде, мебелите бяха позлатени и тапицирани с коприна. Майк погледна една табелка с цена 1200 долара за обикновена бяла блуза.

Нищо чудно, че в Едилин мразеха Вендло. Клиентелата на такива магазини носи печалба на магазина, но не и на града. Не, те паркират своите скъпи коли, купуват, каквото им трябва, и си заминават.

Докато Майк се оглеждаше, видя какво хора като Вендло си представяха, че е изискано, но не видя нищо, което да му напомня Сара. В апартамента й не беше влизал още, но се съмняваше, че ще прилича на това място.

— С какво мога да ви помогна? — попита млада жена.

Майк я огледа от глава до пети. Черният й тоалет беше по-подходящ за Ню Йорк, отколкото за Едилин.

— Търся Ерика — отговори той.

Час по-късно излизаше от магазина. С Ерика — четирийсетинагодишна и отчаяна — всичко мина, както го беше замислил, и успя да я накара да се заеме с неговия проект с жените. Проблемът се появи, когато Сара, натоварена с куп дрехи, влезе в магазина, преди да е свършил работата.

Забеляза Сара да излиза и по бързината, с която се движеше, личеше колко е ядосана. Искаше да тръгне с нея, но в този момент беше невъзможно да прекъсне обсадата на Ерика. Всъщност наложи се да удължи визитата си, за да я успокои и да й внуши подходящото настроение след неочакваната поява на Сара. Знаеше, че на Сара сигурно й се е сторило, че не е по работа с Ерика, но си беше работа.

И сега въпросът с Ерика беше уреден. В края на деня щеше да дойде служител да прибере чашите и да ги отнесе в лабораторията. Много се надяваха, че някой от образците ще бъде на роднина на Стефан.

Ланг през целия ден щеше да бъде на пазара за плодове и зеленчуци и на Майк му оставаше само да успокои Сара.

— За тази работа заплатата ми трябва да бъде удвоена — мърмореше си под нос, докато кръстосваше панаирната площ.

Няколко души го поздравиха, но Люк знаеше кого търси Майк. Посочи към дърветата в края. Майк зърна златистата глава на Сара, сведена над нещо, което приличаше на куп бурени.

Вдигна поглед, видя Майк, понечи да се усмихне, но пак стана сериозна и се залови за работа.

Около него мъже, които не познаваше, го гледаха любопитно, а Люк го тупна по рамото със съчувствие.

— Желая ти успех — рече той, явно развеселен.

Майк отиде при Сара. В скута й бяха струпани телчета и растения с пурпурни цветове с дълги стебла. Позачуди се дали не им говори.

Не биваше да се тревожи.

— Отвратителен си! — Сара сви презрително устни. — Беше се подпрял на бюрото на Ерика като някаква кокетна секретарка от петдесетте. И се навеждаше към нея, и й говореше с онзи твой фатален глас, и… и флиртуваше с нея.

— Нима? И какво? Оплакваш ли се?

— Така не се върши работа, ето какво. Знаеш как се клюкарства в този град. Ако не ти пука как ще те приемат хората, помисли за Тес. Тя ще живее тук с децата си.

— И как трябва да се държа?

Сара не можеше да сдържа повече гнева си:

— Професионално. Сядаш на стола срещу бюрото и говориш сдържано.

— Нима искаш от мен да я помоля учтиво да свърши твоята работа? Да шпионира клиентките си! И да събира информация за федерално разследване, но да си държи устата затворена!

Тя остана поразена.

— Каза ли й за Мици?

— Не, разбира се. Представих се като служител от Дирекцията по здравеопазване, каквато не съществува, изследващ болести, предавани по полов път. Изглежда, в Едилин всеки спи с всеки.

— Не си казал подобно нещо!

— Казах го.

— Даваш ли си сметка как ще реагират хората, когато чуят подобна лъжа?

— Кой ще повярва на външен човек като Ерика? И по този повод, предполагам, че няма да каже на никого. Между другото Ерика ми направи впечатление на човек, на когото му се понрави възможността другите да страдат от венерически болести. Искаш ли да се хванем на бас, че още днес следобед тя ще отиде на преглед при своя лекар?

