Ърскин Колдуел
Пътуващият проповедник (8)

ГЛАВА ОСМА

Лорен стана, преди Клей да се събуди. Тя се облече бързо и отиде в съседната стая. Дийн лежеше будна и като видя Лорен до кревата, се скри под завивките, без да проговори. Лорен разтърси Клей, докато той отвори очи.

— Ставай, Клей, и върви да доведеш Върл!

— За какво? — попита той сънливо.

Дийн отдръпна завивките от главата си и погледна в сивата светлина на утрото четвъртата жена на Клей. Тя не знаеше за какво е дошла Лорен в тяхната стая.

— Ставай, Клей!

Той отвори широко очи и огледа стаята. След малко протегна ръка и попипа Дийн. Не се обърна да я погледне.

— Върви да доведеш Върл, Клей. Ставай веднага и го доведи!

— Върл ли? Защо ти е Върл?

Лорен така го разтърси, че чак не можеше да вижда.

— Добре де, добре — каза той.

Лорен дръпна одеялото и чаршафа. Знаеше, че това е единственият начин да накара Клей да стане сутрин. Клей се опита да ги хване и да ги издърпа върху себе си, но тя ги скупчи до края на кревата. Дийн се плъзна, колкото можа, надолу.

Клей стана и намъкна ризата и панталоните си под грижливия поглед на Лорен. Тя му хвърли чорапите и обущата и отиде да го чака на вратата. Когато се беше облякъл, тя го последва навън от къщата и по пътеката до пътя.

По целия път до колибата на Сюзан никой от двамата не каза нищо. Лорен подтичваше малко напред и подканяше Клей да върви по-бързо. Слънцето се подаде ясночервено и очите на Клей го заболяха от яркия блясък. Приспи очи, докато почти нищо не виждаше пред себе си.

Клей извика Сюзан от вратата на колибата. Негърката веднага отвори. Беше ги наблюдавала от прозореца през целия път.

— Къде е Върл? — каза Клей.

— Върл е вътре, спи — каза Сюзан. — Здрасти, мис Лорен. Много се радвам отново да те видя, мис Лорен.

— Как си, Сюзан? — каза Лорен и се приближи до вратата. — Вдигни веднага Върл. Не мога да се стърпя да го видя.

— Малкото ти момче е пораснало, мис Лорен — й каза Сюзан. — Расте като репичка, толкова бързо расте.

Всички влязоха вътре. Четирите деца на Сюзан бяха станали и се скупчили в единия ъгъл. Потреперваха от утринния въздух и увиваха голите си тела в одеялата. Върл спеше дълбоко в кревата на Сюзан и Джордж.

Лорен изтича и го взе на ръце, прегърна го и започна безумно да го целува. Не можеше да повярва на очите си; за година и половина беше порасъл много. Вече ставаше голямо момче.

— Върл! Върл! Не познаваш ли майка си? Аз съм майката ти, Върл!

Той се събуди и започна да плаче.

— Ще го заведа в къщата, Сюзан — й каза тя.

Сюзан я изпроводи до вратата.

— Мис Лорен, смяташ ли да го вземеш със себе си?

Лорен не й отговори.

— Сърцето ми ще се разкъса, ако хлапето ни напусне сега — каза Сюзан, без да се засрами, че от очите й течаха сълзи.

Лорен изтича в двора и тръгна нагоре по пътя, а Върл се държеше здраво на врата й. Тя не чу какво й каза Сюзан.

Когато Клей и Лорен стигнаха до средата на пътя, Върл беше вече съвсем буден. Той гледаше Лорен някак особено и се бореше да се измъкне от нея.

— Не ме ли познаваш бе, Върл? — попита страхливо тя, като целуваше лицето и ръцете му. — Не помниш ли майка си? Аз съм майка ти бе, Върл! Погледни ме!

— Доста е подивял — каза Клей. — След някой и друг месец ще стане плашлив като заек. Никой не може да го хване освен Сюзан.

Лорен го държеше здраво в ръцете си. Той беше тежък, а прахът по пътя — дълбок, но тя не обръщаше внимание. Притискаше Върл, сякаш до края на живота си нямаше да го пусне.

— Аз съм ти майка бе, Върл. Не помниш ли майка си?

— Никога не сме го хващали, освен докато спи — каза Клей и завървя по-бързо, за да не изостане. — Цяла дива котка.

