Джейн Ан Кренц
Най-дългата нощ (50)

49.

— Тогава, преди седемнадесет години, ми беше потребно дълго време, докато се убедя, че няма никаква връзка между онова проклето обаждане до Виктор Уеб и убийството на родителите ти, Айрини — уморено рече Сам. — И почти успях.

Люк, който се взираше през прозореца в офиса на Сам, се обърна, за да види реакцията на Айрини. Не се изненада, когато по лицето й се изписа смесица от тъга и състрадание.

Бяха минали два дни откакто Виктор Уеб бе откаран в болницата, чието строителство бе финансирал преди години, и бе поставен под засилена охрана. През тези четиридесет и осем часа Айрини някак неусетно се бе променила. Вече не гледаше на града през тъмни очила, реши Люк. Предпазливата резервираност, с която се отнасяше към местните хора, почти бе изчезнала.

Осъзна колко дълбок смисъл имаше библейската мъдрост, че истината прави човека свободен. А може би в този случай истината просто бе позволила на Айрини най-сетне да погребе миналото завинаги.

— Разбирам, Сам — нежно рече тя.

Макферсън скръсти ръце върху бюрото си.

— По-късно, когато започнаха да се носят слухове, че майка ти е имала любовна връзка с някого от града, аз си казах, че това навярно е било достатъчно да накара баща ти да превърти. Знаех, че вие двете с Елизабет сте най-важните хора в живота му.

— Сигурно Виктор Уеб е разпространил тези слухове — отбеляза Айрини. — За него е било съвсем лесно да го стори, имайки предвид връзките му с този район.

Сам кимна.

— Трябва да призная, че преживях доста тежки дни, след като открих, че досието по случая е било унищожено. Дълбоко в себе си бях убеден, че Боб Торнхил е инсценирал този така наречен инциденти.

— Като услуга на Виктор Уеб — допълни Айрини.

— Не е било услуга. — Люк застана зад нея и сложи ръце върху раменете й. — За него е било плащане на стар дълг. Както много други хора в този град и той е бил задължен на Виктор Уеб. Уеб е платил лечението на съпругата му.

Сам пое дълбоко дъх.

— По дяволите, дори и да се бях опитал да възобновя случая, след като станах началник на полицията, щях да се насоча не към този, към когото е трябвало. Когато си позволявах да се замисля кой би могъл да убие семейство Стенсън, подозренията ми винаги се насочваха към Райлънд.

— Но през онази нощ ти си се обадил на Виктор — напомни му Люк.

— Работата е там, че никога не съм си го представял като убиец. — Сам разпери широко ръце. Очите му бяха пусти и мрачни. — Той никога не ме призна за свой син, но все пак ми е баща.

— Да — кимна Айрини.

Сам разтърка лице с лявата си ръка.

— Стигнах до заключението, че след като съм се обадил на Виктор, той се е свързал с Райлънд, за да разбере дали обвиненията на Памела в кръвосмешение са верни. Имаше логика в това. Помислих, че е напълно възможно Райлънд да се е втурнал начаса към Дънслей, за да се отърве от двамата Стенсън, преди скандалът да е избухнал. Но теориите ми стигаха дотук. Както вече казах, не исках да се задълбочавам.

Люк го погледна.

— Обзалагам се, че Боб Торнхил също не е искал да го прави.

— Не — призна Сам. — Той беше моят нов шеф, освен това дълги години бе работил в полицията. Имаше голям опит. А аз бях на двадесет и три години и това бяха първите убити, които виждах. Когато Торнхил обяви, че става дума за убийство и за самоубийство, и прекрати разследването, изпитах огромно облекчение.

— С новите си правомощия като началник на полицията за Торнхил не е било трудно да прати случая в архивите — обади се Айрини.

— А и едва ли някой в града щеше да повярва, че наоколо се разхожда непознат убиец — съгласи се Сам.

Айрини го изгледа замислено.

— Обадил си се на Виктор, защото си бил сигурен, че Памела си измисля за сексуалното насилие на Райлънд.

— Просто не можех да го повярвам — кимна Сам. — Знаех, че Памела е побесняла срещу баща си, защото той я записа насила в онзи интернат. Помислих, че е решила да му го върне и затова си е измислила за кръвосмешението.

— Ами видеозаписът? Помислил си, че го е фалшифицирала, така ли?

— Не знаех за онзи видеозапис. Тя не ми каза. Само повтаряше, че нещата са лоши. Чудех се дали не беше заловила Райлънд, докато прави секс с някое момиче от Дънслей. В онези дни бях доста наивен. Просто не можех да повярвам, че по-големият ми брат е изнасилвал дъщеря си. Да, точно заради това се обадих на Виктор.

— Какво ти каза той? — попита Айрини.

— Каза, че ще се погрижи за всичко, както винаги го е правил, когато в семейството възникне проблем. Напомни ми как се е грижил за майка ми и мен. — Сам затвори очи за няколко секунди. После погледна право към Айрини. — През онзи ден беше в офиса си в Сан Франциско. Само на два часа път.

Настъпи кратка, но тягостна тишина. Люк стисна раменете на любимата си, за да й вдъхне сигурност, и отново се върна при прозореца.

— Всеки път, когато е идвал в Дънслей, за да убива, е използвал надуваема лодка с извънбордов двигател — тихо продължи Сам. — Оставял я е в някоя уединена част на езерото. По този начин елиминирал риска да го видят, когато идва или напуска Дънслей. А вероятно не му е пукало дали някой ще го види, когато е отишъл да убие Хойт Иган. Никой в онзи жилищен комплекс не би го разпознал. Хойт му е отворил вратата.

