Джуд Деверо
Полъх на лятна нощ (22)

21.

Капитан Ериксън гледаше Майк и съжаляваше, че го е натоварил със случая „Вендло“. Единайсет години работеха заедно и Майк винаги се бе държал настрана от своите жертви. Истина беше, че понякога се отдаваше повече от необходимото и че на няколко пъти жени, които трябваше да бъдат подведени под съдебна отговорност, избягваха процеса, но в края на краищата той винаги изпълняваше дълга си.

Но този случай като че ли извади наяве нещо неподозирано у него. Фактът, че се ожени за жертва, макар да не беше безпрецедентно, със сигурност надхвърляше правомощията му.

В неделя вечерта, когато Майк се обади и съобщи на капитана своя план, той се опита да го разубеди:

— Да, наистина ти наредих да направиш всичко възможно, за да я спасиш, но измисли друг начин.

— Друг не виждам — отговори той и му разказа за Брайън Толуърти. — Веднага след това в града идва Стефан Вендло и започва да ухажва Сара.

— Само за да спасиш това момиче ли възнамеряваш да се ожениш?

— Да.

— Ами след това? Когато приключи случаят, какво ще правиш?

Капитанът щеше да попита чия е била идеята — на момичето или на Майк, но се отказа.

Вместо това нареди на Майк да се яви в базата Лодърдейл, колкото е възможно по-скоро, за да уточнят плана във връзка с панаира. В района щяха да разположат въоръжени мъже и жени, облечени като обикновени граждани. Стефан щеше да бъде освободен и всеки негов ход щеше да бъде наблюдаван.

Според капитана това беше достатъчно. Майк беше свършил добра работа с намирането на информация и с организацията на операцията като време и място, където съществуваше вероятност да се появи фамилията Вендло. Момичето — Сара Шоу, щеше да бъде под закрила. И най-хубавото от всичко бе, че тя нямаше да се втурне към Вендло от някакво неуместно чувство за лоялност.

Идеята да използват картите таро като примамка беше превъзходна и той я одобри.

— Благодари на твоя любим автор — каза Майк. — Идеята беше негова.

— Чакаме да се явиш веднага, за да ни информираш подробно и да начертаеш някои карти за местоположението на обектите — отговори капитанът.

В действителност си мислеше, че е неделя вечер и няма начин Майк да успее да се ожени за своето селско девойче, преди да потегли към базата. Може би една седмица в Лодърдейл ще му проясни главата и той ще разбере, че случаят ще се разреши и без да се жени за жертвата.

Но тази сутрин, когато Майк се яви в управлението, носеше венчална халка.

— Значи все пак се ожени — отбеляза капитанът.

— Друг начин не намерих. Вендло преследва Сара заради нещо, което тя притежава, и той няма да може да се добере до това нещо чрез брак с нея.

— Освен ако не те убие.

Майк се усмихна едва-едва.

— Това е идеята и според моя план по време на панаира всички ще ме забележат. Възнамерявам да се състезавам в скачане на въже с дванайсетгодишна национална шампионка.

Спортните му умения и физическата му издръжливост бяха всеизвестни и всички се отнасяха със страхопочитание към тях.

— Сигурен съм, че ще победиш.

— Може би. Това хлапе се слави като много добро в тази дисциплина.

Капитанът леко се усмихна. Виждаше, че Майк избягва да дава прогнози за крайния резултат.

— Докладвай за момичето, за което се ожени. Каква е тя?

— Тя… — Майк се колебаеше. Нямаше намерение да обяснява каква радост е за него да бъде със Сара, как тя го разсмива, колко много вече му липсва. Сви рамене с безразличие. — Църква в неделя, прави хубави сладкиши, шие сама дрехите си. Ей такива неща.

Представяше си Сара как се катери по дървото над главата му. Спомни си сълзите й и смеха й. Пък и преживяха своята първа брачна нощ. Не, тези неща не би споделил.

— С една дума провинциалистка.

Капитанът не беше като Майк; чувствата се изписваха на лицето му.

— Когато случаят приключи, ще ти помогна да се отървеш от всичко това. Наемам се пенсията ти да не пострада. Можеш да…

Майк стана.

— Това ли е всичко? Имам още много работа.

