Сюзън Форуърд, Джоан Торес
Мъжете, които мразят жени, и жените, които ги обичат (4) (Трябва ли да страдаме, когато обичаме?)

Глава трета
Методите на мизогиниста да ви контролира

Към края на медения месец, когато мизогинистът за първи път прави нещо, за да съсипе самоуважението на партньорката си, той опипва почвата. Ако не окаже съпротива на първоначалното му избухване, тя без да съзнава му разрешава да продължава да се държи по този начин.

А често казвам на жените, че не можеш да си позволиш да дадеш Полша на Хитлер.

Любовният договор

В началото на връзката има много експерименти. Мизогинистът определя за себе си — често дори без да го осъзнава, докъде може да стигне. За съжаление партньорката вярва, че като не се противопоставя и не поставя под въпрос неговото поведение, което наранява чувствата й, тя изразява любовта си към него. Много жени попадат в този капан. Учили са ни от малки момиченца, че отговорът е любовта и тя ще ни направи по-добри. Това, което трябва да направим, е да намерим мъжа, който да ни обича, и след това животът ще е хубав и ще заживеем щастливо завинаги. Учили са ни също, че посвещавайки се на тази любов от нас се очаква да се държим по определен начин, който изисква да „заглаждаме нещата“, да отстъпваме, да се извиняваме и „да правим добро“. В действителност това са черти от същото поведение, което окуражава мизогиниста да унижава партньорката си.

Все едно сме направили уговорка, сключили сме негласен договор или споразумение с мизогиниста. Изреченото споразумение казва: Аз те обичам и искам да съм с теб. Негласният договор, който произтича от дълбоко вкоренени потребности и страхове, е далеч по-силен и обвързващ. Вашата част от негласното споразумение е: Моята емоционална сигурност зависи от твоята любов и за да я получа, ще съм послушна и ще се откажа от всички свои потребности и желания. Неговата част от това споразумение е: Моята емоционална сигурност зависи от това, да имам пълен контрол.

Той трябва да контролира

Във всички връзки има борба за надмощие. Двойките имат несъгласия за парите, за възпитанието на децата, къде да се отиде през ваканцията, колко често да се виждат с роднините, кой има по-добри приятели и с кого да си прекарват времето. И макар да има вероятност тези въпроси да предизвикат конфликти, те обикновено могат да се разрешат като всеки уважава желанията на другия.

Все пак в мизогинистката връзка преговорите и компромисът не достигат. Вместо това връзката се превръща в мрачно бойно поле, където той трябва да победи, а тя да загуби. Тази липса на равновесие е главната характеристика на взаимоотношенията.

Мизогинистът трябва да контролира мислите, чувствата и поведението на партньорката си, с кого и с какво е свързана. Поразително е колко бързо дори успяващи, компетентни жени се отказват от своите таланти и власт, за да получат любовта и одобрението на партньорите си.

Разбира се, пълният контрол е неуловимо нещо. Невъзможно е изцяло да се контролира друго човешко същество. Следователно стремежът на мизогиниста е обречен на провал. В резултат на това той е напрегнат и ядосан през по-голяма част от времето. Понякога е способен успешно да маскира враждебността си. Но в други моменти тя ще се прояви като психически тормоз.

Защо използвам термина „тормоз“

Сегашното определение на тормоз в професиите, свързани с душевното здраве покрива както психическото, така и физическото насилие. Тормозът се определя като поведение, което цели да контролира и подчини друго човешко същество чрез страх, унижение и словесни или физически нападки. С други думи, няма нужда да бъдете удряна, за да сте тормозена.

При физическите битки оръжията са юмруците; при психическия тормоз оръжията са думите. Единствената разлика между двете е изборът на оръжията.

Не ползвам термина „тормоз“ свободно. Не го използвам, за да опиша лошо настроение или изразен яд, които съществуват във всяка връзка. Използвам го, за да опиша системно преследване на един партньор от друг. Не се обръща нужното внимание на словесния тормоз, като имаме предвид колко опустошителен може да бъде за душевното здраве на човека през даден период от време. Често жените ми казват: „Поне не ме удря“. Моят отговор на това изказване е: „Резултатът е същият. Вие сте също толкова уплашена, чувствате се точно толкова безпомощна и ви боли също толкова. Какво значение има дали юмрукът, или думите му са неговото оръжие?“.

