Лорън Сейнт Джон
Тайната на малкия залив (16)

16.

— Не мен трябва да убеждаваш, а Лоти — каза Калвин Редфърн и почеса Скай зад ушите. Хъскито лежеше на леглото на Лора, където се беше настанило в мига, в който влязоха вкъщи. В очите на вуйчо й се мярна сянка на неодобрение, когато видя хъскито изтегнато на чистата завивка, но за облекчение на Лора не й чете конско.

Нито пък изпадна в истерия, че е прибрала Скай. Лора се беше подготвила за битка. Натоварена с кучешка храна и всички кучешки принадлежности, които й даде Барбара, тя доведе хъскито у дома по най-прекия път. Изкачването по хълма от улица „Търговска“ й отне цяла вечност, защото на всеки две крачки спираше да се любува на кучето.

За Лора Скай беше направо великолепен.

Чувстваше се така, сякаш си има свой собствен вълк, макар и аристократичното поведение на хъскито да подсказваше, че той е нейният притежател, а не обратното. Изпитваше гордост да върви до него. По целия път до вкъщи си мечтаеше за невероятните приключения, които ще преживеят заедно. Скай пък си възвърна самочувствието веднага щом разбра, че не е вече нежелан и прокуден, задето е причинил алергия на едно бебе, а напротив — Лора го обожава.

За да избегне неудобните въпроси на госпожа Уеб, Лора вкара тайно Скай в къщата и веднага го качи в стаята си. Не искаше икономката да го види преди вуйчо й. Затвори тихо вратата, а после нахрани кучето и му напълни голяма паница с вода. Скай излапа бисквитките, сякаш не беше ял от дни. Лора реши, че това е добър знак, тъй като Барбара й беше казала, че напоследък не се хранел добре. Когато му даде да разбере, че няма нищо против да се качи на леглото, той й близна ръката и притисна в нея влажния си нос. На секундата Лора разбра, че си е спечелила приятел за цял живот. Не можеше да повярва на щастието си. Скай беше идеалното куче за един детектив.

А сега вуйчо й казваше, че може би няма да може да го задържи. Сякаш земята пропадна под краката й. Не й бе хрумнало, че не вуйчо й, а Лоти може да не приеме Скай.

— Но Барбара, от която го взех, казва, че не създава никакви грижи и че е много дружелюбен! — примоли се тя.

Не спомена, че Барбара също така й каза, че някои сибирски хъскита се озовават в кучешки приюти, защото собствениците не успяват да се справят с особения им характер, че били много непокорни, обичали да копаят дупки, често бягали от къщи и се нуждаели от страшно много движение всеки ден. Но, увери я Барбара, били любвеобилни и верни до смърт.

Лора кръстоса пръсти зад гърба си и се замоли Скай да се окаже любвеобилен и верен, а не непокорен.

— Наистина изглежда с добър характер — съгласи се вуйчо й. — Много красиво куче е, макар че е доста мършав, явно не му е било леко напоследък. Е, да се надяваме, че Лоти ще го приеме.

За облекчение на Лора, той явно изобщо не се притесняваше, че Скай има само три крака.

— Ами ако не го приеме?

— Тогава ще трябва да му намерим нов дом. Трябва да бъдеш реалист, Лора. В най-лошия случай ще трябва да го върнем. Разбирам защо си постъпила така — и аз бих го направил на твое място — но първо трябваше да ме попиташ.

Лора скочи на крака и стресна Скай.

— За нищо на света няма да го върна! Барбара веднага ще го закара в приют. Освен това опитах се да те попитам. Отидох на пристанището, но там изобщо не бяха чували за теб. Казаха, че изобщо не работиш за агенцията по риболова. Така че какво точно правиш, когато излизаш посред нощ? Или и това е тайна, като всичко останало тук?

Едно мускулче заподскача по лицето на Калвин Редфърн и той изведнъж се превърна в сдържания плашещ непознат от първата вечер. Рязко се извърна и отиде до прозореца.

— Това ли си мислиш за живота тук, че всичко е тайна?

Лора не отговори. Наведе се и прегърна хъскито, което я лизна по бузата. Когато вдигна очи, срещна погледа на вуйчо си.

— Не искам да те лъжа, Лора. Нямам прости отговори на твоите въпроси. Нищо от това не беше планирано. Никога не съм имал намерение да въвличам и дете в моите работи. Но преди да започнеш да ме гледаш накриво, ще ти кажа, че изобщо не ми мина през ума да не те прибера при себе си, когато социалните служби се свързаха с мен. В мига, в който разбрах за съществуването ти, реших, че ще дойдеш при мен. И сега съм щастлив, че си тук. Просто се опитвам да ти кажа, че знам за недостатъците си. А що се отнася до работата ми, наистина работя за агенцията по риболова, но под прикритие. Докладвам направо на директора й. Обикалям нощем по брега и се навъртам наоколо, когато рано сутрин пристигат лодките с улова. Така следя дали някой не лови повече риба, отколкото позволява законът. Взел съм мерки никой на пристанището да не знае кой съм или с какво се занимавам. От това зависи работата ми. Те знаят, че съм пенсиониран рибар, който поработва по малко за бреговата охрана. Е, ако нямаш други въпроси, може би е най-добре да се опитаме да запознаем двете кучета.

Лора кимна онемяла. Повика Скай и тримата слязоха долу. Лоти лежеше пред готварската печка в кухнята. В мига, в който видя хъскито, тя изръмжа свирепо. Последваха три оглушителни излайвания. Скай се скова. Лора се хвърли да го хване за нашийника, но преди да успее, той се отпусна по корем на пода и запълзя напред, със сведени очи.

Лоти продължи да ръмжи, докато хъскито не се претърколи по гръб и не размаха лапи във въздуха. Хрътката придоби озадачено изражение. Тя внимателно го подуши отвсякъде, а после намусено се пльосна пред печката. След няколко минути Скай легна до нея. Лоти отвори едно око и пак го затвори.

— Май всичко ще се уреди в крайна сметка — каза Калвин Редфърн.

— Може би — промърмори Лора. Знаеше, че и двамата не говорят за кучетата.