Джуд Деверо
Полъх на лятна нощ (28)

27.

Сара очакваше да гледа съпруга си в състезанието по скачане на въже, особено след като негова съперничка беше огън момиче като Ана Олдридж, затова побърза да свърши поръчките на майка си. Докато разтоварваше щайги с ябълки, слушаше как минаващи хора, които бяха гледали двубоя, се възхищават на Майк.

Как й се искаше да извика, че той е неин съпруг!

Ели спря до нея и прошепна:

— Съвсем скоро ще направим реклама за фитнес клуба на Майк. Готова ли си да се заемеш с ремонта на онази порутена, стара ферма?

Сара се усмихна; майка й знаеше точно как да й оправи настроението.

— Той премести колата награда — развика се някакво момче. — Ще се състезава там с някакво хлапе. Ще бъде цяло шоу.

Нямаше съмнение кой е този „той“ и Сара развърза престилката си. Всяка година Фрейзиърови даряваха кола за победителя в игрите. Явно Майк беше преместил въпросната кола, за да изнесат с Ана представлението на подиума. Сара не искаше да пропусне това зрелище.

Но баща й я спря:

— Сара, може ли за момент?

Изразът му беше „докторски“, както казваха в семейството му. Хенри Шоу беше добряк и нямаше нищо против неговите жена и двете по-големи енергични дъщери да управляват живота му, но в професионално отношение беше съвсем различен.

— Какво има? — попита Сара.

— Става въпрос за Джос.

Сара веднага забърза към шатрата на гадателката, която беше до тяхната, но баща й я задържи.

— Тя е добре, но се е преуморила. С Люк я отведохме у тях да почива. Сара, знам, че искаш да гледаш Майк, но не можеш ли да я заместиш? Пред шатрата има дълга опашка и мисълта, че ще останат разочаровани, допълнително я стресира. Тя каза, че само ти ще можеш да я заместиш.

— Разбира се — съгласи се Сара.

Утеши се, че ще бъде близо до майка си, точно каквото беше желанието на Майк.

— Люк донесе дрехи на Джос да се преоблече. Имаш ли нещо против този тоалет — подаде й той пищния костюм на Джос.

— Не, ще го облека.

Като влезе в малкото служебно помещение на шатрата, Сара се попита колко от цялата история Майк е разкрил пред родителите й през онази нощ, когато е уговарял сватбата.

Облече набързо широката рокля с волани на Джос върху своята и си сложи обиците на Тес. Поне като влизаше в ролята на Джос, можеше да махне лепенката от пръстените си. Хрумна й инстинктивно да си сложи възглавница на корема и помоли баща си да й помогне. Вярваше, че с воала на лицето никой няма да забележи подмяната на гадателката.

Докато баща й завързваше възглавницата, каза:

— Надявам се, че онова момче, за което се омъжи, ще се погрижи това да стане истинско. Обичам внучета. Ах, Сара, според теб прекалено стар ли съм да се присъединя към тренировките на Майк?

Тя го целуна по страната.

— Татко, за мен никога няма да бъдеш прекалено стар.

Доктор Шоу, усмихвайки се, закрепи воала на главата й. С червения тюрбан на главата и с венчалните си пръстени, най-после изложени на показ, беше трудно да бъде различена от Джос.

— Хайде, започвай — каза баща й и като отметна брезента да излезе, Сара долови някакво движение в далечния край на шатрата. При други обстоятелства не би забелязала, но сега се досети, че Брустър Ланг е наблизо.

Щом баща й се отдалечи, Сара каза тихичко:

— Всички харесаха сладките ви, господин Ланг.

Влезе в приемното помещение и седна на ниско столче. Пред нея имаше кръгла масичка, която Шеймъс беше изрисувал с астрологични знаци и звезди във всички цветове на дъгата, и още един стол срещу нейния.

Пред палатката стоеше гимназистка-доброволка, която помагаше, и Сара й каза да започне да пуска посетителите.

След час й се искаше да закрещи, че и тя като Джос има нужда да почине. На хората им бе известно, че Джос е гадателката, и дали защото беше новодошла, или заради скритото лице, но по някаква причина хората изливаха душите си и приемаха много сериозно онова, което Сара им говореше. Още с първото „гледане“ тя се озова в ролята на съветник.

— Да го зарежа ли — попита една жена, която познаваше, и едва не извика „да“. Вместо това с мистичен похват я насочи към терапевт, който работеше с малтретирани жени.

— Ще срещна ли подходящ мъж?

На Сара й хареса въпросът на жената, защото беше забелязала как я гледа господин Питърсън в църквата. Посъветва я веднага да отиде в сервиза му и да си смени спирачките, иначе ще катастрофира, също така й пошушна, че Артър Питърсън ще й предаде духовно послание, затова трябва веднага да говори с него.

Жената тръгна и Сара се надяваше, че отива в сервиза.

На две девойчета каза да престанат да пушат тайно и да носят по-дълги поли. Те си тръгнаха, заливайки се от смях.

Най-лошата част от работата беше, като чуваше в далечината как тълпата насърчава състезателите в игрите. Питаше се какво ли прави в момента Майк. Той никога не беше скачал на въже. Щеше ли да се справи? Това, разбира се, беше излишен въпрос, след като стана ясно, че не съществува спорт, в който Майк да не се представя блестящо.

Сара се усмихна при мисълта дали техните деца ще наследят таланта му. Искаше й се да има син, експерт по бойни изкуства. От друга страна, надяваше се дъщеря й да не се пристрастява към катеренето по дърветата.

— О, скъпа, явно си се размечтала и аз те прекъсвам.

Госпожа Майерс влизаше с накуцване в шатрата. Беше вдовица, около осемдесетгодишна, живееше в малък апартамент в покрайнините на града и редовно ходеше на църква. Засели се неотдавна в Едилин, но се говореше, че като дете била живяла тук и се завърнала, когато съпругът й починал. Даже с две патерици горката жена се движеше трудно. В църквата беше винаги измежду първите петима в списъка за помощи.

Докато госпожа Майерс сядаше, Сара размесваше картите таро и внимаваше да не ги повреди.

— И така, какво ви интересува?

„Моля те, само не ме питай колко ще живееш.“

— О, скъпа, обичайното. Кога ще срещна някой мъж?

Сара се помъчи да не се разсмее, но не можа да не се усмихне зад полупрозрачния воал.

— Какво ще кажете за приятен, здрав, пенсиониран бизнесмен?

