Рик Риърдън
Знакът на Атина (19)

XIX. Анабет

Не стигнаха до кораба. На половината път по дока пред тях кацнаха три огромни орела. Върху всеки от тях имаше римски войник с червена тениска и дънки, покрити със златни броня, меч и щит. Орлите отлетяха, а римлянинът в средата, който бе по-кльощав от останалите, вдигна предпазителя на шлема си.

— Предайте се на Рим! — изкрещя Октавиан.

Хейзъл изтегли кавалерийския си меч и изръмжа:

— Мечтай си, Октавиан.

Анабет тихо прокле. Сам по себе си кльощавият авгур не я притесняваше, но придружителите му изглеждаха като бойни ветерани. Бяха едри и силни, което бе много лошо, като се има предвид факта, че двете с Пайпър бяха въоръжени само с кинжали.

Пайпър вдигна умолително ръце.

— Октавиан, това, което стана в лагера, бе нагласено. Можем да обясним всичко.

— Нито аз, нито войниците ми могат да те чуят! — кресна Октавиан. — В ушите ни има восък. Това е стандартната процедура, когато имаш насреща си зли сирени. А сега хвърлете оръжията си и се обърнете бавно с гръб към мен, за да ви вържа ръцете.

— Оставете го на мен — промърмори Хейзъл, — моля ви.

Корабът бе само на около петнайсет метра от тях, но Анабет не виждаше и следа от тренер Хедж. Вероятно сатирът се бе прибрал долу, за да гледа тъпите мачове. Групата на Джейсън не се очакваше да пристигне преди залез, а Пърси по всяка вероятност бе под водата, откъдето нямаше как да разбере, че са нападнати. Ако успееше да стигне до борда на кораба, Анабет щеше да ползва балистите. Това обаче бе невъзможно, тъй като нямаше как да мине покрай тримата римляни.

Времето й изтичаше. Огромните орли кръжаха над тях и надаваха пронизителни писъци, сякаш за да обадят на събратята си: „Тук има вкусни гръцки богове!“.

Анабет не можеше да види летящата колесница, но предполагаше, че и тя е наблизо. Трябваше да измисли нещо, преди останалите римляни да пристигнат.

Имаше нужда от помощ… от сигнал, с който да извика тренер Хедж или — още по-добре — Пърси.

— Е? — попита Октавиан. Двамата му приятели размахаха мечове.

Много бавно и само с два пръста Анабет изтегли кинжала си, но вместо да го пусне, тя го хвърли с всичка сила към водата.

— За какво беше това? — развика се Октавиан. — Като казах да го хвърлиш, нямах предвид да го мяташ към водата! Това можеше да бъде улика или военен трофей!

Анабет пробва да се усмихне глуповато като сгафила блондинка: „Колко съм глупава“. Никой, който я познаваше, нямаше да се върже на това, но Октавиан го направи. Той изпухтя и каза:

— Вие двете — и посочи с меча си Хейзъл и Пайпър, — оставете оръжията си на земята. Без глуп…

В следващия момент пристанището на Чарлстън изригна като фонтан в Лас Вегас. Когато вълната се отдръпна, тримата римляни бяха в морето и отчаяно махаха с ръце, за да останат над водата въпреки тежестта на броните си. Пърси застана на дока и подаде кинжала на Анабет.

— Изпусна това — каза той с невинно изражение на лице.

— Обичам те! — извика Анабет и го прегърна.

— Трябва да побързаме — прекъсна ги Хейзъл, макар да се бе усмихнала.

Октавиан отново се развика, докато пляскаше във водата:

— Измъкни ме оттук! Ще те убия!

— Не ме изкушавай — отвърна му Пърси.

— Моля? — той се бе хванал за единия от войниците си, който с мъка задържаше и двамата над водата.

— Нищо! — отговори Пърси и се обърна към приятелите си. — Да тръгваме.

— Не можем да ги оставим да се удавят, нали? — намръщи се Хейзъл.

— Няма — успокои я Пърси, — нагласих водата да се завихря под краката им. Когато сме далеч от тях, морето ще ги изплюе на брега като тапа от шампанско.

— Готино — ухили се Пайпър.

Четиримата се покатериха на борда на Арго II и Анабет изтича до руля.

— Пайпър, слез долу и използвай мивката, за да пуснеш съобщение по Ирида. Кажи на Джейсън незабавно да се връща!

Пайпър кимна и хукна да изпълнява задачата си.

