Сара Шепард
Никога не казвай никога (15)

14.
Здраво затъване

— Защо сте помъкнали всичко това? — попита Мадлин, щом отвори входната врата и се озова пред Лоръл, Ема и Шарлът. Беше събота след обяд и трите се бяха натоварили с омазани с боя дънки, мърляви тениски и стари маратонки.

— Това са ни костюмите за прибирането у дома. — Лоръл стовари мръсните дрехи върху люлката на верандата. — Казах на мама, че двете с Шар сме се писали доброволки в екипа за боядисването на къщите на фондация „Подслон за човечеството“. Освен това й казах, че Сътън също трябва да дойде — заявих, че това ще бъде ценен опит за нея.

— Виж какви неща правим, за да те изкараме на свобода, Сътън — рече Мадлин с драматичен тон и отметна дългата си черна коса през рамо. Шарлът намигна на Ема и тя се изкиска. Вече не се чувстваше притеснена, когато беше с тях; те бяха приятелки на Сътън, а не нейните убийци. Чувстваше се толкова спокойна, че дори сутринта позволи на Лоръл да изяде последния обезмаслен мъфин на закуска и когато се качиха в колата на Шарлът, я прегърна силно.

— Някой е много весел тази сутрин — беше отбелязала Шарлът. — Да не си влюбена?

Ема се огледа. Тя идваше за пръв път в къщата на Мадлин, едноетажна къща с автентични кирпичени стени, камина в типичен пуебло стил и кухня с мексикански плочки и веселяшки гирлянди от червени крушки. През прозореца се разкриваше зашеметяващ изглед към планината Каталина; Ема дори успя да забележи няколко души, които вървяха по туристическите пътеки.

— Да вървим. — Мадлин грабна една голяма купа с пуканки от кухненската маса и тръгна към дневната. Пред грамадния плосък телевизор в ъгъла бяха разположени два кадифени дивана. По дървените стени бяха налепени плакати с лозунги „Да бъде благословен щастливият ни дом“ и „Ние сме едно семейство“, а между тях висяха поставени в рамка фотографии на Мадлин и брат й Теър.

Ема пристъпи към фотографиите и се опита да ги разгледа, без да привлича вниманието на Мадлин. Имаше снимки на Теър във футболен екип. Теър, застанал пред местния италиански ресторант, се преструва, че отхапва парче от гигантската рекламна картонена пица. Теър, стъпил върху пустинна скала, облечен с червена тениска и камуфлажни панталони. Черната му коса е скрила топлите му лешникови очи и в ясното му, скулесто лице се усеща намек за усмивка. Във всички снимки той гледаше във фотоапарата и се усмихваше, с изключение на една: на нея беше снимана групичката им, отиваща на бала. Сътън и Гарет бяха заедно, облечени с официални дрехи. Мадлин беше с Райън Джефрис, когото Ема разпозна от училище, а Шарлът беше с някакво тъмнокосо момче, което не й беше познато. Теър стоеше малко встрани, облечен в смокинг, скръстил ръце на гърдите си, с присвити очи и каменно лице, сякаш се опитваше да си докара хладнокръвен вид. Ема веднага измисли заглавие на снимката: Загадъчно момче изчезва безследно.

Но нещо в изражението му предизвика прилив на емоции в мен. Той не се опитваше да изглежда хладнокръвен — той беше разгневен. Но какво го беше ядосало?

Кой си ти?, искаше да попита Ема момчето от снимката. Защо си се махнал оттук? И защо всеки път когато видя твоя снимка, ме побиват тръпки?

Значи вече ставахме две.

Мадлин насочи дистанционното към телевизора и на екрана се появи „Бреговете на Джърси“. Тя отвори голяма бяла папка, на която с големи оранжеви букви беше написано „Годишен бал за Хелоуин“.

— Така. Шар, нали всички се съгласихме за декоратора?

— Да. Отбелязано. — Шарлът кимна, придърпа надолу крачолите на жълтите си панталонки и се настани върху рошавия кремав килим.