— Предпочитам ездач, жилав и тъмноок, който да язди с мен през полята на гърба на своя черен жребец и да ме люби на лунна светлина.

Сара остана с отворена уста.

— И на мен ми харесва тази идея.

Госпожа Майерс погледна картите.

— Е, какво казват картите за мен?

Не познаваше добре жената, за да измисли някое подходящо за нея предсказание.

— Пари — заяви решително Сара, подреждайки три карти. — Очаква ви богатство.

— Нима? И коя карта го предрича?

Сара не беше сигурна коя карта какво означава, но имаше смисъл монетите да вещаят богатство. Посочи онази с намръщеното лице на Грег, заобиколено от образите на шест жени върху златни монети.

Госпожа Майерс отвори чантата си, толкова стара, че кожата се бе напукала, и извади очила. Докато си ги слагаше, каза:

— Веднъж носих воал, почти същия като твоя.

— Нима? — усмихна се Сара. — И помогна ли ви да получите това, което искахте?

— Получих грамаден, хубав съпруг — отговори клиентката.

— Значи си е струвало — продължи разговора Сара, но сърцето й се разтуптя лудо.

Воал, който й е осигурил съпруг! Млад красавец, който я е любил на лунна светлина! Нима тази жена беше небезизвестната Мици Вендло? Изглеждаше много по-стара от петдесет и три, но тя погледна ръцете й и видя, че не са сбръчкани като лицето й. На никого и през ум не му бе минало, че Мици ще се дегизира като старица, пък и тази тук нямаше забележителния нос от снимката.

Сара осъзна, че всеки друг, на когото госпожа Майерс разкаже за воала, който й е осигурил съпруг, ще приеме разказа като хубава шега. Само заради чутото от Майкъл се досети коя е.

Искаше да има алармен звънец, който да натисне с крак. Не беше попитала Майк за камерите в шатрата и сега съжали. Наблюдаваше ли някой или само се записваше? Ако направи жест, има ли кой да го види?

„Спокойно“ — насърчи се тя, обърна бързо картата с портрета на Грег и разпръсна други. Ако Мици ги беше видяла с Майк, нямаше защо да се тревожи, понеже сега всички мислеха, че тя е Джос. Дотук добре, защото в старата чанта на госпожа Майерс положително имаше пистолет. Джос беше омъжена жена и Сара вдигна ръката си така, че пръстените да проблеснат.

Госпожа Майерс разглеждаше картите и очите й се уголемиха.

— Откъде взехте тази колода?

Тя остана без дъх, като че ли е видяла нещо поразително красиво.

Всяко съмнение, че това не е Мици Вендло, се изпари.

— Прекрасни са, нали? — попита младата жена много високо. — Има само шест такива колоди в света. Издателството на съпруга ми ги отпечата за реклама на една от книгите му. Понеже е много скъпо, други няма да бъдат отпечатани.

Госпожа Майерс се наведе да разгледа картите.

— Като че ли лицата са ми познати.

— О, да. Нарисува ги Шеймъс Фрейзиър и ни изненада с портретите. — Взе „Съдията“ с портрета на нейната майка. Роклята й на картинката беше червена, имаше забрадка на главата си и златни обици. — Това е госпожа Шоу, майката на моята приятелка Сара.

Пъхна картата с портрета на Грег най-отдолу в колодата. По-добре тази жена да не вижда Стефан, представен в крайно неблагоприятна светлина.

— Но аз ви разправям за моя живот, а би трябвало да се съсредоточим върху вашия.

Въпреки всичко у Сара се надигна паника. Какво да направи? Да остане в шатрата, да анализира и гадае, или да побегне при Майк? Знаеше, че е изключено да излезе. Тази жена беше се изплъзвала цял живот от закона, така че нямаше да стои кротко и да чака да я заловят.

Реши да направи всичко по силите си да я задържи и да даде време на някой да дойде и… Какво? Да я арестува ли? Опита се да си спомни всичко, което Майк й бе разказвал за Мици, но не беше лесно.

— Нека да видим. Ах, да. — Погледна жената. — Истината, каквато я показват картите, ли искате да чуете, или захаросани приказки като другите?

Госпожа Майерс — Мици — примигна.

— Истината.

— Добре. Воалът ви е донесъл нещастен брак и сте вдовица отдавна. — Погледна жената и очите й търсеха извинение. — Съжалявам, госпожо Майерс, казвам само каквото виждам. Изглежда, вашият съпруг не е бил добър човек.

Жената не каза нищо, само се взираше в нея и Сара едва не изпадна в паника. Потупа картите.

— Но сте изживели любовта с друг мъж. Бил е млад и много красив. — Сара се усмихна с най-сладката си усмивка. — Описанието на ездата на лунна светлина не е ли от вашето минало?

Жената мълчеше.

— Но нещо се е случило с вашия млад любим. Бъдещето му е неясно.

Жената се наведе напред, като че ли заинтригувана.

— Но вижте. Има още една любов в живота ви. Има дете. Син или дъщеря?

Погледна жената, очаквайки отговор.

Тя се облегна и Сара се изплаши, че сякаш губи интерес.

— Ти си гадателката, ти кажи.

Сара пак се загледа в картите.

— Това дете е много привлекателно за другия пол и това ви радва, но същевременно ви създава и много проблеми.

Жената мълчеше отново.

— Ах, ето. Тази карта. — Посочи една. — Изглежда, имате цел в живота. Стремите се към нещо, защото то ще ви донесе… — Сви леко вежди, като че ли мислеше усилено. — Спокойствие, свобода. Да, но каквото и да е, ако го откриете, ще ви бъде дадено спокойствието, което така силно желаете.

— Толкова умна млада жена си ти — каза госпожа Майерс и се закашля. — Извини ме. — Разкашля се още по-силно. — Виждаш ли какво значи да остарееш. Не бих искала да те затруднявам, скъпа, но би ли ми донесла чаша вода?

Сара се досети, че иска да открадне колода карти, но стана и се помъчи да измисли как да постъпи. „Да намеря Майк“ — беше първата й мисъл, но беше немислимо да остави жената. Ами ако прибере в чантата си колодата и изчезне? Може би повече никога нямаше да я намерят и вината щеше да бъде на Сара.

— Разбира се — каза и отиде зад завесата в дъното на шатрата. Подаде глава през процепа. — Господин Ланг! — изсъска тя. — Имам нужда от вас.

