Сюзън Форуърд, Джоан Торес
Мъжете, които мразят жени, и жените, които ги обичат (3) (Трябва ли да страдаме, когато обичаме?)

Глава втора
Краят на медения месец

Първото предупреждение, че очарователният принц има тъмня страна, обикновено се получава при инцидент, който изглежда незначителен. Това, което го прави толкова объркваш за жената, е, че внезапно чарът на партньора се е преобразил в ярост, и че тя е подложена на безсмислена атака срещу собствената си личност.

За Лаура този първи инцидент се случил в навечерието на Коледа, след като с Боб вече са живели заедно четири месеца. Както тя го описва:

Тази вечер опаковах подаръци до късно и той ми каза, че отива да си ляга и че иска да го последвам. Отвърнах, че ще дойда веднага, след като свърша, а той избухна. Заяви, че ме иска там сега. Вече се бяхме любили тази вечер и знаех, че не за това ме вика. Никога не го бях виждала толкова ядосан. Преди да се усетя, той вече ми крещеше, наричайки ме „егоистична кучка“. След това затръшна вратата на спалнята толкова силно, че целият апартамент се разтресе. Не знаех какво да мисля. Седях потресена. Отдадох го на празниците и напрежението около тях.

Лаура е толкова омаяна от Боб през повечето време, че не иска да види внезапното му избухване като сигнал за опасност, какъвто реално е. Ако не беше така увлечена от романтичните си чувства, тя можеше да е в състояние да се отдръпне за момент и да разбере, че Боб има проблеми с гнева си. Това е много важна информация и има огромен ефект върху живота й. Но вместо да види избухването му като предупреждение, че любимият е способен на детински и заплашителни изблици, Лаура търси обяснение.

Рационализиране (търсене на приемливо обяснение)

Това, което правим, за да сменим всяко прозрение, което е в разрез с добрите ни чувства, наричаме рационализиране. Това е начин да се направи неприемливото приемливо. Давайки „основателни причини“ на това, което иначе би ни стреснало, ние осмисляме объркващи или дори плашещи ни ситуации. Това е различно от слепотата, която обсъдих в първа глава, защото виждаме и признаваме неудоволствието, но вместо да отричаме съществуването му, ние му даваме друго име.

Розалинд започна да рационализира безотговорното поведение на Джим скоро, след като той се премества да живеят заедно. Тя сподели с мен:

Джим можеше да си намира работа като музикант само случайно. Опита в различни оркестри, състави, групи, но толкова много от ръководителите им не знаеха нищо за джаза. От гледна точка на музиката знам, че Джим беше прав, но по финансови причини желаех да е по-толерантен.

Розалинд си намира добри извинения за неспособността на Джим да се задържи на стабилна работа с оркестър. Оказа се, че Джим има неприятен характер и ще се кара с всяка авторитетна фигура на която и да е работа. Но тя предпочита всеки път да го тълкува като липса на музикални знания у ръководителя на оркестъра, а не като личностен проблем на Джим.

Ето някои твърдения, които съм чувала от жени, опитващи се да обяснят поведението на партньорите си в миналото и понастоящем:

• Да, бил е женен три пъти, но никой не го е разбирал, както аз го разбирам.

• Знам, че е имал няколко провала в кариерата си, но е имал много нечестни партньори, които наистина са го подвели.

• Разказва ужасни неща за бившата си жена, но не мога да го виня, защото тя е била непоносимо алчна и егоистична.

• Зная, че пие твърде много, но той е затънал в сериозни проблеми и когато свършат, ще спре.

• Той наистина ме уплаши, като ми се разкрещя, но точно сега е под голям натиск. Толкова се ядоса, когато изразих несъгласие, но пък никой не обича да проявяват несъгласие с него.

• Не мога наистина да го виня, че си изпуска нервите, когато е имал толкова нещастно детство.

 

 

Всяка жена, която си казва Той го направи само защото… за избухвания или за изблици на насилие всъщност рационализира.

