Рекс Стаут
Гамбит (6)

ШЕСТА ГЛАВА

В девет и четвърт вторник сутринта седяхме със Сали на малката маса в кухнята и тъкмо й подавах маслото от гуава, за да намаже третата си палачинка. Бях й съобщил утринното разписание на дома още в един часа след полунощ, когато качих нея и куфара й в „южната“ стая — Улф: закуска в 8, 15, която Фриц носи в стаята му на поднос, от девет до единайсет в оранжериите с орхидеите; аз — закуска в кухнята, когато сляза, без определен час, а след това — ако няма излизане по работа — в кабинета, за да избърша прах, да сменя водата във вазата на бюрото на Улф, да отворя пощата, да дочета утринния „Таймс“, ако не съм го прочел на закуска, и да свърша всички други необходими домакински работи.

Улф се бе представил доста добре, като имам предвид отношението му към жените. Когато в единайсет и половина влязохме със Сали, заварихме го на бюрото му, вглъбен в „Африкански генезис“; радостното бе, че не стана да си излезе, когато съобщих, че гостенката ще спи у нас. След едно изръмжаване и няколко дълбоки вдишвания остави книгата си, а когато го попитах дали иска само резюме на случилото се или всичко дума по дума, той пожела да научи всичко дума по дума. Изпитвам по-голямо удовлетворение, когато предавам дълги разговори в присъствието на някой, който е участвувал в тях — точно както преди години като дете, в Охайо, изпитвах много по-голямо удоволствие да се покатеря до върха на някое дърво, ако ме гледаше някое момиче. Или петнайсет-двайсет момичета. След като свърших и Улф ми зададе няколко въпроса, той разказа на клиентката за посетителя, когото бяхме приели същата вечер — кръстника й, Ърнст Хаусман, но не дума по дума, а само най-важното. Краят на този разказ бе предназначен и за мен, тъй като Сали бе позвънила точно когато Улф изказваше предположението, че самият Хаусман е сложил арсеник в какаото. Той обаче не се размекнал и не си признал. След няколко невъзпитани забележки станал и си отишъл.

Преди да си легне, Улф не ми даде никакви инструкции, нито пък направи някакъв коментар.

В „Таймс“ имаше бележка, дълга пет сантиметра, на двайсет и седма страница, в която пишеше, че Арчи Гудуин бил съобщил на репортьор на „Таймс“, че Нироу Улф е ангажиран във връзка с разследването на убийството на Джерин, но Даниъл Калмъс, адвокатът на Матю Блънт, заявил, че не бил прибягвал към услугите на Улф и се съмнявал дали изобщо някой го е наемал.

На закуска двамата със Сали решихме: а) че е желателно майка й да научи къде е; б) че тя ще й телефонира, за да й каже; в) че ще излиза и ще се разхожда, когато пожелае, но в единайсет часа ще си бъде в стаята, в случай че Улф я повика, когато слезе от оранжериите; г) че може да си вземе от библиотеката всяка книга с изключение на „Африкански генезис“; д) че няма да идва с мен, като отивам в банката, за да внеса двайсет и двата бона; и е) че ще обядва с нас в трапезарията в 1,15.

В единайсет, когато чух асансьора, който Улф използува винаги, а аз — никога, бях при бюрото си. Той влезе както обикновено с орхидеите за вазата на писалището, каза „добро утро“, постави стръковете Laelia gouldiana^[1] във вазата, седна, прегледа утринната поща, насочи поглед към мен и попита:

— Къде е тя?

Завъртях се със стола.

— В стаята си. Закуси с мен в кухнята. Маниерите й на масата са добри. Позвъни на майка си, за да я уведоми къде е, отиде до Осмо Авеню, за да си купи кърпи за лице, тъй като не харесва нашите, върна се и взе три книги от библиотеката с мое разрешение. Аз бях в банката.

Той стана от стола си и отиде до библиотеката. Съмнявам се дали наистина би могъл да познае по празните места между хиляда и двестате книги кои точно е взела тя, но не бих се обзаложил нито „за“ нито „против“. Върна се зад бюрото си, седна, присви очи към мен и каза:

— Това няма да е поредната ти победа. Не и този път.

— Може би — признах аз. — Но когато мисис Блънт заяви, че можете да задържите парите, които ви е платила дъщеря й, почувствувах се неудобно, така че не издържах и й го казах. Или имате предвид, че казах на Калмъс?