Но него го нямаше. Сара надникна през завесата. Госпожа Майерс седеше, където я бе оставила, и Сара имаше време.

Погледна към един от шевовете на палатката с ширит отгоре и реши, че там вероятно е скрита камера. Размаха ръце в тази посока с жест, с който показваше, че някой трябва да дойде.

Госпожа Майерс още чакаше с очила на върха на носа. Беше взела колодата и разглеждаше картите. Сара пое дълбоко дъх. В следващата секунда щеше да види портрета на Грег и да се досети какво става.

— Къде е Майк?

Сара се стресна и като се обърна, видя Ариел, застанала в задния отвор на шатрата.

— Майк ли? — попита Сара.

— Да, онзи мъж, когото така стискаш, като че ли се дави. Изчезнал е. Видях го да се мотае с някакъв непознат, много готин тип. Само как ходеше, направо ме… Както и да е, сега трябва да намерим Майк, защото започва следващият двубой. Сигурно се е изплашил от братята ми.

Сара надзърна през завесата и видя как госпожа Майерс пъхна три колоди в чантата си. След като очевидно нямаше кой да й помогне, трябваше да действа мигновено, иначе Мици Вендло щеше да се изпари. Ако избяга, всичко щеше да бъде напразно.

Ариел носеше средновековен костюм на богата дама. От бонето й се спускаше бяла копринена лента.

Сара се пресегна и я дръпна с все сила.

— Какво, да ти се не види, правиш?

— Залавям престъпник — отговори Сара и погледна през завесата.

Госпожа Майерс ставаше. След минута щеше да бъде навън. Сара отметна завесата, засили се и скочи върху жената. И двете се строполиха на пода.

— Да не си се побъркала? — попита Ариел.

Сара лежеше в цял ръст върху жената и се мъчеше да натъпче бонето в устата й, за да не се развика.

— Тя е крадла и вероятно убийца — отвърна Сара, докато се боричкаше с нея. — И щом Майк го няма, тогава… Ох!

Госпожата се беше опитала да я ухапе. Сара я яхна.

— Щом Майк го няма, значи изчезването му е свързано със сина й.

Ариел наблюдаваше как Сара седи върху някаква старица, но от силата, с която се съпротивляваше, явно не беше толкова стара.

— Андерс ли е неин син? — попита Ариел.

— Да! Мъжът, за когото знаеш, че скача охотно в леглото на всяка жена от града и за когото не си направи труда да ме предупредиш, е неин син. И са издирвани от когото се сетиш — полицията, ФБР, Тайните служби. Те са големи престъпници.

Ариел сякаш не осъзнаваше какво й се говори.

— Нямаше да ми повярваш, ако ти бях казала за Грег.

Сара седеше върху жената, която се опитваше да я отхвърли от гърба си.

— Като истукан ли ще стоиш, или ще ми помогнеш? Намери нещо да я завържем.

В единия ъгъл висеше въже, оплетено от червени и виолетови нишки с пискюл на края. Ариел го дръпна и с него отпори и около два метра ширит. Докато завързваше на гърба й ръцете на жената, Ариел попита:

— Знаеш ли, че там горе има камера?

— В цялата палатка трябва да има камери за наблюдение, но явно никой не ги следи. Какво е станало с Майк?

— Той е тук заради някакъв случай, нали? Колин ми каза…

— Не искам да слушам какво е надрънкал брат ти, дето не знае да си затваря устата. Какво е станало с Майк?

— Приключи шоуто с Ана и… видя ли как метна над главата си това дете? Тя се изпъна като дъска и Майк…

Госпожа Майерс се заизвива с всички сили под Сара.

— Бях твърде заета да залавям убийци, за да видя съпруга си какво прави! — оплака се Сара, явно разочарована.

Изненадана, Ариел престана да завързва китките на госпожата.

— Съпруг ли? Той дойде тук заради разследването. Да не би да се е оженил за теб, за да те спаси от Андерс?

— Разкарай този похотлив израз от лицето си! Майк е мой и ще си го пазя.

Под нея госпожа Майерс застина.

— Ти май я уби — отбеляза Ариел.

— Не, тя се разстрои, че не се омъжих за сина й. Нали, Мици?

Жената взе да издава някакви неприятни звуци през втъкнатия в устата й плат.

— Трябва да я изведем оттук, без някой да забележи. — Сара издърпа възглавницата изпод робата. Маскировката не беше необходима вече.

— Ще доведа Колин и…

— Не! — спря я Сара. — На никого няма да казваш. Брат ти ще я арестува и ще я затвори.

— Естествено. Че какво друго да правим с нея?

— Щом Майк го няма, значи са го отвлекли. Животът му може би е в опасност и аз ще разменя тази противна старица за него.

Мици Вендло обърна глава, за да погледне Сара.

— О! — учуди се Ариел с вдигнати вежди.

— Да, точно така. Излез и кажи на момичето, че на госпожа Майерс й е прилошало и аз ще… Не знам какво. Измисли там нещо. После иди зад шатрата и кажи на господин Ланг да дойде и…

— Брустър Ланг! Нали те беше страх от него.

— Нямам представа откъде си извадила това заключение. Докарай го тук и му кажи, че ще бъде гадателка.

— Брустър Ланг гадателка? Да не си се побъркала?

— Ариел, цял живот правиш всичко наопаки, сега нямаме време за това.

Ариел се вторачи за миг в Сара, както беше яхнала старицата. Воалът висеше от едната страна на лицето й и както беше облечена в този костюм в ярки цветове, никак не приличаше на сладкото, послушно момиче, което бе презирала цял живот.

— Готово — съгласи се най-после тя и за не повече от половин минута каза на гимназистката разпоредителка, че ще се наложи малко прекъсване. За още две минути намери господин Ланг и когато влязоха, го държеше здраво през раменете.

Господин Ланг престана да се дърпа, когато пред очите му се разкри невероятната гледка със Сара, яхнала старата госпожа Майерс. Очичките му светнаха и той се подхили. Знаел е коя е жената на снимката, която му показа Майк.

— Да, отрязали са от носа й поне шест сантиметра — каза Сара и при този коментар Мици се опита да забоде петата си в нея. Но не беше по-бърза от господин Ланг, който я ритна по глезена. Сара я чу да простенва. — Помогнете ми да я изведем оттук. Ще я облека с робата на Джос и ще й покрия главата.

— Нека някой да ми каже какво става тук — заяви Ариел.

