Сара Шепард
Никога не казвай никога (14)

13.
Никога не подценявайте ползата от едно добро тършуване

— Тя ще слуша, мамо — продължаваше да се моли Лоръл. — Обещавам. Моля те, пусни я да дойде!

Беше петък вечерта и Ема и Лоръл стояха във фоайето на къщата. Госпожа Мърсър ги гледаше от вратата на офиса си. До нея седеше Дрейк и пъхтеше с оплезен език, който приличаше на дебело парче шунка. Ема леко отстъпи встрани.

— Това е просто една глупава вечеря с отбора по тенис — продължаваше да я убеждава Лоръл. — Ще бъде абсолютно скучна — та нали Ниша я организира. Пък й нали треньорката Маги ти обеща, че няма да се отделя от Сътън? Така че няма за какво да се притесняваш.

— Моля те? — Ема погледна госпожа Мърсър със същия предан кучешки поглед като на Лоръл. Седмица по-рано нямаше дори да й мине през ума, че ще поиска да отиде в къщата на Ниша. Но, честно казано, да стои наказана вкъщи си беше гадно. Тя не само нямаше право да излиза; госпожа Мърсър й беше спряла интернета и беше конфискувала айфона на Сътън. След като бързо свикна с лъскавия, модерен уред, сега старото, очукано блекбъри, което си беше купила от Вегас, въобще не радваше окото. Вечерите прекарваше в претърсване на стаята на Сътън, с надеждата да открие нещо, което да е свързано с убийството й, но не намираше нищо. Оставаше й единствено да си пише домашните. Сътън сигурно се обръщаше в гроба.

Ако въобще се намирах в нещо толкова скучно като гроб. В което силно се съмнявах.

Ема нямаше да бъде пусната на вечерята у Ниша, но очевидно днес следобед треньорката Маги се беше обадила на госпожа Мърсър и я беше принудила да пусне дъщеря си. Това ще е добре за спортния дух, беше казала Маги, уверявайки госпожа Мърсър, че ще държи Ема под око. Но сега госпожа Мърсър се колебаеше.

— Нали ще я вардиш като ястреб, Лоръл? — попита госпожа Мърсър.

— О, да! — изпъшка Лоръл, играейки си с вървичките на цветната си камизолка.

— И след вечерята вие двете се прибирате право у дома?

— Точно така — отвърнаха двете момичета в унисон.

Госпожа Мърсър притисна показалец към устните си.

— Все пак става въпрос за Ниша. — Тя произнесе името й по същия почтителен начин, както би говорила и за Далай лама. Госпожа Мърсър беше убедена, че Ниша е примерно момиче, пълна отличничка с безупречно поведение, която не би могла да направи нещо лошо.

— Добре, хубаво. — Госпожа Мърсър въздъхна, отпусна рамене и им махна с ръка да вървят.

Ема се качи в колата на Лоръл, а сестра й седна на шофьорското място и нададе триумфален вик.

— Какъв е вкусът на свободата?

— Невероятен! — извика Ема.

Лоръл шофираше с една ръка, а с другата разресваше дългата си руса коса. Въпреки разхвърляната си стая, сестрата на Сътън винаги изглеждаше перфектно: непрекъснато си слагаше гланц за устни, преглеждаше зъбите си в огледалото, за да види дали не е заседнало нещо между тях и непрекъснато гладеше ризите и полите си. На Ема й харесваше, че Лоръл обича да се грижи за дрехите си, вместо да кара госпожа Мърсър да го прави. Тя беше находчива, също като Ема. Можеше сама да се грижи за себе си.

Но това не означаваше, че Ема може да й се довери.

Тя се намести на седалката и влезе в ролята си на детектив.

— Очевидно Мадлин има някаква тайна — започна тя и, обръщайки се към Лоръл, зърна през прозореца кучешкия хотел „Доги дюд ранч“. До него се намираха магазина за тюркоаз и кристал и големия двор на магазина за керамични изделия.

Лоръл повдигна вежди, но не отмести поглед от пътя.

— Така ли? Каква?

— Не иска да ми каже. Има нещо общо с нощта преди купона у Ниша по случай началото на новата учебна година.

Лицето на Лоръл помръкна.

— Имаш предвид нощта преди да ме изоставиш?

Ема се ухапа по бузата. Опа. Сътън трябваше да отведе Лоръл на купона… но тъй като беше мъртва, това не се случи.

— Да. Както и да е, онази нощ Мадс се обадила на Шарлът и й казала какво се е случило. Явно е нещо важно.

— А ти защо не си била с тях?