— Нито едното, нито другото. Имам предвид това, че я доведе тук. Стори го, разбира се, за да упражняваш натиск върху мен. Пфу! След като ти е известно, че в къщата си бих държал по-скоро тигър, отколкото жена, си сметнал, че ще…

— Не, сър. Невинен съм. — Наблегнах на „невинен“. — Започвам да упражнявам натиск върху вас или поне правя опити за това единствено когато се преструвате, че работите. Доведох я, защото, ако отиде в хотел, никой не би могъл да каже какво може да стане. Може да се предаде. Може дори да изчезне. Казах на мисис Блънт, че задържате само парите, които си изкарате с труд. Бихме изпаднали в неудобно положение, ако клиентката не ни е подръка, за да й върнем хонорара, щом решите, че не можете да го спечелите. Признавам, че като ме накарахте да подхвърля онова съобщение на Лон Коен, предизвикахте известно оживление, дори получихте предложение за петдесет бона, може би от убиеца, а после какво? Да не би да се надявате, че някой от другите ще ви предложи повече? Той се намръщи.

— Ще разговарям с мис Блънт след обяд. Първо трябва да се срещна с тях — с мистър Йъркис, мистър Фароу, доктор Ейвъри — и ако е възможно, с мистър Калмъс. Може би няма…

— Ейвъри не е бил куриер.

— Обаче е останал в болницата с Джерин до смъртта му. Казал е на мистър Блънт, че още в клуб „Гамбит“ допуснал, че може да са го отровили, и огледал наоколо; слизал в кухнята. Ако съществува някаква надежда да стигнем до…

На вратата се позвъни. Станах и отидох в коридора, за да погледна през шпионката на външната врата, влязох пак в кабинета и рекох:

— Оживлението продължава. Креймър.

— Защо? Той си е намерил вече убиеца!

— Да. Може би идва за мис Блънт. Да я задържи като съучастник.

— Как не! Доведи го.

Приближих се до вратата и постоях няколко секунди, за да го погледам през шпионката, преди да му отворя. Настроението на инспектор Креймър от отдел „Убийства — Западен Ню Йорк“ си личи по някои признаци, които са ми известни — стойката на широките му яки плещи, червенината на едрото му кръгло лице, ъгъла, под който носи старата си филцова шапка. Когато е очевидно — както се случва често, — че възнамерява да ни досажда, отварям вратата на сантиметър и му казвам нещо поучително като например: „Моят дом е моята крепост.“ Но този път той имаше донякъде човешки вид, затова отворих широко и го поздравих, без да му отказвам правото на достъп, а на влизане той ми позволи да взема палтото и шапката му и дори направи някаква забележка за времето, преди да продължи към кабинета. Човек можеше да си помисли, че изведнъж е възприел идеята за мирно съвместно съществуване. В кабинета той, разбира се, не предложи ръка на Улф, тъй като знаеше мнението му за ръкостисканията, но като разположи големия си задник на червеното кожено кресло, рече:

— Преди да дойда, сигурно трябваше да позвъня по телефона, но вие винаги сте си тук. Как мечтая, господи, и аз да можех да съм на едно и също място. Искам да ви питам за това, за случая с Джерин. За Матю Блънт. Според вестниците са ви наели да работите по него. Гудуин го е казал.

— Да — отвърна Улф.

— Но според адвоката на Блънт не са ви наемали. Кой е правият?

— Може и двамата да сме прави. — Улф направи жест с ръка. — Мистър Креймър! Съществуват и други възможности. Да ме е наел мистър Калмъс, но да предпочита да не го признава, или пък мистър Блънт — независимо от адвоката си, или пък някой друг. Във всеки случай наели са ме.

— Кой?

— Някой, който има законен интерес.

— Кой?

— Не мога да ви кажа.

— Работите ли по случая?

— Да.

— Отказвате да ми кажете кой ви е наел?

— Да. Това няма никакво отношение нито към изпълнението на задълженията ви, нито към изискванията на закона.