— Въпросът не е в това какво си говорил, а как. Нямаш ли гордост?

— В достатъчна степен, за да съзнавам, че повечето жени, с изключение на теб, ме харесват.

— Защото аз мисля за по-възвишени неща, а не само за физическо привличане. За твое сведение, за да се влюби човек, е необходимо повече от обикновен секс.

— Прозвуча ми като жена, чийто извор е пресъхнал.

— Това е абсурдно… и вулгарно. — Сара отвърна поглед от него и се зае да вие венци. — Не че ти влиза в работата, но ние с Грег имаме пълноценна връзка във всяко отношение.

Майк не направи коментар, тогава тя го погледна и видя, че се усмихва така, като че ли не й вярва.

— Откога не си била с него?

— Грег го няма само от няколко дни.

Той продължаваше да се усмихва самодоволно.

Сара присви очи срещу него.

— Откога не си бил с гадже?

— От години. От векове. Толкова отдавна, че забравих какво е.

Сара се помъчи да не се разсмее, дори да не се усмихне, но не можа да се сдържи. Загледа се пак в цветята.

— Изгладихме ли недоразуменията? — Тя не отговори и той добави деликатно: — Сара, правя каквото е необходимо, за да не се разхождат престъпници по улиците. При нормални обстоятелства не бих правил сексуални намеци още щом се запозная, но аз имам цел и този беше най-бързият начин да я постигна.

— Нали ти е ясно, че сега Ерика ще очаква да легнеш с нея?

— Не ми се вярва — отговори той важно.

Тя въздъхна.

— Добре, какво научи от нея?

— Мисля, че си има гадже.

— Ерика ли? Тя никога не излиза извън града.

— Тогава значи е някой от Едилин.

— Щях да зная, ако имаше. Всички щяха да знаят, а аз не съм чула нито дума. Тя е работохолик и прекарва с Грег по дванайсет часа на ден.

Майк възкликна тихо, като че ли щеше да каже „охо“, и тя го погледна гневно.

— И през ум да не ти минава. Каквито и оплаквания да имат хората срещу Грег, той работи много. Никой не може да го отрече. С изключение на Джос, ако трябва да съм точна, но тя…

— Какво тя?

— Нищо. Какво ще правиш днес? Майка ме накара да правя венци за щанда на Люк.

— Имаш ли нужда от помощ?

— Да. Ако работим и двамата, ще свършим много по-бързо.

— Сара, виж, имах предвид някой друг да ти помогне, някоя братовчедка например.

Майк отстъпи назад.

— Чудесно. Разбрах намека. Това са женски работи и ти искаш да си тръгваш. При Ерика ли ще отидеш?

Говореше шеговито, но когато хвърли бегъл поглед към Майк, забеляза равнодушния израз, който беше започнала да познава.

— Възнамерявам да отида в салона в Уилямсбърг да поспортувам, после на пазар в някой мол. Имам нужда от още дрехи.

Говореше някак си неубедително и тя разбра, че не казва истината.

— Лъжеш — заяви спокойно. — Върви по дяволите, най-безочливо лъжеш!

— Откъде ти хрумна? Трябва да тръгвам.

Сара погледна венеца в ръката си, после Майк й се усмихна.

— Надявам се да прекараш един наистина приятен ден, а пък аз ще сплета поне сто от тези венци. Сигурна съм, че ще се продават много добре.

Промяната на тона й от гневен в любезен го озадачи. Тя се усмихваше.

— Искаш ли аз да сготвя вечерята?

— Риба тон от консерва ли? — подразни я той.

— Риба тон сюрприз.

— Интересно — каза той, но гледаше подозрително. — Добре ли си?

— По-добре от това, здраве му кажи. Хайде, тръгвай. Купи си нови дрешки. Довечера ще ми ги покажеш. Може и модно дефиле да ми организираш, а пък аз ще запазя най-хубавите си венци да ги видиш.

Той отстъпваше назад.

— Ще бъде страхотно. Ще се видим около пет.

— Около пет е идеално.

Все така изпълнен с подозрения, Майк се обърна и тръгна към колата си. „Защо се предаде толкова лесно?“ — се питаше.