— Да, разбира се. Общото съвещание е в два. Ще се видим тогава.

Майк излезе от кабинета и отиде на своето бюро.

Капитанът остави вратата отворена и през целия ден чуваше как колегите идват да поздравяват Майк. Беше популярен и рядко го виждаха, когато беше в базата, затова всички искаха да го посетят. Тренировките на Майк бяха легендарни и колегите, с които беше спортувал, искаха да пипнат бицепсите му. Цял ден обсъждаха спортни постижения. Но покрай тези увертюри всъщност искаха да разберат дали слухът, че се е оженил за жертва, е верен.

Капитанът чуваше този въпрос отново и отново: „Дрога? — питаха, като намекваха дали младоженката се друса. — Осъждана ли е?“.

Майк отговаряше учтиво, но всъщност не казваше нищо. Както обикновено пазеше в тайна личния си живот.

Жените най-много дразнеха Майк. Една заяви, че ще плати на някой измамник да я изиграе, ако той се ожени за нея, за да я спаси.

— Помощ! Помощ! — развика се една много хубавичка новобранка. — Спасете ме с венчална халка!

Майк понесе всичко стоически, но към обяд капитанът видя, че престава да се усмихва. И според него не шегите развалиха настроението на Майк. Нещо друго го тормозеше, но капитанът не можеше да проумее какво е то. Предположи, че той най-сетне е осъзнал каква голяма грешка е направил.

Поведението на Майк е било благородно, но сега се изправяше пред развод. Ако момичето заяви, че я е подмамил да се омъжи за него, щеше да пострада финансово, и то много.

В два часа се събраха на съвещание в заседателната зала. Още в началото агент от Тайните служби докладва какви мерки ще бъдат приложени по време на панаира в Едилин.

Майк се беше облегнал и въртеше венчалната си халка. И с всяко завъртане бръчките по челото на капитана се врязваха все по-дълбоко. „Дали пък няма да бъде по-добре, ако Майк не се върне във Вирджиния“ — помисли си. Беше достатъчно, че се ожени за момичето. Майк имаше право, като твърдеше, че след като е омъжена за друг, Вендло няма шанс с нея. Сега само трябваше да пратят някого да стои неотлъчно до момичето и когато Вендло предприеме някакви действия, да се намеси.

По едно време докладващият агент зададе някакъв въпрос, но капитанът беше толкова разсеян, че се наложи да му повторят въпроса. Беше очевидно, че никой не се тревожеше за живота на Майк, с изключение на капитана.

Вратата се отвори и секретарката на капитана влезе, и му подаде бележка. „Сега пък какво?“ — помисли си той, разгръщайки листчето.

„Съпругата на Майк Нюланд е във фоайето и носи картите таро.“

Наложи се капитан Ериксън да я прочете два пъти. Едва не се измъкна съвсем импулсивно, за да я види и да си състави спокойно мнение. Може би щеше да я приеме сам и щеше да й поговори за жертвата на Майк, което беше извън служебните му задължения.

Но всъщност най-много му се искаше да види реакцията на Майк. Днес той беше унил, дори необщителен. Дали беше осъзнал, че се е поставил в невъзможна ситуация?

Капитанът се обърна към секретарката си, която чакаше, както винаги нетърпеливо.

— Доведете я тук — прошепна той.

— Тук ли? В заседателната зала!

— Да — отговори капитанът. — Точно тук.

Премести се от другата страна на масата и седна срещу Майк, за да вижда през остъклената врата. Измина известно време, докато секретарката доведе момичето през лабиринта от коридори и врати на полицейското управление във военната база Лодърдейл.

Когато капитанът видя за пръв път госпожица Сара Шоу, застана по-напрегнато. Беше виждал нейна снимка, но в действителност беше по-хубава, с руса коса, дълга до раменете, оформена изящно. При положение, че всички се обличаха с блузки с презрамки и оръфани джинси, строгата жълта рокля на госпожица Шоу караше човек да си помисли, че се върнал назад във времето.

Детективът до капитана видя младата жена и също престана да слуша, зазяпан в нея. Смушка колегата до себе си и скоро всички наблюдаваха как Сара идва към тях.