Креймър извади от джоба си пура, разтри я между дланите си и я пъхна в уста. Тъй като той никога не пали пурата, разтъркването й между дланите бе неуместно и несъществено. Той ме изгледа, върна поглед към Улф и каза:

— Смятам, че ако някой ви познава добре, това съм аз, може би като изключим Гудуин. Не вярвам Калмъс да ви е наел, а после да твърди, че не ви е наемал. Защо да отрича? Не вярвам и Блънт да ви е наел без разрешението на адвоката си. Дявол да го вземе, ако наистина не му вярва, той би си взел друг адвокат. Що се отнася до останалите, то кой от тях би ви наел? Съпругата, дъщерята или племенникът не биха го сторили без съгласието на Блънт и Калмъс. Това се отнася и за всички останали. Не ви вярвам. Никой не ви е наемал.

Улф повдигна ъгълчето на устните си.

— В такъв случай защо сте си правили труда да ме навестите?

— Защото ви познавам. Защото може да сте попаднали на следа. Накарали сте Гудуин да предаде на приятеля си Лон Коен, че са ви наели, така че да ги предизвикате наистина да ви наемат, което ще ви донесе хонорар. Не знам на какво сте се надявали, не знам защо сте изиграли този ход така, вместо да отидете при Калмъс с предложението си, каквото и да е то, но по всяка вероятност имате нещо предвид — иначе изобщо не бихте предприемали някакъв ход. Известно ви е нещо, което смятате, че ще ви докара тлъст хонорар, а единствения г начин да си го докарате е да отървете Блънт. Така че какво знаете?

Улф повдигна вежди.

— Наистина си вярвате, нали?

— Прав сте, вярвам си. Според мен знаете нещо, с което смятате, че ще отървете Блънт или най-малко ще му дадете добра възможност за измъкване. Разберете ме, не възразявам, че се мъчите да пипнете хонорара. Но ако съществува някаква причина да смятате, че Блънт не е убил Пол Джерин, искам да я знам. Ние намерихме уликите, с които го вкарахме в затвора, а ако в тях има нещо невярно, мое право е да го науча. Изобщо мислите ли, че бих искал да видя един невинен човек да бъде несправедливо обвинен в убийство?

— Не, разбира се!

— Прав сте, не бих искал. — Креймър насочи пурата си към Улф и я размаха. — Ще бъда откровен. Знаете ли, че Блънт е слязъл в кухнята за какаото и го е занесъл на Джерин?

— Да.

— Знаете ли, че когато Джерин изпил почти всичкото какао и му прилошало, Блънт отишъл, взел каната и чашата, отнесъл ги в кухнята, изплакнал ги, налял ново какао и го занесъл горе?

— Да.

— Е, в такъв случай той не е ли най-големият глупак, за когото сте чували?

— Не го познавам. Глупак ли е?

— Не. Той е много интелигентен човек. Може да е всичко друго, но не и глупак. И е уравновесен. Някои хора, които са се наредили като него, хора с пари и положение, смятат, че могат да правят каквото си поискат и ще им се размине, защото са извън всякакво подозрение, но не и той. Блънт не е такъв, съвсем не. Затова не се разтревожих или по-скоро тъкмо заради това се разтревожих. Трудно бе да се повярва, че такъв човек е сложил отрова в какаото, занесъл го е на Джерин, а после е отишъл, взел е чашата и каната и ги е изплакнал. Няма нужда да ви обяснявам защо.

— Не, няма.

— Затова направихме щателно разследване, от всички страни. Изключихме напълно възможността арсеникът да е бил поет с нещо друго освен с какаото и като казвам това, значи наистина сме я изключили. Установихме, че никой друг освен Блънт и онези четиримата — куриерите, не е влизал в библиотеката, след като започнали партиите, а когато Блънт отишъл да провери какво става с какаото, вече били изминали осем минути — и като го казвам, значи наистина сме го установили. Затова остава абсолютно сигурно, че арсеникът е бил сложен в какаото от един от тези седем души — четиримата куриери, готвача, управителя и Блънт. Добре. Кой от тях или кои от тях са имали някаква връзка с Джерин? Възложих тази страна на въпроса на единайсет от моите хора, а прокурорът натовари със същото осем души от Бюрото за разследване на убийства. За този вид работа по-добри хора няма да намерите никъде. Това ви е известно.

— Способни са — призна Улф.

— Нещо повече от способни. Открихме връзката между Блънт и Джерин веднага, от самия Блънт. Разбира се, това ви е известно. Дъщерята.

— Да.