— Хейзъл, намери тренер Хедж и му кажи да си дотътри косматия задник до палубата!

— Дадено!

— Пърси! С теб трябва да закараме този кораб до Форт Съмтър.

Пърси кимна и изтича до мачтата. Анабет хвана руля, а пръстите й запрепускаха по контролите. Знаеше точно толкова, колкото й трябваше, за да управлява кораба.

И преди бе виждала как Пърси контролира движението на кораби само с волята си. Не я разочарова и този път. Въжетата се развързаха сами от пристанището, котвата се вдигна. Платната се спуснаха и се издуха от вятъра. В същото време Анабет пусна двигателя. Греблата се подадоха със звук като от картечен огън и Арго II зави към острова в далечината.

Трите орела все още кръжаха над главите им, но не смееха да кацнат на палубата, вероятно защото главата на Фестус бълваше струи огън всеки път, когато дръзваха да приближат. Поне дузина орли обаче летяха в бойна формация към Форт Съмтър. Ако всеки от тях носеше по един римски герой…

Враговете им бяха твърде много.

Тренер Хедж се появи на палубата с Хейзъл и затропа с копита.

— Къде са враговете? — извика той. — Кого трябва да убия!

— Никого! Просто пази кораба! — заповяда му Анабет.

— Но аз гледах филм с Чък Норис!

Пайпър също изскочи на палубата.

— Свързах се с Джейсън. Връзката не беше добра, но той вече пътува към нас. Трябва да са… о, ето ги!

Над града се издигаше огромен белоглав орел, който не приличаше на римските птици. Летеше в тяхната посока.

— Франк! — извика Хейзъл.

Лио се бе хванал за краката на орела и дори от такова разстояние Анабет чуваше виковете и ругатните му.

Зад тях Джейсън летеше по вятъра.

— Не го бях виждал да лети досега — изсумтя Пърси. — Прилича на рус Супермен.

— Сега не е време за приказки! — скара му се Пайпър. — Не виждаш ли, че са в беда!

И наистина, римската колесница се спусна от облака право към тях. Джейсън и Франк скочиха настрана от пътя й, за да не бъдат стъпкани от пегасите. Колесничарите стреляха с лъковете си. Стрелите профучаха под краката на Лио, което го накара да се развика още повече.

Джейсън и Франк бяха принудени да минат над Арго II и да полетят към Форт Съмтър.

— Ще се оправя с тях — извика тренер Хедж и завъртя балистата. Преди Анабет да успее да извика: — Не бъди глупав — той изстреля едно огнено копие към колесницата. Зарядът избухна над главите на пегасите и ги хвърли в паника. За съжаление, облиза и крилете на Франк и той се спусна надолу. Лио се изхлузи от хватката му. Колесницата тръгна към Форт Съмтър и се удари в Джейсън. Анабет видя с ужас как той се протяга към Лио — очевидно ранен и замаян, — хваща го, а след това напразно се опитва да се задържи във въздуха. Успя само да забави падането им. Двамата изчезнаха зад стените на крепостта, последвани от Франк.

След това колесницата също падна някъде в крепостта и се чу оглушително ТРЯС.

Едно счупено колело се завъртя във въздуха.

— Тренер! — извика Пайпър.

— Какво? — попита Хедж. — Това беше само предупредителен изстрел!

Анабет форсира двигателите. Корпусът се разтърси, докато машината набираше скорост. Доковете на острова сега бяха само на около стотина метра, но над главите им се появиха още една дузина орли. Всеки от тях държеше в ноктите си римски герой.

Екипажът на Арго II щеше да бъде превъзхождан при съотношение от поне три към едно.

— Пърси — каза Анабет, — имам нужда от помощта ти. Трябва да овладееш водата така, че да не се разбием в доковете. Веднъж стигнем ли дотам, ще трябва да удържиш нападателите. Останалите ще му помагате.

— Ами Джейсън? — попита Пайпър.

— Ами Франк и Лио? — добави Хейзъл.

— Аз ще ги намеря — обеща Анабет, — ще трябва да намеря и картата. Почти сигурна съм, че единствено аз мога да го сторя.

— Крепостта ще гъмжи от римляни — предупреди я Пърси, — ще трябва да си проправиш път с бой, да намериш приятелите ни, които, надявам се, са добре, после да откриеш картата, а накрая да се върнеш обратно. Всичко това съвсем сама.

— Поредният работен ден — целуна го Анабет. — Каквото и да правиш, не допускай да овладеят кораба!