Лаура Ескивел
Като гореща вода за шоколад (2)

Глава втора
Февруари

Сватбена торта с кайсии

/Пастел чабела/

 

Продукти:

175 г рафинирана кристална захар

300 г първокачествено брашно, пресято три пъти

17 яйца

настъргана кора от лимон

Начин на приготвяне:

В голяма купа се отделят пет жълтъка, четири цели яйца и захарта. Разбиват се, докато сместа се сгъсти, и се добавят още две цели яйца. Разбиването продължава и когато сместа се сгъсти, пак се добавят две цели яйца. Все така, като се чукват по две, всички останали яйца се сипват в сместа. За да приготвят тортата за сватбата на Педро и Росаура, Тита и Нача следваше да умножат по десет количеството на съставките в тази рецепта, тъй като сладкишът щеше да бъде не за осемдесет, а за сто и осемдесет души. Необходими бяха следователно сто и седемдесет яйца! И тъй, те трябваше предвидливо да съберат за определения ден такъв брой яйца, и то запазени в отлично състояние.

За да успеят, в продължение на няколко седмици консервираха яйца от най-добрите носачки. Методът се използваше в ранчото от незапомнени времена — за да се осигури зимнина и от тази питателна и необходима храна. Най-подходящи за подобно начинание са месеците август и септември. Яйцата, определени за съхранение, трябва да бъдат съвсем пресни. Нача предпочиташе да са от същия ден. Те се слагат в широк и дълбок съд, който се пълни със ситно смлян, охладен фураж за овце, като се внимава добре да се покрият. Това е достатъчно, за да осигури запазването им в отлично състояние в продължение на месеци. Ако обаче искаме да се съхранят за повече от година, яйцата се поставят в глинен съд и се заливат с десетпроцентов варов разтвор така, че да ги покрие. Съдът се затваря много добре, за да няма достъп на въздух, и се прибира на хладно. Тита и Нача избраха първия начин, понеже не се налагаше яйцата да траят толкова дълго време. Бяха поставили съда със съхранените яйца под кухненската маса, за да са им подръка, и си вземаха оттам за тортата.

Тита разбиваше едва стотното яйце. Разбиването на толкова много яйца представляваше неимоверно усилие и тя започваше да се усеща пренапрегната. Струваше й се невъзможно да се справи със сто и седемдесет яйца.

Нача чупеше яйцата и ги добавяше в съда, а Тита ги разбиваше. По тялото й преминаваха тръпки и казано на простонароден език, кожата й се накокошинваше всеки път, когато Нача чупеше ново яйце. Белтъците й напомняха тестикулите на петлетата, които скопяваха преди месец. Скопените петли оставиха за угояване. Семейството бе решило да се поднесе блюдо от такива птици на сватбата на Педро и Росаура, смятано за особено изискано за една добра трапеза както поради труда, който отиваше за приготвянето му, така и заради изключителния вкус на скопените петли.

Още щом датата на сватбата бе определена за дванайсети януари, купиха двеста петлета, които веднага бяха подложени на операцията и после — на угояване.

Цялата тази работа падна върху плещите на Тита и Нача. На Нача — защото имаше опит, на Тита — като наказание за това, че се оплака от главоболие и не пожела да присъства, когато дойдоха да поискат ръката на сестра й Росаура.

— Няма да търпя вироглавство — предупреди я Мама Елена, — нито ще позволя да съсипеш сватбата на сестра си, като се правиш на жертва. От този момент ти поемаш приготовленията за тържествения обед и мисли му, ако те видя намусена или разревана, чу ли?

Тита се стараеше да не забрави предупреждението докато се канеше да започне първата операция. Скопяването се състои в следното: прави се разрез в месото, което покрива тестикулите на пилето, после се и пъха пръст, за да се опипат, и се изтръгват. След като това се извърши, раната се зашива и се натрива с прясно масло или с птича мас. Тита усещаше, че ще припадне, когато пъхна пръста си и после подхвана тестикулите на първото пиле. Ръцете й трепереха, обливаше я пот, а стомахът й се обръщаше като изпуснато хвърчило. Мама Елена я прониза с поглед и рече:

— Какво ти има? Защо се тресеш? Почваме да създаваме проблеми, а?

