Адам Кенеди
Принципът на доминото (4)

4

Мъжът, който чакаше в заседателната зала, изглеждаше като старшия вицепрезидент на Нюйоркската банка. Тъмен костюм, бяла риза, вратовръзка на райета, чиста сива коса, тънка и сресана назад, гладко избръснат и с очила без рамки. Дичър се опитваше да изглежда така, сякаш той води играта, но гласът му го издаде. Беше тънък и стегнат.

— Това е Рой Тъкър, мистър Тейг.

Мистър Тейг се изправи — небрежен, силен и свободен, свеж и спокоен, сигурен в себе си. Подаде ми ръка и раздруса моята.

— Здравейте, мистър Тъкър. Аз съм Марвин Тейг.

Посочи ми стола. Тъй като се поколебах, добави:

— Седнете, моля. Не се притеснявайте. Ние само ще поговорим малко.

След това се обърна към Дичър:

— Благодаря ви, директоре.

Дичър излезе, притваряйки вратата след себе си.

Тейг ми предложи цигара, самият той запали и седна зад масата помежду ни.

— Добре. Хайде да не губим време. Аз представям група хора, които са заинтересувани от вашето положение. Те искат да ви помогнат, ако могат. Е, как ви се струва?

— Имате предвид — пускане на свобода, при условие че няма да се опитам да избягам?

— Не, случаят няма нищо общо със заключението ви. Освен това, доколкото разбирам, вашата присъда е много особена. Не може да става дума за никакво освобождаване, докато не излежите дванадесет години.

Той стана и отиде до прозореца.

— Нека да се разберем така. Ако нещата потръгнат, аз съм сигурен, че ще сме в състояние да ви помогнем. Но за момента не мога да ви съобщя повече никакви подробности. Трябва да ви помоля да го приемете на вяра. Да МЕ приемете на вяра. По-късно ще ви кажа повече.

— Казано направо — вие искате да ми помогнете и не желаете нищо в замяна. Така ли?

Тейг се усмихна.

— Не, не е така. Несъмнено ще искаме нещо в замяна.

— Какво например? Ще бъда тук повече от пет години. Мога да кова лавици или да ви изработя хубава дъска за рязане на хляб. И това е.

— Прекалено далече отивате, мистър Тъкър. Ние не сме убедени дали вие сте човекът, който ни трябва. Затова съм тук, да си поговорим. Когато НИЕ го знаем със сигурност, и ВИЕ ще го научите. Тогава ще можете да решите.

— Какво е участието на Дичър?

— Той не е включен. Уговорката е между вас и мен.

— Тоест вие ще наредите на Дичър това, което искате, и той ще го изпълни?

— Точно така.

— Добре — казах. — Тогава извадете ме от „Максимална сигурност“.

— Окей.

— И моя съкилийник Спивента също.

— Хубаво.

Тогава станах и бутнах стола си назад. Гледах го около минута.

— Не знам кой сте, господине, но имам чувството, че нещо ме пързаляте.

Той се усмихна отново.

— Не, ще видите.