— Името й е Калиста — мама я използва за повечето си партита. Ще имаме казани, скелети, върколаци и къща с духове. Останалата част от салона ще прилича на клуб „М1-6“ в Ел Ей. Мрачно и секси.

— Идеалното местенце за вмъкване на пиячка — пропя Мадлин.

— Или идеалното местенце да се натискаш с някой, който не е кавалерът ти за бала — додаде Шарлът. След това се обърна към Ема. — Не си прави погрешни изводи, Сътън.

Ема дори не си направи труда да възрази. Шарлът може да продължава с хапливите забележки; тя вече знае, че това не означава нищо.

— Ще трябва да измислим тема на придворното парти — каза Лоръл.

Шарлът завъртя очи.

— Толкова е тъпо придворното парти да има различна тема от бала. Понякога ми се иска да убия абитуриентите, които са измислили тая глупава традиция.

Мадлин се приближи до прозореца и го отвори.

— Уф, дайте да го организираме и да ни се маха от главите. Според мен трябва да е нещо страховито, но въпреки това ефектно, но не чак толкова ефектно, че учителският съвет да се ядоса и да не ни разреши да го направим.

Лоръл качи краката си на масата.

— Какво ще кажете за вампири?

— Пфу! — Мадлин изкриви лице. — Писна ми от вампири.

— А какво ще кажете за гала-събиране за мъртвите? — предложи Ема. — Нали се сещате, наистина зрелищно парти, само че всички поканени са трупове?

Шарлът присви замислено очи.

— Ще ти се сама да се беше сетила, нали, Шар? — подразни я Ема. Знаеше, че Сътън би казала същото.

Шарлът просто сви рамене.

— Интересно е — призна тя. — Но трябва да го вмъкнем в нещо истинско. Не просто купон за мъртъвци.

Изведнъж Ема се сети.

— Какво ще кажете за зрелищен бал на Титаник? Само че след като корабът е потънал. Така ще се намира на дъното на морето, всички ще бъдат трупове, но пак ще купонясват със стил. Нещо, което героинята на Кейт Уинслет би одобрила.

Лоръл се ококори.

— Това ми харесва!

— Съгласна съм. — Шарлът плесна с ръце. — Обзалагам се, че Калиста ще измисли страхотни декори за Титаник!

Мадлин бръкна в джоба си и извади пакет „Парламент“ и запалка. Проблесна искра и замириса на цигари.

— Някой иска ли да запали? — попита тя и издиша дима през прозореца.

Всички поклатиха глави.

— Трябва да ги спреш, Мадс. — Шарлът притисна към гърдите си една декоративна възглавничка. — Какво ще каже Девин, ако реши да те целуне, а ти миришеш на пепелник?

— Все още не съм сто процента сигурна, че си падам по него. — Мадлин изкара дим през носа си. — Може пък миризмата на пепелник да го държи на разстояние.

— Добре, тогава не дишай срещу мен. — Шарлът кръстоса ръце и ги вдигна срещу Мадлин. — Не искам нищо да ми разваля работата с Ноа.

— А ти с кого ще ходиш, Лоръл? — попита Мадлин.

Лоръл поглади с ръка килима.

— Кейлъб Роузън.

— Не го познавам — обяви Шарлът на висок глас.

Мадлин й се усмихна равнодушно.

— Заедно ходим в часовете по математика — каза тя. Равният й глас не разкриваше дали го одобрява или не.

Ема примигна.

— Вече сте си намерили кавалери?

Мадлин тръсна цигарата през прозореца.

— А ти да не би да нямаш?

— Ами щях да ходя с Гарет — каза Ема, спомняйки си за билета, който Гарет й беше върнал след като скъсаха. Сигурно двамата със Сътън го бяха планирали преди тя да изчезне. — А след това ме наказаха. Така и не можах да си потърся друг.

Мадлин издиша облак дим през прозореца.

— Просто хвани някой, Сътън. Хиляди момчета са готови да убият, за да отидат с теб.