Докато стигне до вратата, единственият, който не я гледаше, беше Майк. Той като че ли беше потънал в своя свят, играеше си с халката и се взираше в една точка.

Водещият на срещата отвори вратата на Сара.

— С какво мога да ви бъда полезен? — попита и широко се усмихна.

Сара имаше очи само за Майк. Направи две-три стъпки към неговия стол и застана мълчаливо.

Измина доста време, преди той да осъзнае, че се е възцарила тишина. Като вдигна поглед, видя пред себе си Сара.

— Шеймъс и Люк приготвиха картите и аз ти ги донесох — каза тя, подавайки му едно тесте.

Майк седеше с вперен в нея поглед.

— Нека да… — започна капитанът.

Прекъсна насред изречението, когато Майк скочи, грабна Сара в прегръдките си и я завъртя. Картите се разхвърчаха из цялата зала.

— Ти си тук! — повтаряше Майк, притискайки в обятията си съпругата си. Никой не беше виждал Майк толкова щастлив. — Ти наистина си тук!

Когато започна да я целува, Сара го отблъсна леко.

— Може би трябва да ме представиш.

Лицето й сияеше от щастие.

Двама мъже, които не бяха на постоянна служба, лазеха по пода и събираха картите, но колегите на Майк се тълпяха, за да се запознаят с жена му.

— Да, наистина — рече той и я пусна, но продължи да държи ръката й. — Запознайте се със Сара Ш… — Погледна я. — Нюланд. Сара Нюланд, моята съпруга.

Колегите му стояха и я гледаха втренчено. „В шок са“ — помисли си Сара и разбра, че трябва да разчупи ледовете.

— Забелязахте ли как при думата „съпруга“ едва не се задуши? — попита тя. — Ще мине известно време, преди да свикне с мисълта, че вече не е свободен мъж.

Всички, в това число и капитанът, се разсмяха. Но което беше по-важно, капитанът разбра, че Майк е в лошо настроение, защото тази хубавица му липсваше. Може би главната причина да се ожени, е била да я защити, но тук имаше нещо повече от това.

— Та като стана дума за съпрузи — обади се Майк, — казах ти, че не бива да идваш тук.

Сара погледна капитана.

— Тревожи се, че ще се чувствам самотна в този голям, грешен град, докато е на работа. Няма ли някаква възможност да получи отпуска за тридневен меден месец.

— Сара, сега не е удобно… — започна Майк.

— Мисля, че ще се уреди — отговори капитанът — О, Майк, щях да забравя. — Хвърли му два ключа на ключодържател. — Вдигнах малко шум заради твоя изгорял апартамент и успях да ти наема нов. Там сега е отседнал агент на ФБР, който ме търси да ми вземе скалпа, защото апартаментът беше определен за него. — Капитанът погледна Сара. — Ще ми кажете дали ви харесва.

— Ами картите? — попита един агент от Тайните служби.

— Майк ще ни докладва утре. Хайде, деца, тръгвайте. Майк, покажи й някои от красотите на нашия град — каза капитанът.

Сара се усмихна.

— Имам приятелка, която е отраснала в Бока Ратън. Даде ми списък със забележителности, които трябва да видя. Познати ли са ви Мицнар Парк, Градски център, Лас Олас?

Майк изпъшка и всички се разсмяха.

— Какво толкова казах? — попита тя с престорена невинност.

Както я беше прегърнал през талията, Майк я поведе към своя отдел.

— Номерата ви с Джос нямат край. Мицнар Парк, как не!

Тъй наречените „забележителности“ бяха модни търговски центрове, но се усмихваше, като спря до бюрото си, което беше чисто и подредено, без нито една лична вещ на него.

— Носиш пистолет — отбеляза тя.

— Обикновено нося.

— Вкъщи няма да носиш.

Тя се огледа, но други хора наоколо нямаше, само бюра и рафтове, претъпкани с папки. Сега, когато вече беше тук, се притесни от реакцията му. Изглеждаше доволен, когато я видя, но нищо чудно да се преструва.

— Не се чуди как да се измъкнеш — каза той. — Бъди храбра и си носи последствията.

— Какво значи това?

Той я целуна по страната.

— Липсвах ли ти?

— Никак. Предположих, че ще искаш да видиш картите веднага, и… — Той я целуна по устните. — Може би ми липсваше съвсем малко, но наистина съвсем малко.

