Сюзън Форуърд, Джоан Торес
Мъжете, които мразят жени, и жените, които ги обичат (9) (Трябва ли да страдаме, когато обичаме?)

Глава осма
Лудост за двама

Мизогинистката връзка не е истински задоволяваща за никого от партньорите. Все пак, както видяхме, най-много страда жената. Огромното неравновесие на силата между тях, което е толкова увреждащо за нея, държи и нея, и партньора й заключени в това, което аз наричам „лудост за двама“.

Винаги когато двама души са в тясна връзка, задължително е да има някаква поляризация и следователно някакво неравновесие на силата. В здравите връзки силата се колебае, така че всеки от партньорите на моменти има повече власт от другия. Когато партньорът е мизогинист, то само той притежава власт; тя никога не е характерна за жената.

И мизогинистът, и неговата партньорка са се научили в детството си да възприемат света с понятията на властния и безпомощния, и да виждат себе си като слаби и непълноценни. Все пак в зрелия си живот мъжът се проявява като силен, защото е агресивен и нападателен, докато жената се проявява като слаба, защото го умиротворява и се подчинява на неговите изисквания. Но това, което се показва навън, не е непременно същото, което става под повърхността.

Размяна на забранени чувства

Често сме привлечени от партньори, които проявяват вместо нас онези чувства, които ние се срамуваме да изразим. Поради тази причина много жени са привличани от мизогинистите, които изглеждат силни, агресивни, енергични и способни да изразят гнева си, когато поискат.

Ако жената се е страхувала и се е чувствала неудобно от своя гняв още от ранно детство, тя ще гледа на мизогиниста като на някой, който може да изрази вместо нея гневните й чувства.

Той, от друга страна, чувства дълбок срам поради своята необходимост от внимание и любов. Една от причините, заради които е привлечен от партньорката си, е, че тя може да изрази вместо него някои от чувствата му, които той смята, че го правят уязвим.

Това привличане и порочната размяна на скрити чувства не става в пределите на съзнаваното. Все пак тази несъзнателна размяна, която кара мизогиниста и партньорката му да се държат по съответния начин заедно, е потенциална обуславяща сила в техните отношения.

Размяна на зависимости

Мизогинистът се чувства много неудобно, когато чувства тъга и безпомощност, защото се срамува от тези емоции; уязвимостта не съвпада с неговия възглед за себе си като мъж. Все пак тези чувства ги има, и както всички силни емоции, те трябва да намерят израз. Когато партньорката му изразява тези емоции, той ги изпитва вторично. В допълнение на това, контролирайки я, той получава усещане за надмощие над уплашеното малко момче, скрито в него.

Този незадоволителен обмен има два вътрешно присъщи недостатъка. Първо, изразената от жената емоционална болка отразява частта от мъжа, от която той се страхува и която мрази най-много. Следователно, макар че се нуждае от нея, за да показва тази уязвимост, той чувства презрение към нея за това, че е „слаба“ или „болна“. Кара я да изразява неговите срамни чувства заради него, а след това я мрази заради това.

Второ, въпреки че той може да е успокоил страховете си от изоставяне, жената може да е толкова обзета от собствения си емоционален стрес, че да не може повече да удовлетворява ненаситния му глад за внимание и грижи. Така че възможно е той все пак да се почувства изоставен — това, което толкова много се стреми да избегне.

Размяна на гняв

Точно както мизогинистът излива част от чувствата си на зависимост чрез поведението на партньорката си, тя излива част от своя гняв чрез неговите избухвания.

Джаки ми каза, че макар избухванията на Марк да са я плашели, тя съзнавала, че завижда за свободата му да изрази своя гняв:

Никога не можех да избухна така. Той поне знае как да се освободи от гнева си. Не го потиска, както правя аз.

Джаки освобождавала част от гнева си чрез избухванията на Марк, но това не й помогнало значително да освободи изцяло отрицателните си чувства. Вместо това гневните атаки на Марк я натоварвали психически, като й напомняли за гнева, който тя все още носела от детството.