— Майка ти много се радва да те види, Върл. Мислех, че никога няма да се върна да те видя. Липсваше ли ти майка ти?

— Къде си била? — я попита той.

— Във Флорида, Върл.

— Там растат портокалите. Виждал съм ги.

— Да — каза тя. — Там растат много, много портокали, Върл.

— Донесе ли ми?

— Ще ти взема от магазина в Макгъфин, Върл — каза тя. — Не можех да ги нося с мене. Много са тежки, за да ги нося по целия път дотука.

— А таткото на Дани и Джим как им донесе портокали от Флорида — каза Върл.

Лорен погледна към Клей.

— Две негърчета живеят малко по-нагоре по пътя — й обясни той. Знаеше, че тя не познава негрите, които живеят нагоре. — Пит пренася портокали с камион. Понякога отива чак във Флорида да натовари портокали и мандарини за Ралф Стоуи.

Остатъка от пътя те извървяха бързо и мълчаливо, а когато стигнаха портата, видяха Саймън Дай да седи на предната веранда. Махна им да побързат.

— Дийн е приготвила закуската и ни чака — каза той, веднага мина през хола и влезе в кухнята.

За Върл имаше стол, който Дийн беше сложила до масата, но Лорен настоя да го държи в скута си. Той изяде лакомо овесената каша и изпи кафето, без да обръща внимание на някого в стаята. Лорен не започна да яде, докато той не свърши.

— Дай ми още кафе — каза той на Клей.

Клей отиде до печката за кафеника и му напълни чашката. Клей беше свършил да яде и не седна вече.

— Ето шишето с лекарството, дето го взех за него от Макгьфин — каза той, взе прашното шише от лавицата и го постави на масата пред Лорен. — Все не мога да намеря време да му го дам.

Лорен погледна за миг шишето и го отмести. Върл посегна за него, но тя го дръпна извън обсега му.

— По-добре да го заведеш на доктор в града — каза тя.

— Точно това смятам да направя — съгласи се Клей.

— Върви и се приготви да го водиш сега.

— Сега? Днеска?

— Разбира се. Върл има нужда веднага от лекар. Това поне зная добре.

— Защо пък да го водя точно днес? — запротестира Клей. — Не съм смятал да върша такова нещо. Не може ли утре?

— Не, казах ти сега! — натъртено заяви Лорен. — Върл трябва да се прегледа, преди да е станало късно.

Клей излезе на задната веранда и отпи от кофата на стойката. Преди да пие, изплю пълна уста. След това слезе по стъпалата към хамбара, където под навеса стоеше колата му. Знаеше, че е безсмислено да спори с Лорен, след като тя си е наумила нещо. Никога не беше успявал да я убеди в спор.

Колата запали без особени трудности, извади я на заден ход и я обърна в двора. Почака Лорен да, доведе Върл и да го тури на седалката до него.

На задната веранда Лорен изми лицето и ръцете на Върл. Вчеса на път косата му и закопча всички копчета по дрехите му.

— Не може ли утре ма, Лорен? — каза Клей. — Утре е събота, по-добре да отида до града в събота.

Лорен не му отговори. Тя сложи Върл на седалката до Клей и затвори вратата. Когато бяха готови за тръгване, тя се наведе и го целуна за довиждане.

— Заведи го при доктора и нека го лекува, Клей — нареди тя. — Ако не го направиш, не знам какво ще ти се случи. Върл има нужда от доктор, и то веднага.

Клей кимна мрачно и потегли. Не погледна назад. Лорен отиде до портата да ги гледа, а когато се скриха от погледа й надолу по пътя, бавно се върна към къщата.

Саймън я чакаше.

— Чудно къде е Том — каза той. — Обеща днеска да дойде пак.

— Хич пет пари не давам къде е Том Роудс сега или когато и да било — каза Лорен рязко.

Седна на верандата и се загледа надолу по пътя, накъдето бяха отишли Клей и Върл.

Саймън постоя мълчалив; чакаше да й се оправи настроението. След малко тя се обърна да огледа магнолиевото дърво край оградата.

— Том каза, че ще дойде — започна отново Саймън. — Щом е казал, че ще дойде, трябва да удържи на думата си.

— Ще забрави — му каза тя. — Познавам Том Роудс. Не можеш да разчиташ на него.

— Познаваше ли го, преди да се махнеш оттук?

— Малко нещо.

— Вчера се държеше като че ли ти е стар приятел. Помислих, че се познавате доста добре.