Тита вдигна очи и я погледна. Обхвана я желание да й изкрещи, че е точно така, че има проблеми, че бяха избрали погрешно обекта за скопяване. Трябваше да изберат самата нея като най-подходяща. По този начин щяха да се сдобият поне с прилично оправдание, че й отказват правото на женитба и Росаура заема мястото й до човека, когото тя, Тита, обича. Мама Елена прочете това в погледа й и даде воля на гнева си, като я зашлеви с такава сила, че тя падна и се претърколи заедно с петлето, което издъхна от несполучливата операция.

Сега Тита биеше яйцата, разбиваше ги като луда, сякаш искаше да приключи веднъж завинаги с това мъчение. Оставаха й още само две и сместа щеше да бъде готова. Тортата се правеше последна, всичко друго за тържествения обед, включващ двайсет блюда и хапките за ордьовър, бе завършено. В кухнята останаха само Тита, Нача и Мама Елена. Ченча, Хертрудис и Росаура доизпипваха булчинската рокля. С въздишка на облекчение Нача взе предпоследното яйце, за да го счупи и изсипе в съда. Попречи й викът на Тита.

— Не!

Тя спря да разбива и взе яйцето в ръце. Ясно чуваше пиукането на пиленце вътре в черупката. Доближи яйцето до ухото си и дочу пиуканията по-силно. Мама Елена прекъсна работата си и попита с властен глас:

— Какво става? Какъв бе този вик?

— В яйцето има пиленце! Нача, разбира се, не може да го чуе, но аз го чувам…

— Пиле? Да не си полудяла? Никога не се е случвало подобно нещо с консервираните яйца!

На бърза ръка Мама Елена се озова до Тита, сграбчи яйцето от ръцете й и го счупи. Тита стисна очи.

— Отвори очи и си виж пилето!

Тита бавно отвори очи. С учудване видя, че онова, което смяташе за пиле, не беше нищо друго, освен яйце, и то със сигурност доста прясно.

— Отвори си и ушите, Тита, злоупотребяваш с търпението ми, нима да ти позволя да се държиш като смахната. Това да ти е за пръв и последен път! Защото, уверявам те, ще съжаляваш.

Тита така и не успя да си обясни какво беше това, което й се случи тази нощ — дали звукът, дето й се причу, бе плод на умора или на нейния халюциниращ мозък. Засега най-препоръчително беше да се залови отново с разбиването на яйцата, не й се щеше да изпробва докъде се простира търпението на майка й.

При разбиването на последните две яйца се прибавя и настърганата кора от лимона; след като сместа се сгъсти достатъчно, разбиването се преустановява и с дървена лъжица, малко по малко, се добавя брашно, докато се поеме изцяло. Накрая формата за торта се намазва с масло, поръсва се с брашно и в нея и се изсипва тестото. Пече се трийсет минути.

Нача, след като бе приготвила за три дни двайсет различни блюда, беше мъртва от умора и с четири очи гледаше да дойде моментът, та най-сетне да пъхне тестото във фурната и да иде да подгъне крак. Този път Тита не й беше добра помощничка. Не че момичето се оплакваше — не смееше пред изпитателния поглед на майка си, — но когато Мама Елена излезе от кухнята, за да се отправи към своите покои, Тита изпусна дълга въздишка. На свой ред Нача внимателно взе бъркалката от ръката й, прегърна я и й каза:

— Вече няма никой в кухнята, момичето ми, поплачи си сега, защото не искам утре да те виждат как рониш сълзи.

Нача спря работата й, почувствала, че Тита е на ръба на нервен припадък — е, тя не можеше да го изрази точно с тези думи, но с дълбоката си мъдрост долавяше, че момичето не издържа повече. Както впрочем и самата Нача! Росаура и Нача никога не се бяха разбирали. Нача много се дразнеше, че Росаура от малка беше злояда. Винаги оставяше храната недокосната в чинията или угощаваше тайно Текила, бащата на Пулке — кучето на ранчото. А Нача все й даваше за пример Тита, която си изяждаше всичко. Е, имаше само едно нещо, дето Тита не обичаше: рохкото яйце, което Мама Елена й натрапваше. Но тъй като Нача бе поела кулинарното й обучение, Тита ядеше не само обичайната храна, а и — за ужас на Росаура — такива неща като дървесни гъсеници, бръмбари, буболечки, попови прасета.