Никой не е любезен и приятен през цялото време и не би трябвало да го очакваме от себе си или от другите. И разбира се, има моменти, когато трябва да разберем и да приемем факта, че любимият човек е под напрежение или е особено чувствителен към някои въпроси. Не говоря тук за мъжа, който като цяло е добър и внимателен, но изпуска нервите си при случай. Той ще поеме отговорност по-късно за избухването си и ще чувства истински угризения за това, че си е излял гнева върху човека, когото обича.

Мизогинистът е различен: той няма да чувства никакви угризения за избухването си. В допълнение на това жената в живота му ще открие, че го оправдава и все по-често се опитва да обясни досадната му раздразнителност.

Рационализирането е присъщо на хората и невинаги доказва наличието на сериозен проблем. Той става такъв, когато установите, че редовно извинявате неприемливото поведение на партньора си. Със зачестяване на избухванията ще трябва все по-често да тълкувате поведението му по приемлив за вас начин, за да може да се справяте.

Двойствеността

Ако мизогинистите бяха гневни и критикуваха през цялото време, склонността на всяка жена към рационализиране бързо ще се изчерпи. Но между избухванията си той е склонен да бъде очарователен и нежен, какъвто е и при първата ви среща. За съжаление добрите периоди подкрепят погрешното ви схващане, че лошите периоди са кошмарен сън, че това не е истинският му образ. Нежното му отношение ви дава увереност да се надявате, че нещата ще станат по-добри. Но няма начин да предусетите как той ще реагира на каквото и да е, защото реакциите му винаги са различни. Този тип поведение отразява така пълно класическата история, разказана от Робърт Л. Стивънсън, за тъмната и светла страна на човешката природа, че започнах да го наричам „Игра на криеница“.

Лаура се почувства напълно объркана, когато Боб, скоро след избухването си по Коледа, започна да променя чувствата и настроенията си между обич и гняв. Той все още можеше да бъде очарователен и пламенен, и неговата двойственост се превърна в по-голяма степен модел на отношенията им.

Една вечер ужасно се скарахме. Имах изтощителен ден и исках да спя, но той желаеше да се любим. Казах му, че съм много уморена, но той не го прие. Засегна се лично. Мислеше, че го отхвърлям и го разигравам. Толкова се ядоса, че скочи от леглото и с юмрук проби вратата на шкафа. Бях ужасена. Казах му, че не мога да понасям повече това негово отношение. Тогава той започна да плаче. Хвърли се в краката ми и зарида. Каза ми, че ще се промени. Беше напрегнат. Молеше ме да разбера какъв труден период преживявал. Бях толкова объркана от всичко това, че не знаех какво да правя. Стоеше на колене, плачеше в скута ми и се кълнеше, че ме обича повече от всяка друга жена, която бил срещал. Прегърнах го и се опитах да го успокоя. Естествено — сдобрихме се в леглото. Реших, че сме преминали през най-лошата част от връзката ни и от сега нататък нещата ще бъдат чудесни.

Лаура беше емоционално обсебена от Боб. Тя постоянно се колебаеше между нежното му поведение и непредвидимите яростни избухвания.

Няма нищо по-объркващо или озадачаващо от промяната на чувствата между обич и гняв. То създава огромно напрежение, защото никога не знаеш какво да очакваш. Много е подобно на модела на хората, които са пристрастени към хазарта: те получават това, което искат, през част от времето, но не през по-голямата част от времето. Тяхното ниво на тревожност е изключително високо. Но обещанието за „добрата печалба“ ги задържа в играта.

По подобен начин любящото отношение на Боб поддържа у Лаура сигурността, че лошото му поведение е само временно, а не е истинската му същност. Изблиците на нежност или яростни избухвания я държи в постоянно напрежение.

 

 

Досега фокусирахме вниманието си върху поведението на мизогиниста, но участието на жената става решаващ елемент в този момент. Веднъж допуснала да бъде унижена, тя вече е дала възможност за бъдещи атаки. Вижте разликата в поведението на Кати, моя млада приятелка, с което тя защитава себе си:

Имах връзка с един мъж, с когото отидохме в Мексико. Един ден той е чудесен и си прекарваме страхотно добре, а след това внезапно се превръща в чудовище. Реши, че съм дала на таксиметровия шофьор твърде голям бакшиш и започна да ми крещи по средата на улицата. Не зная защо той си мислеше, че може да се държи така, но беше сбъркал момичето. Казах му, че няма да търпя такова отношение, и че ако отново се нахвърли, напускам. След това той беше добър и нежен за ден-два и отново го направи. И аз го напуснах.