Климатикът изведнъж задуха леденостуден въздух. Ти ми кажи, искаше да отвърне Ема.

— Това означава ли, че и ти не си била с тях?

Лоръл стисна устни. Джетата навлезе в насрещното платно на магистралата и шофьорът до тях наду силно клаксона си, карайки и двете да подскочат.

— Ами, не — отвърна сърдито тя, след като върна колата в правилното платно. — Не бях.

— А къде беше? — Ема се опитваше да звучи така, сякаш води обикновен разговор, макар сърцето й да биеше до спукване.

Лоръл стисна силно волана и впери поглед напред. Настъпи продължителна пауза.

— Сътън, наистина ли искаш да водим този разговор точно сега? — попита най-накрая тя с леден глас. Ема я погледна очаквателно, но Лоръл не каза нищо повече.

Тя паркира колата до познатата къща с голям преден двор, пълен с пустинни растения. Той изглеждаше по същия начин като предишния път, когато Ема беше идвала тук — първия й ден в Тусон, когато все още не знаеше, че близначката й е мъртва. Преди да започне цялата тази лудост. На алеята бяха паркирани няколко коли; повечето от тях имаха стикери с надписи „ТЕНИС ОЗНАЧАВА ДОБЪР ЖИВОТ“ или „ЛЮБОВ“, като на мястото на буквата О беше нарисувана жълта топка за тенис. Всички лампи в къщата светеха и от вътрешността й се разнесе гръмък смях.

— Хайде. — Лоръл заключи колата и тръгна по алеята, но Ема се забави за миг. Тя гледаше към къщата на Итън. Предната веранда беше тъмна. Телескопът, през който Итън беше наблюдавал звездите в първата нощ, когато се срещна с Ема, беше изчезнал. Тя се зачуди с какво ли се занимава в момента. Дали си мислеше за тяхната почти целувка в басейна? Те се бяха срещали няколко пъти по коридорите в училище, но не бяха провеждали по-сериозни разговори.

Входната врата на Ниша се отвори и отборът по тенис ги посрещна с прегръдки и писъци.

Ема надникна в стаята и смушка Лоръл.

— Къде е Маги?

Лоръл се разсмя.

— Тя всъщност не е тук.

От тълпата изскочи Шарлът, облечена с раирана блуза с падащи рамене и бели дънки. Тя хвана Ема под ръка.

— Виждам, че малкият ми план е проработил! — Луничките на носа й се сближиха, когато се ухили до уши.

Ема се намръщи. Малък план?

Шарлът вдигна ръка към ухото си, имитирайки обаждане по телефон.

— Ало, госпожа Мърсър? — каза тя с удебелен глас. — Обажда се треньорката Маги. Много ми се иска Сътън да присъства на вечерята за отбора по тенис довечера. Това ще бъде такава проява на солидарност! О, разбирам, че е наказана, но аз ще я наблюдавам, обещавам. Можете да разчитате на мен!

Дори аз се изненадах. Приятелките ми много ги биваше. Заля ме вълна от облекчение и аз се опитах да протегна ръце и да прегърна Шарлът, изпълнена с огромна радост, че тя не ме е убила. Но както обикновено, пръстите ми просто преминаха през кожата й.

Шарлът прегърна Ема през раменете и я притисна към себе си.

— Няма нужда да ми благодариш. Сега трябва да измислим начин да те измъкнем и за бала.

Тя избута Ема в трапезарията. Върху масата, покрита с карирана покривка, бяха наредени табли с печено пиле и минисандвичи, големи купи салата с дресинг, хрупкави, обвити във фолио чеснови хлебчета и купчина шоколадови тарталетки за десерт. До бутилките с „Гаторейд“, „Смарт уотър“ и диетична кола бяха подредени червени пластмасови чашки. Останалите момичета от отбора вече похапваха от отрупаните си с храна чинии, използвайки пластмасови вилици с дълги дръжки.

Щом Ема пристъпи към масата, нечия ледена ръка я хвана за китката.

— Радвам се, че успя да дойдеш, Сътън — рече Ниша със захаросана усмивка.

Ема потрепна, изнервена от появата й. Това момиче й изглеждаше твърде лъскаво, като се започне с вманиачеността по външния й вид: кремавата й копринена риза беше идеално затъкната в тъмните дънки. Златните гривни на китката й изглеждаха излъскани до блясък. Косата й приличаше на гладък, лъскав плат, който се спуска по гърба й, а гримът й като че ли бе положен от професионалистка.

— Радвам се, че ти харесва — продължи Ниша. — Беше си доста трудно да приготвя всичката тази храна. Особено след като трябваше да се справя сама.