Както много жени, Джаки имала малко социално приемливи отдушници за гнева си. Тя трябвало да потиска както гнева си към Марк, така и яда от своето минало. Напрежението от неизразените отрицателни чувства ужасявали Джаки; тя вярвала, че ако си позволи да се ядоса, ще изгуби контрол върху себе си. Чувствала, че гневът й е като бездънна яма и яростта няма никога да свърши.

Гняв и страдание

Всички ние трябва да казваме това, което мислим и чувстваме. Когато блокираме нормалните канали на изразяване, емоциите намират други начини да се проявят. Някои от тези прояви могат да бъдат много разрушителни.

Когато жената има връзка с мизогинист, често тя отказва да покаже гневните си чувства, те се връщат под формата на болести. За много жени страданието е единственият начин, чрез който изразяват гнева си.

Чувала съм жени да изреждат дълги списъци с физически и емоционални проблеми, но все пак рядко правят връзка между лошите си чувства и взаимоотношенията си със своите партньори. Следният разговор по този въпрос е от последните ми радиопрограми:

Дженифър: Искам да науча как да общувам по-добре със съпруга си.

Сюзън: Какво означава това?

Дженифър: Когато е с мен, често избухва гневно.

Сюзън: От какво побеснява?

Дженифър: О, може да бъде от всичко. Изглежда, вече не мога да правя нищо както трябва.

Сюзън: Какво прави той, когато побеснее?

Дженифър: Той е много деспотичен. Винаги дава заповеди. Никога не пита. Само изисква. Нарича ме каква ли не, глупава и мърмореща.

Сюзън: Това как ви кара да си чувствате?

Дженифър: Чувствам се ужасно. Потисната съм през цялото време.

Сюзън: От колко време се чувствате потисната?

Дженифър:Горе-долу от около петнайсет години.

Сюзън: Не мислите ли, че има някаква връзка между това, как се държат с вас и как се чувствате?

Дженифър: Вижте, той не е такъв през цялото време. Трябва да съм ви създала погрешно впечатление. Той ни осигурява материално много добре и е наистина мил, когато не е ядосан.

Сюзън: Но когато е гневен, той става много критичен и оскърбителен, и вижте какво ви причинява. Когато с хората се държат по такъв начин, те обикновено чувстват гняв. Не сте ли ядосана, Дженифър?

Дженифър: (започва да плаче) Да, но аз го обичам и знам, че и той ме обича.

Сюзън: Може и така да е, но това, което правите с нормалния си и уместен гняв, е да го обръщате върху себе си. Той се превръща в самообвиняване и депресия. За жените това са много типични начини да се справят с гнева, който не могат да изразят.

Дженифър успешно беше изолирала стреса си от своята връзка. Докато поддържаше вниманието си фокусирано върху депресиите си и „грешките си“, тя избягваше да се противопостави на разрушителността на връзката си със съпруга си. Дженифър не е изолиран случай. Много жени превръщат гневните си чувства в емоционални и физически страдания.

Стрес и гняв

Потиснатият гняв може да бъде елин от главните източници на стрес за тялото. Всъщност той може действително да уврежда здравето. Вместо да се справят с неприемливия гняв към партньорите си, много жени несъзнателно пренасочват своя гняв към себе си. Колкото повече жената прави това, толкова по-голяма е вероятността да си причини здравословни проблеми. В медицинската и психиатрична литература е пълно с описания на болести, които са резултат от неспособността за справяне с емоционалния стрес.

Физически прояви на стреса

Историята на семейството, генетичните предразположения и различни други характеристики на личността и на тялото определят как ще се проявят телесните симптоми на стреса.

