Ърскин Колдуел
Пътуващият проповедник (2)

ГЛАВА ВТОРА

Саймън се наведе напред и тикна към Клей голямата си червена ръка, която приличаше на пушен бут от прасе сукалче. Клей я погледна и като не знаеше какво друго да стори, хвана вдървения палец и го раздруса. Щом свърши, той се опита да го пусне, но Саймън бе хванал ръката му с пръстите си.

— Чини ми се, че ние двамата сме на един акъл! — каза той. — Ние двамата оттук нататък добре ще се разберем. Хайде да се здрависаме по тоя повод, Хори!

Саймън се хвана да раздруса китката на Клей, докато последният почувствува как се схваща цялата му ръка.

— Май не мога да разбера за какво намекваш — каза Клей замаян, отдръпна ръка и взе да разтърква пръстите си, за да ги съживи.

— Трябва да се намери такова момиче като… как й беше името, за да накара двама мъже като нас да се разберат — каза Саймън. — Това сме ние, братовчеде, Щом ми рече, че жена ти е от предугаждащите, веднага си рекох, че ние двамата ще се разберем като две зърна в шушулка.

— И ти ли имаш жена като нея? — попита Клей.

— Аз ли? — каза Саймън. — Не. Нямам. Загубих и последната, която имах. Преди три години отиде да живее в Атланта.

Клей се загледа за няколко мига във върховете на обувките си. В този миг той не можеше да погледне към. Саймън.

— Много ми е жал за тебе, Саймън — каза той на края. — Наистина ми е жал. Но не знам какво да ти кажа. Чини ми се, че искам някак си да ти помогна или нещо подобно. А пък ние с Дийн, майка му стара…

Саймън протегна дългата си ръка и тупна Клей по гърба.

— Аз дойдох тука, за да проповядвам, Хори — каза той. — Господ, нашият върховен повелител, ме изпрати в Джорджия, за да ви спася чрез проповед от греховете ви. Той ми каза, че най-лошите хора в целия свят живеят в Джорджия, а аз му казах, че ще положа всички усилия, майка му стара, за вас.

— А къде смяташ да държиш проповедите си?

— Във вашата черква — каза Саймън. — Предполагам, че си имате черква.

— Каква черква?

— Черквата, която си имате. Черквата на Роки Комфърт. Имате си черква, нали?

Клей погледна през пътя към боровете.

— Здравата ме обърка — каза той най-после. — Ако е имало такова нещо в Роки Комфърт, хич и не знам къде е!

— А къде слушате проповеди?

— Никой не слуша проповеди, поне аз не знам за такова нещо. По едно време имаше черква там, нагоре по пътя, на около една миля или малко повече оттука, при завоя на реката, но сега служи като навес за тор. Том Роудс там си държи изкуствените торове през пролетта, а през есента слага вътре памучните си семена. Том изкара скамейките и амвона и ги нацепи на дърва за горене. По този въпрос би трябвало да се видиш с Том Роудс, само че няма смисъл, защото Том няма да ти позволи да я използваш.

— Тогава, чини ми се, ще трябва да използуваме училището — каза Саймън след няколкоминутна тишина. — Далече ли е училището?

— Около миля и половина. Ей, там горе е, отвъд мястото на Том.

— Да не би и него да го използува, а?

— Не, училището Том не е закачал. През някои години отварят училището за три-четири месеца през годината. Том не ги закача.

— Щом е така, в неделя ще държа проповед в него, Можеш да съобщиш, та хората да знаят, че ще държа проповед.

— Хич не е нужно да съобщавам — каза Клей. — Всички ще го знаят и без това. Нищо не може да се случи в Роки Комфърт, без новината да се разпръсне като светкавица.

Саймън вдигна ръка.

— Пшшшшт! — прошепна той. — Кой е това?

— Къде? — попита Клей. — Не виждам жива душа никъде.

Саймън стана, заобиколи тихо стола на Клей и отиде до вратата. Той сякаш се готвеше да се втурне вътре, когато Клей скочи и го изпревари.

— Чакай малко, Саймън. Какво искаш да правиш?

— Чух, че някой се крие зад един от тези прозорци — каза Саймън. — Исках да видя кой е.

— Майната му, та това тук е моята къща — каза Клей. — Ако трябва да се вижда нещо, аз ще го видя.

— Върви тогава да видиш, Хори, и го доведи навън — му каза Саймън. — Аз ще остана тука да чакам.

Клей погледна в хола и изчака Саймън да седне. Саймън се настани в стола, а Клей влезе на пръсти вътре.

След няколко минути до верандата достигна звук от влачене на крака. Саймън стана и зачака. Той вече беше до вратата, когато Клей мина през хола, дърпайки след себе си Дийн.