Лъжкиня! — исках да извикам аз. В кухнята на плота забелязах купчина торбички от „Ей Джейс маркет“. Очевидно Ниша беше напазарувала всичко наготово и после само го беше подредила на масата.

— И така — гласът на Ниша лепнеше от престорена сладост. — Как се чувства Сътън Мърсър без приятел? Това сигурно ти се случва за пръв път от, знам ли, май детската градина!

Ема се стегна.

— Всъщност ми е много добре — отвърна тя и лапна един кракер. — Страхотно е да си свободен.

Устните на Ниша се извиха нагоре в отвратително розовееща усмивка.

— Чух, че не си искала да правиш секс с него — добави тя на достатъчно висок глас, за да привлече вниманието на две второкурснички, които тъкмо си сипваха салата.

Ръката на Ема замръзна над кракерите.

— Това откъде го чу?

Ниша се изкиска. Отговорът беше очевиден. С изключение на приятелките й, Гарет бе единственият друг човек, който знаеше какво се беше случило в спалнята на Сътън.

Пфу. Изведнъж ме изпълни доволство, че Ема е скъсала с него.

— Нямах представа, че си такава срамежливка — пропя Ниша, разкривайки идеално белите си зъби. И без да изчака Ема да й отговори, тя се врътна и с елегантна стъпка се отдалечи от нея.

Изпълнена с ненавист, Ема заби вилицата си в едно парче пиле на подноса. Дали и Сътън мразеше Ниша толкова силно? Но не беше само омразата. В Ниша имаше нещо, което адски я изнервяше. Странните погледи, които й хвърляше, шушукането. Все едно си играеше с Ема. Все едно знаеше нещо — нещо важно.

Ема погледна през вратата на трапезарията. Вдясно се намираше голямата, модерно обзаведена кухня; от другата страна на фоайето се виждаше дълъг, тъмен коридор, който най-вероятно водеше до стаята на Ниша. Ще посмее ли?

— Внимавай! — предупредих я аз, макар че Ема нямаше да ме чуе. Нямаше начин Ниша да се отнесе с пренебрежение към тършуването в стаята й. Ема погледна към пилешкото бутче, което беше взела от подноса, и при вида на жълтеникавата плът изведнъж й се догади. Тя заряза чинията си, промърмори нещо за отиване до тоалетната и тръгна по коридора.

Мънички лампи-луни осветяваха ламперията. Въздухът миришеше на ароматизатор за въздух и индийски подправки. Ема натисна леко бравата на първата врата и се озова в дрешник, пълен с кърпи и чаршафи. Продължи към следващата. Това беше банята; на стената й висеше огледало с мозаична рамка, а душът се криеше зад завеса от мек плат с индийски десен. Следващата врата, която водеше към голямата спалня, беше широко разтворена. Грамадното двойно легло не беше оправено и по пода се въргаляха мъжки ризи, черни чорапи и блестящи черни обувки. Май чистачката не е идвала тая седмица, помисли си Ема и се изненада как само за няколко седмици бе успяла да привикне към безупречно подредения дом на Мърсърови. В този миг усети прилив на вина, спомняйки си, че госпожа Банерджи бе починала през лятото.

Ема стигна до последната врата и я отвори. Настолна лампа осветяваше идеално подредено бюро. Капакът на лаптопа „Компак“ беше затворен и до него беше включен да се зарежда един бял айпод. Останалата част от бюрото беше празна и лъсната до блясък, като в хотелска стая. Ниша беше изпънала идеално кувертюрата на леглото си, беше подредила върху него осем пухкави възглавници, а покрай лицевата дъска бе наредила плюшените си играчки — една от които беше голяма тенис ракета с ококорени очи. Книгите на полицата бяха подредени по азбучен ред — имаше предимно старомодна викторианска литература, от рода на сестрите Бронте. Дори летвичките на венецианските щори бяха наклонени под еднакъв ъгъл.

Откъм дневната се разнесе смях и Ема замръзна. Тя надникна през полуотворената врата и преброи до три. В коридора не се появи никой.

Тя влезе на пръсти в стаята и се спря да огледа поставения в рамка колаж от снимки, който висеше на стената до леглото на Ниша. Повечето от тях представяха Ниша в действие: как отиграва бекхенд, сечена топка, сервис или вдигнала победно ръце над главата си, след като е спечелила мач. В центъра на колажа Ниша е застанала на най-високото стъпало на подиума и на врата й виси блестящ златен медал. Сътън е на трето място, намръщена. Коляното й е пристегнато с медицинска наколенка.