— Как дойде дотук? Онова нещо, което караш, нямаше да издържи.

— С миникупъра на Джос.

— Значи с нея правите заговор да не ми се подчиняваш?

— Да, с нея. Ще й напишеш ли благодарствена картичка?

— Ще й напиша, но чак като мине вечерта.

Целуна я отново, само че този път целувката беше по-страстна.

— Хей, Нюланд! — провикна се някакъв мъж, застанал на вратата. — Целувай се навън.

— Завиждаш, Фъргюсън — отвърна той.

Заключи чекмеджето на бюрото си, прегърна Сара през талията и я поведе по коридора.

— Къде се намира новият ти апартамент? — попита тя.

— Нямам представа.

Подаде й ключовете. Тя погледна адреса, закачен на етикетче.

— На улица „Ей Ел Ей“ се намира.

— Никога не съм я чувал. Сигурно са ме набутали в някоя дупка. Сигурна ли си, че прочете правилно адреса?

— Да, всички букви са главни.

Сара му върна ключовете с адреса. Като го погледна, Майк се подсмихна.

— По средата е номер, не е буква. Апартаментът е на Ей 1 Ей.

— И къде се намира?

— До океана, сладурче, с частни плажове. Отиваме ли да го видим?

— С удоволствие.

Сара следваше Майк с колата на Джос. Минаха през центъра на Лодърдейл и после по улица наречена „Изгрев“. От двете страни се редяха приказни магазини и ресторанти и най-накрая стигнаха до една височина, всъщност мост, който се отваряше да минат корабите, но това Сара осъзна впоследствие. За местните жители сигурно беше нещо обикновено, но тя остана очарована. От другата страна на моста се виждаше океанът. Като го наближиха, Майк сви вляво и тя го последва по една тясна улица. Вдясно беше брегът с грамадни къщи, скрити зад високи огради и огромни дървета. По стените се спускаха водопади от ярко нацъфтели пълзящи растения. От другата страна на улицата имаше обикновени на вид мотели и жилищни сгради. Сара предположи, че Майк ще се насочи натам.

Но той продължи и след няколко преки сви по алея, която стигна до един портал, от двете страни на който имаше висока каменна ограда. Натисна копчето на домофона и портата се отвори. Сара паркира до неговата кола. От дясната страна имаше още две коли.

— Божичко! — ахна тя, оглеждайки се.

Двуетажната къща беше голяма и приличаше на холивудска вила от класическия период.

— Копиран е стилът на онзи архитект Мицнар — каза Майк, като че ли това обясняваше всичко и тръгна към входната врата.

Верандата беше широка и дълга, а подът й беше покрит с плочки.

— Познаваш ли къщата?

— Много добре — отговори той и отключи едната от двете двойни врати. — Принадлежеше на един, който переше грамадни суми мръсни пари. Осъдиха го на двайсет години, но понеже е на осемдесет и една, няма да надживее присъдата си.

Майк отвори вратата към просторен салон. На масичка до входа имаше плик с неговото име и докато четеше писмото, Сара тръгна да разгледа къщата.

Имаше голяма стая и голяма кухня в задната част и гостна с два тапицирани в бяло дивани. Застана до френския прозорец. Градината, която се виждаше, приличаше на райска градина. Сара излезе навън. Вляво, почти скрит от дървета и храсти, които беше виждала да растат само в саксии, имаше плувен басейн и кът за барбекю. Пред нея имаше морава, от която започваха стъпала. Предположи, че по тях се слиза на частния плаж.

Дойде Майк и застана до нея, но не я докосна.

— Какво пишеше в писмото? — попита тя.

— Разни обяснения. Горният етаж е разделен на два апартамента. В северния живее патрулен полицай с бременната си жена, а в южния — най-преуспелият фалшификатор на пари. Пуснат е на свобода при условие, че няма да бяга, но ние го наблюдаваме. Разгледа ли цялата къща?

Влязоха пак вътре. След кухнята с гранитни плотове имаше две спални, всяка със своя баня. Едната беше много просторна.

— Тук беше офисът на Бени Перача — каза Майк.

