Адам Кенеди
Принципът на доминото (39)

39

След два дни ние с Телма отидохме с колата до Пунтаренас.

— Искам да се помотая по магазините и да купя испанско-английски речник и разни дреболии от този сорт — каза Телма. — Няма нужда да идваш с мен, ако не искаш.

— Аз самият имам няколко поръчки. Ще се срещнем след един час край фонтана на площада.

Телма тръгна, а аз паркирах колата и отидох в кантората по недвижимите имоти и намерих дамата, с която говорих по-рано.

— Някакъв напредък? — попитах.

— Не, мистър Уолдроун, все още не.

— От думите ви онзи ден си помислих…

— Сигурна съм, че ще открия купувач съвсем скоро. Ще ви телефонирам веднага, след като има добри новини.

Преди да изляза, я попитах къде бих могъл да открия отдела за имигранти. Тя дойде до вратата и ми посочи пететажна сграда надолу към пристанището.

Като наближих, видях едно боядисано в яркозелен цвят тухлено здание. Отвътре изглеждаше тъй, сякаш никога не е било завършвано. Кръпки сурова мазилка, пукнатини в тавана, дупки от липсващи тухли в пода. Видът на асансьора също не ми вдъхна доверие, така че изкачих пеша трите етажа до канцеларията на Руис.

— Капитан Руис е в Сан Хосе — рече секретарката му.

— Кога очаквате да се върне?

— С английския съм… — Тя направи жест с ръце.

— Кога се връща тука? — повторих бавно.

— Не знам. Може би утре.

— В него е паспортът ми. Мога ли да си го получа обратно?

Тя кимна с глава и се усмихна.

— Да, ще го получите от капитан Руис веднага щом той се върне от Пунтаренас.

Когато се срещнахме, Телма попита:

— Всичко наред ли е?

— Всичко е превъзходно. Хайде да се поразходим.

Прекарахме там остатъка от деня, нагоре-надолу по улиците, обикаляйки магазини и кафенета. Обядвахме в един ресторант на открито, близо до доковете, и гледахме как фериботите спират и потеглят. Платих сметката и попитах келнера накъде отива фериботът.

— Към полуостров Никоя — отвърна той. — Много е красиво. Playas hermosas^[1]. Удобно за плуване. Красиви плажове.

— Мога ли да откарам колата си там?

— Вашата кола? Si. С ферибота.

Когато отидохме до дока, попитах Телма:

— Искаш ли да попътуваме с лодка?

— Разбира се.

— Ще превозим и колата и ще я караме оттатък. Близко да ума е, че щом прекарват коли там, трябва да има и подходящи пътища.

— Не е ли много късно вече? Докато стигнем дотам, и ще бъде време да се връщаме обратно.

— Няма да се връщаме. Ще намерим място, където да прекараме нощта.

— Но аз нямам никакви дрехи.

— Ще ти купя каквито ти трябват.

— Дори не си нося пуловер.

— Ще ти купя пуловер. Хайде. Ще си устроим парти. Ще прекараме медения си месец на полуострова.

Тя ме прегърна.

— Мисля, че ние точно това правим от три дни, караме медения си месец.

— Така е, ще го продължим още малко.