За разлика от Кати, Лаура на практика съвсем ясно обучава Боб на това, колко обиди би понесла. Извиненията и тържествените обещания успокояват Лаура. Тя вярва, че те са израз на истински угризения. И вероятно в този момент той действително е съжалявал. Ако бъдещото му поведение подкрепяше тържествените обещания, тя нямаше да има проблеми, но угризенията му траят само докато успее да я успокои. Следващото избухване със сигурност щеше да дойде.

След като сте приели веднъж двойствения характер на партньора си, от атаката до извиненията, от яростта до очарованието, се насочвате към още по-болезнена фаза.

Самообвинението

Логиката е следната: След като той може да бъде очарователен, явно аз правя нещо, което обърква нещата. Мизогинистът поддържа тази увереност, напомняйки ви, че той винаги ще бъде добър, ако спрете да правите нещо или промените друго. Това е много опасно мислене.

Всеки опит да се търси логична причина за объркването на една връзка е огромен скок в грешна посока. Ако след осъзнаването, че поведението на партньора ви има проблемни аспекти, настъпи момент, в който се опитвате да ги обясните и оправдаете, значи вие вече поемате отговорността за постъпките му.

Лаура си спомня:

Всеки път, когато не изпълнявах веднага негово нареждане, той реагираше: „Ти си егоистка. Не знаеш да даваш в една връзка“. Казваше ми, че съм на 35 години и никога не съм се омъжвала, тъй че какво знам за доверието и съвместния живот с друг човек? Той е бил женен преди и знаел всичко. Мислех си, че може би е прав. Може би бях егоистка. Това е моментът, от който започнах да се съмнявам в себе си.

Боб прехвърлил вината върху Лаура, атакувайки най-уязвимото й място.

Не всички мизогинисти са крайно критични както Боб. Някои изразяват своето разочарование по-меко, по-префинено, но по еднакво разрушителни начини. Такъв беше случаят с друга моя пациентка, в миналото художничка, омъжена за психолог.

Паула срещнала Гери, когато били в колежа. По време на осемнайсетгодишния им брак имали общо четири деца. Когато дойде при мен, тя беше в началото на 40-те си години, изглеждаше приятна жена с тъмна коса, големи изразителни кафяви очи и стройна фигура. Тя ми каза, че Гери започнал да я критикува, скоро след като се сгодили и че тя много се обърквала, когато той се променял и от внимателен и нежен приятел се превръщал в язвителен и критикуващ непознат.

Веднъж, по време на годежа, отидохме на панаир, където свиреше Чък Бери. Исках да го чуя, но Гери започна да ме напада: колко ужасна е тази музика, колко примитивна, само някой с половин мозък можел да я слуша. Обвини ме, че нямам вкус и култура. Продължаваше да ме гледа, като че току-що съм излязла от пещерата. Знаех, че е прав и че все още съм увлечена по същата музика, която обичах като млада. Вярно е, че не съм много изискана или от „добро семейство“ в сравнение с него. Имам вкус на селянка.

Паула подкрепила своето твърдение, че тя е виновна, наричайки се „селянка“ и идеализирайки възпитанието на Гери. А той никога не я оставил да забрави претенциите му за интелектуално превъзходство. Лаура също толкова бързо взе да ме уверява, че била наистина „егоистка и неспособна да дава на другия човек“. Когато й казах, че е много строга към себе си и я запитах откъде са тези идеи, тя каза: „Това казва Боб и е прав. Аз съм егоистка и той има право да се ядосва“.

И Паула, и Лаура придават „смисъл“ на психическия тормоз от партньорите си, като се самообвиняват. Те са убедени, че само ако могат да намерят „вълшебния ключ“, „правилното“ поведение и отношения, които да поласкаят партньорите им, могат да ги накарат да се държат по-любящо към тях. Като че ли Паула и Лаура казват: „Може би всичко, което трябва да направя, е да слушам какво казва той и да се опитам да го направя. Тогава всичко ще бъде наред. Ако вината е моя, той е човекът, който определя каква е тя, следователно той е единственият, който може да ми помогне да стана по-добър човек“.