— Но оставихме деветнайсет души да работят върху другите шестима. За четири денонощия не успяха да надушат нищо. Даже след като прокурорът реши, че трябва да е Блънт, и отправи официалното обвинение, оставих деветима от моите хора да продължават с другите. Цяла седмица. Добре. Знаете как стоят нещата, когато липсват доказателства, не можете да кажете нищо със сигурност, но се обзалагам на едногодишната си заплата срещу едно от цветята в онази ваза, че никой от шестимата не се е познавал с Пол Джерин, нито пък е имал някаква връзка с него или роднините му.

— Не бих рискувал цветето — рече Улф.

— Не бихте рискували цветето, така ли?

— Не.

— В такъв случай да не смятате, че някой от тях случайно е имал у себе си арсеник и го е сложил в какаото само защото не му е харесвало как Джерин играе шах?

— Не.

— Що за игра разигравате? Какво изобщо може да знаете вие, та да си мислите, че можете да отървете Блънт?

— Не съм казал, че знам нещо.

— Глупости! Дявол да го вземе, познавам ви! Улф се покашля, за да прочисти гърлото си.

— Мистър Креймър! Признавам, че ми е известно само едно нещо, което вие не знаете: знам кой ме е наел и защо. Стигнахте до заключението, че не ме е наемал никой, че след като по някакъв начин съм научил за някакво обстоятелство, което ви е неизвестно, се стремя да се възползувам от него за своя лична изгода. Грешите! Вие сте несравнимо по-добре запознат от мен с всички обстоятелства — абсолютно всички — около смъртта на Пол Джерин. Но вие не ми вярвате.

— Не.

— В такъв случай нямам какво друго да ви кажа. Съжалявам, че не разполагам с нищо полезно за вас, защото сега съм ви длъжник. Току-що ми предоставихте един факт, който ми подсказва съвсем различен подход към проблема. Това ще ми спести…

— Какъв факт?

Улф поклати глава.

— А, не! Няма да ми повярвате. Няма да приемете обяснението ми. Аз обаче съм ви задължен, а не забравям дълговете си. Щом науча нещо съществено, ще направя изключение и ще го споделя с вас веднага щом е възможно. Засега нямам нищо за споделяне.

— Ами, нямате! — Креймър се изправи на крака. Замери с пурата си кошчето ми — на около четири метра от него — и както обикновено не го улучи. — Една дреболия, Улф. Всеки има право да ви наеме, за да разследвате нещо, дори убийство. Но ако не са ви наели, а аз много добре знам, че не са, ако се тикате сам, това е вече нещо друго. А пък ако притежавате сведения, които правосъдието има право да научи… няма нужда да ви обяснявам! — Той се обърна и си излезе.

Станах, отидох в коридора, реших, че няма да оцени помощта ми, ако му държа палтото, затова стоях и го гледах, докато си излезе и затвори вратата. Върнах се в кабинета с думите: „Значи ви даде…“, и спрях. Улф се бе облегнал назад със затворени очи и нацупени устни. Той сви устните си навътре, издаде ги пак навън, пак ги сви — и продължаваше така. Стоях и го наблюдавах. Смята се, че това е признак за усилена работа, но нямах и най-слаба представа върху какво работи. Ако размишляваше върху фактите, които Креймър току-що му бе предоставил, то върху кой точно? Стоях и чаках, като ги прехвърлях наум. Упражнението с устните не бива да се прекъсва. Вече бях решил, че това ще трае доста дълго, и тъкмо тръгвах към бюрото си, когато той отвори очи, изправи се на стола си и издаде заповед:

— Доведи мис Блънт!

Подчиних се. Както споменах, не използувам асансьора — изкачих се по стълбите, два етажа. Като видях, че вратата на „южната“ стая е затворена, почуках. Не чух стъпки, но след малко вратата се отвори. Не бях чул стъпки, защото беше боса.

— Мистър Улф иска да ви види — рекох. — Със или без обувки, както предпочитате.

— Случило ли се е нещо?

Не ми бе известно дали той иска тя да разбере, че сме имали посещение, и затова отвърнах:

— Току-що направи упражнения за устните си, но вие, разбира се, не знаете колко са важни. Не си правете труда да си слагате червило и да се вчесвате, той и без това няма да забележи разликата.

Естествено, не ме послуша. Отиде до тоалетката, за да се вчеше и да постави червило, после до стола при прозореца, за да се обуе, и след това тръгна. Когато някой слиза по стълбите пред вас, виждате фигурата му в нова светлина — тя имаше красиви рамене, а вратът й сключваше елегантен ъгъл с тях. Като влязохме в кабинета. Улф се мръщеше на ъгъла на бюрото си и не ни обърна внимание. Сали отиде при червеното кожено кресло и след като поседя в мълчание цяла минута, каза: Добро утро.