Ема огледа кориците на броевете „Нешънъл джиографик“ и „Мотор тренд“, които бяха натрупани върху лавицата. Зачуди се, дали Итън си пада по училищните балове.

— За никого не се сещам — каза тя след минутка. Искаше ми се да я сръчкам с лакът. Сътън Мърсър не ходи сама на бала.

Мадлин направи широк жест с ръка, сякаш се кани да изтанцува някоя балетна стъпка.

— Наистина ли, Сътън? По никого ли не си падаш?

— Не.

Шарлът хвърли възглавницата по Ема.

— Стига ни лъга. Лоръл ни каза всичко.

Ема погледна към Лоръл, но тя просто повдигна извинително рамене.

— Знам, че отиде с някого в басейна. Чух ви.

— Изплюй камъчето! — Очите на Мадлин проблеснаха.

Бузите на Ема пламнаха.

— Нямаше никой, кълна се.

— Стига, Сътън! — Лоръл притисна умолително длани. — На нас можеш да кажеш!

Ема прокара език по зъбите си. Смееше ли да им каже за Итън? Все пак те бяха приятелките на Сътън, а не нейните убийци. А сега, след като Ема бе сигурна в това, тя започваше да ги приема и като свои приятелки.

Кажи им, исках да извикам аз. Приятелките ми сигурно щяха да помогнат на Ема да преодолее нейната толкова нетипична за Сътън Мърсър стеснителност и да покани Итън на бала. Вярно, че той беше саможивец, но пък беше много готин.

Внезапно входната врата се затвори с трясък.

— Ехо? — дочу се мъжки глас.

Мадлин скочи, угаси цигарата в перваза на прозореца и се опита да издуха с ръце цигарения дим навън. Разнесоха се стъпки и господин Вега влезе в дневната.

— О, здравейте, момичета. Мадлин не ме предупреди, че ще идвате днес.

— Дойдоха, за да планираме годишния бал, татко — обади се Мадлин, която бързо се отдалечи от прозореца. Лицето на баща й беше по-бледо от обичайното.

Господин Вега впери в нея проницателния си поглед. Той повдигна глава и подуши въздуха.

— Да не би някой да е пушил? — Трансформацията на лицето му от безизразно в навъсено напомни на Ема за господин Смайт, един от приемните й бащи. Той беше точно като доктор Джекил и мистър Хайд: мил в един момент, озверен в следващия. Единственият начин, по който Ема можеше да разпознае кога се кани да избухне, беше когато започваше трескаво да облизва устните си.

Мадлин поклати глава.

— Разбира се, че не!

— Идва отвън — обади се едновременно с нея Шарлът. — Минаха група момчета и всичките пушеха.

Лицето на господин Вега отново възвърна каменното си изражение, но очите му не спираха да пламтят.

— Добре. Ако имате нужда от нещо, момичета, аз ще бъда в кабинета си. — Той забеляза „Бреговете на Джърси“. — Не трябва да гледаш тези глупости, Мадлин.

Тя грабна дистанционното. Ловна сцена изпълни екрана — един лъв тъкмо поваляше обезумяла от страх зебра на земята. След като господин Вега излезе, Шарлът се приближи до Мадлин и постави ръка на рамото й.

Айфонът на Мадлин, който лежеше на масата, изпиука. Всички се сепнаха. Мадлин го взе и погледна дисплея.

— Изненадка! Още един туит от Лили и Габи. Цял ден се скъсаха да ме молят да ги вземем на планината Лемън.

— Това няма да стане — рече Шарлът.

Телефонът на Сътън, който госпожа Мърсър беше върнала на Ема в случай, че се наложи спешно обаждане, също иззвъня. Ема го извади от чантата си.

ЗДРАСТИ, СКЪПА!, пишеше Габи. СИГУРНО СИ УМИРАШ ДА СИ НА НАШЕ МЯСТО, НАЛИ? ЗНАЧИ СТАВАМЕ ТРИ — НИЕ СЪЩО СЕ ОБИЧАМЕ! МЛЯС!

Шарлот изръмжа, след като прочете есемеса си.

