Джуд Деверо
Полъх на лятна нощ (25)

24.

Докато купуваха сандвичите, после по пътя към имението „Едилин“ и докато Майк правеше студен чай, понеже не пиеше газирани напитки, мислеха за всичко друго, но не и за храна. В главата на Сара се въртеше само една мисъл: „Ето, това е“. Въпрос на време бе да започне „акцията“. През следващите няколко дни двамата с Майк почти нямаше да имат възможност да остават насаме. Майк й бе казал, че поне дузина агенти ще дойдат на панаира в Едилин. Ще бъдат под прикритие, така че някоя двойка или група флиртуващи мъже и жени е възможно да се окажат въоръжени до зъби полицаи.

— Нека да си повторим още веднъж какво ни чака на панаира — предложи той, докато се хранеха.

Напомни й, че ще трябва да изглеждат като нормална двойка — да се държат за ръце, да се шегуват, да се смеят. Показното им поведение не биваше да остави и капчица съмнение у Стефан Вендло, че са женени, когато Сара му съобщи новината.

Майк забеляза, че перспективата изплаши Сара, и се опита да я разсее със случки от досиетата. Една от тях беше за брака на Мици. Била толкова грозна, че съпругът й отказал да спи с нея, а как е бил подмамен да се ожени, само той си знаел. Неговата млада жена все пак забременяла, но старият съпруг, воден от мъжка гордост, не си признал, че не е докосвал момичето. Когато момчето се родило, се заговорило, че прилича на млад хубавец — изкусен джебчия, който бил намерен мъртъв само шест дни след раждането. След години съпругът заявил, че ще завещае всичко на своя тъп и ужасен син от първата си жена, и малко след това бил открит с разбита глава в долния край на стълбище.

Като свърши с тази история, Майк заговори за игрите и за своето участие, за да привлече внимание, което накара Сара да си спомни какво ще стане, след като всичко приключи. „Майк ще закопчае белезниците на Грег и майка му, ще замине и аз повече никога няма да го видя“ — помисли си.

Направи всичко възможно да се успокои. Не я бе излъгал. От самото начало я предупреди, че ще се ожени за нея заради разследването. Дори й каза, че най-накрая могат да се разведат. След сватбата нито веднъж не бе чула дали я обича. Също така нито веднъж…

— Сара!

— Извинявай, бях се замислила.

— Искаш ли още чай?

Тя подаде чашата си и той я напълни. „За последен път“ — помисли си тя. След няколко дни той ще си замине и все едно никога не са се познавали. Бурната им връзка ще приключи и всеки ще тръгне по пътя си. Видя се сама в своя малък апартамент с куп рокли в скута. Може би ще се запише на някой опреснителен курс и ще си потърси работа като реставратор в Уилямсбърг.

Погледна Майк и изпита желание да го докосне, но се сдържа. Беше й казал за камерите, които ще инсталират в шатрата на гадателката, но виждаше, че нещо го тревожи. Надяваше се, че е свързано със случая, а не с онова, от което се страхуваше. Че не обмисля как по-лесно да й съобщи, че тя е само поредната жертва, която е трябвало да спаси.

— Ще запомниш ли всичко това? — попита той.

Не беше го слушала, но пък детайлите беше чувала и преди.

— Да не казвам на никого, че сме женени. Трябва да изненадам Грег с новината, за да имаме предимство.

— И?

— Да се държа самоуверено и да го прилъжа някъде навън. За да постигна максимален ефект, ще го шокирам, като му кажа, че съм избягала с друг мъж точно преди сватбата ни.

Майк вдигна озадачено вежда при нейния саркастичен тон.

— Чух, че жена му си е направила лифтинг и изглеждала много добре.

— Колко хубаво — каза Сара, разтребвайки масата.

— Майка ти ми изпрати есемес да отида у тях утре рано сутринта да се облека.

Сара стоеше с гръб към него до кухненската мивка.

— С твоята шотландска поличка. Почти всички мъже от Едилин ще бъдат облечени по същия начин, дори баща ми, а той мрази тези поли. Люк ще…

Преди да довърши изречението, се разплака. Майк веднага я прегърна. Тя притисна лицето си до рамото му, но не се успокои и сълзите й продължиха да текат.

Той я взе на ръце и я отнесе в спалнята, сложи я на леглото и легна до нея, прегръщайки я.

— Не знам какво ми става — прошепна Сара.

Майк й подаде кърпичка и я погали по косата.