— Открадна картините ми, туй стана — мърмореше господин Ланг, вторачен в жената на пода.

Младите жени се обърнаха към него.

— За какво говориш? — попита Сара, събличайки грамадната роба. Добре, че й хрумна да я облече над костюма си.

Господин Ланг се колебаеше и Ариел го заплаши:

— Ще накарам братята си да те напердашат, ако не ни кажеш какво си направил.

— Нищо не съм направил. Като бях малък, ги намерих, нищо друго. Онзи човек, дето живееше във фермата, професора от университета, не ги е виждал. Скрих ги от него. Заковах с пирони стаята.

— Каква стая? — попита Ариел.

— Тайник ли има във „Фермата на Мерлин“? — попита тихо Сара и когато той не отговори, продължи: — До камината е. Затова не е на средата. Така се замаскира тайната врата. Майк откри ли я?

Господин Ланг почти се размекна:

— Той отнесе ли ги? Видях, че търси, но не вярвах, че знае. Умно момче е. Доволен съм, че е мой.

— Роднина ли си на Майк? — попита ококорено Ариел. — Как е възможно!

— Сега няма да разискваме този въпрос — накара я да млъкне Сара. — Ариел, помогни ми да й облечем робата. А пък вие, господин Ланг, ще останете ще гледате на хората.

— Не мога…

— И аз не мога да се бия, но ето че го правя! — сряза го Сара. — Ако искате моят съпруг да ви остави да живеете във „Фермата на Мерлин“, трябва да ми помогнете. Ясно ли е?

Господин Ланг кимна.

— Леле, Сара, кога стана толкова страшна?

— Ариел, затваряй си устата и ми помогни.

— Да, мадам — отвърна тя и двете взеха да дърпат извиващата се госпожа Майерс.

— С каква кола си? — попита Сара.

— Всички дойдохме с една.

— Сигурно е била като товарен влак — промърмори Сара и господин Ланг се изсмя по своя странен начин.

— По-хубава е от играчката, която харесвате с Джослин.

Държеше главата на Мици, а в това време Сара закрепваше воала.

— Знаеш ли — каза Сара, загледана в жената, — изглеждаш по-добре, когато половината от лицето ти е скрита. Вярно ли е, че старият ти съпруг избягал с писък от теб през първата брачна нощ и изобщо не те е пожелал?

Очите на Мици изпускаха искри.

— Тя те мрази — отбеляза Ариел. — Мрази те до дъното на душата си.

— Взаимно е.

Ариел хвана едната ръка, Сара — другата, но като се опитаха да я поместят, жената се запъна с крака. Успяха някак да я издърпат в задната част на шатрата, скрита със завеса.

— Страхотно. Ами сега? — попита Ариел.

— И аз не знам, но трябва да я отведем оттук, без да привличаме внимание.

— Какво предлагаш?

— Аз, ами… — На Сара нищо не й идваше наум.

— Ще отида да докарам кола — предложи Ариел.

— Чудесна идея — съгласи се тя.

Ариел хукна да търси кола, а Сара се обърна към господин Ланг:

— Махнахте ли капаните, както ви заръча Майк?

Той отмести поглед и тя разбра, че не го е направил.

— Нито един ли? — Господин Ланг гледаше в краката си. — Много добре! — каза Сара. — Сега вървете там и започвайте да гадаете.

Мици лежеше на пода и така беше впила поглед в Сара, сякаш искаше да й внуши нещо.

Сара й отвърна със същия свиреп поглед.

— Ти само се моли да не се е случило нещо с Майк, иначе ще те накарам да съжаляваш, че си се родила.

Мина й през ум да й отпуши устата и да я разпита, но тя сигурно щеше да се разкрещи и тогава веднага щяха да се насъберат хора. Нямаше никакъв начин да обясни какъв е случаят.

Чуваше ниския глас на господин Ланг от другата страна на завесата и си помисли, че трябваше да му измисли някакъв костюм. Но пък самият господин Ланг изглеждаше така чудато, че не му бяха необходими специални одежди.

Надникна през процепа на завесите и видя госпожа Керъл Гарисън с широко отворени очи. Никой не е бил толкова близо до тайнствения стар мъж от… Може би от 1941 година.

Сара не познаваше госпожа Гарисън и беше доволна, че не й се наложи да й предсказва бъдещето, но явно дебнещият господин Ланг знаеше всичко за нея. Каза й, че голямата й дъщеря се промъква нощем тайно през прозореца на спалнята си и се среща с някакво момче, чието семейство наскоро се преместило от Атланта. Двамата пушели. По-малката й дъщеря била откраднала три долара от чантата на майка си, а синът й обичал да пее, когато е сам, и трябвало да взима уроци. А колкото до съпруга й, той наистина работел до късно, защото искал да си купи лодка, за която всъщност вече бил внесъл депозит.

— Това е — избоботи господин Ланг. — Да влезе слепващият.

Сара затвори завесите и погледна Мици Вендло.

— Надявам се да те затворят до края на живота ти заради Брайън. Той беше изключителен млад човек, с прекрасно бъдеще.

Очите на жената сякаш тържествуваха и тя изпита почти непреодолимо желание да я ритне, но се сдържа. Къде беше Ариел? Защо се бавеше толкова? Досега можеше да вземе тяхната кола или колата — награда.

И тогава през задния процеп на шатрата изведнъж нахлу кола, или по-скоро багажникът на черна кола, която тя веднага позна. Беше скъпоценното беемве на Майк. Той беше тук! Сара хукна и едва не се препъна в жената на пода. Стъклата на колата бяха много тъмни и тя не видя, че кара Ариел, преди момичето да слезе от колата.

— Къде е Майк?

Сара беше изплашена.

— Вече ти казах всичко, което знаех за него — проговори Ариел и влезе в шатрата.

Сара я последва.

— Ще я сложим в багажника — предложи Ариел. — Съгласна ли си?

— Да, но как взе колата на Майк? И защо точно неговата?

— Камион ли да открадна?

Хвана едната ръка на госпожа Майерс.

— Хвани другата. — Погледна жената. — Само да ме ритнеш и много ще съжаляваш.

Сара още гледаше Ариел и очакваше отговор.

— Дилърът на татко. Обадих се на Сю в офиса, съобщих й специалния номер и тя отвори колата.

— По същия начин ли запали мотора?

— Не, аз го запалих. Няколко жички и… — Ариел сви рамене.

