Ърскин Колдуел
Пътуващият проповедник (16)

ГЛАВА ШЕСТНАДЕСЕТА

Към седем часа вечерта Никой не бе останал извън сградата. Някои семейства се бяха прибрали в къщи да вечерят, но повечето хора си носеха вечеря и ядоха в горичката на залез-слънце. Саймън бе поканен да яде със Стоунови. Клей, Дийн и Лорен също останаха.

За вечерната служба имаше музика. Беше дошъл Хомер Джонсън с банджото си, а Клей свиреше на хармоника. След като се започнеше някой химн, нямаше полза Хомер и Клей да продължават, защото надигащият се поток на песента заливаше усилията им. Гласът на Саймън, по-висок, отколкото бе следобеда, се чуваше над всички други.

Преди да започне проповедта, бяха изпети седем или осем песни и химни. Саймън не обяви текста; просто започна да проповядва.

Мъжете, седнаха на земята, защото чиновете не бяха достатъчно широки. Жените и момичетата можеха да седят удобно в тях, но другите седяха направо върху пода и се облягаха на чиновете.

— Не искам тази нощ нито един мъж, нито една жена, нито едно момче или момиче да напусне това училище, без да бъде спасен — им каза най-напред Саймън. — Дойдох тука, в Джорджия, за да ви спася, и смятам да изпълня това, за което съм тръгнал още отначало. Няма смисъл да оставим и един грешник, който да си отиде оттука тази нощ — всеки може да бъде спасен. Не е лесно да бъдеш спасен; много по-мъчно е, отколкото да се отдадеш на дявола, но все пак е лесно.

Няколко глави от публиката се поклатиха. Малко хора в Роки Комфърт се мислеха за спасени — те желаеха и на съседите им да забранят удоволствията, от които те се бяха отказали.

— Дяволът е по стъпките на всеки. Върви като куче подир човека всеки божи ден, души миризмата му, лае от време на време, за да разбереш, че е по стъпките ти и когато не внимаваш, се промъква до тебе и те пипва здравата. Така върши дяволът работата си. Трябва човек винаги да е нащрек с него. Не те оставя, докато не го смачкаш под петите си и не го пребиеш от бой.

Всички вие, стари грешници, трябва тази нощ първи да преминете на страната на господа бога. Това ще даде пример на младите хора. Щом бащата и майката на някое момче или момиче станат и се ръкуват с мене, то след тях ще дойдат и синовете, и дъщерите. А сега искам всички вие, стари хора, вие, стари грешници, майки и бащи, да покажете пътя.

Ей, хора, грехът е лошо нещо. Изсмуква живота от вас. Знам го, защото и аз бях на времето грешник като всички. Знам какво е грях. Гледал съм го направо в лицето. Затова тази нощ стоя тука и се опитвам да спася от грях моите сестри и братя. Видял съм толкова много хора да омърсяват душите си и да отиват в ада, че не мога да стоя спокойно и да гледам как и вие отивате там. Искам да ви спася. Искам да посрамя дявола така, че да не ви безпокои повече. Вие, всички мъже, знаете много добре защо ще отидете в ада, когато умрете, ако не се прехвърлите на страната на господа бога, преди да стане твърде късно. А утре ще бъде твърде късно. Можете да умрете до сутринта. Никой не знае кога ще му се случи това.

Няма смисъл да ви казвам защо ще отидете в ада, защото го знаете. И вие, жени, също го знаете. Ако не внимавате, всички ще се пържите в ада. А пък не се иска много, за да се опазите оттам. Трябва само да преминете на страната на господа бога. Не е още късно, но сега му е времето. Утре може да бъде късно; някои от вас скоро ще умрат; ако умреш грешен, ще се пържиш в ада до края на света, а светът може никога да не се свърши.