— Нормално е да се плашиш. Бих искал да не се налага да правиш всичко това, но трябва да сварим неподготвен Вендло, а само ти си в състояние да го направиш. Щом му кажеш, че планът му е осуетен, ще го следим толкова отблизо, че той…

— Причината не е тази — прекъсна го тя.

Погали голите му гърди. Дали някога пак ще бъдат заедно, както сега? Кой ще я кара да тренира? Кой ще я прегръща, когато плаче? Кой ще я разсмива?

— Тогава защо си разстроена? Кажи ми.

Как да му каже? Гордостта и страхът още веднъж да бъде отхвърлена я възпираха.

Полежаха мълчаливо. Трябваше да започнат да се приготвят за панаира. Майк щеше да облече пола и това щеше да предизвика много смях. Сара имаше дълга рокля по средновековна мода и Люк й беше оставил едно венче за косите от полски цветя. Очакваше с нетърпение всичко това, но точно в момента не можеше да се откъсне от Майк.

Той вдигна лявата й ръка и се загледа в пръстена и халката й. Сара се обърна и се притисна силно към него. И отново си помисли: „За последен път“.

— Стоят красиво на ръката ти — каза той.

— Защото са най-красивите на света.

— Толкова бързах, когато избирах пръстена с диаманта, че не бях сигурен дали ще ти хареса.

— Майка ми помогна ли ти?

— Не. Докато проверявах мострите в компютъра, кръжеше около мен като хищна птица. Никой не ме е изнервял така, както твоята майка.

— Мен също.

— Когато казах, че избирам този пръстен, ме целуна. Даже, струва ми се, очите й се насълзиха.

— Знаела е, че ще го харесам. Ким прави и модерни бижута, които за мен не представляват интерес.

— Видях ги, но не си ги представих на твоята ръка. По мярка ли са ти пръстените? Можеш ли да ги махнеш?

Сара скри ръката си.

— Не ги махам. Никога.

Той я погледна.

— Трябва да ги махнеш. Ако хората забележат пръстените преди да се върне Стефан, ще се разприказват. Ще стигне до ушите на Мици, ще се обади на сина си и ще го предупреди. Колкото и да ни се иска, не можем да следим еднократните телефони, които употребяват.

— Измисли начин да не се виждат пръстените, защото аз няма да ги махна — изрече всичко с много категоричен тон и на него му стана ясна, че този път няма да победи в спора.

Но Майк не протестира и лежеше до нея мълчаливо.

— Аз… ъ-ъ-ъ… искам да обсъдя нещо с теб — каза най-накрая.

„Ето, започна се“ — помисли си Сара и се вцепени.

— Щом приключи случаят и семейство Вендло бъде изпратено в затвор, аз ще се върна във военната база Лодърдейл. Чакат ме още три неразрешени случая. Случаят „Вендло“ всъщност не беше мой. Помолиха ме да помогна заради сестра ми, пък и…

— Пък и какво? — попита Сара шепнешком.

— Бях доста ядосан, задето изгориха апартамента ми, но от друга страна, се получи добре, нали? Харесва ли ти този, който ми осигури капитанът?

— Много е хубав.

— Доста голям — добави той.

— И доста просторен.

Той замълча и тя почти престана да диша.

— Сара — каза най-накрая, — знам, че твоят живот е тук, в този град, че всичките ти роднини и приятели са тук.

— Както и твоите.

— Моите какво?

— Всички твои роднини са тук. И с Люк явно си допаднахте. Ще харесаш и Рамзи.

— Да — продължи той, — но не това имам предвид. Мога да живея навсякъде. Но ти си живяла само тук, в това градче, и няма да понесеш, ако трябва да го напуснеш.

Започна да й се прояснява бавно какво й говори.

— Нима си мислиш, че няма да понеса раздялата с майка ми, която има за свой дълг да ми казва как да живея? Че не мога да живея далеч от роднините, които цъкат с език всеки път, щом ме видят, защото си мислят, че мъжът, с когото ходих четири години, ме е зарязал. Че не искам да избягам от тяхното съжаление, понеже съм била измамена от мъж, който никой не може да понася? За тези неща ли ме питаш?

Сара почувства усмивката му.

— Именно това те питам. Наистина не се познаваме добре, постоянно спорим жестоко, но като че ли почти по всички въпроси постигаме съгласие.

— Освен за храната и за мързелуването пред телевизора, и за…

Майк се разсмя.

— Да, но по основните въпроси сме съгласни.

— Като например, че според теб трябва да правя всичко, което ми нареждаш всяка минута през денонощието — попита най-невинно тя.