Оттук започваше и неприязънта на Нача към Росаура, и съперничеството между двете сестри, което сега с тази сватба достигаше връхната си точка: по-голямата се омъжваше за любимия на по-малката. Онова, което Росаура не знаеше, макар и да подозираше, беше, че Педро обича Тита с неизмерима любов. Следователно съвсем естествено беше Нача да вземе страната на Тита и да се опита по всякакъв начин да облекчи страданието й. Тя изтри с престилката си сълзите, които се търкаляха по страните на Тита, и рече:

— Хайде, хайде, моето момиче, нека довършим тортата.

Но това им отне повече от предвиденото време, защото тестото не можеше да се сгъсти поради сълзите на Тита.

Те се прегърнаха и поплакаха заедно, докато Тита не изплака всичките си сълзи. Тогава продължи да плаче със сухи очи — а казват, че така боли повече, както при сухо раждане, та поне не мокреше тестото за тортата, — затова можаха да минат по-нататък и да се заемат с пълнежа.

Пълнеж:

150 г пюре от кайсии

150 г кристална захар

Начин на приготвяне:

Кайсиите се поставят на огъня в съд със съвсем малко вода, оставят се да заврат, след което се претриват през цедка или сито за брашно; ако не се разполага с такива, може да се използва и по-груба цедилка. Получената маса се сипва в разлат съд, добавя се захарта и сместа се слага на огъня да поври, при непрекъснато бъркане, докато придобие гъстотата на мармалад. Отстранява се от огъня и се оставя да поизстине, преди да се нанесе по средата на изпеченото тортено тесто, което, разбира се, предварително е било разрязано на две.

За щастие месец преди сватбата Нача и Тита бяха консервирали в буркани кайсии, смокини и батат с ананас. Благодарение на това си спестиха труда да варят мармалад същия ден. Бяха свикнали да го приготвят в огромни количества, и то в голяма медна тава, за да оползотворят плодовете на сезона. Тавата слагаха направо върху огъня и за да могат да разбъркват мармалада, увиваха ръцете си с парчета от стари чаршафи — така се избягваше опасността някое мехурче, като се пукне, да изгори кожата им.

Щом Тита отвори буркана, ароматът на кайсия я върна в следобеда, когато приготвяха мармалада. Тита се прибираше от градината и носеше плодове в полата си, тъй като бе забравила да вземе кошница. Придържаше полата си вдигната, когато влезе в кухнята, и изненадана, едва не се блъсна в Педро. Педро отиваше към задния двор, за да приготви кабриолета. Трябваше да се разнесат някои покани в селото и тъй като главният коняр не се бе появил този ден в ранчото, задължението падаше върху него. Нача, като го видя да влиза в кухнята, хукна навън веднага под предлог, че отива да набере лобода, необходима й за боба. В стъписването си Тита неусетно изтърси няколко кайсии и Педро светкавично се притече да й помогне да ги събере. Когато се наведе, той успя да зърне част от оголените й крака.

За да не позволи на Педро да види по-нагоре, Тита пусна полата си и останалите кайсии се изтърколиха върху главата му.

— Извинете ме, Педро. Причиних ли ви болка?

— Не толкова силна като тази, която аз ви причиних; разрешете да ви кажа, че моето намерение…

— Не съм ви молила за обяснение.

— Трябва да ми позволите да ви кажа няколко думи…

— Един път вече го направихте и те се оказаха лъжа. Не искам да слушам повече…

И Тита бързо напусна кухнята през другата врата, водеща към гостната, където Ченча и Хертрудис бродираха брачния чаршаф от бяла коприна. Момичетата извезваха нежен мотив по средата, около отвора, предназначен да открие съкровената част от тялото на младоженката по време на интимните моменти в брака. В тези години на продължителна политическа нестабилност те извадиха късмет да намерят френска коприна. Революцията правеше всяко пътуване из страната опасно, така че ако не беше един китаец, занимаващ се с контрабанда, нямаше да успеят да се сдобият с плата, тъй като Мама Елена едва ли щеше да разреши на някоя от тях риска да отиде до столицата, за да купи необходимото за роклята и чеиза на Росаура. А китаецът беше хитрец. В столицата въртеше търговия и приемаше банкноти на революционната армия от север, които бяха обезценени и не се обменяха. Явно, че ги приемаше по смешен курс, но после ги отнасяше на север, където банкнотите важаха с номиналната си стойност, и с тях купуваше стока.

На север, разбира се, той приемаше банкноти, отпечатани в столицата, на ниска цена и така си изкара цялата революция, като се превърна в милионер. Но важното беше, че благодарение на него Росаура разполагаше с великолепни платове за сватбата си.