— На времето познавах доста мъже от Роки Комфърт, преди да отида в Джаксънвил. Том беше един от тях. — Тя помълча малко. — Том беше първият, когото опознах.

— Мисля си, дали би се върнала с мене? — предложи Саймън, като приближи стола си. — Другия понеделник тръгвам за Южна Джорджия и нямам нищо против да отида чак до Флорида. Разбира се, ако отиваш и ти нататък.

— Ами ако тръгна с тебе и си навлека неприятности? — каза Лорен. — Знам ли как ще стане?

— Ще се погрижа за това — обеща Саймън и приближи още повече стола си. — Ще те заведа в Джаксънвил. Мисля си, че ще трябва да отида във Флорида. Бог отдавна ми подсказва да отида там, но аз все отлагам и отлагам, докато вече ме е срам от бога. Но в понеделник реших да отида.

— Добре — каза Лорен. — В понеделник тръгвам с тебе.

Саймън се наведе напред и сложи ръка върху облегалката на нейния стол.

— Някъде по пътя все ще успеем да се отбием за малко — предложи тон.

— За какво?

— Просто така, ще спрем да си починем. Можем да останем един-два дена по пътя и въпреки това да стигнем бързо.

— Ще струва доста пари, ако отидем в хотел.

— Все ще успеем да намерим малко пари без неприятности.

— Как?

— Бих могъл да поговоря на някои хора за тебе и да ги заинтересувам.

— Разбирам — каза тя и кимна. — Нямам нищо против, стига да делим по равно. Но ако ме измамиш, ще ти дойде нанагорно. Горещо ще ти стане, Саймън Дай, ако не делим по равно. Не ми се рискува с мъже като тебе. Търговията си е търговия.

Саймън отдръпна ръката си от стола и седна изправен, като кимна в знак на съгласие.

— Така е справедливо.

— Знаеш ли как да се захванеш с такава работа, без да си навлечеш бели? Не ща да ме натикат за един месец в някое затворче на Южна Джорджия.

— Умея да се оправям — успокои я Саймън. — Още от едно време имам известен опит в това отношение. Не се безпокой.

Лорен се загледа в него.

— Слушай — каза строго тя, като го гледаше право в очите. — Ти наистина говориш, сякаш знаеш да се оправяш.

— Имам малък опит — каза той. — Малък.

— Така те прецених и аз.

Той се наведе още веднъж, сложи ръка на облегалката на нейния стол и наклони глава близо до нейната.

— Мисля, че може да почнем и тук още преди понеделник. Ако Том Роудс днес дойде насам, можем да измъкнем някоя пара от него. — Почака да види какво впечатление ще й направят думите му. — Прилича ми на човек, който би се бръкнал.

— Сбъркал си адреса — изсмя се Лорен. — Том няма да се бръкне. На времето, когато живеех тука, се виждахме доста често. Не, Том няма да вземе сега да се бръкне.

Саймън не се предаваше.

— Ами Клей! — намекна той. — Защо да не опитаме с него?

Лорен му се изсмя:

— Глупости! Клей също няма да се бръкне. Глупаво е да мислиш, че Клей ще се бръкне. Нали бях женена за него. Защо да се бърка?

Саймън се обърна и разгледа магнолиевото дърво пред къщата. След малко се обърна пак към Лорен.

— Мисля, че все ще мога да наредя нещо — заяви той. — Ако Том Роудс дойде пак с дамаджаната си насам, всичко ще тръгне като по вода.

Тя се извърна ненадейно и погледна Саймън право в очите. На устните й се появи лека усмивка. Тя познаваше някои мъже, които имаха подобни проекти, но никой от тях не работеше в облеклото на Саймън.

— Какъв си ти всъщност? — попита тя. — Проповедник ли си, или сводник?

Саймън доби обиден вид. Изправи се в стола си и гневно се вгледа в нея.

— Аз съм божи човек — каза строго той. — Запомни това добре!

— Ако ти го накараш да се съгласи, аз си зная работата — каза тя на края. — Но ми се чини, че си полудял. С Клей няма да стане. Няма и грош да ти даде.

— Ще видим, ще видим — каза Саймън. — Ти прави, каквото ти казвам и ще видим.

Той се изправи, застана до стола й и се вгледа надолу в Лорен, сякаш я съзерцаваше.

— Ще се поразходя малко нагоре по пътя — обяви той. — Може да видя Том Роудс.