— Аз мисля за важните неща, като музиката например.

— Ти обичаш опера, а пък аз…

Тя не довърши, защото той я целуна и тя се притисна към него.

Майк се отдръпна леко, за да я погледне.

— Искаш ли да дойдеш с мен в Лодърдейл да видим какво ще излезе от нашия брак?

— Да — отговори. — С най-голяма радост.

Той я целуна отново, но така, както до този момент не я бе целувал. От първия миг на съвместния им живот помежду им пламна силна страст. Правиха любов навсякъде и във всевъзможни пози.

Но тази целувка беше различна. В нея имаше и друго, освен страст. Имаше силно желание, копнеж за много повече от онова, което до този момент си бяха дарили един на друг. Въпреки че Сара беше заобиколена от хора, които я познаваха, въпреки познанствата и завоеванията на Майк, те бяха самотни. Прегърнаха се нежно и се притиснаха един към друг.

Майк се отдръпна леко, приглади косата й назад и се вгледа в лицето й, като че ли искаше да запечата в паметта си чертите й.

Сара затаи дъх. Дали щеше да й каже онези две думички, които така копнее да чуе?

— Знаеш ли, Сара…

— Да…

Тя престана да диша от трепетно очакване.

— Не ми харесват онези чинии, които купи.

— Моля?

Той се претърколи по гръб.

— Онези чинии с цветенца по тях, не мога да ги понасям.

Намести се върху него.

— Тези чинии са „Вилрой и Бош“ и са страхотни.

Започна да целува шията му. Майк разкопча панталона си.

— Няма значение. Не ги харесвам.

— По-добре свиквай с тях, защото ще регистрирам модела и от целия Едилин ще ни подарят липсващи части от сервиза.

Отблъсна я леко от себе си.

— Сватбени подаръци ли ще получим?

— Да, разбира се. Всеки ще…

— В този град ли? И какво ще ни подарят? Еднакви чаши и чинии.

Той смъкна презрамките на сутиена й.

— Много смешно! Забрави ли, че Фрейзиърови са твои роднини? Ще накарам госпожа Фрейзиър да организира в дома си прием в наша чест. Ще поканят и губернатора. — Майк целуваше гърдите й. — И двамата сме роднини на Макдауълови, а те са богати. Ще накарам Фрейзиърови и Макдауълови да се състезават кои да дадат повече.

Майк престана да я целува и я погледна.

— Нямах представа, че си толкова користолюбива.

Сара се изсмя.

— Искам всеки, който е произнесъл „горката Сара“, да си плати!

— Голям дявол си! — усмихна се той.

— Още нищо не си видял, скъпи — каза тя, като го целуваше.

Майк не отговори.

* * *

След час Майк заяви, че тя му пречи да си свърши работата. Беше получил четири есемеса от майка й. Питаше го къде е и кога ще отиде у тях да се преоблече.

— Дали да не й се покажа в този вид — промърмори.

Беше гол.

— Ако си въобразяваш, че ще я уплашиш, лъжеш се. Ти ще бъдеш онзи, който ще се черви от срам.

— Та като стана въпрос за зачервени телесни части, наистина няма да…

— Ще облечеш полата и още как, така че изобщо не се опитвай да се измъкнеш. Ще се срещнем на панаира след малко. Отивам да видя Джос.

— Сигурна ли си, че не искаш да дойдеш с мен под душа?

— Само отлагаш неизбежното.

Сара искаше да си запази малко време да се облече и да помисли за своето бъдеще, за своя нов живот.

— Умираш ли от нетърпение да кажеш на приятелката си, че си ми надянала окови?

— Свободен си да се върнеш към живота, който си имал. О! Как не се сетих! За теб живот не е имало.

Майк се захили.

— Хайде, тръгвай! Ще се видим на панаира. Ще бъда с поличка, значи полугол.

Тя се разсмя и излезе.

* * *

Джос се изненада, като видя приятелката си.

— Сара! Какво е станало с шията ти? Като зачервено от изгаряне е.

Тя се хвана за врата.

— Нищо ми няма.

— Но това, което виждам, не е „нищо“. Показа ли го на баща си?

— Да не си полудяла?

— Аха! — досети се Джос. — Ожулване от необръсната брада е.

Сара мълчеше.

— Колко обширни са пораженията?

Сара така вдигна вежди, че другата жена се разсмя.

— Трябва да кажеш на Тес.

Сара не повярва на ушите си.

— Да кажа на сестрата на Майк, че с него си прекарваме страхотно в леглото ли? Нямам такова намерение. Но…

— Но какво?