Той прехвърли намръщения си поглед към нея, примигна и строго попита:

— Защо взехте Волтер?

Очите й се разшириха от учудване. — Арчи каза, че може да си взема всяка книга с изключение на книгата, която четете.

— Но защо Волтер?

— Без особена причина. Единствено защото не съм го чела…

Хм! — рече Улф. — Ще поговорим за това на обяд. Случи се нещо. Арчи каза ли ви… — Той рязко спря. Безразсъдно си бе позволил да говори фамилиарно с жена. Поправи се: — Мистър Гудуин каза ли ви, че идва един полицай? Инспектор Креймър? Не. — Пристигна. Неканен и нечакан. Току-що си отиде. После мистър Гудуин може да ви разкаже защо дойде и какво си говорихме. А аз трябва да ви кажа, че ми даде някои сведения, които съществено изменят положението. Полицията е установила — според мистър Креймър несъмнено три факта. Първо, че арсеникът е бил в какаото. Второ, че възможност да го сложи в какаото не е имал никой друг освен готвача, управителя, четиримата куриери и баща ви. Трето, че единствено баща ви би могъл да има някакъв мотив. Никой от другите шестима — цитирам мистър Креймър — „не е познавал Пол Джерин, нито пък е имал някаква връзка с него или роднините му“. Въпреки че всички…

— И аз ви казах същото. Не ви ли казах?

— Да. Но единствено въз основа на онова, което знаете самата вие, което беше недостатъчно. Заключенията на мистър Креймър са основани на щателно и продължително разследване от цяла армия специално обучени хора. Макар и трите факта да са важни, показателен е третият, че никой от шестимата не би могъл да има мотив да убие Джерин. Джерин обаче е бил убит — предумишлено, тъй като арсеникът е бил приготвен предварително. Играете ли шах?

— Не сериозно. Знам как се местят фигурите. Искате да кажете, че сте…

— Моля ви. Знаете ли какво е гамбит?

— Ами… смътно…

— Това е откриване на партията, при което играчът жертвува пешка или друга фигура, за да спечели някакво предимство. Убийството на Пол Джерин бе гамбит. Джерин бе пешката или фигурата. Предимството, спечелено от убиеца, бе, че баща ви беше изложен на смъртна опасност — да бъде обвинен в убийство и вероятно осъден. Той не е мразел Джерин. Джерин не е бил целта, а само пешка. Целта е бил баща ви. Разбирате ли как се изменя положението, какво влияние оказва това върху работата, за която ме наехте?

— Не разбирам… Не съм сигурна…

— Заслужавате откровеност, мис Блънт. Допреди половин час трудностите изглеждаха едва ли не непреодолими. За да приема работата и парите ви, трябваше да допусна, че баща ви е невинен, но за да го докажа, бе нужно да намеря улики, че някой от другите шестима е имал добър мотив, за да убие Джерин, и в действията си се е ръководел от него. А трите най-убедителни улики срещу баща ви — че е занесъл какаото на Джерин, че е взел каната и чашата и ги е изплакнал и че познава Джерин и е допустимо да има някакъв мотив — бяха единствено случайности и трябваше да бъдат пренебрегнати. Откровено казано, виждаше ми се безнадеждно и след като не ми хрумна нищо по-добро като начало, предприех един празен ход — накарах мистър Гудуин да уреди да бъде оповестено, че са ме наели.

— Не ми казахте, че се каните да го направите.

— Рядко казвам на клиента какво се каня да направя. Сега ви казвам, защото се нуждая от помощта ви. Този ход доведе мистър Креймър, а той пък донесе факта, че би било безсмислено да работя върху предположението, че някой от останалите е замислил убийството на Пол Джерин. Но ако се придържаме към предположението, че убиецът не е баща ви, би трябвало да е някой от останалите. Защо? Джерин не е бил никакъв на този някой, но този някой е отишъл там с отровата, готов да го убие, което е и сторил — и какво става? Един низ от обстоятелства сочи толкова ясно към баща ви, че го задържат без право на гаранция и сега е изложен на сериозна опасност. Чрез привеждането в действие на причина, изчислена причина, която води към следствие. Трите най-очевидни точки срещу баща ви не бяха случайни — те са били главните фактори в изчислението. Ясно ли е това?

