Джуд Деверо
Полъх на лятна нощ (17)

16.

Съботният ден Майк прекара на игрището за голф в Уилямсбърг с бащата на Сара, пенсиониран лекар, толкова улегнал, колкото жена му беше чувствителна и емоционална. Той говореше за дъщеря си с много обич и Майк усещаше постоянно, че доктор Шоу го наблюдава.

Беше против принципите на Майк да отстъпва безпричинно победата в каквото и да е спортно състезание, но не му се искаше бащата на Сара да изглежда непохватен. Още в началото на играта Майк запрати топката доста встрани от дупката.

Доктор Шоу погледна замислено Майк.

— Колкото по-спортсменски играеш, толкова по-хубави думи ще кажа на най-малката си дъщеря за теб.

Майк позагледа доктора за един кратък момент, промърмори „ето ти още един сватовник“ и вкара топката в следващата дупка.

До края на играта половин дузина мъже пожелаха да играят с него.

— На тях са им необходими преди всичко уроци — рече тихичко доктор Шоу и го потупа по рамото.

— Ами нашата игра? — попита Майк.

— Ще играем при всички случаи. Люк каза, че си роден атлет, и искам сам да се уверя дали е истина.

— Сега виждам откъде Сара е наследила страстта си към конспирациите.

Бащата се разсмя от все сърце.

— Не казвай на майка й. За Ели Сара е „крехка“.

Двамата мъже обядваха заедно и лекарят представи Майк на всички като „приятеля на Сара“. Не се намери нито един, който да спомене, че сватбата на Сара с друг мъж наближава.

Същата вечер Майк имаше уговорена среща с Ариел Фрейзиър.

— Ще я отменя, ако искаш — каза на Сара, когато се върна.

— Че защо да искам? Ариел е интелигентна, пътувала е много и е хубава. Сигурна съм, че ще си прекараш чудесно.

Абсурдно беше, разбира се, но той изпита разочарование, че тя няма нищо против срещата му с друга жена. През последните няколко дни бяха станали… е, добре, почти живееха заедно. Хранеха се заедно, ходеха почти навсякъде заедно и хората в Едилин като че ли ги възприемаха като двойка.

— Наистина ли? — попита.

— Хайде, тръгвай. Прекарай си добре. Аз ще видя какво прави Джос. Люк каза, че ще пише, значи тя е сама.

— Ако си сигурна, че всичко е наред…

— Върви! Приятно прекарване.

Щом Майк захлопна външната врата, Сара изпрати есемес на Джос:

„Споменавала ли съм ти, че мразя Ариел Фрейзиър?“

Джос отговори:

„Майк няма да я хареса. Ела да обсъдим въпроса.“

Щом Сара затвори телефона, се помъчи да си спомни лицето на Грег. Не си го представяше ясно. Пък и нямаше негова снимка. Едно от бившите гаджета на Грег била фотографка и той казваше, че тя се държала ужасно с него, защото постоянно го снимала. Като се замисли, Сара се зачуди дали и тази история е истинска.

Напоследък не само образът на Грег избледня… ами и той самият като личност. Сякаш не си спомняше нищо друго, освен работата, с която я затрупваше, и как я потискаше, от което се чувстваше объркана и неадекватна.

„Къде е — питаше се тя. — И какво прави?“ Още му изпращаше от време на време есемеси, но те вече не бяха тревожни.

Знаеше, че Майк е виновен за това. Той беше непринуден, имаше лек характер и когато не бяха заедно като тази вечер, й липсваше.

Не й се искаше да се замисля, но Грег не й липсваше.

Сара излезе и тръгна да се срещне с Джос, за да поговорят за мъжа, който преобърна живота й.

* * *

Още щом зърна Ариел Фрейзиър в колата пред имението „Едилин“, Майкъл разбра, че тя няма да го заинтересува. Диамантените й обици и трите златни гривни му напомняха твърде много за жените от миналото му. Освен това от пръв поглед долови нейната агресивност и самонадеяност.

И ето че сега тя седеше пред бара в заведението, което имаше претенции за най-изискания клуб в Едилин, издокарана с черни панталони, зелена блуза и обувки с високи токчета, които сигурно струваха колкото месечната му заплата. Поне четирима мъже я зяпаха и се канеха да се присламчат до нея.

При други обстоятелства и по-точно, преди да срещне Сара, Майк щеше да се поласкае, че такава жена го чака. Но сега си помисли, че е прекалено фрапантна и прекалено гримирана.

Той се взря в очите й и от насмешливия им израз разбра, че на нея й е ясно какви мисли му минават. Отиде до бара, застана до нея и даде на двама от мъжете да разберат, че е време да се разкарат. Едва след това се обърна към Ариел. Тя наистина беше хубава. Не беше необходимо да се запознават, затова и пропуснаха ритуала.