В един момент му казва да върви по дяволите, загдето лъже, в следващия пожелава всичко хубаво.

Изведнъж му просветна. Тя знаеше къде отива и защо. Когато дойде и паркира до Нивата на Нейт, забеляза колата на Сара под едно голямо дърво. За две минути отиде дотам и не се изненада, като я видя облегната на дървото.

— Доста време ти отне да се сетиш — каза тя. — Сигурен ли си, че си ченге? С моята или с твоята кола ще отидем?

— Сара…

— Да?

За миг си представи как я връзва, напъхва я в багажника на колата си и я отвежда на някое сигурно място. Но тя беше в центъра на събитията и не биваше да изчезва.

— С моята. Твоята за нищо не става.

— Ти си сноб! Не всеки може да има кола с десетцилиндров мотор с петстотин конски сили, който за 4.6 секунди вдига от 0 до 100.

Той я погледна учудено.

— Проверих я в интернет.

— Тършуваш в стаята ми и проучваш колата ми! Друга потайна хитрина хрумвала ли ти е?

— Нали няма да бъде тайна, ако ти кажа? Замислял ли си се колко много време ще спестим, ако ми кажеш какво търсиш?

— Ако се закълна в живота на Тес, че не знам, ще ми повярваш ли?

— Да — отговори тя сериозно. — Но ключът за разрешение на загадката съм аз, нали?

Стигнаха до неговата кола и той я загледа напрегнато.

— Не е необходимо да ми казваш. Не съм глупава. Зная, че съм една от жените, с които флиртуваш с определена цел. Защото имам магазин за облекло ли или защото познавам много хора?

Моментът да й каже за Стефан още не беше дошъл.

— Да. — Отключи колата и се качиха. — Сара, всъщност няма как да ти кажа всичко, но трябва да ми вярваш. Наистина ти си в центъра на този случай. Възможно е да е свързано с магазина, но не сме сигурни. Не мога да ти кажа защо или как, отчасти защото не зная, но сме убедени, че притежаваш нещо или знаеш нещо, което интересува Мици.

Усещаше как тя се мъчи да запази спокойствие и да се държи, като че ли той не й каза нищо особено, а всъщност остана като ударена от гръм.

— Леля Лизи ми завеща бижута — отрони се от устата й най-накрая. — Може би са ценни.

Майк искаше да я прегърне, но имаше много хора наоколо. Вместо това изреди наум бижутата, които Мици Вендло беше събрала през годините. Нейните клиентки й ги даваха в знак на благодарност за онова, което си въобразяваха, че е направила за тях.

— Може би.

— Ти наистина си най-лошият лъжец на света. В този случай става въпрос за нещо много по-голямо, отколкото за някакви си бижута, нали не греша?

— Отговорът е не, освен ако не е диамант от кралската корона на Англия.

Докато Майк потегляше, тя забеляза едно мускулче на челюстта му да потрепва.

— Ти ли накара майка ми да ме затрупа с тези венци?

— Да.

— Досещам се, че си й заръчал да задържи и господин Ланг на пазара през деня.

— До четири часа.

— С майка ми не станахте ли много близки?

— Нашепнах й няколко думи за ензими и беше моя. Какво ще си помисли Люк, като види, че венците не са направени?

— Няма проблем. Имам две по-големи сестри, които са много усърдни. Държат да са отличнички във всичко.

— Какво значи това?

— Когато разберат, че съм зарязала горкия Люк с всичките тези венци и гирлянди, ще се надпреварват да ме засенчат. Научих отдавна, че като си придам безпомощен вид, се спасявам от работа.

Майк й се закани с глава.

— Кой, освен мен знае каква си в действителност?

— Моят татко… и донякъде Тес.

— А майка ти?

— Според нея съм безпомощна и скучна.

— Ами гаджето ти?

— Ще приема, че имаш предвид Грег, моя годеник. За него съм сладка, кротка и готова да се съгласи с всяка негова идея.

— Подобна лъжа хубава основа за брак ли е?

— Може би ще ме научиш какво е честност между хората.

Двамата се спогледаха за миг, после се разсмяха.