— Мисля, че… да. — Тя ме погледна, после пак обърна очи към Улф. — Искате да кажете, че някой е убил Пол, защото е знаел, че ще си помислят, че го е убил баща ми.

— Да. И ако този някой е бил мистър Калмъс, знаел е, че ще бъде в изгодна позиция, като адвокат на баща ви, да защити спечеленото от гамбита си.

— Да. — Беше стиснала ръце. — Разбира се.

— И така, предлагам да продължим нататък с хипотезата, че Джерин е бил единствено пешка в един гамбит и че истинската цел е бил баща ви. Ако продължа да приемам невинността на баща ви, не мога да защитавам друга хипотеза. Това разкрива изцяло нова ситуация, защото сега имам някои показатели, посредством които ще установя дали хипотезата е състоятелна — някои факти и някои предположения. Ще ги проверим. За да избегнем словесни усложнения, ще наричам убиеца Калмъс, въпреки че може би го клеветя. Той вдигна единия си пръст.

— Първият факт. Калмъс е знаел, че Джерин ще пие или яде нещо по време на играта, нещо, в което би могло да се сложи арсеник. Да приемем, че е знаел, че Джерин ще пие какао. Знаеше ли?

Сали се мръщеше.

— Не съм сигурна. Възможно е. Може да ме е чул да споменавам за това или да му го е казал баща ми. Пол винаги пиеше какао, когато двамата с баща ми сядаха да играят шах.

— Това е достатъчно. — Улф вдигна друг пръст. — Вторият факт. Калмъс е знаел как ще протече сеансът. Тоест, че Джерин ще бъде сам в библиотеката, а той ще е куриер, така че ще има възможност да се възползува от арсеника. Знаеше ли?

— Не твърдя с положителност, но трябва да е знаел. Баща ми трябва да им е казал на всички, на куриерите.

Улф вдигна още един пръст.

— Третият факт. Калмъс е знаел, че при разследването ще разкрият приемлив мотив за баща ви. Знаел е за връзката ви с Джерин и за отношението на баща ви към нея. Така ли е?

— Знаеше, че познавам Пол, естествено. Но отношението на баща ми… ако искате да кажете, че може да е искал да го убие, това е направо глупаво. Той смяташе, че е … както го нарекохте самият вие — ненормален.

— И не одобряваше ла се виждате с него?

Не одобряваше да се виждам и е много други хора. Но със сигурност не е имал никакви…

— Моля ви — сряза я Улф. — Това не е съд, а аз не съм обвинител, който се мъчи са осъди баща ви. Просто питам дали Калмъс е знаел, че при разследването ще се разкрият обстоятелства, които биха могли да се разглеждат като възможен мотив за баша ни. Приемам, че е знаел. Така ли е?

— Е… да.

Това е достатъчно. Толкова за фактите. Наричам ги факти, защото, ако един или повече бъдат успешно оборени, моята хипотеза ще рухне. Сега — догадките; те са две. Не могат да се проверят, могат единствено да бъдат формулирани с думи. Желателни са, но не са съществени. Първо. Калмъс е знаел, че баща ви сам те занесе какаото. В идеалния случай самият Калмъс му е подсказал това, но нека не приемаме идеалния случай за единствено верен. Второ, когато мистър Йъркис му съобщил, че Джерин е неразположен, Калмъс казал на баща ви, че може би ще е добре да се погрижи за каната и чашата. Тъй като Калмъс е бил куриер, имал е възможността да види, че Джерин е изпил по-голямата част от какаото. А и не е бил изложен на опасността да се усъмнят в добронамереността му. Тъй като на Джерин му е прилошало внезапно, подобен съвет би бил естествена защитна мярка. Вчера споменахте, че баща ви е разказал — на вас и на майка ви — точно какво е станало. Спомена ли, че някой му е дал съвет да се погрижи за каната и чашата?

— Не. — Сали бе стиснала юмруци толкова силно, че можех да видя бялото на кокалчетата й. — Не го вярвам, мистър Улф, не мога да го повярвам. Разбира се, Арчи беше прав, помислих си, че Дан Калмъс може би иска… Помислих си, че не би сторил всичко, което е по силите, което трябва да се стори… но сега като казвате, че той е убил Пол, значи е насочвал нещата по план, според който баща ми да бъде арестуван и осъден. Не мога да повярвам в това!

