Рекс Стаут
Гамбит (2)

ВТОРА ГЛАВА

Двайсет и две хиляди долара не са за изхвърляне. Дори след разноските и данъците такава сума би била солиден принос към поддръжката на старата кафява къща на Западна трийсет и пета улица, чийто собственик е Улф, обитавана и използувана като работно място от него, от Фриц Бренър — майстор-готвач и иконом, и от мен; къщата служеше за работно място и на Тиодор Хорстман, който прекарва десет часа, а понякога и повече в грижи за десетте хиляди орхидеи в оранжериите на покрива. Веднъж пресметнах разноските на час за шестмесечен период, но няма да споменавам цифрата, защото районният директор на данъчната служба може да прочете това и да накара някой от съгледвачите си да я сравни с данъчната декларация. Що се отнася до онези двайсет и два бона, получени в брой, ще ги намери включени в доходите.

Но когато в един и четвърт се върнах в кабинета, след като изпратих Сали Блънт и прибрах пачката в сейфа, съвсем не си подсвирквах. Получихме пачката без никакви условия; Улф даде ясно да се разбере, че единственото му задължение е да се опита да направи нещо, но изглеждаше повече от вероятно, че сме загубили, преди да успеем да започнем, а това е тежък удар върху самолюбието на един магьосник, да не говорим за хрътката му.

Изпълних десетина страници от бележника си с точки като:

1. Доколкото на Сали й е известно, никой от четиримата куриери — единствените освен баща й, готвача и управителя, които са били достатъчно близо до какаото — нито е познавал нито пък е имал някаква връзка с Пол Джерин; иначе това почти със сигурност щеше да й е известно. Същото се отнасяше за Бърнард Наш и Тони Лаги — управителя и готвача, въпреки че никога не ги бе виждала.

2. Куриерите. Чарлс У. Йъркис, банкерът, от време на време е имал извънслужебни контакти със семейство Блънт. Блънт е бил член на Управителния съвет в банката на Йъркис. На Йъркис му е било приятно да се намира в една и съща стая с мисис Блънт, майката на Сали, но същото изпитвали и много други. В записките си бях включил в скоби и предположението, че според Сали не би било лошо, ако мъжете откъсват поглед от майка й, за да поглеждат и нея от време на време. Това бе малко странно, тъй като самата Сали не бе неприятна гледка, но разбира се, не бях виждал майка й.

3. Мортън Фароу, на трийсет и една години, не бе магьосник, но не съзнаваше това. Получаваше добра заплата от текстилната корпорация „Блънт“ единствено защото бе племенник на мисис Блънт, но според самия него бил зле платен. Предавам ви най-общо онова, което ни каза Сали, не я цитирам.

4. Ърнст Хаусман, пенсионираният борсов посредник, приятел от детинство на Матю Блънт, бе кръстник на Сали. Той бе един нещастен човек и щеше да си умре нещастен, защото би дал десет милиона долара, за да може да играе с някой гросмайстор без авантаж и да го матира, а нямаше никаква надежда. Не бе сядал да играе от години с Блънт, защото подозираше, че Блънт му пуска аванси. Възпротивил се на идеята да поканят Пол Джерин в клуба за сеанса — според него там трябвало да бъдат допускани единствено членове. С една дума, измъчван от страдания сноб.

5. Даниъл Калмъс, Адвокатът, бил от години консултант в корпорацията на Блънт. Сали изпитва някакво силно чувство към него, но не бях сигурен какво, а и все още не съм, така че ще го пропусна. Спомена, че Йъркис кара четирийсетте, кръстникът й Хаусман бил над седемдесет, но за Калмъс определено заяви, че е на петдесет и една. Ако едно двайсет и две годишно момиче издекламира годините на мъж два пъти по-възрастен от нея, който не й е роднина и с когото не е близка, съществува някаква причина. Забелязах и други признаци — не само в онова; което каза, но в тона и маниера й. Реших, че недоверието й към Калмъс (винаги го споменаваше като „Дан Калмъс“, а не „мистър Калмъс“ или просто „Калмъс“), съмнението й, че Калмъс би измъкнал баща й от капана, се дължеше отчасти на това, че според нея не би могъл. Другата причина бе подозрението й, че дори да можеше, не би го сторил. Ако Блънт бъдеше изпратен на електрическия стол или дори осъден на доживотен затвор, мисис Блънт щеше да бъде свободна. Сали не го каза, на три пъти спомена, че Дан Калмъс бил влюбен в майка й. Улф я попита: „А майка ви влюбена ли е в него?“ Тя отвърна: „Господи, не! Не е влюбена в никого — с изключение, разбира се, на баща ми!“