— Също както са направили и моите родители — рече Айрини.

— Обзалагам се, че преди години е използвал някакъв наркотик, за да убие майката на Памела — мрачно заяви Сам. — Когато е решил да се отърве от Памела, е бил принуден да действа бързо. Сигурно е решил, че ще е най-лесно да използва същия метод. В крайна сметка се е подсигурил, като е направил нужните проучвания.

Убедеността в гласа на Сам накара Люк бързо да се извърне.

— Намерил си някакво доказателство?

Сам стисна устни.

— Открих празна спринцовка в жабката на моя сув тази сутрин. Изпратих я в лабораторията, за да я изследват. Очаквам да се открият следи от веществото, с което Виктор е убил Памела.

Айрини повдигна вежди.

— Като заговорихме за твоя сув, какво обяснение ти даде Виктор Уеб, когато те е помолил да му дадеш колата си назаем?

— Той не е почукал на вратата ми, за да поиска разрешение — отвърна накрая Сам. — Откраднал я е, докато съм бил на работа. Шефът на полицията в Кърбивил ми се обади, за да ми каже, че е намерил колата изоставена близо до старото строително селище „Вентана Истейт“. Двамата предположихме, че някакви хлапета са я задигнали, за да се позабавляват.

— Виктор трябва да е бил много отчаян, за да използва твоята кола в опита си да се отърве от мен — отбеляза Айрини. — Искам да кажа, че е рискувал да бъде видян, когато се е промъкнал в гаража ти, за да открадне колата.

— Не е чак толкова голям риск — сви рамене шефът на полицията. — Вероятно е минал по стария път за извозване на трупи, който минава през гората и излива точно зад къщата ми. Не забравяй, че през целия си живот е ловувал из тези гори. Познава терена не по-зле от собственото си лице в огледалото.

— Все пак ми се струва странно, че е използвал твоята кола — настоя Айрини. — Защо не е предпочел своята? Или не е наел някоя? И защо е оставил спринцовката в жабката?

— Защото е знаел, че нещата са станали доста напечени — тихо се обади Люк. — Виктор е осъзнавал, че съществува риск цялата ситуация да излезе от контрол. Ако се стигнело дотам, щял да има на разположение необходимия виновник.

Лицето на Айрини се изопна от ужас и смут. Погледна към Сам.

— Ти — прошепна.

— Аз — кимна Сам. — Той е подготвил всичко, за да заподозрат мен. Просто за всеки случай.

Известно време никой от тримата не проговори.

Накрая Сам погледна Айрини с безкрайна умора в очите.

— Баща ти знаеше, че съм син на Виктор Уеб. Веднъж разговаря с мен за това.

— Кога се случи? — попита Айрини.

— Късно една вечер, когато се натъкна на мен, увлечен в любимото ми хоби — да се напивам до смърт в бърлогата на Хари. Беше малко след смъртта на мама. Не се справях особено добре. Той ме натика в патрулката и потеглихме извън града на дълга разходка. Говори с мен.

— Какво ти каза? — продължи да пита Айрини.

— Каза ми, че в крайна сметка няма значение кой ти е баща. Рано или късно всеки трябва да поеме отговорността за живота си и да реши що за човек смята да бъде. Седмица по-късно ми предложи работа в полицията, при условие че никога няма да идвам пиян на работа и няма да пия, докато съм на служба. Обещах му, че ще спазя условието. Знам, че може би няма голямо значение за теб, Айрини, но през всичките тези години нито веднъж не наруших дадената дума.

— Има значение. — Айрини се пресегна през бюрото и докосна ръката му. — Било е важно за татко, значи е важно и за мен. — Изправи се и преметна през рамо дръжката на чантата си. Знаеш ли, много добре си спомням онази вечер, когато татко каза на мама, че ти е дал работа. Каза, че от теб ще излезе добър полицай.

Сам повдигна вежди.

— Хю Стенсън е казал това?

— Да — усмихна се младата жена. — Знаеш, че баща ми умееше да преценява хората.

Сам я погледна така, както пациентът гледа лекаря, който току-що му е съобщил, че лабораторните му изследвания са отлични.

— Благодаря. — Гласът му бе прегракнал. — Благодаря.

Остана да седи зад бюрото си дълго време след като те си тръгнаха. Имаше чувството, че сякаш през целия си живот досега бе живял в клетка. Но Айрини току-що бе отворила вратата. Трябваше само да излезе навън.

При все това, като всеки човек, изправил се пред внезапен и благоприятен обрат на съдбата, той се колебаеше. Трябваше му време, за да свикне с мисълта, че ще живее в този нов, променен свят.

Когато най-сетне се почувства готов, отвори чекмеджето, измъкна едно тънко тефтерче, което представляваше телефонният указател на Дънслей, и запрелиства страниците, докато откри това, което търсеше.

Набра номера с отмерени движения.

Тя отговори на първото позвъняване.

— Обажда се Сам — рече. — Сам Макферсън.

— О, здравей, Сам. — Звучеше изненадано, но не неприятно.

— Просто се питах дали не би искала да вечеряш с мен някой ден през седмицата — поде той, подготвяйки се за отказ. — Може да отскочим до Кърбивил. Ако си свободна, разбира се. Ако нямаш друг ангажимент. Искам да кажа… всъщност разбирам, че напоследък си доста заета.

— С удоволствие ще вечерям с теб, Сам — увери го Максин.