— А това ти е известно, защото…

— Защото аз го закопчах. За толкова стар разбойник се биеше яко.

Сара отиде до леглото. Имаше матрак, но не и чаршафи. Плъзна ръка по махагоновата табла. Зачуди се дали ще види отново тази къща, след като си замине. Въпреки всичко, щом случаят приключеше, Майк щеше да я целуне за довиждане. Две седмици по-късно щеше да получи документи за развод.

Обърна се към него с твърдото намерение да го попита за тяхното бъдеще, но като видя очите на Майк, всички мисли излетяха от главата й.

Направи стъпка към него и в следващата секунда той направо се нахвърли върху нея, и двамата се строполиха върху леглото. Сара се разсмя и не й остана време да си поеме дъх, защото той започна да я целува. Тя се притискаше към него и все й се струваше, че не е достатъчно близо. Бяха разделени само ден и половина, но той й бе липсвал ужасно.

Тя усети милувката на Майк върху голите си бедра и пламна. Само след секунди дрехите им бяха на пода и тя се вкопчи в таблата на леглото. Майк я любеше като обезумял и двамата стигнаха кулминацията едновременно както и преди. Той я целуваше, за да не изкрещи.

Когато се успокоиха, я придърпа до себе си и Сара сложи глава на гърдите му.

Майк взе ръката й и целуна пръстите й.

— За агент на ФБР ли е бил определен този апартамент? — попита тя.

— Да — засмя се Майк.

— Наемът поносим ли е?

— Къщата беше конфискувана и сега е собственост на щатското правителство. А пък аз съм тук в качеството си на тъмничар на добрия стар Хенри фалшификатора. Докато следя той да не прави повече фалшиви стодоларови банкноти, наемът е минимален. И като извинение за това, че изгориха моя апартамент, ми отпускат петнайсет хиляди долара. Ще ми помогнеш ли да купя най-необходимото?

— Прекрасно! Чаршафи, калъфки за възглавници, храна. Има ли прибори за хранене, чаши, чинии, тенджери?

— Ще проверя.

Майк се запъти към кухнята.

На Сара й се предостави огромното удоволствие да го наблюдава как излиза гол от стаята, а пък гледката отпред, когато влезе, беше още по-вълнуваща.

— Всички шкафове и чекмеджета в кухнята са празни — съобщи той, запътвайки се към банята. — И ако не престанеш да ме гледаш така, докато излезем, магазините ще затворят.

— Нима?

Майк се подпря до вратата.

— Последният, който стигне до душа, ще сготви вечеря.

Сара скочи като стрела от леглото, втурна се към банята, пъхна се под ръката му и влезе първа в душкабината.

— Мамиш — каза той и плъзна вратата.

— Така влияе тази къща. Има спотаено зло.

Той пусна водата и я прегърна, докато чакаха да потече топлата.

— Според мен нищо подобно няма. Кръвта, която пролях тук, е прочистила атмосферата. — Тя го погледна въпросително и той й показа белег на рамото си. — При това разследване ме простреляха.

Тя целуна белега.

— Горкичкият ми. Толкова ми е мъчно.

Преместиха се под душа.

— Всъщност беше тук.

Той посочи място по-долу и Сара се наведе да го целуне.

— Все пак като че ли беше…

— Нека да позная. Бил си ранен още по-надолу — добави тя, коленичейки.

— Тук имаш ли травма? — попита.

Майк повече нищо не каза.

Излязоха след повече от час и отидоха направо в магазин за аудиотехника.

— Останах с впечатление, че ще купуваме само най-необходимото.

— Музиката е жизненонеобходима — каза той толкова сериозно, че Сара се разсмя.

Купиха онова, от което според Майк една къща се нуждаеше на първо място. Докато той избираше компонентите на стереоуредбата, тя не се намеси, но телевизора с много голям екран избраха заедно.

Докато Майк плащаше, й се искаше да попита дали тя ще гледа и ще слуша заедно с него.

В музикалния отдел се разделиха. Тя харесваше музика, която се смяташе за модерна и която Майк наричаше „бездушен боклук“. Той се насочи към Андреа Бочели. За най-голямо изумление на Сара Майк се оказа почитател на операта. Но по едно време посегнаха едновременно да вземат диск на Ерик Клептън и се разсмяха.