Втренчена в белотата на чаршафа, Тита остана като хипнотизирана; това трая едва няколко секунди, но й бяха достатъчни, за да й причинят нещо като ослепяване. Където и да спреше поглед, различаваше само белия цвят. Росаура, която пишеше на ръка покани, тя възприе като снежен призрак. Но се преструваше така добре, че никой не забеляза състоянието й.

Не искаше отново да си навлече гнева на Мама Елена. Затова, когато в ранчото пристигнаха хората от семейство Лобо да връчат сватбения си подарък, Тита се опита да изостри сетивата си, за да може да разпознае кого поздравява, тъй като виждаше всички наоколо като през бял чаршаф, сякаш бяха фигури от театър на сенките.

За щастие пискливият глас на Пакита й даде ключ към проблема и тя успя да различи гостите без особено затруднение.

По-късно, когато изпращаше Лобови до пътната врата, забеляза, че дори нощта й се представяше необикновена, каквато не бе я виждала никога — ослепителна като зора.

Боеше се, че и сега с нея ще се случи същото, защото, колкото и да се мъчеше да се съсредоточи върху направата на фондана за глазура на тортата, това не й се удаваше. Плашеше се от белотата на кристалната захар, чувстваше, че всеки миг белият цвят ще обсеби разсъдъка й, без да може да му попречи да донесе белите образи от детството, когато през месец май я обличаха в бяло, за да поднесе бели цветя на светата Дева. Тя вървеше в редицата момиченца, облечени в бяло към олтара, отрупан с бели свещи и бели цветя, осветен от бяла небесна светлина, проникваща през витража на бялата църква. Никога не бе престъпяла прага на тази църква, без да помечтае за деня, в който ще влезе в нея под ръка с един мъж. Стремеше се да пропъди не само тази мисъл, но и всички спомени, които й причиняваха болка: трябваше да довърши фондана за сватбената торта на сестра си. Като направи голямо усилие над себе си, тя започна приготвянето му.

Продукти за фондана:

800 г кристална захар

60 капки лимонов сок с вода,

достатъчна да покрие захарта

Начин на приготвяне:

В разлат съд върху огъня се изсипват захарта и водата, като се бъркат непрекъснато до завиране. Полученият сироп се прецежда в друг съд и се връща на печката, като се прибавя лимоновият сок; държи се на огъня, докато достигне състояние, при което капка от сиропа, пусната в чаша със студена вода, образува топчица. Междувременно стените на съда се обтриват с навлажнена кърпа, за да не се захароса сиропът. Щом достигне гореописаното състояние, изсипва се в друг навлажнен съд, напръсква се отгоре с вода и се оставя да се поохлади. След това се разбива с дървена лъжица, докато побелее. Сипва се супена лъжица мляко и сместа се нагрява, за да се отпусне; прибавя се капка безвредна червена боя и с глазурата се облива горната част на тортата.

Нача си даде сметка, че Тита не се чувства добре, когато я попита дали няма да добави червения оцветител.

— Момичето ми, та аз вече го добавих, не виждаш ли, че розовее?

— Не…

— Отивай да спиш, дете, аз ще довърша. Само тенджерата знае какво е да се печеш на огън, но аз се досещам за твоите мъки, така че спри да плачеш, само ми мокриш фондана и от него няма да излезе нищо, върви, хайде, върви.

Нача обсипа Тита с целувки и я избута навън от кухнята. Нямаше обяснение откъде бликаха тези нови сълзи, но пролети, те промениха структурата на нугата. Сега на Нача щеше да е два пъти по-трудно да я приготви навреме. Вече сама, тя се зае със задачата да довърши колкото е възможно по-бързо всичко, за да отиде да си легне. За нугата са необходими десет белтъка и петстотин грама захар, които се разбиват на твърд сняг.

Когато свърши, на Нача й хрумна да опита с пръст от фондана, за да повери дали сълзите на Тита не са променили вкуса му. Не, сякаш не и все пак, без да знае защо, Нача изведнъж бе обзета от дълбока тъга. Тя си спомни едно по едно всички сватбени угощения, които бе приготвяла за семейство Де ла Гарса с илюзията, че следващото ще бъде за нея. Сега, на осемдесет и пет години, не си струваше да плаче и да се вайка, че никога не се състоя нито сватбеният обед, нито самата сватба, въпреки че годеник се появи, да, бе се появил! Само дето Мама Елена се зае да го пропъди. Оттогава Нача се бе примирила да се радва на чуждите сватби и го правеше в продължение на толкова години, без да се жалва. Не знаеше какво й става сега. Чувстваше, че е височайша глупост, но не можеше да се спре. С нугата тя старателно покри тортата и се оттегли в стаята си, като сърцето и се късаше от болка. Плака цяла нощ и на следващата сутрин не намери сили да присъства на тържеството.