6. Толкова за куриерите. От другите точки, записани в бележника ми, ще съобщя само една-единствената съществена. Ако е бил намерен някакъв съд, в който е имало арсеник, вестниците, не знаеха нищо за това, но точно този тип подробности полицията и прокурорът често задържат за себе си. Когато Улф попита Сали дали й е известно нещо, затаих дъх. Нямаше да се учудя, ако беше отвърнала: „Да, в джоба на баща ми намериха шишенце, до половината с арсениев триокис.“ Защо не? Но каза, че доколкото й е известно, не били намирали никакъв съд. Доктор Ейвъри, на когото обикновено се обаждали майка й или баща й, когато им е нужен лекар, казал на баща й два-три дена след случилото се, преди да арестуват Блънт, че след като разпитал и прегледал Джерин, допуснал възможността за отравяне и поогледал наоколо: дори слязъл в кухнята, но не намерил нищо. А преди четири дни, миналия четвъртък, когато Сали след две безсънни нощи отишла в кабинета му, за да й даде рецепта за успокоително, той й казал, че един заместник-прокурор му бил споменал как не намерили никакъв съд, а сега — след като Блънт вече бил обвинен и задържан — се съмнявал полицията да вложи особени усилия в търсенето му. Полицията била повикана едва след смъртта на Джерин, а Блънт, който отишъл пеш до болницата, само на няколко пресечки от клуб „Гамбит“, след като линейката откарала Джерин, е разполагал с много възможности да изхвърли такъв малък предмет, ако е искал да се отърве от него. Доктор Ейвъри, убеден в невинността на своя приятел и пациент Матю Блънт, споменал на Сали, че някой трябва да е имал такъв съд и да го е изхвърлил, и я посъветвал да каже на Калмъс да наеме детектив, който да се опита да го намери. Тъкмо този съвет на доктор Ейвъри бе навел Сали на идеята да дойде при Нироу Улф.

Една точка, която не е включена в бележника ми. Накрая Улф й каза: абсурдно е да допуска, че би могъл да действува без знанието на Калмъс и на баща й. Щеше да му се налага да се вижда с разни хора. Най-малко трябваше да се срещне с четиримата, които са действували като куриери, а тъй като той никога не излизаше от къщи по работа, трябваше те да дойдат при него, а Сали трябваше да ги доведе или изпрати. Неизбежно Калмъс щеше да се научи за това и да съобщи на Блънт. На Сали това не й хареса. В течение на няколко минути изглеждаше, като че ли ще направим размяна — аз ще й подам пачката, а тя ще ми върне разписката, но след като двайсет секунди хапа устни, реши да не се отказва. Попита Улф кого иска да види първи, а той отвърна, че ще й съобщим. Попита го кога, а той отвърна, че нямал представа, трябвало да помисли.

В един и четвърт, когато се върнах в кабинета, без да си подсвирквам, след като я бях изпратил и прибрал пачката в сейфа, го заварих да седи изправен, с толкова стисната уста, че устните му не се виждаха, с длани, притиснати върху настолния бележник, и да гледа намръщено вратата на предната стая. Причината можеше да бъде или неговото „сбогом“ към покваряващия речник, или пък поздравът му към един безнадежден случай и едва ли щеше да е от полза да го попитам кое от двете всъщност беше. Докато затварях сейфа, се появи Фриц, за да съобщи, че обядът е готов, видя позата и изражението на Улф, погледна ме, установи, че моята физиономия не е по-различна, каза: „Добре, предай му ти“, и излезе.

На масата, разбира се, бе изключено да говорим за работа — Улф не можеше да допусне нещо да развали апетита му, особено ако яденето е вкусно, а в тази къща то винаги беше вкусно, и той успешно си даваше вид, че животът е сладък и всичко е чудесно. Но когато изпихме кафето си, станахме и се върнахме през коридора в кабинета, той отиде при бюрото си, седна, отпусна ръцете си със стиснатите юмруци на облегалките и попита:

— Той ли го е направил?

Повдигнах едната си вежда. Ако самата Сали бе заподозряна в убийство, бих му угодил, тъй като той очаква, след час в компанията на красива млада дама, да съм в състояние да отговоря на всички въпроси, които иска да ми зададе за нея. Но бе прекалено да допуска, че интуицията ми обхваща и роднините й, които никога не съм виждал, пък макар и баща й.

— Признавам — отвърнах, — че ако в представата за виновност по индукция има нещо вярно, то може би съществува и невинност по асоциация, но помня, веднъж споменахте пред Луис Хюит, че прехвърлянето на…

— Млъкни!

— Слушам.

— Защо не се намеси? Защо не ме възпри?

— Работата ми е да ви привеждам в движение, а не да ви възпирам.

— Пфу! Защо, за бога, се съгласих? Заради парите ли? По дяволите, ще отида да живея в пещера и ще се храня с корени и горски плодове! Пари!