Доста се изпотиха, докато настанят Мици в багажника.

— Аз ще карам — заяви Ариел.

Докато маневрираха в тълпата, Сара я закачи:

— Ариел, ще направиш от някой мъж страхотен съпруг.

Тя не разбра обидата.

— Щом намеря мъж да прилича даже наполовина на братята ми, на секундата ще се омъжа за него. Отиваме във „Фермата на Мерлин“, нали не се лъжа?

— Да, защото Стефан търси онова, което е скрито в тайната стая.

Сара знаеше, че й е завещана само една картина с подпис „КЕЙ“. И този детински акварел едва ли струваше много.

Ариел стигна до бариерата към шосето и едно момче изтича да я вдигне.

— Привилегията да бъдеш Фрейзиър — подметна Сара.

— Ако ще се опитваш да ми внушиш, че завиждаш, веднага спирам. В гимназията едва не разби сърцето на Лани.

— Моля?

Сара се хвана за дръжката, защото Ариел караше много бързо. Старият път се виеше покрай потока на Кей и имаше остри завои.

— Нищо. Ще ми кажеш ли какво става? Защо някакъв детектив се ожени за теб, за да разнищи случая?

Ариел взе един завой с двойно по-висока от предвидената скорост. След това едва овладя колата да не се блъсне в едно дърво.

— Ариел! Ще ни убиеш!

— Тази кола е по-маневрена от всяка друга. Ще накарам татко да я погледне. Знаеш ли, че стъклата са бронирани? Чудя се какво ли има под капака в багажника?

При тези думи двете се спогледаха с разширени от ужас очи. Не знаеха какво има в багажника на Майк, но можеха да се досетят. Оръжия. И Мици Вендло беше там. Наистина, беше завързана, ами ако се освободи…

— Чудно — обади се Сара. — Трябваше да вземеш точно колата на Майк и сега една от най-издирваните престъпнички в Щатите е заключена в багажника с цял арсенал от огнестрелни оръжия. Добра работа, Ариел. Много умно, няма що.

— Щом не ти е необходима помощта ми, защо я поиска?

Стигнаха до алеята към къщата в имението и когато Ариел се накани да завие, Сара я спря.

— Господин Ланг е заложил капани из целия имот и Майк ми показа някои от тях. Паркирай в овощната градина. Ако Мици се освободи, ще трябва да мине през капани, заложени за сина й.

Като следваше указанията на Сара, Ариел мина през ливадите и живите плетове и спря в овощната градина.

— И сега какво ще правим?

— Не знам. Имаш ли някаква идея?

— Първо да се обадим на Колин.

— Цялото ти семейство участва в игрите и никой няма да отговори, ако позвъниш.

— Значи оставаме само двете.

Слязоха от колата и Сара погледна багажника.

— Дали да не я проверим?

— Как не! И да вземе да стреля по нас! — Ариел оглеждаше запуснатата овощна градина с изсъхнали и липсващи дървета. — Побиват ме тръпки от това място. Винаги съм си мислела, че тук има духове.

— С Майк ще оправим всичко. Ариел, стегни се, и да вървим. И стой до мен, иначе може да те улучи някоя стрела.

Двете жени, облечени в средновековни рокли погледнаха към къщата зад старите плевници и обори. Беше ден, притичаха през ливадата приведени, тихомълком се приближиха до къщата и чак тогава видяха колата на Грег.

Сара не можеше да овладее страха, който я прониза. Откакто се запозна с Грег, той имаше власт над нея. И въпреки че последните две седмици промениха драстично живота й, тя още се плашеше от влиянието, което този мъж бе имал върху нея.

Но сега нямаше да размишлява. Прецени, че ако Грег, а това означаваше и Майк, са в къщата, сигурно са в гостната с камината, където би трябвало да се намира и тайникът.

Двете заобиколиха покрай стената. За съжаление Сара трябваше да се надигне на пръсти, за да види какво става в гостната. Гледката я изплаши и сърцето й се разтуптя лудо. В стаята имаше четирима мъже. Грег/Стефан стоеше до камината. До него имаше друг с насочен към Майк пистолет и четвъртият беше до Майк в средата на стаята. Малкото мебели на господин Ланг бяха изблъскани настрани, за да се получи импровизиран ринг.

Майк и другият мъж бяха боси и голи до кръста. Дебнеха се един друг, но от кръвта по лицата им беше ясно, че се бият отдавна.

Мъжете бяха еднакви на ръст и тегло, целите само мускули, с широки рамене и тесни ханшове, а мускулите на гърбовете им лъщяха.

Другият мъж замахна с юмрук към Майк, но за радост на Сара той избягна удара. След това най-изненадващо се наведе, хвана мъжа за краката и го дръпна силно. Мъжът запази равновесие, но не за дълго, защото Майк го удари с глава в корема и двамата се проснаха на земята.

Двамата се оплетоха, Майк отгоре, а другият го заклещи с краката си зад тила. Майк започна да го налага с юмруци, онзи свали краката си и с все сила удари Майк в корема.

Сара се смъкна от прозореца и затисна с ръка устата си, за да не се разкрещи. Погледна Ариел.

— Това ли е мъжът, когото видя на панаира? Онзи, дето много го хареса?

Ариел сви рамене.

— Умееш да преценяваш мъжете по-зле и от мен.

— Трябва да се обадим на Колин — прошепна Ариел.

— Майк ще бъде мъртъв, докато дойде. Трябва да им отвлечем вниманието. С какво бельо си?

Ариел се подсмихна и се обърна с гръб Сара да й развърже ширитите.

— Има едно магазинче точно срещу Нюйоркската обществена библиотека. Държи го дребничка французойка. Няма да повярваш какво бельо продава. Поправя всичко по тялото ти.

Изричаше думите като скоропоговорка, за да прикрие страха си.

— Нима? — учуди се Сара. Ръцете й трепереха.

— Ако можеш… Ако подмамиш един от мъжете към онази плевня, там има капан.

Сара се съсредоточи върху конкретни неща, а не какво би се случило с Ариел, ако я подгони въоръжен мъж. Обясни й за капаните и точно какъв е онзи при плевника, разказа й и как я бе грабнал Майк на люлеещото се въже.

— Престани да се тревожиш за мен. Ще се оправя — спря я Ариел.

После съблече роклята. Бельото й беше много красиво — черен копринен корсет, обточен с миниатюрни червени панделки на деколтето, и гащички, които изобщо не покриваха задните й части. Дългите й крака бяха боси.