Контрол чрез психически тормоз

Мизогинистът има богат репертоар от тактики за сплашване, обиди, охулващи коментари и други унижаващи похвати, предназначени да накарат партньорката му да се чувства непълноценна и безпомощна.

Най-очевидните атаки включват крясъци, заплахи, избухвания, обиди и постоянна критика. Атаки като тези са преки, открити. Те са агресивни, нападателни.

Загатнатите заплахи

Една от най-плашещите и следователно една от най-успешните тактики, които мизогинистът може да използва за постигане на контрол, е чрез загатнати заплахи за физическа разправа. Такива заплахи характеризираха брака на Лорейн и Нейт, родителите на Джаки.

Нейт е успяващ бизнесмен, искрено обичан и уважаван от служителите си. Лорейн е тиха жена, която се занимава вкъщи с отглеждането на двете деца и поддържане на дома. През трийсет и пет годишния им брак Нейт използвал някои изключително заплашителни тактики, за да управлява Лорейн и останалите от семейството — тактики, за които никой извън семейството не подозирал. Лорейн си спомня:

Сестра му живееше в съседния вход до нас и бях много близка с нея. Отидохме заедно на кино една вечер. Аз имах нова рокля и нова шапка. На връщане изпуснахме автобуса, така че се прибрах почти половин час по-късно от времето, когато бях казала на Нейт да ме очаква. Когато влязох, той крачеше нагоре-надолу. Дори не ми даде възможност да обясня. Той ми скъса роклята, взе новата шапка и я наряза с ножица. След това ги изгори. Чувствах, че искам да умра. Бях ужасена.

Това злонамерено избухване не е било изолиран случай. Такива сцени са се случвали винаги, когато Нейт почувствал дори за момент недоволство от поведението на Лорейн.

Не казвам, че мъжете като Нейт съзнателно планират атаките си. Много от най-жестокото им и най-тормозещо поведение е мотивирано от сили, които са извън съзнанието им. Въпреки това, възрастните трябва да поемат отговорност за поведението си, без значение какви демони бушуват в тях. Както ми каза Лорейн:

Обикновено го молех да не прави такива неща с мен. Те ме плашеха до смърт. Той ми казваше, че се държи така само защото се притеснява толкова много за мен, когато закъснея. Било, защото ме обича много. Около седмица по-късно след инцидента с нарязването на новите ми шапка и рокля загорих печено месо и той изпочупи всички съдове в кухнята.

За Лорейн атаките на Нейт са били на косъм от физическото насилие. Намекът е съвсем ясен: „Днес съдовете, утре ръката ти“. Не е нужно той да я малтретира физически; загатнатата заплаха е достатъчна, за да я държи в ръцете си.

Словесните заплахи

Не всички атаки са така открито насилнически, както описаните от Лорейн. Много пъти те включват крясъци, които поради силата и интензивността на яростта могат да бъдат ужасяващи. Повечето хора изпитват големи трудности при овладяване на гнева. Когато гневът е насочен към вас, той създава атмосфера на огромно напрежение. При мизогинистите крясъците обикновено включват обиди към вас, което прави преживяването двойно по-болезнено. Тези словесни атаки могат да бъдат също толкова заплашителни и деморализиращи, колкото загатнатата заплаха или физическото насилие.