— Ето, това е класика — каза той и Сара беше съгласна.

За да стигнат до следващия магазин, Майк смени няколко магистрали и най-накрая спря в паркинга на божествен търговски център с огромен магазин на „Барнс & Нобъл“. Като късче желязо, привлечено от магнит, Сара се запъти натам, но Майк я хвана за ръка и я поведе към „На масата“.

Беше разглеждала каталозите, но никога не беше влизала в такъв магазин. Известно време само стоеше и се взираше в подредените на рафтове красиви сервизи за хранене и кухненски съдове. Майк взе ръката й и наниза една кошница на нея.

— Нали се сещаш, ключовата дума е „пай“.

Когато излезе от транса, три пъти напълни кошницата. Една любезна продавачка подреждаше стоките до касата. След това натовариха всичко в багажника на колата и отидоха да вечерят в ресторант с чудното име „Пикантен вкус“.

— Дължиш ми едно готвене — напомни му Сара, — защото първа стигнах до душа.

— За душ като този ти дължа хиляда пъти готвене. Опитай това.

Майк й предложи риба, маринована с лимонов сок.

След вечеря отидоха в магазин за спално бельо и хавлии.

— Нищо розово и нищо на цветчета — издаде указ Майк.

— Нищо на шотландски карета, нито със спортни коли и мъже, които се ритат.

— Готово — съгласи се той и влязоха.

Избраха си чисто бели спални комплекти и когато легнаха да изпробват възглавниците, започнаха да се целуват и едва не паднаха на пода. Със сигурност нямаше да се ограничат само с целувка, ако едно любопитно момченце не беше надникнало да види какво правят.

Разсмяха се и отидоха да платят на касата. Багажникът на колата и задната седалка бяха натъпкани до горе.

— Не остана място за продукти, а няма нищо за закуска — каза Сара.

— Няма значение. Не закусвам, преди да отида на работа.

— Ако ми кажеш къде да напазарувам, ще отида, докато си на фитнес.

Майк я погледна особено, но тя не се досети защо, все пак разбра, че ще отидат заедно на покупки.

Когато се върнаха вкъщи, разтовариха покупките. Майк инсталира уредбата и телевизора, който междувременно беше доставен. Сара сложи да изпере чаршафите. Започнаха да разопаковат съдовете заедно и да ги сортират на музиката на Ерик Клептън. Както танцуваха, докато подреждаха, Сара с радост установи какъв добър танцьор е Майк.

— Под прикритие ли се научи? — попита.

Той я поведе с класическа валсова стъпка и я завъртя грациозно из цялата стая.

— Жената на наркобарон. Давах й уроци. — Когато тя се изви назад, добави: — Помагах й да усъвършенства танците.

Притисна Сара до себе си и затанцуваха танго под звуците на „Кокаин“.

— Убедих я да свидетелства против съпруга си.

— И всичко това само защото си й помагал в танците!

Майк се обърна и запристъпваха към другия край на стаята.

— И защото съвсем случайно я оставих да открие съпруга си в леглото с двете бавачки на децата им.

Сара се разсмя и в това време той я вдигна и я завъртя.

Когато песента свърши, Майк изключи уредбата.

— Трябва да ставам рано. Имаш ли нещо против да си легнем?

При това така я погледна, че коленете й се подкосиха.

— Ах, чаршафите — успя да промълви, — сушилнята!

Ако съществуваше олимпийска дисциплина „скоростно оправяне на легло“, те щяха да вземат първото място.

— Някой друг да си учил под прикритие? — попита тя.

— Да. Страстна, сладка бавачка.

Сара го замери с възглавница. Той я хвана още във въздуха и се сборичка със Сара. Когато започна да я целува, тя каза:

— Ще бъде жалко, ако оставим петна по новите чаршафи.

Майк я взе на ръце и сложи на земята върху килимче на сини и златисти мотиви.

— По една случайност зная — обясни Майк със своя дълбок глас, — че това килимче струва осемдесет хиляди долара.

— Не думай!

— Вносителят на килими поискал услуга. — Майк не преставаше да я целува. — И този е бил подарък за перача.

— Двайсет ли?

Сара поднесе шията си за целувки.

— Не, до живот.