Когато управителят дойде и им съобщи, че масата им е готова, Майк отстъпи, за да мине Ариел пред него. Настаниха се на масата и без да отваря менюто, тя си поръча:

— Като антре ще хапна севиче, след това пъстърва.

— За мен същото — поръча и той.

Щом останаха сами, тя каза:

— Сара те е омагьосала, нали?

— Не те разбирам напълно, но наистина я харесвам.

Сервитьорът наля бяло вино на Майк. След като го опита и кимна, сервитьорът наля и на Ариел.

Когато се оттегли, Майк рече:

— Значи ще ставаш лекарка?

— Защо ми се струва, че никак не те интересува каква ще стана? Предчувствам, че прие срещата, за да научиш нещо повече за Сара. Греша ли?

Изрази се съвсем точно. Искаше да подразбере какво знае тя, но не каза нищо. От опит знаеше, че хората говорят само за да избегнат неловко мълчание.

— Всеки в града знае какво правиш — каза Ариел, след което отпи глътка вино. — Опитваш се да накараш Сара да зареже годеника си.

Майк тайничко въздъхна от облекчение. В първия момент си помисли, че тя и целият град знаят за неговото разследване.

— Сара каза ли ти, че като ученички бяхме съпернички? — Без да чака отговор, Ариел продължи. — След нея все се влачеха момчета, които я канеха на среща или искаха да учат с нея, и така нататък, но тя не им даваше да припарят и те обезумяваха. Колкото до мен, не ми се случваше нищо повече от: „Хей Ариел, ела да поиграем баскетбол“ или „Ариел хвани масата за пикник от другата страна и ми помогни да я пренесем“. Нямах търпение да се махна от този град и от прекаленото покровителство на баща ми и братята ми. Исках да отида някъде, където мъжете ще ме гледат като жена, а не като „една от Фрейзиърови“.

Майк усети онова deja vu, като че ли обстоятелствата в някой от случаите му се повтаряха. Ариел имаше всичко, но хленчеше за минали случки от гимназията.

— Не се получи, а?

— Кое? — Гласът му беше хладен.

— Моята сценка „горката аз“.

— Никак.

— Е, добре — заключи тя и си взе хляб, — щом не мога да те заинтригувам, тогава нека да бъдем приятели, което означава, че не е необходимо да се правя на изтънчена дама. Ще ми подадеш ли маслото?

Майк се усмихна искрено.

— Чудесно предложение.

— Какво искаш да знаеш за сладката, малка Сара?

Майк я погледна така, все едно й каза „престани“ и тя се разсмя.

— Разкажи ми за първия й приятел — започна той докато им сервираха. — Брайън някой си.

— Не го познавам.

Ариел отхапа от намазаната с масло филия.

— Струва ми се, че си спомняш всяка дума, която си чула за Сара. Не греша, нали?

Тя се усмихна.

— Хвана ме натясно. Казваше се Брайън Толуърти и беше археолог. Сара отиде в Уилямсбърг и като в приказките се върна с разкошен англичанин. И естествено беше наследник на задължителната Голяма къща и състоянието, което вървеше с нея. Сара щеше да стане лейди Толуърти. Запомнила съм името, понеже като се прибрах за Коледа, майка ми не говореше за друго. Бяха ме приели да следвам медицина, но нея не я интересуваше нищо, освен да се омъжа и да имам бебета, какъвто щеше да бъде животът на съвършената Сара.

— Тя защо не се омъжи за него?

— Из града се носи слух, че Джос и Люк заговорничат да ви съберат със Сара. Вярно ли е?

— В този град се говори прекалено много. Защо Сара не се омъжи за англичанина?

Ариел стана по-сериозна.

— Тогава не бях тук, но майка ми писа, че някой се обадил посред нощ и му съобщил, че родителите му били загинали в автомобилна катастрофа. Сара го откарала на летището и… — Ариел сви рамене. — Чух, че повече не го видяла. След около два месеца мама ми писа, че Сара получила писмо, с което й съобщавал, че се е оженил за детската си любов. — Тя го погледна. — Щом живееш със Сара, защо сам не я попиташ?

Майк се беше научил да не обръща внимание на въпросите, на които не желае да отговори.

— И после какво се случи?

— Какво друго се случва на принцесите по света? Веднага се появява друг мъж.

— Андерс.

— Точно той. Грег Андерс. — Ариел се подсмихна. — Познаваш ли го?

— Не го познавам, но много съм слушал за него.

— Той обича да създава проблеми.

Тя все така се подсмихваше.

— Като че ли го познаваш.

— Всяка прилична на вид жена в този град, която евентуално няма да каже на Сара, си е имала работа с него. Брат ми Колин каза, че през последните месеци Сара едва ли се радва на ласки в леглото, защото той бил прекалено зает с Ерика и с още две клиентки. Изглежда, че си пада по възрастни жени.

