Метаданни
Данни
- Серия
- Рой Тъкър (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Domino Principle, 1975 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Евгения Чолова, 1992 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4 (× 3 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- hammster (2007)
Издание:
Адам Кенеди
ПРИНЦИПЪТ НА ДОМИНОТО
Първо издание
Библиотечно оформление и корица tandem G
Набор и печат: ДФ „СОФИЯ-ПРИНТ“.
Формат 32/84/108. 10 печатни коли.
АТИКА, ЕТ „Ангел Ангелов“
София, 1992
История
- — Добавяне
2
Заведоха ме в канцеларията на Дичър в четвъртък следобед. Самият Баукамп, неговият заместник, слезе в дърводелската работилница, за да ме вземе. Това не беше обичаен начин на действие в Хобарт, нито пък беше присъщо за Дичър да стане, когато влизаш при него. Но той направи точно това, когато аз отидох.
Имаше сто тридесет и шест мъже в „Максимална сигурност“. Деветдесет и петима негри, дванадесет пуерториканци, трима китайци, двама мексиканци, един индианец и двадесет и трима бели. Само двама от тях бяха учили повече от осми клас. Оскар беше единият, аз другият.
В понеделник, преди да се кача при Дичър, Оскар мина през двора по време на сутрешната почивка и ми подаде цигара.
— Продължавам да чувам разни неща за теб — каза.
— Какви например?
— Нищо определено. Просто нещо витае наоколо. Името ти продължава да е тема на разговор.
Пазачите не обичаха Дичър.
Разпространяваха за него нечувани истории. Говореха, че си сменял чорапите по три пъти на ден, а ризата — по два пъти; че си миел ръцете на всеки десет минути и че си слагал гумени ръкавици, преди да пикае. Той беше бледо, изсушено, сковано и с антисептичен вид копеле, мамка му, но в деня, в който аз говорих с него в канцеларията му, си изми ръцете само веднъж.
— В дърводелската работилница си, така ли?
— Да, сър.
— Харесва ли ти тази работа?
— Да, сър.
Дичър отвори една папка на бюрото си и разрови някакви книжа.
— Ти си тук от, нека да видим, от колко време?
— От пет години.
— И малко повече.
— Да, сър.
— Имаш чисто досие, трябва да те уведомя. Без нито едно петънце, доколкото мога да видя. — Той ме погледна. — С твоята биография… — Изглежда, забрави какво щеше да каже. Остана седнал за дълго време, като си чистеше ноктите с кламер. — Имам предвид това, че тук някъде трябва да има по-интересна работа от тази в дърводелската работилница.
Същата вечер, когато лежахме вече по наровете си на тъмно, Оскар попита:
— Какво стана при Дичър?
— Нищо. Само ме погали малко и това беше всичко.
— Какво имаш предвид?
— Каза, че съм добър затворник. И че вместо да бъда дърводелец, мога да имам друга работа.
— Глупости. Ако ти си образцов затворник, аз трябва да съм Дева Мария.
— Сериозно. Той точно така се изрази.
— Може би е жаден за тялото ти.
— Не мисля.
— Следващия път като го видиш, му кажи, че имаш двадесет и пет годишен съкилийник с космати крака и без задръжки…
— Ще го направя.
— Тоест, ако се нуждаят от някаква услуга, искам да се вредя.