Стресът може да се изяви в мускулно-скелетната система като болки в гърба, мускулни спазми, обща напрегнатост на тялото и/или силни главоболия, или може да се прояви в язви на стомашно-чревния тракт, колит, хронично лошо храносмилане и различни типове чревни разстройства. Стресът може също така да се прояви в сърдечносъдовата система със страдания като съдови главоболия и мигрени, и може да доведе до летален изход, когато намери израз във високо кръвно налягане и коронарна болест.

Емоционални изражения на стреса

Най-преобладаващото и увреждащото от тях е депресията, която може да се изяви по много начини. Случайните чувства на тъга, лошо настроение, самота или несигурност, са нормална част от човешкото съществуване. При сериозна депресия обаче тези чувства стават хронични и всепроникващи. Някои депресирани жени могат само да усещат, че постоянно са уморени и отегчени. Възможно е да се оплакват от липса на енергия и ентусиазъм. Те преживяват депресията предимно като неспособност да почувстват удоволствие или радост. Други жени се оттеглят в летаргия: спят дълго всеки ден, а чувствата им са притъпени. Все пак други жени изживяват болката пряко и остро. Те могат да плачат дълго време или да избухват в сълзи при най-леката провокация. Със задълбочаването на депресията могат да имат натрапчиви мисли за самоубийство.

Малко хора искат да допуснат, че са депресирани, погрешно вярвайки, че това е знак за слабост или недостатък. Но дори няколко от следните симптоми могат да покажат наличието на депресия:

• Постоянна умора;

• Отегчение;

• Неспособност да изпитва удоволствия от хубави преживявания;

• Общо чувство на тъга;

• Проблеми със съня: или твърде много сън, или обратно — безсъние;

• Мрачни размисли за миналото;

• Песимизъм за бъдещето;

• Загуба на интерес към секса;

• Прекалено силна реакция при обичайни събития;

• Трудности с концентрацията и/или паметта;

• Загуба на интерес към храната; необичайна загуба на тегло;

• Преяждане; необичайно напълняване;

• Крайна раздразнителност;

• Занемаряване на външния вид;

• Чести мисли за смъртта или настъпването й.

Стресът може също да бъде обуславящ фактор на други емоционални реакции. Пристъпи на тревожност и паника, разстройства на съня и широка гама от промени на настроението може да са причинени от стреса, който е резултат от потиснатия гняв.

Не искам да внуша, че всеки психически проблем, който сполетява една жена, е пряк резултат от поведението на партньора й спрямо нея. Както видяхме, много от жените, които се свързват с мизогиниста, са имали трудно детство и може да имат от по-рано предразположеност към емоционални проблеми като депресия. Също така, за някои депресии и състояния на тревожност сега се знае, че са резултат от химически дисбаланс на тялото. Все пак болката, объркването, загубата на увереност и потиснатия гняв, които съществуват в тези връзки, са първопричините за развитието на телесни и емоционални заболявания или за тяхното засилване.

Стрес и зависимост

Някои жени се опитват да се справят със стреса чрез различни физически зависимости. Прекалено пиене, употреба на наркотици, прекалено пушене и ядене могат временно да прикрият неприемливи чувства и импулси. Зависимостта обслужва двойна цел. Тя притъпява болката и в същото време спомага да се забрави причината за тази болка. Тя може да направи хаотичната връзка да изглежда поносима, като намалява безпокойството, което мотивира стремеж към промяна.

Каквато и форма да има зависимостта, тя представлява отчаян опит за психическо оцеляване. Но жена в нездравословна връзка сериозно подкопава своите шансове да подобри положението си, като добавя физическа зависимост към вече смазващия стрес й конфликтите, с които се сблъсква. Пристрастяванията съсипват тялото и притъпяват съзнанието и задълбочават усещането на жената за безпомощност и себеомраза. Тя също така осигурява на партньора си доказателство за своето несъвършенство и допълнително оправдание за необходимостта той да я контролира.

Когато започвам да работя с някого, който има физическа зависимост, изяснявам, че ще го лекувам само ако се включи в някаква програма или организация, която да му помогне да се отърве от зависимостта.