— Добре че не съм с бабешки гащи, каквито носиш ти.

— Ариел, защо не се опиташ да бъдеш мила за разнообразие? Може и да ти хареса.

И Сара съблече своята рокля. Тази сутрин, за да възнагради Майк за победата му в игрите, си беше сложила бельо, което той не беше виждал. Белият корсет и белите чорапи с жартиери по нищо не отстъпваха на бельото на Ариел.

Ариел се облегна на стената.

— Ето ни, издокарани като за бардак, и сега какво?

В следващата секунда дойде отговор на въпроса им, когато се чуха изстрели в далечината.

Двете се спогледаха.

— Мици — изрекоха в един глас.

Беше се развързала и беше намерила оръжията на Майк.

— Иди в другия край на къщата, аз ще се покажа Грег да ме види.

След секунда Грег и един бодигард излязоха на верандата. Когато Сара се появи само по бельо, те онемяха от изненада.

В това време откъм другия край на къщата се чу силен шум, като че ли скала се удари в къщата. Бодигардът отиде да види какво става и попадна на Ариел — висока, стройна, с черен корсет. И през ум не му мина да стреля, стоеше и я зяпаше.

С прелъстителна усмивка тя отстъпи.

Мъжът погледна шефа си, но Грег не откъсваше очи от Сара.

— Жена е — отбеляза очевидното мъжът.

— Хвани я — изръмжа Грег. — Тази е моя.

Бодигардът скочи от верандата и погна Ариел.

Сара хукна, но не можеше да надбяга Грег. Настигна я точно пред стария навес за карети. Сара се приготви за удар, но той не я удари. Когато го погледна, лицето му беше покрусено от тъга и болка. Този израз й беше много добре познат. Така се преструваше, когато разказваше за бившите си гаджета, които му били изневерили и го накарали да не вярва на жените.

Като го гледаше, Сара остана поразена как чувствата се променят за миг. Преди месец, когато Грег я погледнеше с този тъжен, „горкият аз“ израз, сърцето й се свиваше. Как е възможно да се оплаква от него? Защо трябва да го натъжава и тя? От каквото и да се оплакваше, веднага преставаше. Не искаше никого да наскърбява и се стремеше да докаже на Грег, че не всички жени са алчни и егоистични използвачки като другите му приятелки.

Сега виждаше колко неискрен е този самосъжалителен израз и се зачуди как е могла да му повярва.

Изпитваше силно желание да му каже, че знае всичко за него, но той имаше пистолет. Беше по благоразумно да спечели благоразположението му, вместо да го ядосва. Внуши си да не се гневи и едва ли не падайки върху него, го прегърна.

— О, Грег, скъпи мой, беше толкова ужасно докато те нямаше. Хората разправяха какво ли не, но аз не повярвах на нито една дума.

Затаи дъх, очаквайки или да й повярва или да я застреля. След няколко минути, които й се сториха цяла вечност, той я прегърна.

— Сара — започна предпазливо, — какво правиш тук и защо си без дрехи.

— Бях на панаира и господин Ланг ми каза, че си тук.

— Ланг!

Тя се отдръпна да го погледне.

— Да. Господин Ланг ми каза, че ме чакаш тук, и аз, естествено, веднага дойдох с моята кола. Тъкмо бях съблякла карнавалния си костюм, за да се преоблека, и чух изстрели. Изплаших се, защото господин Ланг има пушка и те търси, затова дойдох, както бях.

— Защо побягна, като ме видя?

— Стори ми се много ядосан заради моето неглиже.

— Твоето…

Сара забеляза как се разгневи и разбра, че е допуснала грешка. Той мразеше, когато тя използва думи, които не знае, и това й напомни как се е примирявала с неговото постоянно променящо се настроение. В един миг е нормален, в следващия кипи от гняв, и то винаги по вина на Сара. Лошото му настроение, никога доброто, според Грег, винаги се е дължало на Сара.

Тя се престори, че не е забелязала гнева му.

— Толкова много ми липсваше — каза тя и се насили да го целуне по шията. — Аз липсвах ли ти?

„Когато беше при жена си или когато беше в затвора“ — й се искаше да го попита.

— Сара, в момента нямам време за обяснения.

Махна ръцете й от себе си и отстъпи, но тя видя блясъка в очите му. Нямаше представа научил ли е за сватбата с Майк, но едно беше ясно: той искаше секс. А пък на нея й бе необходимо време.

— Съвсем наблизо има стар летен павилион — каза нежно, — точно зад живия плет.

— Аз…

— Обзалагам се, че не можеш да ме хванеш — подмами го тя с най-съблазнителния маниер, който успя да изиграе, и се затича към павилиона.

Но видя, че Грег все повече се вбесява и съвсем скоро ще избухне. Докато тичаше, си представи как господин Ланг залага капана със стрелите в летния павилион и как тогава се изплаши при мисълта какво щеше да се случи на Майк или на нея, ако бяха влезли там, след като капанът бе поставен.

Хукна право към павилиона и направи дълъг скок, за да влезе вътре. Облегна се на стената и видя стрелите на господин Ланг, запънати и готови да излетят. Оттук нямаше накъде да бяга.

Грег застана пред входа.

— Сара! — извика й. — Ела тук веднага.

— По-добре ти ела — прошепна тя, въпреки оглушителното си сърцебиене.

Когато не му се подчини, яростта му се отприщи.

— Ти, малка никаквица! — разбесня се той.

Всичко стана за миг. Грег извади пистолета си и направи крачка към нея и тя чу прещракване.

Грег видя израза й и разбра, че нещо става.

— Проклетия Ланг и неговите капани! — изкрещя той и насочи пистолета към нея.

Сара се хвърли на пода.

Точно когато изгърмя пистолетът, полетяха и стрелите.

Стефан Вендло, наречен още Грег Андерс, наречен още с няколко други имена, беше улучен от четири стрели с метални върхове и замлъкна завинаги.

Сара беше така ужасена от случилото се, от онова, което тя предизвика, че успя само да се изправи. За да излезе, трябваше да отмести тялото на Грег, а това не можеше да направи. Остана, където беше, облегната на стената.

* * *

На Майк му отне съвсем малко време да се измъкне от агентите, на които се обади, след като чу изстрелите. За четири минути старата ферма се напълни с коли и мъже, и всеки имаше някаква информация.