— Орехите са също вкусни, както и кората на някои дървета, г вместо говеждо бихте могли да опитате прилепи. Парите бяха само част от причината. Тя каза, че можете да правите неща, непосилни за другите хора, и щом стана ясно, че друг не би могъл да измъкне Блънт, загазихте. Дали Блънт е извършил убийството, или не, няма никакво значение. Трябва да докажете, че е невинен, дори да не е така. Прекрасно! Несъмнено вашият най-добър случай.

— И твоят. Нашият. Ти не ме възпря. — Той протегна пръст към звънеца и го натисна — два пъти късо, един път дълго. Сигналът за бира. Лош признак. Никога не звъни за бира, преди да е изминал един час от обяда — така му остава още половин час до четири, когато започва двучасовият му следобеден сеанс с Тиодор в оранжериите. Приближих се към бюрото си; Като съм седнал, вратата е зад гърба ми, но в огледалото пред мен видях Фриц да влиза с бирата; той направи две крачки и ме погледна въпросително. Едно от моите два милиона задължения, известни на Фриц, е да не позволявам на Улф да нарушава правилата си относно бирата. Затова се завъртях със стола си и казах:

— Може. Отива да живее в пещера, аз заминавам с него. Това е прощалното тържество.

Фриц остана на мястото си.

— Онази жена ли? Или речника?

— Не искам бира — заяви Улф. — Върни я. Фриц се обърна и излезе. Улф пое колкото можеше по-дълбоко един бушел^[1] въздух и го изпусна с въздишка през устата си. — Съгласен съм — каза той. — Да се обсъжда виновността или невинността му, ще е напразно. Или ще приемем предположението, че е невинен, или се оттегляме. Имаш ли желание да извадиш парите от сейфа, да отидеш и да и ги върнеш?

— Не. Взехме ги и я оставихме да си тръгне. Много добре знаете защо не направих опит да ви възпра. Шансът бе прекалено добър, за да се изпуска — да видя как се справяте с нещо абсолютно невъзможно.

— Значи си готов да приемеш, че мистър Блънт е невинен?

— Дявол да го вземе, принуден съм. Както казвате вие.

— Значи виновникът е някой друг. Като начало ще елиминирам готвача и управителя.

— Добре. Това опростява нещата. Защо?

— Помисли. Арсеникът е бил в какаото. Следователно, ако който и да е от двамата…

— Не. Това е неизвестно. Арсеник е открит единствено в стомаха на Джерин. Каната била отново напълнена с какао, без арсеник, чашата — чиста, и не е намерен никакъв съд. Това е неизвестно.

— Известно е. — Обикновено в тона на Улф, когато ме поправя, има следа от задоволство, но онзи път той не си направи труда. — След четиридневно разследване щ прокурорът е обвинил мистър Блънт в убийство. Блънт едва ли би могъл да даде арсеника на Джерин по някакъв друг начин освен с какаото. Преди да го арестуват, трябвало е да елиминират безусловно вероятността арсеникът да е бил даден по някакъв друг начин, а в този вид разследвания полицията е изключително обиграна. Със сигурност са установили, че Джерин не е погълнал арсеника преди да пристигне в клуб „Гамбит“, а в клуба е пил единствено какао — иначе не биха обвинили Блънт.

— В шах съм — признах. — А готвачът и управителят?

— Това не е окончателно, а само силно вероятно. Те са били в кухнята, приготвяли какаото. Единият от тях, или пък и двамата, е познавал мистър Джерин, имал си е причина да желае смъртта му, знаел е, че ще дойде в клуба, знаел е също, че какаото е било за него. Да се ограничим с единия. Поставя арсеника в какаото. В момента, когато извършва това, не знае, че за какаото ще дойде мистър Блънт — предполага, че ще го занесе или той, или колегата му. Не знае, че по-късно Блънт ще донесе каната и чашата и ще ги изплакне. Не знае дали някой член на клуба има зъб на мистър Джерин — освен ако смяташ, че трябва да допусна и това?

— Не.

— Не знае дали и някой друг ще има възможност да сложи нещо в какаото. Това, което знае, е, че полицията със сигурност ще разкрие връзката му — каквато и да е тя — с Джерин. Но въпреки това слага арсеник в какаото?

— Не. Или поне можем да ги запазим за накрая. Естествено, полицията ги е проверила. Като изключим Блънт, готвача и управителя, остават куриерите. Освен ако междувременно не се е промъкнал някой неканен гост?

Той поклати глава.

— Мистър Блънт е казал на дъщеря си само, че според него не е имало такова нещо, не е бил абсолютно сигурен, но масата му се е намирала най-близо до вратата на библиотеката. А и би било безразсъдно. Единствено куриерите са имали право да влизат при Джерин и всеки друг щеше да бъде забелязан и запомнен. Би било дързост, граничеща с лудост. Изключвам го, временно. Но освен куриерите съществува и една друга възможност — самият мистър Джерин. Имал е арсеник в разтворима капсула, сложил я е в устата си и я е изпил с какаото. Да се занимавам ли с това?