Тя се отдръпна да го погледне и когато усети, че Майк потръпна, разбра, че човекът е мъртъв. Не попита кой го е убил от страх, че ще се окаже той.

— Хубаво килимче.

— Да, много приятно — каза той, като се претърколи върху нея. — И много полезно.

По-късно, като си легнаха, Майк започна да се смее.

— Сега пък какво? — попита тя, докато си обличаше нощницата.

— Спомних си разговора ми с капитана, когато му казах, че не зная как да доставя удоволствие на „добро момиче“. Нямах представа, че всички се радват на едно и също.

— А пък аз казах на майка ми, че си гей.

Усмихнаха се и заспаха прегърнати.

На сутринта Сара спеше дълбоко, когато Майк отметна завивките. Тя не помръдваше.

— Трябва да ставаш — каза той.

Тя не помръдна.

— Сара, скъпа, идваш на фитнес с мен.

Тя покри главата си с четирите възглавници, които купиха.

— Ставай!

Тя пак не помръдна. Майк я хвана през талията и я издърпа от леглото. Когато не направи усилие да се събуди, взе я и тя увисна в ръцете му. Отнесе я в банята и я остави седнала на ръба на ваната. Вдигна един пазарски плик и го разлюля пред очите й.

— Тук има екип за теб. Облечи го. Имаш десет минути.

— Не искам…

Той излезе от банята.

— Мразя упражнения — мърмореше тя, като вадеше дрехите. Бяха спортни, имаше дори маратонки, и всичките бяха нейният размер.

Сара направи гримаса. Явно вчера, докато тя се е радвала, че са заедно, Майк нечестно, тайно и подло е планирал да я принуди да отиде с него на фитнес.

Когато излезе от банята, беше вързала косата си, носеше ужасен черен клин и синя блуза, а под нея спортният сутиен беше отвратителен.

Майк примигна няколко пъти и явно оцени формите й. Сара беше сигурна, че ще го хване натясно.

— Да не би да намекваш, че трябва да ходя на гимнастика, понеже не ме харесваш?

— Сега си прекрасна, но след четири години ще станеш на трийсет и някои части ще започнат да се отпускат. Приеми го като предпазна мярка. — Подаде й бутилка с вода и я прегърна през раменете. — Виж, ако толкова много мразиш гимнастика, утре не идвай и стани като дроб. Но днес си с мен на фитнес. Кой знае? Може пък да ти хареса.

Сара тъкмо щеше да отговори, но той отвори входната врата и тя видя, че още е тъмно. Обърна се да се върне в спалнята, но той я хвана. Като се подсмихваше, я поведе към колата.

На Сара никак не й беше смешно.

— И кога купи най-подмолно всичко това?

— Вчера, докато гледаше със страстно желание онези скъпи кексови формички, аз се обадих на моя приятелка. Тя е купила всичко и го е оставила пред входната врата. Ще се срещнем с нея в салона.

— Приятелка ли? Нима ще запознаеш съпругата си с твоя бивша любовница?

— Какъвто ти хрумне скандал извърти, но пак ще дойдеш с мен на фитнес. Тя е инструктор по йога.

— Йога ли? И откъде ти хрумна, че искам да тренирам йога.

— Случайно знам, че с коленете си можеш да допреш ушите си, и същевременно с глезените си — моите. Не зная защо, но мисля, че ти и йога ще си допаднете идеално.

Сара се обърна настрани, за да скрие усмивката си.

— Така е по-добре — обади се той. — Тя се казва Мегън и за твое сведение, не съм спал с нея.

— По-скоро ще си легна с жената, отколкото да правя упражнения с нея — избъбри Сара нещастно.

— Така ли? — попита Майк, вдигнал вежда.

— Не се надявай.

Той се разсмя и след минути спря на голям паркинг, пълен с коли.

— Кой, да му се не види, ходи на гимнастика толкова безбожно рано?

— Ние — отговори той и Сара изпъшка.

Като влязоха, тя видя, че Майк се познава почти с всички. Мъжете с ръце като гуми на тежкотоварни камиони, се здрависваха с него и се накланяха към него, беше някакъв мъжки поздрав в Южна Флорида. Жените с достатъчно твърди задници, като го целуваха по страните, заставаха близо, ама много близо до него.