За Джаки, която се опитвала да поддържа домакинството, докато учи, за да получи научна степен, изречените от Марк заплахи се оказали много увреждащи:

Бях наистина изтощена, опитвайки се да довърша доклад за курса. Беше валяло проливно през изминалата седмица и без да знам, гаражът се беше наводнил. Пишех на машина, Марк дойде и каза, че иска да ми покаже нещо. Последвах го послушно до гаража и видях, че водата е намокрила някои кашони с дрехи, които бях складирала там за благотворителни цели. Той ми се нахвърли: „Ти, проклет безмозъчен задник! Всичко, което можеш да правиш, е да седиш зад шибаната си пишеща машина. Пет пари не даваш за къщата или за мен, или за това, колко здраво работя“. Той вече крещеше, докато аз се опитвах да извадя кутиите от водата. Марк продължи да ми вика, като казваше: „Мислиш си, че задникът ти е платинен. Твърде добра си, за да се тревожиш за къщата, важна клечка!“. Върнах се в къщата, след като извадих всички кутии от водата, а той ме последва вътре, като ми крещеше през цялото време. Просто не можех да се отърва от него. Бях толкова разстроена, че не можех да седна да довърша материала, ръцете ми трепереха така силно.

Изречените от Марк упреци срещу характера на Джаки са във всички случаи толкова злобни, колкото и атаките на Нейт срещу Лорейн, макар че в случая на Джаки няма заплаха от физическо насилие.

Безмилостните критики

Някои мизогинисти не разчитат на очевидната жестокост на заплашителните тактики да крещят и да обиждат, за да постигнат контрол върху партньорките си. Вместо да повишават тон, те ги сломяват чрез безмилостни критики и търсене на някаква тяхна вина. Този тип психически тормоз е особено коварен, защото често е прикрит под предлог да се научи жената как да бъде по-добра.

Паула, дизайнерката от втора глава, беше винаги безукорно облечена, когато се срещнахме. Тя имаше усета да вземе най-простите дрехи и да ги съчетае в разкошен тоалет. Въпреки това, нейният съпруг психолог, Гери, постоянно омаловажаваше вкуса й, външния й вид и характера й. Тя ми каза:

Той мразеше да нося сини джинси, дори и вкъщи. Казваше: „Цветовете не са умело съчетани и не изглеждаш добре“. Веднъж се разплаках, след като се беше заяждал с мен цял следобед и той каза: „Какво става с теб? Аз само ти казвам за твое добро!“. Напада ме за всичко. Аз обичам стари филми, а той казва, че това не е сериозно. Казва, че съм повърхностна, не чета каквото трябва, не съм услужлива, не го подкрепям достатъчно. Аз се старая винаги да бъда човекът, който той иска, но нищо, което правя, не му харесва.

Паула се възхищава от интелекта и културата на Гери. В началото на тяхната връзка тя била много развълнувана от перспективата той „да я направи“ изискана и светска жена, ценен партньор за него. С готовност приела, че той е по-умен и по-добре образован от нея, и идеята, че той иска да сподели с нея тези духовни ценности я ласкаела. Фактът, че много от неговите съвети са валидни и рационални, още повече намалили нейната способност да осъзнае колко безмилостни са критиките му.

Мизогинисткият тип „Професор Хенри Хигинс“ — този, който предлага на жената да стане по-добър човек, като я промени, вероятно е от професионалната сфера на съветниците, която се цени високо и дори извиква благоговение у много хора. Тези мъже често са лекари, адвокати, професори или като Гери психолози. Престижът на тяхната работа им дава допълнителен авторитет като критици и наставници.

Този тип мизогинисти се възприемат от своята партньорка като учители и гуру, но независимо колко се променя, за да изпълни техните изисквания, тя неизбежно греши.

Критиката от този характер действа до голяма степен както водата върху камъка: първите няколко капки не навреждат, но ефектът на натрупване с времето прави дълбоки и трайни пукнатини. По подобен начин постоянната критика на мизогиниста и заяжданията му подронват самоувереността на партньорката и усещането за собствена ценност.

Типовете психичен тормоз, които току-що изложих, могат да се разпознаят, след като веднъж сте научили какво да търсите. Но има други видове поведение, които са много по-префинени и които могат ефективно да ерозират вашата способност да мислите и преценявате ясно. Тези трудни за откриване манипулативни техники, които наричам „газена лампа“, започват да ви карат да се съмнявате в собствените си възприятия и дори във вашата нормалност.