Тита би дала всичко на света да е на мястото на Нача, защото тя не само трябваше да присъства в църквата, независимо от настроението си, но и да бъде много предпазлива, та по лицето й да не се прокрадне и най-недоловимото чувство. Мислеше, че ще се справи, стига погледът й да не се кръстоса с този на Педро. Подобно изпитание можеше да разруши цялото и привидно спокойствие и вътрешен мир.

Знаеше, че тя, повече от сестра си Росаура, е център на внимание. Гостите, освен че изпълняваха едно светско задължение, искаха и да позлорадстват за нейното страдание, ала тя нямаше да им достави това удоволствие, не, нямаше. Докато пристъпваше, можеше да чуе ясно зад гърба си шушукането на присъстващите.

— Забелязахте ли Тита? Бедничката, сестра й се жени за нейния годеник! Мярнах ги един ден хванати за ръка на площада в селото. Изглеждаха толкова щастливи!

— Тц-тц! И Пакита разправя, че видяла веднъж по време на месата как Педро пратил на Тита любовно писмо, парфюмирано, както си му е редът!

— Говори се, че живеят под един покрив! Ако аз бях на мястото на Елена, нямаше да го допусна!

— Не вярвам да го направи. И без това вървят толкова клюки!

Тези приказки не й харесваха. Никога не би играла ролята на губеща. Трябваше да възприеме недвусмислено поведение на победителка! И като голяма актриса тя игра с достойнство ролята си. Опитваше се да мисли за всичко друго, но не и за сватбения марш, за думите на свещеника, за панделката около свещите, за пръстените.

Мислено се върна в деня, когато, деветгодишна, избяга от училище с момчетата от селото. Беше й забранено да играе с момчетии, но вече й бе додеяло да не се отделя от сестрите си. Отидоха на брега на реката, за да видят кой ще я преплува по-бързо. Каква радост изпита тогава, като победи!

Друга от големите й победи бе една случка в спокоен неделен ден. Беше на четиринайсет години и се разхождаше с кабриолета, придружена от сестрите си, когато някакви момчета хвърлиха по тях фойерверк. Изплашените коне препуснаха. А щом стигнаха края на селото, се понесоха необуздано и кочияшът загуби контрол над тях.

Тита избута кочияша встрани и сама успя да възпре сякаш подивелите четири коня. И когато ги настигнаха в галоп няколко мъже от селото, притекли се на помощ, те останаха възхитени от смелата постъпка на Тита.

В селото я посрещнаха като герой.

Тези и много други подобни спомени извика тя в съзнанието си, за да й помагат да блести по време на брачната церемония с кротката си усмивка на доволна прислужничка в кухнята. Докато не дойде време за прегръдките и за необходимостта да честити на сестра си. Педро, застанал до нея, попита Тита:

— А мен няма ли да поздравите?

— Как не, разбира се! Пожелавам ви да бъдете много, много щастлив.

Като я прегръщаше, Педро я притисна по-силно, от колкото позволяваха светските норми, и се възползва от възможността да прошепне в ухото й.

— Сигурен съм, че ще бъда, защото с тази женитба постигнах онова, за което толкова жадувах: да бъда близо до вас, жената, която истински обичам…

На Тита тези думи подействаха като освежителен бриз, който разгаря гаснещи въглени. Лицето й, принудено да не издава чувства в продължение на месеци сега претърпя неуправляема промяна и върху него вече се четяха щастие и облекчение. Сякаш стихващият в нея вътрешен огън отново припламна от изгарящия дъх на Педро върху шията й, от горещия допир на ръцете му върху гърба й, от могъщите му рамене, притиснати върху гърдите й… Можеше да остане завинаги така, ако не беше погледът на Мама Елена, който я застави да се отдръпне рязко от младоженеца, Мама Елена бързо се приближи до Тита и я попита:

— Какво ти каза Педро?

— Нищо, мамичко.

— Само не на мен тия, защото съм вряла и кипяла, така че не се прави на вода ненапита. Горко ти, ако още веднъж те видя да припариш до него!