По края са залепени няколко групови снимки на отбора по тенис: момичетата държат купата от отборния турнир, Сътън е застанала колкото се може по-далеч от Ниша. На тази снимка Шарлът имаше по-тъмна коса, а Лоръл беше късо подстригана. Друга снимка показва момичетата, застанали на изхода към терминала на летището. Сътън е застанала встрани и позира, стъпила с единия крак върху пейката и нацупила сексапилно устни. Ема забеляза в дъното примигващи ротативки. Това Вегас ли беше? Възможно ли е двете със Сътън да са били на едно и също място по едно и също време? За части от секундата тя си представи как се натъква на близначката си в казиното „Ню Йорк-Ню Йорк“, където работеше. Дали Сътън щеше да я забележи? Щяха ли да се усмихнат една на друга?

Последната отборна фотография беше забодена в долния ъгъл и закриваше част от останалите снимки. Отборът по тенис се беше събрал около масата в трапезарията на Ниша. Сътън и Шарлът липсваха, но Лоръл се усмихваше широко, косата й беше със сегашната дължина. „Отново на училище, отборно гостуване с преспиване“, беше надраскано с химикал в основата на снимката. Ема прокара пръст по датата, която беше написана с калиграфския почерк на Ниша: 8/31. Тя се втренчи в нея и остана така няколко дълги секунди, преди да повярва, че е истинска.

— Какво правиш тук!

Ема трепна. На вратата стоеше Ниша, скръстила ръце на гърдите си. Тя пристъпи напред и блъсна Ема по рамото.

— Не съм ти казвала, че можеш да идваш тук!

— Чакай! — Ема посочи снимката. — Кога си я снимала?

Ниша погледна към снимката и завъртя очи.

— Не можеш ли да четеш? — попита тя с превзет глас. — Тук пише трийсет и първи август.

Ниша постави ръка на гърба на Ема и я избута в коридора. Затвори вратата и се обърна към нея.

— Да бъдеш част от екипа означава да участваш в отборните мероприятия. Поне за онези от нас, които се подкрепяме една друга.

— Дори Лоръл е била тук — отвърна бавно Ема и вдигна бавно очи, срещайки погледа на Ниша.

Надменна усмивка разтегли устните й и тя погледна над рамото на Ема.

— Говорим за вълка, а той в кошарата! Тъкмо разговаряхме за теб.

Ема се обърна рязко. Лоръл стоеше в дъното на коридора, стиснала в ръка червена пластмасова чаша.

— Така ли? — попита тя, шарейки с поглед по лицата им.

— Тъкмо разказвах на Сътън за това колко страхотно си прекарахме преди няколко седмици, когато отборът ми беше на гости — изчурулика Ниша.

Бузите на Лоръл пламнаха и тя стисна по-силно чашата си, която леко изпука.

— О! — отвърна тихо тя и наведе поглед към бледоморавия килим, който беше постлан в коридора. — О, Сътън, съжалявам, аз…

— Трябва ли да се чувстваш неудобно? — Ниша се плесна по бедрата. — Ти дойде, Лоръл. Дори ти беше забавно!

Усмивката на Лоръл се стопи и тя се намръщи.

— Не беше зле — прошепна тя.

Очите на Ниша проблеснаха триумфално. Тя провери отново дали вратата е затворена добре и се шмугна между Ема и Лоръл. Надникна в стаята на баща си, пребледня и също затвори вратата.

След като изчезна от погледа им, Лоръл погледна смутено Ема.

— Съжалявам, Сътън. Знам, че двете с Ниша се мразите. Но мислех, че гостуването е задължително. Не знаех, че двете с Шарлът няма да идвате. Моля те, не ми се сърди.

От дневната се разнесе нов кикот. Навън виеше вятър и блъскаше по прозорците. Може би истинската Сътън щеше да се ядоса на извода, който щеше да си направи от думите на Ниша — очевидно Лоръл не си беше признала, че е отишла на тенис купона, защото приятелките на Сътън трябваше да са обединени в омразата към Ниша. Сътън щеше да приеме това като предателство.

Но Ема беше доволна — изпълнена с облекчение. Гостуването на Лоръл означаваше, че тя има солидно алиби за трийсет и първи. Нито тя — нито пък Ниша — бяха убили Сътън.

— Всичко е наред — каза Ема на Лоръл и я прегърна през врата толкова силно, че едва не я събори.

— Сътън? — рече изненадано Лоръл с приглушен глас, скрила лице в ръкава на Ема.

Аз танцувах край тях невидимия си танц. Усещането беше още по-страхотно от оневиняването на Шарлът и Мадлин. Собствената ми сестра беше невинна.