Адам Кенеди
Принципът на доминото (49)

49

Шофьорът на таксито започна да говори веднага щом се качих и затворих вратата. Думите му звучаха като монолог, започнат от доста по-рано.

— Цялата страна е превъртяла. И знаете ли защо мисля така? Сега всеки въпрос има четири или пет отговора. Нищо не е правилно и нищо не е грешно. Говорят, че няма Бог. Децата не слушат възрастните. Крадците издържат полицаите. По всяко време някой се жени, а друг се развежда в Калифорния. Хипитата имат право за ТОВА, смятам. Може да грешат за всичко останало, но за това са прави. Ако ще се развеждаш шест месеца след като си се оженил, тогава за какъв дявол си го направил? Можеш просто да си наемеш стая някъде във Венеция и да се чукаш с някого до пълно повреждане. Аз не съм старец, както виждате, но ще ви кажа, че повече не признавам тази държава. Всеки гледа само какво да докопа. Нещо за нищо. Това е целта. Гледам хората в моето такси. С големи усти, фантастични дрехи и скъпи апартаменти. Откъде го имат? Те не работят, веднага ще ви го кажат в лицето. Тогава откъде идват парите? Това е загадка за мен. Аз си блъскам главата, откакто съм излязъл от флотата през четирийсет и пета, мъча се да отгледам децата си, да имам покрив над главата си и храна в хладилника. Никога не научих тайната. Никой никога не ми показа как се правят пари, без да работиш. Като помисля за себе си и приятелите, с които ни стреляха някъде си в Гуадалканал, се разболявам. За какво беше всичко. Японците завършиха по-добре от нас. Немците също. Имаме петдесет човека в Държавния департамент, чиято основна работа е да целуват задника на руснаците. Това има ли смисъл според вас? За мен със сигурност — не. Ще ви кажа и нещо друго. Президентът и сенаторите, и всички ония копелета във Вашингтон имат дяволски повече общи неща с ония чукундури в Кремъл, Китай или Япония или където и да било, отколкото с такива обикновени копелета като мен и теб, които ги избираме и плащаме заплатите им. Ние сме наивници, приятелче. Правителството не работи за нас, за него сме не повече от лула тютюн. Ние работим за тях. Господи, тези мъжаги във Вашингтон сигурно ни се подсмиват под мустак. Говорите за крадци. Тия копелета правят така, че затворниците да изглеждат като баровци. Мислите, че престават да бъдат адвокати само за да си загубят доходите? Как ли пък не. Адвокатската им диплома е просто едно разрешително, за да крадат. Това всички го знаят. Но да бъдеш избран в Конгреса, това е разрешително да крадеш ПОВЕЧЕ. Някога, след дълго време, когато всичко заглъхне, ще се намери някое умно момче, което да опише всичко това. И аз ви гарантирам, че ще напише, че ние сме били притиснати като никой друг по-рано. Всичко е една голяма измама. Ние гласуваме, но това не означава нищо. Ако случайно се промъкне някой добър човек, те или му затварят устата, или го купуват, или го убиват. Така стана с Кенеди, с брат му, почти успяха с Уолис. Пречукаха Мартин Лутър Кинг. Мислите, че всичко това е случайно? Глупости. Вижте нещастното копеле, което имаме сега. Най-внезапно се разболял от черен дроб или нещо такова. Вярвате ли го? Аз — не. Хич не е чудно, че не иска да отиде в болница. Ако го направи, свършил е. Ще го изнесат в хартиена опаковка.

Тогава той спря и рече:

— Ето тук е „Акрон“, приятелче.

Платих му, а той попита:

— Как мислите? Прав ли съм?

— Не ме питайте — отвърнах. Слязох от таксито и се върнах към зеления понтиак, паркиран до бордюра.