Инга Линдстрьом
Викърби завинаги (12)

Лили седеше неотлъчно до дядо си, без да го изпуска от очи и за секунда. Хокан все още беше под влияние на случилото се през деня, а компанията на внучката му му се отразяваше добре.

— Най-добре би било да се преместим тук — каза Лили. — Тогава ти ще си близо до мен, татко ще е близо до Сирка и ще можем да се виждаме, когато пожелаем. Кажи, във фирмата нямате ли нужда от човек, който може да борави с пари? Татко е факир, когато става дума за финанси, а и ти спаси живота навърза тя нещата.

Хокан не можа да сдържи смеха си, но поклати глава.

— Решил съм твърдо да не се меся в живота на дъщеря си, а още по-малко — в този на зет си.

По пътя към дома Сирка му беше разказала за случилото се между Йонас и Лаура. Беше му обяснила също коя е жената от снимките. Хокан се срамуваше заради обвиненията, които беше отправял към зет си. Обвиняваше Йонас за смъртта на Лаура, за да притъпи мъката по дъщеря си. Сега обаче осъзнаваше, че това не е оправдание.

Лили изобщо не беше съгласна с дядо си.

— И само затова не искаш да им помогнеш?

— Не знам дали имат нужда от помощта ми, а и не съм сигурен, че биха я приели — призна той.

Лили отпусна глава на рамото на Хокан.

— Дядо, трябва да направиш нещо. Не искам да си тръгвам оттук, а съм убедена, че и татко не иска. Моля те, направи нещо.

Сирка беше тъжна.

— Добре тогава, заминавай за Стокхолм. Вече ми липсваш.

Тя се сгуши в Йонас и двамата се целунаха.

В този момент Лили излезе от къщата заедно с дядо си. Йонас веднага пусна Сирка. Между него и тъста му все още имаше дистанция.

— Хайде в колата — обърна се Йонас към Лили. — Трябва да тръгваме.

Хокан пристъпи към зет си.

— Чакай малко.

Изведнъж възрастният мъж изглеждаше обзет от несигурност.

— Бих искал да ти направя предложение. Не си длъжен да го приемаш. Не искам да ти диктувам какво да правиш.

Лили дръпна дядо си за ръкава.

— Хайде, кажи му, дядо.

— Какво ще кажеш да започнеш работа в моята фирма? — изплю камъчето Хокан. — Трябва ми някой, който да умее да борави с пари. Бих искал да ти предложа позицията на главен мениджър.

За всички беше ясно, че в този момент Хокан надмогваше себе си. С предложението си той подаваше ръка на зет си, за да се сдобрят.

Сирка беше очарована.

— Идеята е прекрасна. Това е най-доброто решение за всички ни. Йонас… — Тя го погледна плахо.

Само от Йонас зависеше да приеме протегнатата ръка, но никой, дори Сирка, нямаше да го обвини, ако откажеше.

— Моля те, Йонас, кажи нещо — промълви младата жена. — Кажи „да“.

Йонас явно не беше готов за тази стъпка. Той погледна тъста си в очите и изрече една-единствена дума:

— Защо?

— Заради Лили, заради Сирка, заради фирмата, която има нужда от добър началник. — Хокан погледна открито Йонас. — И защото знам, че трябва да поправя една несправедливост.

Всички погледи бяха насочени към Йонас.

— Моля те, татко, приеми — промълви Лили.

Изведнъж върху лицето на Йонас се разля усмивка.

— Е, ако всички сте убедени, че това е правилното решение, аз, разбира се, ще приема.

Хокан протегна ръка. Йонас я пое, без да се колебае нито за миг.

— Добре дошъл във фирмата, Йонас — поздрави го Хокан. — И добре дошъл в семейството.

Денят беше напрегнат и изпълнен с вълнения. По здрач Сирка и Йонас отидоха при къщата с лодките.

Слънцето вече залязваше и обливаше небето в златисто-червена светлина, която се отразяваше във водата. Дърветата на брега хвърляха дълги сенки. Сирка усети как я обзема пълно спокойствие. Нейното място беше тук, а до нея бяха хората, които обичаше.

— Мислиш ли, че тук ще се чувствате добре? — попита тя Йонас.

Той кимна и се усмихна.

— Мястото ни е във Викърби.

Той прегърна Сирка и я целуна нежно. Двамата усетиха невероятната магия на това място, в което се преплитаха минало, настояще и бъдеще.