Откриха лесно Мици, но Стефан се изплъзна. Коли, хора, даже хеликоптер претърсваха околността.

Но Майк беше загрижен само за Сара. Попита Ариел и тя му каза, че са дошли заедно. Тогава се паникьоса. Той си мислеше, че е в безопасност на панаира.

Майк се затича като обезумял. Във „Фермата на Мерлин“ имаше само едно място, покрай което хората, които претърсваха, можеха да минат и да не го забележат.

Когато Майк най-после откри Сара, тя беше в дъното на стария летен павилион, а безжизненото тяло на Стефан Вендло препречваше входа. Стрелите на господин Ланг го бяха пронизали на четири места, едно от които беше сърцето му.

Майк отмести трупа, без да се замисли, отиде при Сара и я взе в прегръдките си.

— Успокой се — шепнеше й той. — Вече нищо страшно няма.

Притисна главата й да не гледа как отнасят трупа на Стефан. След това я изведе, взе я на ръце и тръгна към къщата. На ливадата отпред имаше пожарна кола, линейка и хеликоптер.

Някой зави Сара с одеяло и тогава тя зърна Ариел, облегната на пожарната, заметната с пожарникарска дреха, но дългите й стройни крака се виждаха и поне дузина мъже я бяха наобиколили. Помаха на Сара.

Майк я внесе в кухнята и я сложи на изхабения кухненски плот. След като отвори няколко чекмеджета, намери кухненските кърпи, навлажни една и обтри лицето на Сара. Кърпата се напои с кръв. Кръвта на Грег.

Тя докосна раната до дясното око на Майк. Той се бе измил, но тя помнеше, че лицето му беше окървавено. Изведнъж си спомни как се озоваха тук.

— Мици! Докарахме я с твоята кола, но чухме изстрели! Тя сигурно е…

Майк я целуна нежно.

— Всичко е наред. Мици се е измъкнала, но е попаднала в един от капаните на Ланг. Намерихме я увиснала на едно дърво в мрежа.

— Тя добре ли е? — чу се глас откъм вратата.

Сара се обърна и видя мъжа, с когото Майк се биеше, онзи, който работеше за Грег.

— Ти го нарани — едва ли не извика. — Видях те да го удряш!

Сви юмруци, като че ли щеше да го нападне.

— В този момент не си й любимец — каза Майк. — Сара, моя принцесо воин, запознай се с Франк Тисън. Говорих ти за него, той е най-старият ми приятел.

— Не чак толкова стар — каза Франк и й подаде ръка.

Сара не подаде своята. Не беше свикнала с мъже, които са приятели, пък се налагат.

— Ако ще ти олекне, Майк ме нарани още по-зле. Всъщност на два пъти едва не ме уби. Ще ти покажа няколко белега, които дължа на него…

Франк се запъна, защото видя, че тя още не е готова да разбере шегата му.

Майк направи знак на Франк и той излезе от кухнята.

— Сара, миличка, всичко е наред. Франк работел по друг случай, когато чул да се споменава „Едилин“. Помолил да го включат в разследването на Вендло, защото знае, че сестра ми живее тук. Затворили го за месеци, за да има убедителна история, когато затворят и Вендло в неговата килия. Всъщност Франк ме замеси. Информация от Стефан не успял да изкопчи, но го накарал да повярва, че има нужда от бодигард.

— И другия мъж, когото видях с Грег, ли е агент?

— Не, той е с Мици. Мисля, че й е писнало от начина, по който синът й оплесквал всичко, което се опитвала да направи. — Майк приглади косата на Сара. — Само Франк знаеше за Едилин и Тес. Когато капитан Ериксън ми каза, че е изтекла тази информация, знаех, че е от Франк, но не знаех предал ли ме е, или иска помощ.

— Като ви видях да се биете…

— Бавехме се с надеждата, че ще се появи Мици и ще я заловим. На никого не му хрумна, че ти ще я заловиш. — Погледна я с такава гордост, че Сара поруменя. — Когато Франк се свърза с мен на панаира, направихме план за шоу, с което да отвлечем вниманието на Вендло.

— Не е било „шоу“, ти наистина си ранен.

Като докосна лицето му, явно го заболя, защото се помъчи да не трепне.

— С Франк сме тренирали заедно и много пъти сме се били показно…

— Това ли планираш за спортния салон, който възнамеряваш да откриеш?

— Да. Искаш ли една демонстрация тази вечер? С теб ще се бием.

Майк се хилеше, но Сара остана сериозна. Твърде много ужаси преживя през последните няколко часа, за да се усмихва.

Майк смени темата:

— Искаш ли да знаеш как открих тайната стая? Заради електрическия кабел, който Ланг е прекарал. Когато с теб го посетихме, и вие двамата разговаряхте за сладките, аз оглеждах и видях кабел, който изчезваше в стената. Но осъзнах какво съм видял чак на другия ден.

Тя го погали по страната и го погледна с любов.

— Ти си умен, красив и надарен.

Майк се разсмя.

— Тогава съм твой огледален образ. — Повдигна брадичката й. — Сара, много съжалявам, че е трябвало сама да се справяш. На хлапака от ФБР, който е наблюдавал камерите, му казали, че Джос е напуснала, и той предположил, че в шатрата няма да влиза никой. Отишъл да гледа състезанието по скачане на въже между мен и Ана. Ако ще се почувстваш по-добре, сега е с две насинени очи — едното от мен, другото от Франк. Щях да му счупя краката, но Франк ме спря. — Майк сви рамене. — Колин още си мисли, че…

Майк не довърши, защото вратата се отвори. Една жена полицай донесе костюма на Сара и я погледна с възхищение.

— Свършили сте отлична работа — каза тя и излезе.

Майк се усмихна на жена си.

— Не съм преглеждал записите от камерите, но чух, че си действала невероятно с Мици. Предполагам, че тя е била свикнала никой да не я познава, и се е раздрънкала не пред когото трябва, понеже и теб не е познала. Както и да е, носи се слух, че си била великолепна.

— Едва ли — каза Сара, но й стана приятно. — Предполагам, че Мици е била така запленена от картите, че не е мислела ясно, а пък аз бях изплашена до смърт. Все пак се намери кой да ми помогне.

— Да, говори се много и за Ариел.

— Какво стана с нея? Един мъж я гонеше.

— Когато чухме изстрелите, Стефан и един друг бодигард излязоха. С Франк знаехме, че всичко е свършено. Мици никога нямаше да се покаже, щом има стрелба. Обадихме се за помощ и излязохме след другите. Франк догони другия и го повали.