— Ако продължат да се прехласват толкова по себе си, ще се наложи да правят липосукция на егото си.

Телефоните им отново иззвъняха.

КАКВО ОЗНАЧАВА Л В ИГРА НА ЛЪЖИ? ЛИГЛА.

— Това беше много гадно. — Лоръл натисна няколко бутона и изтри съобщението. — Ако продължават така, повече никой няма да гласува за тях.

— Не знам как изобщо някой е гласувал за тях — рече замислено Шарлът, играейки си с малкото керамично магаренце, което стоеше на холната маса.

— Погледнах процентите онлайн — Изабел Жирард и Кейтлин Пиърс също участват, а момчетата си падат много повече по тях, отколкото по Габи и Лили.

— Аз гласувам повече да не се мотаем с тях. — Мадлин бръкна в купата и загреба пълна шепа пуканки.

— Съгласна! — отвърна бързо Ема, спомняйки си как Габи бе насочила виртуалния си пистолет към нея.

Подкрепям, помислих си и аз.

Телефоните отново изпиукаха и всички погледнаха към дисплеите им.

ДВЕ ХУБАВИЦИ ЗАСЛУЖАВАТ СТРАХОТНО ПАРТИ! ПОСТАРАЙТЕ СЕ, КУЧКИ!

— Знаете ли какво трябва да направим? — Мадлин се облегна на дивана и притисна колене към гърдите си. — Трябва да им натрием носовете. Да нанесем удар там, където най ще ги заболи.

— Номер? — Лоръл повдигна развълнувано вежди.

Ема се размърда върху стола си.

— По-скоро не… — Тя се сети за досието в полицията — Габи се беше озовала в болницата най-вероятно по вина на Сътън. Все още не беше разбрала как е пострадала, но едно посещение в спешното отделение може би щеше да помогне. — Не бива да стигаме до крайности. Особено след случилото се… — Тя не довърши изречението си и се загледа през прозореца. Приятелките на Сътън сигурно знаеха много повече подробности за инцидента с влака от нея.

Приятелките на Сътън замълчаха. Лоръл погледна пръстите си и загриза една кожичка. Мадлин започна да прелиства папката.

— О, я стига — рече най-накрая Шарлът. — След като вече сте първи дружки, те не подлежат на номера?

Ема повдигна вежди. Първи дружки? Тя не беше останала с такова впечатление.

Шарлът погали дивана с ръка.

— Те казаха, че заедно с теб са крали от „Клика“ — рече тя и завъртя очи. — Габи и Лили се хвалеха така, сякаш това е най-якото нещо на света, все едно ние не сме го правили милион пъти заедно.

Мадлин зяпна.

— Бяха ли с теб онзи ден, когато те арестуваха?

— Не и този път — отвърна бързо Ема. Мислите препускаха в главата й.

— Било е преди това — намеси се Шарлът.

Ема се извърна, нуждаейки се от малко време, за да обмисли всичко. Според извлечението от кредитната карта на Сътън, тя е била за последно в „Клика“ на трийсет и първи август. А и Саманта, продавачката в бутика, беше казала, че Сътън е била с някой друг, когато е извършила кражбата — или по-точно с няколко други. А и последният телефонен разговор на Сътън е бил с Лили.

— Да, отидохме заедно в „Клика“ в деня преди училището да започне — отвърна бавно Ема.

Внезапно в съзнанието ми се появи спомен: Габи и Лили стоят зад мен пред един от рафтовете с копринени блузки и бельо в „Клика“. Направи го, Сътън — прошепва Габи и топлият й дъх с ментов аромат опарва врата ми.

— Хайде, Сътън — обади се Лоръл. — Тези кучки си заслужават номера.

В стаята все още миришеше леко на цигарен дим. На екрана на телевизора лъвът се изтегна на тревата с омазана в кръв муцуна. Ема прокара пръсти през косата си; беше й горещо и усещаше стягане в гърдите. Парченцата от пъзела започваха да си идват по местата. Близначките Туитър винаги бяха на точното място, в точното време — със Сътън в нощта, когато бе умряла, в колата на Мадлин в нощта, когато Ема беше отвлечена и взета за Сътън, в къщата на Шарлът, когато някой се опита да удуши Ема.