Техники на „газената лампа“

Ако обичате старите филми, вероятно сте гледали „Газената лампа“ с Чарлз Бойер и Ингрид Бергман. Бойер играе съпруг, който изглежда любящ и посветен на съпругата си, но започва да разкъсва нормалното й съзнание, използвайки разнообразни коварни техники. Той крие бижутата й и след това я убеждава, че ги е загубила или ги е поставила на друго място; сваля картина от стената и настоява, че тя я е преместила. Тези атаки върху съзнанието на съпругата му почти успяват да я убедят, че е ненормална. „Газената лампа“ означава именно този вид префинена манипулация. Филмът дава класически пример за това, колко много власт може да упражнява единият партньор върху другия. Мъжът във филма прави тези неща предумишлено и методично, за да придобие съкровище, скрито в къщата, където живеят със съпругата си. Мизогинистът преследва друга награда, и, за разлика от героя на Бойер, неговото поведение не е резултат на предумишлено планиране. Но това не го прави по-малко угнетяващо.

Отричането

Съществуват много начини, чрез които жената може да бъде накарана да постави под въпрос точността и адекватността на собствената си памет и възприятия. Най-примитивната и досадна тактика е отричането. Мизогинистът убеждава партньорката си, че инцидентът просто не се е случил.

Спомняте ли си историята на Джаки за водата в гаража и как Марк я е тормозил? Когато Марк дойде да се срещне с мен скоро след това, на моя въпрос за инцидента той отговори:

Не си спомням това. Не зная за какво говори тя. Честно, не си спомням тези епизоди, които очевидно означават за нея повече, отколкото всички чудесни моменти, които сме преживели заедно. Знаете ли, непоносимо е това, че тя си спомня само лошите неща.

От гледна точка на Марк, ако той не си спомня, то инцидентът просто не се е случил.

Този тип удобно забравяне е дори по-очевиден при мизогинистите, които употребяват алкохол или наркотици, които снижават задръжките и премахват цивилизованото лустро. Когато хората са пияни или дрогирани, те стават избухливи и жестоки. И все пак притежават странната способност да забравят действията си на следващия ден. „Приятел, бях толкова пиян снощи, че нищо не си спомням от това, което се е случило“ е стандартната форма на отричане.

Това, което е толкова тежко при използване на отричането като тактика, е, че нищо не ви е оставено. То създава чувство на отчаяно напрежение. Няма начин да разрешите проблем с някого, който отрича съществуването на определени събития и който настоява, че това, което вие знаете като действителност, никога не се е случило.

Пренаписване на историята

С тази тактика случката не се отрича, но се трансформира, за да отговаря на версията на мизогиниста. Няма двама човека, които да си спомнят даден инцидент по абсолютно еднакъв начин, но мизогинистът прави драматични и мащабни промени на фактите, за да се утвърди неговата версия на историята. Лаура разказа случилото се през нощта преди женитбата й с Боб:

Решихме да прекарам нощта преди венчавката в дома на наши приятели. Бяхме го обсъдили заедно, всичко беше уредено и нашите приятели ме очакваха. Когато Боб дойде и видя чантата ми за през нощта, ме попита къде отивам. Казах му, че отивам да прекарам нощта у Джо и Бети, както бяхме планирали. Той ме погледна, като че бях луда. „Никога не съм бил съгласен с това!“, каза той. „Кой го реши?“ Аз му казах, че двамата сме го решили. Тогава той започна: „Сериозно се безпокоя за теб, ако смяташ, че аз съм казал такова нещо, защото никога не бих се съгласил с това. Това е последната ни нощ заедно, преди да се оженим!“. Докато го въртеше и обръщаше, аз сериозно се разтреперих. Може ли да съм разбрала така изцяло погрешно нещата?

Това ми напомня за класическия роман на Джордж Оруел „1984“. Там силите на тоталитаризма събират всички исторически книги и пренаписват всичко, за да подкрепят своята версия за миналите събития. За Боб, както и за много мизогинисти, фактите са като глина, която трябва бъде мачкана и оформяна, за да оправдае техните настроения или потребности в момента.