— Не, благодаря. Ако е станало така, не ми е нужна помощ. Продължавайте с куриерите. Приемам, че са имали възможност да го направят. Един от тях влиза, за да съобщи някакъв ход, и затваря вратата. Допускаме, че е затворил вратата поради шума от зрителите, които са обикаляли в голямата стая.

— Да.

— Така. Известно му е, че някой от другите куриери може да влезе всеки момент, но са му нужни само пет секунди. Каната е на масата. Джерин — на канапето — съсредоточен, със затворени очи. Приготвил е арсеника предварително, например в хартийка, и го сипва бързо. Няма нужда да го разбърква. Нищо работа. Да назова ли името му?

— Моля.

— Ърнст Хаусман, запаленият шахматист. Той е бил против това Джерин да бъде поканен, но щом като вече бил там, откривала му се възможност да се справи с човека, който бил в състояние да даде на Блънт преднина с цял топ, който бил способен да победи и самия него! Хаусман би искал да отрови всички живи гросмайстори, като се започне със световния шампион, който, доколкото знам, е руснак.

— Ботвиник.

— Не съм чувал за друг случай с такъв мотив — някой да е бил убит, защото прекалено добре играе шах, но всяко нещо си има прецедент. Не дрънкам празни приказки. Хаусман може да е побъркан.

— Не само „може“ — изсумтя Улф. — Той е побъркан. Щом като би дал цяло състояние, за да е добър на шах. Значи отхвърляш останалите трима.

— Слагам ги в архива. Докато огледам Хаусман. Клиентката твърди че никога не са се срещали с Джерин, макар че е възможно да са слушали за него от нея. Разбира се, бихме могли да скроим мотив по мярка и за адвоката, Дан Калмъс. Той всъщност не е влюбен в майка й, а в нея. Тъй като е женен — ако е женен, налагало се е да крие увлечението си по момичето, така че когато е у семейство Блънт, прави мили очи на майката за прикритие. Сторило му се е, че Сали харесва Пол Джерин, което би могло да бъде вярно, макар тя да твърди обратното, не може да понесе мисълта, че друг мъж държи ръката й, и купува арсеник.

— Малко е пресилено.

— Убийството обикновено е пресилено. Да се задоволим ли с това да направим Блънт само съучастник? Трябва да приемем, че той не е убиецът, така е, но може да е подозирал, че Хаусман или Калмъс са бъркали в какаото, и затова се е погрижил за каната и чашата.

— Не. — Улф поклати глава. — Приемаме, че мистър Блънт не е замесен. Взел каната и чашата, излял ги и ги измил, защото си помислил, че неразположението на Джерин може да е било причинено от нещо в самото какао — както всъщност е било. Съвсем естествена и нормална постъпка. — Затвори очи, но не се облегна, значи не размишляваше, а само страдаше. Устните му потрепваха. След около десетина такива потрепвания отвори очи и продължи: — Поне имаме свободно поле за действие. Полицията и прокурорът държат мистър Блънт в затвора и това ги задоволява — нашите обекти не ги интересуват освен в качеството си на свидетели и, разбира се, писмените им показания са вече в ръцете им. Така че няма да си търкаме лактите с тях. — Той погледна стенния часовник. — Мистър Коен в редакцията ли е?

— Разбира се.

— Виж се с него. Освен от вестниците, сведенията ни идват само от един-единствен източник — мис Блънт, а ние не можем да бъдем сигурни нито в осведомеността й, нито в достоверността на думите й. Предай на мистър Коен, че съм се заел с разследването на някои страни от този въпрос и че ми е нужно…

— Няма да е честно — имам предвид него. Ще разбере, че това означава само едно — наели са ви да отървете Блънт и смятате, че това е възможно, защото иначе не бихте приели работата, а нима очаквате от него да си мълчи за такова нещо? Не знам.

— Не очаквам да си мълчи.

— Би ли могъл да го отпечата?

— Разбира се. Както казах и пред мис Блънт, намесата ми не може да остане в тайна и колкото по-скоро убиецът научи за това, толкова по-добре. Може да сметне, че е необходимо да стори нещо.

— Да. Разбира се, ако… Не. Трябва да завържа конец на пръста си, за да ми напомня, че не го е извършил Блънт. — Станах. — Ако не кажа на Лон кой ви е наел, ще си помисли, че е Блънт. Или Калмъс.

— Нека. Не можеш да му предписваш какво да мисли.

— Не бих и опитал. Кои моменти да проуча?

— Всички!

Излязох в коридора, взех шапката и палтото си от закачалката, отворих вратата и един порив на ледения зимен вятър ме отнесе от стъпалата.