След тези заплашителни думи Тита гледаше да стои възможно най-далеч от Педро, ала не се оказа по силите й да изличи явната усмивка на доволство от лицето си. От този момент сватбата придоби за нея съвършено различно значение.

Вече не се дразнеше да гледа как Педро и Росаура се спират от маса на маса и вдигат наздравици с гостите, как танцуват валс, а по-късно разрязват и тортата. Сега тя знаеше със сигурност: Педро я обича. Гледаше с четири очи да свърши обедът, за да изтича при Нача и да й разкаже. С нетърпение очакваше всички да изядат парчето торта, за да може да се оттегли. Наръчникът по етикет на Кареньо й забраняваше да го направи по-рано, но не й пречеше да се рее в облаците, докато бързаше да приключи със своето парче. Бе толкова вглъбена в мислите си, че не долови кога около нея започна да се случва нещо странно. С поглъщането още на първата хапка от тортата дълбока тъга обхвана всички присъстващи. Включително и Педро, който винаги бе толкова сдържан, а сега полагаше неимоверни усилия да овладее сълзите си. И Мама Елена, която дори при смъртта на мъжа си не бе отронила сълза, сега ридаеше безгласно. Но това ме беше всичко: плачът се оказа първият симптом ма странно натравяне, свързано по някакъв начин с дълбоката меланхолия и чувството за безнадеждност, които обсебиха всички гости и ги накара да плъзнат из градините и двора, из оградените за добитъка места и по тоалетните, всеки, оплаквайки любовта на своя живот. Урочасването не се размина никому и само някои щастливци се добраха навреме до тоалетните; онези, които не успяха, взеха участие в колективното повръщане, състояло се насред двора. Единствено у Тита тортата не предизвика такова въздействие и тя напусна празника веднага щом привърши своето парче. Искаше да извести на Нача, колкото се може по-бързо, че със сигурност Педро обича само нея. Представяше си какво щастие щеше да озари лицето на Нача и не забелязваше как с всяка крачка бедствието около нея нараства, достигайки патетични и направо ужасяващи размери.

Росаура, разкъсвана от напъни за повръщане, трябваше да напусне почетната маса. Опитваше се по всякакъв начин да овладее тези повици, но те се оказаха ми по-силни от нея! Опита поне да спаси сватбената си рокля от повръщането на роднини и приятели, но докато се мъчеше да пресече двора, тя се подхлъзна и по роклята й не остана ненаплескано място. Мощен вонящ поток я обгърна и повлече няколко метра, та вече не можеше да се сдържа, устата й оглушително изригна, досущ действащ вулкан, и изля повърня пред ужасения поглед на Педро. Росаура горчиво оплака съсипаната си сватба и нямаше сила на света, която да я убеди, че Тита не е сложила нещо в тортата.

Тя прекара цялата нощ в охкане, а мисълта, че се е покрила с чаршафа, бродиран толкова време, й носеше нови мъки. Педро веднага й предложи да оставят за друга нощ консумацията на брака. Но минаха месеци, преди той да се почувства задължен да го направи, и то само защото Росаура се осмели да му подскаже, че вече се усеща напълно възстановена. През нощта, когато осъзна, че няма да може вечно да пренебрегва съпружеските си задължения, Педро коленичи пред леглото с брачния чаршаф и прошепна като молитва:

— Господи, не от страст, нито заради удоволствие, а за да създам син, който да ти служи.

Тита никога не предположи дори, че е минало толкова време, преди да се консумира въпросният брак. За нея нямаше значение нито как е станало това, нито още по-малко — дали на самия сватбен ден или в който и да било друг.

Повече я беше грижа да отърве кожата си. Вечерта след сватбеното тържество тя отнесе такъв бой от Мама Елена, какъвто никога не бе я сполетявал, нито щеше да я сполети отново. Остана две седмици на легло, докато се съвземе от ударите. Поводът за подобно чудовищно наказание беше увереността на Мама Елена, че Тита, в съучастие с Нача, нарочно е съсипала сватбата на Росаура, поставяйки в тортата нещо, предизвикващо повръщане. Тита така и не успя да я убеди, че единствената добавка бяха сълзите, които бе проляла, докато я приготвяше. Нито пък Нача можеше да свидетелства в нейна полза — в деня на сватбата, когато отиде да я търси, Тита намери Нача мъртва, с отворени очи, с билки на слепоочията и със снимка на някогашния й годеник в ръце.