Прехвърляне на вината

Едновременно с техниките на „газената лампа“ мизогинистите твърдят, че ако са се държали лошо, то е само защото е в отговор на някакво ваше престъпление. Тези мъже искрено и убедено спорят, че скандалното им държане е разбираема реакция на някаква ужасна постъпка или провокация от ваша страна. Правейки това, мизогинистът избягва разглеждането на възможността той да има някакви сериозни недостатъци. Като прехвърля вината върху вас, той се защитава по два начина: освобождава се от неудобството да разгледа своята роля в проблема и ви убеждава, че недостатъците на вашия характер са истинската причина за неприятностите между вас. Всяка критика или повдигнат към него въпрос незабавно се връща към вас като по-нататъшно доказателство за вашата неадекватност.

Този процес на прехвърляне на вината върху вас започва отрано във връзката и никога не престава. В брака на Лаура с Боб неговата неспособност да намери работа бързо става нейна вина.

Вече бяхме женени от няколко месеца, когато той загуби работата си и в продължение на доста време не търсеше активно друга. Накрая отиде на интервю за нещо, което звучеше много обещаващо. След интервюто се прибра вкъщи и аз го попитах: „Получи ли работата?“. Той каза: „Да, но не я приех, защото ти си алчна кучка и не плащат достатъчно, за да те задоволи“. Каза ми, че ценя парите повече от него. Разбира се, аз бях човекът, който работеше през цялото време, но той казваше, че не стоя до него, не го подкрепям и не съм за него. Чувствах се ужасно, до момента, в който всичко свърши.

Боб се освобождаваше от чувството за вина, като караше Лаура да се чувства нещастна. За него не е нужно да се счита непълноценен, щом причината да не може да си намери работа е фактът, че нищо не може да задоволи злонравната му себична съпруга.

Изключителен пример за прехвърляне на вината се наблюдаваше при брака на Паула, когато открила, че Гери има навика да се забърква в сексуални контакти с пациентките си, с оправданието, че им помага да се справят със сексуалните си проблеми. Когато една от пациентките му съобщила за него, съветът по лицензиране анулирал разрешителното му да практикува. Все пак Паула не само го подкрепила и се върнала на работа, за да поддържа семейството, но също така приела вината за неговото поведение. Тя ми каза:

Беше моя вината, когато той загуби лиценза си, защото ако аз бях „жената“ за него, той нямаше да се нуждае от всички други. Аз не бях достатъчно нежна и любяща.

Не можах да повярвам на ушите си, когато Паула ми каза това. Гери се беше държал отвратително, беше навредил на живота на много хора, а Паула обвиняваше себе си! Разбира се, тя само ми повтаряше това, което Гери беше казал за нея, но тя напълно му вярваше.

Запомнете, когато партньорът ви е мизогинист, обвиненията за всичко, което не е наред, са насочени срещу вас. Това, което кара Паула да приеме прехвърлянето на вината от Гери върху нея, беше проблем в секса — област, която за нея означава уязвимост, несигурност и себеомраза. Като дете тя е била физически и сексуално малтретирана от баща си и тези травмиращи преживявания са оставили у нея дълбоко чувство на срам и вина. Като възрастна тя се чувства едновременно наранена и непълноценна. Следователно, когато мъжът, когото тя обича, я е атакувал по тези въпроси, обвинявайки я, че не е достатъчно женствена, тя е била предварително програмирана да го приеме.

Паула не може да бъде обвинявана за това, че Гери си е загубил лиценза, а Лаура — че Боб не може да си намери работа. Но както Боб, така и Гери са се научили как да използват уязвимите места на съпругите си за своя собствена изгода. Прехвърляйки вината, те си спестяват осъзнаването на собствените недостатъци. За съжаление Лаура и Паула приемаха вината като „доказателство“ за тяхната любов. В ситуация като тази проблемът е, че няма начин да докажеш любовта си.