Майк я представи на всички мъже като своя съпруга, но по нейно мнение с жените се двоумеше, затова сама се представи.

Когато една хубава, млада жена, въпросната Мегън, влезе, Сара не беше склонна да го остави сам. Но Майк я отпрати с инструкторката по йога и двете излязоха в голям вътрешен двор с дървен под.

— Нека да видим какво можеш да правиш — каза Мегън.

Освободи Сара след час и Майк я посрещна, изкъпан и облечен.

— Е? — попита той Мегън.

— Точно както ми каза.

— Много благодаря.

Майк целуна Мегън по страната, отвори вратата и направи път на Сара. Навън едва беше започнало да се развиделява.

— Какви бяха тези намеци? — попита жена му, като се качиха в колата.

— Мегън докладва, че е съгласна с моята преценка за теб. Изобщо нямаш мускулатура, но си страхотно гъвкава. Според нея, ако тренираш сериозно, след година или две ще бъдеш готова да станеш истинска йога ученичка. Това за Мегън е много голяма похвала.

— Така ли? — попита и й стана приятно. Не че искаше да тренира, но й беше приятно да я похвалят.

— Все пак трябва да развиеш малко мускулите си. Аз ще се погрижа.

— Това означава ли, че по-често ще бъда върху теб? Добре е за горките стари крака.

— Не ме изкушавай. Трябва да отида на работа.

— Ами аз какво ще правя цял ден?

— Ти ще… — Не довърши, защото телефонът му зазвъня. Първо погледна кой се обажда и тогава отговори: — Да, идвам. Добре. Нямам представа. — Погледна Сара. — Можеш ли да пишеш с клавиатура?

— Да.

Майк се заслуша, после пак се обърна към Сара:

— А диктовка можеш ли да пишеш?

— Люк ми издиктува първата си книга.

Майк изглеждаше впечатлен.

— Люк Адамс й е диктувал всичките си книги.

— Не съм… — започна Сара, но после се усети, че той се шегува.

Майк каза още нещо и затвори.

— Беше капитанът. Трябвало да напиша доклад за всичко, което съм свършил и научил в Едилин и понеже по-лош машинописец от мен няма на света, предложи да ти диктувам. И каква е мистерията около картите таро?

На Сара й се искаше да заподскача от радост, че ще прекарат деня заедно. Ако тялото й току-що не беше усуквано в няколко неестествени пози, сигурно сама щеше да го направи.

Почака, докато стигнаха вкъщи, и тогава отговори.

— Шеймъс е нарисувал портрети на хората от Едилин.

— Какво е нарисувал?

— Нарисувал е всички на картите.

— Предполагам, че под „всички“ имаш предвид наследниците на родовете основатели, не новодошлите като мен.

— Не се отнасяй снобски към мен. Ти и Тес също сте нарисувани, както и много от клиентките на магазина.

— Да не би да твърдиш, че е възможно портретът на Мици Вендло да е в колодата?

— Не съм се замисляла, но е възможно. Имам още една в куфара си. Разгледай картите, докато се изкъпя, освен ако не искаш да ми правиш компания под душа.

Запърха с мигли срещу него.

— Искам веднага да видя картите. Трябваше снощи да ми кажеш какво представляват.

Сара въздъхна мелодраматично.

— И да съсипя двайсет и четири часовия си меден месец ли? Как можах да бъда такава егоистка?

Майк не се засмя, но трапчинката се появи.

— Изкъпи се, после ще отидем да си купим гевречета.

— Със или без ленено семе?

— Да те няма! — издаде заповед той.

Сара беше под душа, когато той влезе в банята с картите.

— Кажи ми кои са тези.

Тя нищо не виждаше през запотените стъкла. Майк се приближи до стъклената преграда.

— Този е господин Фрейзиър, бащата на Шеймъс, а тази е госпожа Фрейзиър.

— Вече зная, че тези бикове са Шеймъс и братята на Ариел.

— Твоята възлюбена Ариел. Дали ще хареса този апартамент?

Сара миеше косата си със затворени очи и когато се извърна, се озова срещу Майк.

— Да ти помогна ли? — попита и започна да изплаква косата й.

— Как да откажа — отговори Сара.