Тайните отмъщения на страдащия

Жената, която е в непрекъснат стрес и потиска гнева си, несъзнателно изпитва желание да отмъсти на своя партньор чрез своето страдание. Чрез телесните симптоми тя може да се опитва да предаде на партньора си следните послания:

• Не се ли срамуваш от това, че ме караш да се чувствам ужасно?

• Ти си лош човек, щом ми причиняваш това.

• От теб зависи да ме накараш да се чувствам по-добре.

• Виждаш ли как страдам? Трябва да ми обръщаш внимание и да бъдеш мил с мен.

Една жена може да вярва, че страданието й дава право да се грижат за нея и да бъде съжалявана; най-важното, тя може да гледа на това като на оправдание, че не предприема никакви действия, за да направи живота си по-добър. Обаче страданието не променя нищо. Задкулисните, косвени опити за общуване никога не са ефективни, защото партньорите не се изправят с лице срещу проблемите. Също така мизогинистът рядко е чувствителен към чувствата на партньорката си. Ако той установи, че партньорката му страда, ще реши, че това няма нищо общо с него. Страданието на жената той смята за допълнително доказателство за нейните несъвършенства. Ако тя се срине физически или емоционално, това може само да увеличи отвращението му от нейната слабост. В неговите очи тя става несъвършена и жалка.

Да си отмъстиш без гняв

Независимо колко отстъпчива е една жена и колко много усилия полага, за да потиска гнева си, тя невинаги успява да контролира гнева, породен от жестокостта на партньора. Вместо това, той може да се разкрие по редица префинени, но все пак враждебни начини.

Пряко изразена враждебност

Жената, която има връзка с мизогинист, може да се пристрасти към дребни словесни атаки, в опита си да излее част от натрупания гняв. Лорейн била бясна от начина, по който Нейт я третира, но имала твърде малко начини да се освободи от гнева.

Джаки си спомня:

Майка ми сравняваше баща ми с други мъже и му даваше да разбере, че не е толкова хубав, интелигентен или културен. Спомням си как го наричаше „тъп търговец“. Тя също го дразнеше за това, че е нисък, което беше наистина обида за него. Тя му се подиграваше пред други хора, че не произнася правилно някои думи. Това беше нейният начин да му отмъсти.

Както може да се очаква, враждебните забележки на Лорейн се превръщат в оправдание за жестокостта му.

Косвено изразена враждебност

Някои жени изразяват своите гневни чувства например като започнат да забравят дребни неща, които са от значение за партньорите им. Някои се оттеглят и загърбват секса, като по този начин показват негодуванието си; или стават студени и дистанцирани, затваряйки се в мълчание.

Независимо дали е пряко или косвено изразен гневът, той е в много по-слаба степен от яростта на мизогиниста.

Жените, от друга страна, независимо дали от изградения модел за семейство на нейните родители, или от страх да отмъстят, или от страх от раздяла и загуба на любовта на партньора, не се радват на тази жизненоважна емоционална свобода. Те потискат своя гняв и го насочват обратно към себе си.

Взаимоотношения, в които единият от партньорите може да изрази враждебните си чувства, а другият не може, се основават на сериозно неравновесие на силата. Все пак жената, която се чувства безсилна в такава връзка, не вижда нещата такива, каквито са. В действителност тя има повече сила от своя партньор, защото той е много повече зависим от нея, отколкото тя от него. Тя просто не го разбира. Неговата ограниченост, страховете му да не бъде изоставен, потребността му да държи всичко под контрол, силното му чувство за собственост и изкривеният му възглед за действителността го карат да се чувства силен само когато я подчинява и контролира. Тези защитни механизми му дават чувство за сигурност, но също така ограничават много поведението му.

Обратно, жената, веднъж научила точно да преценява истинската си сила, е в много по-добра позиция да промени поведението и живота си, отколкото той.