Нямате право да се оплачете

По-нататъшното доказателство за вашата любов включва отказване от правото ви да реагирате на това, което върши вашият партньор. Ако плачете или се разстройвате, когато той ви обижда, неговата реакция обикновено е да става още по-ядосан. Той вижда вашата реакция като атака срещу него и като по-нататъшно доказателство за вашата непълноценност. Нанси, бившата модна координаторка (за която разказах в увода), ми каза:

Когато ми крещеше за нещо, казвах: „Моля те, спри да ми крещиш, защото се чувствам ужасно“. Тогава той започваше да вика, че ще полудее още повече и продължаваше: „Точно така. Обърни го наопаки, изкарай ме виновен, така че да не трябва да чуеш никаква критика“. Той така изкривяваше нещата, все едно аз съм виновна и отношенията още повече се влошаваха.

Що се отнасяше до Джек, най-добрата защита беше нападението. Обръщайки обратно ситуацията, Джеф можеше да изкара Нанси престъпника, а себе си жертвата.

Много мизогинисти използват този метод да променят случилото се, за да отклоняват вината от себе си. Те могат да кажат: „Ти си много чувствителна“; „Ти реагираш прекалено“; „Ти не можеш да приемеш никаква критика“ или просто „Ти си луда“. Те така преиначават ситуацията, че никога да не приемат никаква отговорност за това, как карат партньорките си да се чувстват. Неприятен за възприемане е фактът, че мизогинистите се интересуват повече да отхвърлят вината от себе си, отколкото да осъзнаят болката, която причиняват на партньорката си.

Когато жена е атакувана за това, че показва болка или тъга от отношението на партньора й, тя трябва да потисне нормалните си чувства. Но чувствата трябва да бъдат изразявани. Когато прекият израз е пресечен, тези чувства намират друг начин да се изявят — често неприятни и вредни начини като телесно заболяване, липса на енергия, липса на мотивация и депресия (виж Глава осма).

Контрол чрез физически тормоз

Поради интензивността на чувствата, насилието между интимно свързани хора е по-брутално и по-непредсказуемо, отколкото насилието между непознати. Мизогинистите могат да станат брутални при определени условия (acting out)^[1]. Едно от най-важните е употребата на алкохол, която намалява контрола върху подтиците и увеличава потенциала за реакция. Пиянството също така служи за извинение на тези мъже да дадат воля на яростта си.

Рискът от побой над жената също нараства, когато семейството е в период на промяна или има неясна ситуация. Стресовите събития като бременност, смъртта на родител или загубата на работа, преместване, телесно заболяване или промяна в доходите могат да отпушат физическо насилие.

Ако мизогинистът се чувства заплашен, че ще загуби нещо, което е важно за него и следователно ще бъде унизен, е много вероятно да наклони везните към бруталността. Например ако жена получи работа, след като е била вкъщи за няколко години, или ако се върне към научната си работа, или открие нови приятелства, които могат да го накарат да се чувства заплашен или изоставен, той може да се опита да я контролира чрез терор и заплахи. Ако това не успее, може да разчита на физическо насилие, мислейки, че може да я държи по-здраво, ако тя се страхува от него.

Как определяте дали психическият тормоз ще ескалира във физическо насилие

Изключителната ревност и крайното чувство за притежание винаги са източник на опасност. Ако сте подложени на постоянни обвинения, наблюдения, шпиониране, разпити или свръхреагиране на такива дребни простъпки като например закъснението — бъдете нащрек. Ако разговаряте с друг мъж на тържество и партньорът ви реагира прекалено неадекватно на случилото се, пазете се. Този тип подозрителност е сигнал, че съществува възможност за физическо насилие.

Заплахи за насилие, дори ако насилието не се е появявало преди, би трябвало винаги да се вземат на сериозно. Планове за връщане, за отмъщение и опити за контрол върху вас чрез заплахи за използване на сила са ясен знак, че трябва да имате резервен план за себе си. Колкото и да е трудно да допуснете, че насилието може да се появи, съществено е да осигурите някои основни средства, които включват:

• Известни налични пари.

• Сигурно място за вас и за децата, където да отидете.

• Начин да отидете там по всяко време (независимо от часа).

Да се надяваме, че ще има семейство или приятели, които да повикате за подкрепа. Но каквито и да са вашите средства, всички експерти в тази област са на едно мнение по този въпрос: ако има физическо насилие, трябва да излезете, дори това да означава напускане на красив дом и отиване в подслон за жени, преживели насилие.