— Срамува се от непознати — извини се Клей. — Не се учудвай, ако се уплаши и се опита да избяга. Както казах вече, току-що навърши петнадесет години и още не е привикнала да среща непознати хора.

Саймън хвана другата й ръка и помогна на Клей да я изкара на верандата. Излязоха навън и тогава Саймън се усмихна на Дийн и я потупа по задника. Клей с мъка преглътна.

— Хей, я чакай малко — каза той.

— Не се впрягай, братовчеде — каза Саймън. — Само се опитвам да я укротя, както се укротява див жребец. Нищо не можеш да направиш с тях, докато не ги погалиш малко, та да се успокоят. Ти като фермер би трябвало да го знаеш.

Клей пристъпи напред и бутна Саймън. Саймън не помръдна.

— Майната му — каза Клей. — Тая работа хич не ми харесва.

Саймън се усмихна надолу към Дийн, а тя погледна нагоре към него. Той я погали още малко.

— Виждаш ли, братовчеде? — каза Саймън, като се обърна към Клей: — Какво ти казах? Само това му е цаката, за да укротиш див жребец или неспокойна жена. Да видиш значи да повярваш, нали, братовчеде?

Клей побутна Дийн към един стол. Тя бързо седна и погледна най-напред единия, после другия. Когато седна, Клей почувствува облекчение. Погледна свирепо Към Саймън.

— Никога преди Дийн не е свиквала тъй бързо с непознат човек. — каза той, — но ми се чини, че този път причината е другаде.

— Хайде, хайде, седни и се успокой, Хори. Тук ние всички сме си наши хора и няма смисъл да вдигаме пара. Няма защо да се караме толкова скоро. Приятно ми е да бъда тук! Чувствам се горд да гостувам на човек с такава красива жена.

Дийн стана от стола и се опита да напусне верандата, Клей я сграбчи.

— Къде тръгна сега, Дийн? — каза той.

— Ще се погрижа за вечерята — обясни му тя.

— Чини ми се, че наближава време за ядене наистина. Най-добре кажи на Шугър да приготви вечеря за гости. Саймън сигурно е страшно гладен.

Дийн стана отново и изтича през верандата. Саймън продължи да гледа подир нея дълго след като бе изчезнала от погледа му.

— Коя е Шугър? — попита той ненадейно.

— Шугър ли? — каза Клей. — Ами че Шугър е готвачката.

— Да не би да е цветно момиче, братовчеде?

— Точно такава е, само че не е черна, а жълта.

— Яркожълта, а, Хори? Така, така!

Саймън се зае да изучава очертанията на магнолиевото дърво пред къщата, като вдишваше дълбоко аромата му. Потри доволно ръце.

— Екстра женичка си имаш, Хори — каза най-после той и кимна на Клей. — Добре си се подредил.

— Смятам, че Дийн има всичко, което може да желае един мъж. Досега съм бил женен три или четири, или пет пъти и от всичките най предпочитам Дийн. Тази, която имах преди нея, не беше лоша. Казваше се Лорен; нейното малко момче Върл е сега там долу. Лорен беше една от най-добрите жени, които съм имал, но стана една такава, сякаш пет пари не даваше дали съм доволен от нея, или не. Понякога съвсем не се стараеше да предугажда желанията ми. А от Дийн не мога да се оплача. Винаги ги предугажда.

— Искаш да кажеш, че предугажда желанията ти — каза Саймън. — Тя притежава рядката дарба на предугаждането. Сега, след като я видях, сам го разбирам. Съвсем прав си. Човек добива впечатлението, че е от предугаждащите.

Клей се изправи.

— Какво пък по дяволите знаеш ти за Дийн? — каза той ядосано.

— Просто ти помогнах с мъчната дума, братовчеде — каза Саймън.

— Виж сега — каза Клей, — пет пари не давам дали си проповедник, но не ща да ми се бъркаш така през цялото време!

— Внимавай, Хори — каза Саймън строго. — Аз съм божи човек!

— Пукнат грош не давам какъв си. А можеш да се заглеждаш по жени, нали?

— Чакай малко бе, Хори, Скачаш през оградата, преди да си я стигнал. Какво искаш да кажеш всъщност?

Клей скочи и вдигна юмруци.

— Не ми харесва, значи, когато някой, бил той проповедник или грешник, идва и тупа Дийн по задника, както ти я потупа.

— Защо говориш така? — каза Саймън. — Аз се постарах да я укротя както заради себе си, тъй и заради тебе, братовчеде.

— Ето това исках да знам — каза Клей, обърна се тежко и влезе в къщата.