— Не е и нужно. Както споменах, използувам името Калмъс само за да избегна словесни усложнения. Може да е някой от другите — Хаусман, Йъркис, Фароу, — дори готвачът или управителят, макар че за тях вероятността е по-малка. Този човек трябва да отговаря на условията на моите факти и двете ми догадки. Преди всичко трябва да отговаря на най-очевидното изискване — да има силна причина да желае да унищожи баща ви, да му отнеме свободата, ако не и живота. Някой от останалите отговаря ли на тези условия — Хаусман, Йъркис, Фароу, готвачът или управителят?

Тя поклати глава. Отвори уста и я затвори, без да каже нищо.

— Това, разбира се, е възможно, без на вас да ви е известно. Но това бе още една причина да се спрем на Калмъс — вие самата ни подсказахте вероятен мотив за него. И сега, след като приехме тази хипотеза, трябва, естествено, да го видя на всяка цена. Ако е невинен и подготвя защитата на баща ви въз основа на предположението, че смъртта на Джерин е била единствената и крайна цел на убиеца, баща ви е загубен, освен ако не се намеся аз. Възможно е фактът, известен единствено на Калмъс и на баща ви, споменат в бележката до майка ви, която мистър Гудуин е прочел, да е съществен, но да се размишлява по това, би било безполезно. Трябва да видя мистър Калмъс, независимо дали е прегрешил, или не, а за това ми е нужна помощта ви. — Обърна се към мен. — Арчи, вземи бележника си!

Взех го заедно с писалката си.

— Казвайте.

— Чернова за мис Блънт. На каквато и да е хартия, без индиго. Тя ще си напише обръщението. Предполагам, майка ми ти е казала, че живея в дома на Нироу Улф. И имам намерение да остана тук, докато се убедя, че съм направила всичко каквото мога за баща си. Точка. Мистър Улф има една хипотеза, за която трябва да научиш, и се налага да дойдеш и да разговаряш с него утре, сряда. Точка. Той ще си бъде у дома цял ден и вечерта, но не приема между девет и единайсет сутрин и между четири и шест следобед. Точка. Ако не дойдеш до четвъртък на обяд, ще се срещна с някой журналист и ще му обясня защо се намирам тук и защо ти нямам доверие като защитник на баща ми. Обърна се към нея.

— От вас до мистър Калмъс, на ръка. На моя бланка или на обикновена хартия, както предпочитате. Мистър Гудуин ще го отнесе в кантората му следобед.

— Не мога — рече твърдо тя. — Не бих могла да го кажа пред никакъв журналист.

— Разбира се, че няма. Няма да ви се наложи. Той ще дойде.

— А ако не дойде?

— Ще дойде. Ако не дойде, ще опитаме нещо друго. Уведомете го, че сте наели адвокат, който да предприеме юридически стъпки да бъде сменен като защитник на баща ви. Аз не съм адвокат, но познавам един, който е много добър в професията, а в закона има място за различни стратегии. — Той притисна длан към бюрото. — Мис Блънт! Или ще се срещна с мистър Калмъс, или се отказвам. Както обичате.

— Искам да не се откажете. — Тя ме погледна. — Как беше… ще го прочетете ли, Арчи?

Прочетох го.

Тя поклати глава.

— Не пиша така. Ще познае, че не съм го написала аз. — Погледна Улф. — Ще познае, че сте вие.

— Разбира се, че ще познае. Това е целта.

— Добре. — Тя въздъхна. — Но няма да говоря с никакви журналисти, независимо какво ще стане.

— Нямаме такава цел. — Улф се обърна, за да погледне стенния часовник. — Преди да го напишете, моля ви, обадете се на едн-два телефона. На мистър Йъркис, мистър Фароу, доктор Ейвъри. Добре стана, че не се видях с тях, преди мис по Креймър да ми донесе този факт — би било само загуба на време и сили. Можете ли да ги накарате ла дойдат? В шест часа или — за предпочитане след вечеря, да речем, в девет и половина. Или поотделно, или заедно.

— Мога да опитам. Откъде да се обадя? В стаята ми няма телефон.

Улф стисна устни. Трудно беше да понесе някаква жена да произнася безгрижно думите „в стаята ми“, след като ставаше дума за стая в неговата къща. Казах й, че може да използува моя телефон, и отидох да донеса друг стол, за да седна, докато печатам писмото до Калмъс, което тя щеше да препише на ръка.