Всички вие, прелюбодейци и измамници, всички вие, лъжци и убийци, всички вие, грешници, трябва да отървете душите си, преди да е станало късно. Не е достатъчно само, че ще спрете да грешите отсега нататък; не, това няма да ви помогне никак. Най-напред трябва да се покаете — трябва да се качите тука и да ми подадете ръка в присъствието на господа бога, преди да можете да бъдете спасени. Вие, мъже, които ме слушате, ще се събудите след смъртта си и ще помиришете собствената си миризма от пърженето ви в ада — и тогава ще бъде късно. Да, сър. Твърде късно ще бъде тогава! Сега му е времето. За някои от вас това е единственото подходящо време. Утре може да сте мъртви и ще бъде късно да си помогнете! Сега му е времето!

Саймън спря да си почине за миг. Докато си бършеше потта, той огледа лицата под себе си, за да види какъв напредък е постигнал. Забеляза с удоволствие, че някои вече се въртяха неспокойно по чиновете и на земята.

— Нека да ви разкажа една истинска история, хора. Някъде в един голям град имаше едно младо момиче. Тя беше хубава като изгрева. О, много красива беше! Оттогава не съм виждал като нея. Но не това е важното. Казвам ви, че това хубаво момиче в онзи голям град си мислеше, че не трябва да обръща внимание на повика господен. Мислеше, че не трябва да се безпокои за собственото си спасение. И така една нощ излезе с един мъж, който бе отишъл да я види. Тръгнаха с неговия хубав автомобил със сребристи украшения по вратите. Не бяха отишли много надалеч, когато мъжът й предложи да си пийне. Тя си пийна. Пи от гнусното питие. След това продължиха нататък. Тя си мислеше, че може да мине и без да бъде спасявана. И така тръгна на разходка в нощта. След това спряха и пак пийнаха от гнусното питие. Вие знаете как става тая работа — караш и не можеш да спреш. След това тя позволи на мъжа да обхване с ръце чистото й младо тяло. Пет пари не даваше за собственото си спасение. О, не! Мислеше си, че не трябва да се спасява! И така, остави го да я погали малко. Знаете как става тая работа — караш все по-нататък и по-нататък. И така, той я погали малко. Пийнаха още веднъж от онова гнусно питие. След това слязоха от колата и отидоха в гората — това чисто младо момиче, което ме се вслушваше в повика господен. Да, тя го направи! Там в тъмното никои не можеше да я види. Но господ бог ги видя. Да, сър, господ бог ги видя. Никога не мислете, че можете да се скриете от него. Но не беше само той, който ги видя. Видя ги и дяволът. Да сър, дяволът! Дяволът дотича. Когато ги зърна, беше някъде другаде, но дотича веднага. Така прави той. И дойде точно навреме. Дойде точно навреме, за да каже на мъжа да сложи, ръце върху чистото младо момиче там, в тъмната гора. Мъжът я положи върху боровите игли, а дяволът беше точно там, зад него. Дяволът каза: „Хайде, давай!“ Така му каза дяволът. Тогава се наведе и каза същото и на младото момиче. И на нея каза да продължава. И така тя каза: „Добре.“ Да, сър, точно така каза. Тя каза: „Добре.“ И така мъжът легна до нея върху боровите игли. Да, сър. Легна направо в тъмното…

— Амин! — каза някой.

Саймън спря веднага и се вгледа в лицата. Всички го гледаха. Беше доволен, че му се удаде да поеме дъх, пък и обичаше хората да казват „амин“, когато проповядва. Това беше признак, че със заинтересувал хората.

Обърса лицето си и продължи:

— И така, те бяха там, в опази тъмна гора, а дяволът седеше над тях и им казваше да продължават. Искаше да са толкова лоши, че да не могат да бъдат по-лоши. На него топа му е работата. Работата му е да кара хората да бъдат лоши. А младото чисто момиче си мислеше, че не трябва да се вслушва в думите на господа бога. Мислеше си, че може да продължава без него. О, тя беше толкова чиста! Но си мислеше, че може да си прави каквото си иска, без да се вслушва в господа бога. И така тя позволи на мъжа да легне до нея. Беше лятно време и не беше никак студено. Тогава дяволът й пошушна нещо друго на ухото. Да, пошушна й! Каза й да продължава направо натам, накъдето е тръгнала. Тя така и направи. Позволи на мъжа да я поквари там, в гората. Тя искаше да бъде покварена. Беше чула дявола, а той й беше казал да направи лошото нещо. Тя си мислеше, че може да се спаси, без да опази чисто своето младо тяло. Но не можеше. След като стана оттам, белязана с белега на мъжа, тя беше обречена. Беше собственост на дявола. Да, сър! Дяволът я беше докарал точно където искаше да я докара. Тя беше леко пияна от гнусното питие и беше белязана с белега на мъжа. Ако всички вие я видехте как излиза от онази гора! Тя не беше…

— Амин!

— Тя не беше същото чисто младо момиче, което беше влязло в гордата. Не, сър! Тя беше различна. Тя се смееше. Забавляваше се. Чувствуваше се добре. Беше белязана с белега на мъжа! Беше обхванала мъжа през кръста и само подскачаше надолу-нагоре, толкова добре се чувствуваше. Излезе от гората, подскачайки, и пак се качи в автомобила, а белегът на мъжа беше върху нея. Дяволът си беше свършил добре работата тази вечер, много добре, много добре. Да, сър! Белегът на мъжа беше върху това младо момиче, Беше я докарал точно там, където…

— Амин! — извика отново някой.

Саймън спря и си свали сакото. В училището ставаше горещо. Въздухът беше задушен, без никакъв полъх. Той висеше в стаята, притискаше черепите и гърдите и ставаше все по-горещ и по-горещ.

— Сега кой ще бъде първият, който ще се качи тука и ще се отдаде на господа бога?

Хората в стаята взеха да се обръщат и да извиват вратове във всички посоки. Всеки гледаше да види кой ще стане пръв и ще се здрависа със Саймън.

— Чакам да стисна ръцете на тези, които желаят да бъдат спасени. За това съм тука: Дойдох да спасявам мъжете и жените. Ако искате да се спасите, качете се тука и ми стиснете ръката. Ако дяволът е влязъл във вас, ако ви казва да си стоите на мястото, ако ви шепне на ухото и ви казва да продължавате да мамите хората с пари — ако се опитва да прави това, тогава станете и се преборете с него. Хвърлете го на земята и го пребийте от бой. Вие, мъжете там — вие, мъжете, които се измъквате от време на време да посетите някое черно момиче зад хамбара — вие, мъжете, съберете се и се преборете с дявола. И вие, жени и момичета — вие, жени и момичета, които се измъквате нощно време да се срещате с мъже — вие, прелюбодейни жени, които сте белязани с белега на мъжа — съберете се и издерете очите на дявола. Той ще избяга! Винаги бяга, когато се сбият с него. Не може да стои и да се бие. Не е достатъчно мъжествен. Затова давайте, бийте дявола, хора — всички вие, грешни мъже и жени. Не искам да ми липсвате в рая, когато отида там. Няма да ми е приятно да отида там и да не ви намеря всички вас. Няма да ми бъде приятно. Да, сър! Наистина няма да ми е приятно.

Никой не помръдваше. Саймън почака малко, като бършеше лицето си.

— Ще попеем малко, докато дойдете отпред — каза той. — Хори, ти и Хомер започнете някоя мелодия.

Веднага щом започна пеенето, някои от мъжете се изправиха и започнаха да се протягат. Скоро всички се присъединиха към химна.

— Хайде сега! — извика Саймън над гласовете на певците. — Не се плашете. Господ бог ще ви помогне. Елате тука, горе и застанете редом с мене и с господа бога. Елате тука, горе, и засрамете дявола. Вие, жени и момичета, които седите там с белега на мъжа върху вас — вие, хора, елате тука, горе, и се спасете!

Саймън слезе от платформата и отиде до най-близкия чин. Наведе се и пошепна нещо на ухото на една жена. Тя доби вид, сякаш й стана неудобно.