Съществува краен способ за контрол, който изисква като доказателство за нейната любов жената да се откаже от нещата, които я правят уникална и които са важна част от личността й. Мизогинистът изисква партньорката му да стесни своя свят, за да се запази мирът между тях.

Ограничаване на вашия свят

Този процес често започва по фин, косвен, благ начин, което ви ласкае. Например предположете, че сте започнали курс по една вечерна лекция седмично. Партньорът ви дава да разберете, че брои минутите, докато се приберете у дома и колко самотен и нещастен е той докато ви няма. Това може да звучи като израз на истинска любов — той има нужда вие да сте с него през цялото време! Но е много кратък скокът от този вид „посвещение“ до обсебването на части от живота ви. Разбира се, можете да се откажете от курса, но по всяка вероятност скоро ще има някаква друга дейност, която е важна за вас и заплаха за него. Каква част от вашата личност трябва да отречете, за да докажете любовта си?

Съществува една ненаситна, изискваща характеристика на любовта на мизогиниста: без значение колко давате или от какво се отказвате, то никога не е достатъчно. Той никога не е убеден, че вие се интересувате от него толкова, колкото той от вас. Постоянно ще въвежда нови проверки на вашата отдаденост. Много прилича на това да имате държавен изпит всяка седмица по един и същи предмет, изпит, който никога не можете да преминете.

Лаура мислела, че е чудесно, когато Боб накрая намерил хубава работа и предложил „да се грижи“ за нея. Тя работела от 19-годишна възраст и била поласкана от възможността да си остане вкъщи и да се грижи за дома.

Той започна да печели наистина добре и ме помоли да прекъсна работа. Искаше да стоя вкъщи и да не се притеснявам, един лукс, който никога не съм могла да си позволя. Но следващото нещо, което узнах, бе, че той не иска повече да се виждам с приятелите си. Дори започна да се разстройва, когато се обаждах на семейството си. Като че аз бях негова собственост, понеже ме издържаше.

Това, което беше маскирано като любов и отдаденост от страна на Боб, завърши като затворнически контрол за Лаура.

Мизогинистът използва или пряк контрол, или непряк контрол, за да постигне своята цел. Той може директно да заяви, да пледира или да изисква да се откажете от работа, от обучение или от дружба. Може да започне косвено да атакува сферите, които са заплашителни за него, като прави продължаването на нещата толкова ужасно за вас, че се отказвате само за да запазите мира. Но без значение какъв метод използва вашият партньор, резултатът е един и същ: вие сериозно сте ограничили вашия свят, за да задоволите неговите потребности.

Полицайката Ники била на 24 години, когато срещнала Ед, 27-годишен колега от същия отдел. Той бил много увлечен от интелигентността й, от духа й и от физическите й способности като полицай и спортист. Ники намирала неговото мъжкарско поведение и красивата външност на блондин за вълнуващи. Те се влюбили много бързо и се оженили. Скоро характерът и ревността на Ед се превърнали в проблем. Живели две години заедно, когато Ники дойде при мен.

Той трябваше да знае всичко, което правех. Това, което не уговарях предварително с него, той използваше като оръжие, за да докаже, че аз не заслужавам доверие. Обаждаше се в участъка и дори в патрулната кола по три-четири пъти на ден, за да проверява — къде съм, с кого съм. Беше неудобно. Ако не съм там, където той очакваше да бъда, избухваше. Миналата седмица отидох на обяд с една офицерка и когато се върнах, той стоеше до бюрото ми, цял почервенял. Издърпа ме в друга стая и започна да ми крещи как съм го предала и как не може да ми вярва. Плаши ме до смърт, когато е такъв.

Ники решила, че избухванията на Ед са смущаващи и застрашителни, че не си струва да го ядосва. Тя се отказала от малкото свобода, която имала, дори в своята работа.

Този вид ревност и собственическо отношение не са ограничени до традиционния страх — да не би да се увлечете романтично по друг мъж; по-скоро те се разширяват до всички области на живота ви. Каквото и да правите извън контрола на мизогиниста и това, което се приема като заплаха от него, трябва да бъде премахнато.