Майк се замисли за онова, което беше прочел в досието. Бракът на Стефан бил от уредените — предпочитани в неговото семейство. Когато бил на шестнайсет, го оженили за трийсет и четири годишна вдовица. В момента синът на Стефан бил на осемнайсет, а дъщеря му — на седемнайсет. Доведеният му син бил една година по-голям от него. Но независимо от разликата във възрастта бракът бил успешен. Било известно, че Стефан обичал искрено жена си, която била с една година по-възрастна от майка му, но това не му пречело да й изневерява. От сведенията ставаше ясно, че ако се съди от многобройните му връзки, той наистина харесва по-възрастни жени.

Ариел се загледа в чинията си.

— Не зная как ще ти прозвучи, но старото училищно съперничество умира трудно. В гимназията трябваше денонощно да полагам усилия, за да имам приятели. Бях мажоретка, издавах годишника. Каквото се сетиш, все го правех. И знаеш ли кой печелеше титлата „Най-харесвана“? Сара. А не участваше в никакви извънучилищни дейности. — Тя направи пауза. — Възнамеряваш ли да я разделиш с Андерс и после да се върнеш… Къде живееш?

— В Южна Флорида.

— О, значи ще живеете на брега на океана и ще се борите с урагани всяко лято.

— Ураганите тревожат само хора, които не живеят там.

— Ето как се отговаря, без да казваш нищо.

— Друг отговор нямам. Ще тръгваме ли?

— При Сара ли бързаш да се прибереш?

Майк тъкмо щеше да отговори нещо неопределено и истината се изплъзна от устните му.

— Да.

— Завиждам й.

Той плати и излязоха от ресторанта. Заведе Ариел до колата й, изпрати я и тогава се обади на Тес. Помоли я да открие всякакви възможни сведения за Брайън Толуърти.

— Да го наругая ли в един мейл?

— Познаваш ли го?

— Разбира се. Всички мислехме, че ще се ожени за Сара, но той я заряза наистина много гадно. Искаше ми се да отида в Англия и да го сритам, или още по-добре да пратя теб да го набиеш. Писах ти.

— Така ли? Мога ли да помня всяко зарязано момиче, за което ми пишеш? Ще потърсиш ли сега новини за него? Обади се на капитана да ми изпрати всичко, с което разполага, и да се свърже с полицията в Англия. Нека да изпратят човек да разговаря с Толуърти, който да запише разговора. Искам да чуя версията на този негодник за отношенията им със Сара.

Тес се умълча за известно време.

— Мислиш, че Грег има нещо общо със случая, нали? Усетих го по гласа ти. Дали не е заплашил Брайън и по този начин да го е принудил да замине? Грег се появи съвсем наскоро, след като Брайън замина, и всички ние мислим, че Сара тръгна с Грег от разочарование. Сякаш искаше да докаже на нас и на себе си, че може да си намери мъж и да го задържи.

— Не ти ли хрумна да ми кажеш всичко това?

— Казах ти! — викна Тес. — Дума по дума.

— Сигурно си ми казала — отговори Майк спокойно, — но съм забравил. Нали ще ми намериш сведенията?

Тес се укроти.

— Как върви работата с картите таро?

— Не съм ги виждал още. Ще пуснеш ли слух в града, че Джос ще гадае с много особена колода цигански карти?

— Готово. Ще се обадя на някоя позната и след три часа всички ще знаят. Майк, нали не е опасно за Джос?

— Не е, но се надявам едно тесте или две да изчезнат. Ще сложим завеса, която да се дърпа, така че Джос да вижда клиентките на възрастта, която ни интересува. Ако Мици дойде, дано да свие някое неотворено тесте. Братовчед на Люк монтира камери, така че ще се записва всичко, което става в шатрата.

— Кой? — попита Тес.

— Камерите са произведени от…

— Не те питам това! Кой братовчед монтира камерите?

— Откъде да знам, да му се не види! Всеки, с когото се запознавам, е или братовчед, или братовчедка, или леля или друг някакъв роднина на Сара.

— Ами Ариел как ти се видя? Прекалено много хубост на едно място, а?

Сестра му не се шегуваше с него; Майк знаеше какво точно иска да чуе.

— В сравнение с теб е цяла вещица.

— Нима?

— Лека нощ, сестричке.

— Лека нощ, брат ми.

Когато Майк се върна, се зарадва, че Сара си е легнала. Извади отново досието и започна да го преглежда, за да види какво пропуска.

След часове затвори папката и я пъхна под матрака. Без значение за кой път четеше за Мици, прочетеното пак го шокираше. Фактът, че подобни престъпления са останали неразкрити и ненаказани толкова дълго време — цели поколения — го отвращаваше.

Беше шест часът сутринта, когато загаси лампата, и въпреки всичко, което проучи, все така нямаше никаква представа защо Вендло преследват Сара.