— Майк ми предложиш да живея с него в Лодърдейл. Да видим как ще потръгне бракът ни.

Вдигна лявата си ръка да покаже пръстена.

— Ще кажа на Тес — не отстъпи Джос, любувайки се на диамантите. — Тя ще се зарадва колкото мен. Измисли как да поднесем новината на Тес, че да я разсмеем. Рамз казал на Люк, че от хормоните постоянно плаче.

— Тес плаче!

— Да. Почакай само да видиш, когато и ти… Добре де, още е много рано, но трябва да й кажем за теб и Майк.

Сара написа есемес и го подаде на Джос да го прочете.

— Идеално — одобри тя и го изпрати.

Във Венеция телефонът на Тес зажужа и преди Рамз да го грабне, Тес го взе.

— Ако пак е онзи твой брат и ако пак те разплаче, ще…

— Сара е.

Тес прочете есемеса и избухна в сълзи.

— Ще го убия — закани се Рамзи, грабвайки от ръцете й телефона.

— Благословени сълзи. Благословени новини — хълцаше Тес. — Хормони.

— Да, знам. Шестстотин пъти повече от нормалните са. — Натискаше разни копчета да извади съобщението на Сара. — Проклятие! — мърмореше. — Щом се върна, ще си поговоря с моя братовчед за това порно, дето го изпраща.

Тес издуха носа си.

— И ти си една света вода ненапита. Дай ми телефона.

Той се намръщи и й го подаде.

— Ще се обадя на Джос да ми разкаже подробности. Ох! Как ми се иска да сме си у дома.

Прочете още веднъж есемеса на Сара:

„Твоят брат ожули цялото ми тяло с брадата си. Не пропусна нито едно местенце. Предложи ми да живея с него в Лодърдейл.“

Сара

* * *

Сара прекара около час при Джос, като й помагаше да научи наизуст репликите за ролята на врачка. Люк беше поръчал екземпляр от книга за гадаене и предсказания от 1891 година, в която се обясняваше как да се предсказва, без човек да притежава способности на медиум.

— Хайде да преговорим още веднъж — предложи Сара, въпреки че Джос знаеше вече наизуст всички „формули“.

— На неомъжена жена казвам: „Често сте сама, но същевременно се наслаждавате на своята самота“. На омъжена казвам: „Чувствате често, че вашият съпруг не ви разбира“. На мъж на възраст казвам: „Някога сте понесли несправедливо наказание за доброто, което сте сторили някому“. — Погледна Сара. — Достатъчно универсално ли ти звучи, та всеки позастарял мъж да се хване?

— Де да знам. Ти ще кажеш, след като гледаш на стотина души.

Джос пак се загледа в картите.

— Майк ми каза да повтарям на всяка жена над трийсетте следното: „Нещо, което отдавна планирате, е на път да се сбъдне“. А пък Люк гледал по телевизията, че ако кажеш: „Пред хората сте един, а насаме съвсем друг човек“, всеки ще повярва.

— Що се отнася до мен е вярно, а ти?

— И за мен е вярно. Няма ли да се правиш на красива? Става късно. Ще се появи ли… Грег?

— Не знам. Бил е освободен, но Майк не ми казва къде е бил, така че нямам никаква идея колко време ще му бъде необходимо да дойде дотук. Майк ми нареди да се покажа изненадана, като го видя.

— Изненада е, когато ти кажат, че носиш две бебета вместо едно. Срещата с мъж, който иска да те убие, е като да ти откажат спирачките на високопланински път. В случая не бих използвала думата „изненада“. — Тя направи пауза. — Сара…

— Да, зная, но не мога да мисля по този въпрос, защото ще се изплаша. Майк ще бъде там, ще говори с Фрейзиърови и… — Погледна Джос. — Всичко ще се нареди. Искаш ли да прегледаме картите още веднъж?

— Не, разучих ги. Някои от тези неща, които се казват на хората, ме отвращават. — Взе една карта. — В книгата пише, че по-възрастните неомъжени жени ходят най-често по врачки, защото са отчаяни, че не могат да си намерят добър мъж. Пише, че жената често е самотна и злобна.

Сара помаха с ръка и си тръгна. Тъкмо когато излизаше през задната врата, видя старата камионетка на господин Ланг, чиято каросерия изглеждаше претоварена.

— Джос — извика тя, — предложих на господин Ланг да използва твоята кухня и му казах, че ще му помогнеш в рязането.

— Какво си направила?! — едва не изкрещя Джос, но Сара вече се бе измъкнала.