— Застрелял ли го е?

— Да, но ако Франк беше отишъл минута по-късно, Ариел нямаше да е жива. После се появил проблем.

Трапчинката на страната Майк се появи и Сара го погледна с очакване.

— Сигурно си разказала на Ариел как се залюлях на въжето, за да те хвана и да не се спънеш в жицата, която задвижва капана.

— Тя какво е направила?

— След като Франк застрелял бодигарда на Вендло, Ариел се опитала да избяга по същия начин с въжето. Разбираемо е, след като не е знаела кой е Франк, но той доста се е поизпотил, докато я е хванал. — Майк се усмихваше. — От неговия разказ се досетих, че много му е харесало, когато е паднал върху нея.

Сара си представи гледката с биещата се като тигрица Ариел само по черно бельо. Да, подобно преживяване положително е забавлявало Ариел.

— Те като че ли се харесаха — каза Майк, като опря главата си в нейната. — А колкото до теб, струва ми се, че остарях с десет години. Федералните ме бомбардираха с въпроси, а аз само се питах какво се е случило. Ако знаех, че си тук, щях веднага да те намеря. — Докосна косата й. — Като ми казаха, че си изчезнала от панаира, усетих истинска паника. После намерих Ариел и от нея разбрах, че сте дошли заедно… Сара, не биваше…

Изразът й го накара да замлъкне.

— Добре, без мъмрене. Ужасявам се, че си изпаднала в толкова опасно положение, но съм наистина много щастлив, че си заловила Мици. — Сложи ръце на раменете й. — А сега, Сара, любов моя, колкото и да ми харесва това, което имаш на гърба си, не искам и другите мъже да го гледат. Хайде, облечи се, за да излезем, нали така?

Сара сграбчи ръката му и той се обърна недоумяващ.

— Нарече ме любов моя.

Майк като че ли се обърка.

— Преди не си го казвал. — Той пак не разбра и тя добави: — Любов! Никога не си произнасял името ми и любов заедно.

— Нима вярваш, че се ожених за теб, но не съм бил луд по теб?

— Беше необходимо заради разследването и…

Той й се усмихна.

— Срещал съм се с много престъпнички, но не съм се оженил за нито една от тях, за да я спася. — Целуна я по врата. — Обичам те. — Целуна страните й. — И ще те обичам все повече всеки ден. — Целуна клепачите й. — Когато те видях да стоиш в летния павилион зад Вендло цялата в кръв, в първия момент не осъзнах жива ли си или си умряла, и си помислих, че и аз ще умра.

— Аз също — целуна го тя. — Когато се досетих, че старицата е Мици, разбрах, че си в опасност и…

— Шшшт — прекъсна я той и я прегърна. — Всичко свърши и в понеделник трябва да се върна във военната база Лодърдейл. Ще успееш ли да приготвиш багажа дотогава? Само дето не знам каква кола ще карам.

— Твоята кола…

— Надупчена е от куршуми. Кой дявол ви накара да я пъхнете в кола, пълна с оръжие? Не можахте ли да откраднете друга?

— Не си го изкарвай на мен. Ариел я сви. Твоята възлюбена Ариел, с която се срещаш, въпреки че си женен мъж.

— Излязох на среща с нея, преди да се оженя за теб. А тя е…

— Неприятно ми е, че прекъсвам идилията — каза Франк, застанал на вратата, — но всички искат да видят жената, която е повалила Мици Вендло.

— Ще изляза, щом Сара се облече.

— Никой не пита за теб — каза Франк и се разсмя, като видя как Майк се намръщи.

— Доколкото разбрах, картините, скрити в тайната стая на господин Ланг, са подписани „КЕЙ“.

— Да — потвърди Майк. — Карл Албърт Йейтс. Вчера с Люк ги изнесохме от стаята. — Вдигна Сара от плота. — Има около сто платна, но има и още много други неща. Всичко в стаята е старо, но нямам представа какво е. Има кутии с писма, дневници, дрехи. Шотландската пола и ризата, които Ланг е носел онази нощ през 1941, онези, за които слушах през цялото си детство. — Майк въздъхна. — Защо досега никой не е открил тази стая?

— Господин Ланг е заковал вратата — каза Сара, докато Майк й помагаше да си облече дългата рокля.

— По този начин само той е можел да влиза. Логично е.

— Как е разбрала Мици за картините? А те ценни ли са?

Той мълчеше.

— Майк? Какво има?

— Пратих снимки на две от тях на федералните във Вашингтон. Сара, скъпа, ти си милионерка. Даже мултимилионерка.

Само една мисъл й хрумна, че сега ще могат да ремонтират „Фермата на Мерлин“. И щяха спокойно да изучат децата си. А пък Майк щеше да отвори най-страхотния спортен салон. Погледна го усмихната, но той беше сериозен.

— Ти си единственият човек на земята, който е нещастен, че ще има много пари.

— Парите не са мои. Твои са и ти можеш да направиш много с тях.

Сара едва не изпъшка. Майк намекваше, че ако иска да се освободи от брачния обет, той няма да й пречи.

— Тес ще управлява ли нашите милиони?

— Разбира се — каза той и на страната му се появи трапчинката.

— Майка ми е направила списък на желаещите да се запишат в твоя спортен клуб.

— Въпросът е дали ще можем теб да вдигнем от леглото, за да ходиш на тренировки.

— Аз… — започна тя, но излязоха навън и тя не довърши изречението.

Освен пожарната кола, линейката и полицейските коли, изглежда, половината население на Едилин се бе изсипало тук. Когато видяха Сара, започнаха да я аплодират. Тя беше сигурна, че повечето не знаеха какво е направила, но им бе казано достатъчно, че градът да се гордее с нея.

Погледна Майк.

— Върви — насърчи я той. — Това е твоят миг. Ти си героят. — Стисна ръката й. — Никой никога повече няма да съжалява Сара Шоу.

Ако се бе съмнявала в любовта му, в този момент всяко съмнение изчезна. Заслугата за разрешаването на случая беше изцяло негова, но той се отдръпваше, за да й даде радостта на триумфа.

— Нюланд — каза тя. — Името на мъжа, когото обичам.

Майк се засмя.

— Да, госпожа Нюланд. Моята съпруга.

Сара се запъти към хората, които чакаха да я поздравят, стиснала ръката на Майк.