— Не съм съвсем сигурна, мацки — рече Ема със свито гърло. — След последния път… — Гласът й секна.

Шарлът изсумтя.

— Та това беше преди сто години.

— Да, просто… — Ема преглътна тежко. — Аз просто не…

— Не бъди такава пъзла. — Мадлин протегна ръка и тикна телефона на Сътън в ръката на Ема. — Ще го направим. Обади им се.

Ема погледна към черния екран на телефона.

— И к-какво да им кажа?

Мадлин, Шарлът и Лоръл се спогледаха. Планът беше измислен за минутки, събитията просто излязоха от контрола на Ема. Те се обърнаха към нея и кимнаха едновременно към телефона на Сътън.

Ема върза тъмната си коса на опашка, намери номера на Габи и го набра. Когато се разнесе сигналът, тя включи телефона на говорител.

Габи се обади.

— Сътън! Получи ли туитовете ни?

Шарлът завъртя очи. Мадлин тихо се изкиска.

— Разбира се — отвърна бързо Ема и пъхна треперещата си ръка под бедрото си. — Страхотни са! — Това накара приятелките на Сътън да се разтресат от беззвучен смях. — Виж какво, Габс. Можеш ли да включиш и Лили?

Габи извика сестра си и скоро и двете близначки Туитър бяха на линия.

— И така, имам малко информация за придворната церемония — рече Ема, поглеждайки към лицата на приятелките на Сътън. Те й кимнаха окуражително.

— Време беше! — изписка Лили. — Дано да е добра!

— Страхотна е! Нещо като таласъмски Титаник, комбиниран със Спасители на плажа. Всички ще бъдат по бански.

— Спасители на плажа — рече беззвучно Лоръл, опитвайки се да сдържи кикота си.

— По бански? — Гласът на Габи прозвуча скептично. — Училището ще го позволи ли?

— Разбира се, че ще го позволят — отвърна бързо Ема. — Вече имаме одобрението им.

Шарлът преглътна едно звучно изхилване.

— Церемонията ще бъде великолепна, мацки — продължи Ема. — Свръхзрелищна по един старомоден начин. — За части от секундата се запита дали Сътън би се гордяла с нея. Ако сестра й беше там, дали щеше също да се превива от смях, стиснала здраво ръката на Ема?

Щях… и същевременно нямаше. Не и след онова, което знаех за близначките Туитър. Ема вървеше по тънък лед.

— Супер! — казаха едновременно Габи и Лили.

— Скоро ще уведомим и останалите номинирани, но първо исках да съобщя на вас, за да имате време да се подготвите и да бъдете най-великолепните придворни дами! — каза Ема. — Вървете през уикенда и си купете най-невероятните бански костюми. Колкото по-оскъдни, толкова по-добре!

— Готово! — пропя Лили. — Леле, Сътън! Толкова те бива. Продължавай все така.

Щом Ема прекъсна разговора, момичетата избухнаха в смях. Лоръл се търкулна от дивана на пода. Шарлът се кикотеше, притиснала лице към възглавницата. Мадлин риташе с крака във въздуха, просната на пода пред телевизора, който показваше две хиени, стъпили върху една скала.

— Толкова са прости! — изграчи тя. — Ще изглеждат като най-големите идиотки!

Ема също се опита да се засмее, но думите на Лили я накараха да се замисли. Толкова те бива в това. Добра работа. Беше почти сигурна, че усети в гласа й зловеща нотка, скрит подтекст: Продължавай все така… да се правиш на Сътън.

Ема погледна към кикотещите се приятелки на сестра й. Без значение колко сигурна се чувстваше около тях, навън се простираше цял един свят — свят, в който някой наблюдаваше всяка нейна стъпка в очакване да стъпи накриво.

Бях абсолютно съгласна с нея. Не вярвай на никого, сестричке.