За съжаление сигналите на мизогинистите винаги се променят. Това, което ги радва един ден, може да не ги радва на следващия. Няма начин да узнаете какво ще ги възпламени. Опитите да измислите как да го зарадвате могат да станат доминанта в живота ви.

Розалинд е била възприемчива слушателка за оплакванията на Джим от безчувствените ръководители на оркестри, но скоро той насочва яростта си към нея.

Помолих го да ми каже какво иска от мен, за да не побеснява така повече. Естествено, той беше щастлив да поеме такова задължение, но това не спря избухванията, защото аз винаги правех нещо погрешно.

Розалинд и Джим са открили нещо друго, което ги прави така близко свързани: И двамата обвиняват нея за всичко, което не върви както трябва.

Неговото разочарование

Когато свърши меденият месец, той свършва и за двамата партньори. Единият не остава на Ниагарския водопад, докато другият се прибира вкъщи. Докато жената е уплашена и объркана от промените във връзката, партньорът й изпитва своята част от разочарованието. Поради факта, че така я е идеализирал в началото, неизбежно е сега да се разочарова. Както си спомня Джаки:

Марк ми каза, че ако го помолят да опише идеалната жена, това ще съм аз, без никакви промени и изменения. Бях идеална, без грешка.

Идеализирана от Марк, Джаки се чувства прекрасно. Лесно е да се разбере защо тя не е предвидила потенциалната опасност. Факт е, че Марк не я вижда като човешко същество със същите недостатъци, провали и грешки, които всички ние имаме. Вместо това той я обожествява: тя е неговата богиня. И разбира се, той очаква от нея да бъде такава през цялото време.

Очаква се да бъдете съвършена

Нанси и Джеф, с които се запознахме в увода, са се срещали вече в продължение на шест месеца, когато се случил следният инцидент:

Бяхме на концерт и прекарахме чудесна вечер. Когато свърши, седяхме и чакахме публиката да излезе. Щом станах, той каза: „За къде бързаш?“. И тогава толкова ми се ядоса. Развика се: „Ще тръгнем, когато аз кажа, че е време! Боже, ти се блъскаш!“. Беше толкова разгневен, а аз не можех да разбера защо. Тогава мина надуто пред мен и не проговори в колата през целия път до дома. Беше много неприятно. Не знаех какво да правя. Мислех, че съм направила нещо ужасно погрешно, защото никой не побеснява така за нищо.

Но мизогинистът може да побеснее много, без да има основание. Избухва по най-незначителен повод. Преувеличава, раздува — прави от мухата слон. Може би партньорката е забравила да вземи дрехите от химическото чистене или пък препеченият хляб е много тъмен, или са останали без тоалетна хартия. Той разглежда моментния пропуск като углавно престъпление. След концерта Нанси става от стола си преди Джеф и това е повод той да излее яростта си върху нея. Но Нанси прави точно обратното: тя не придава значение на поведението му. Възприема безсмислената му атака и свежда до минимум неговата отговорност. Парадоксът е, че докато той избухва заради невинното й действие, тя преувеличава собствената си вина и намалява неговата!

Нанси ми каза, че Джеф винаги й е давал да разбере по недвусмислен начин, че тя обърква отношенията им. Казал й, че бил разочарован. Тя не била това, което той си мислел. Чувствал се измамен. Къде била съвършената жена, в която се бил влюбил?

От вас се очаква да четете мислите му

Мизогинистът очаква партньорката му да знае какво мисли и чувства, без никога да го е споменавал. Той изисква тя да предвиди всичките му потребности по някакъв начин, и задоволяването на тези потребности да има предимство пред всичко останало в живота й. От нея се очаква да знае желанията му, без да са й казани. Едно от доказателствата за любовта й е способността да чете мислите му. Той ще казва неща като:

• Ако наистина ме обичаше, щеше да знаеш какво мисля.

• Ако не беше толкова заинтересована от себе си, щеше да разбереш какво исках.

• Ако наистина беше загрижена за мен, щеше да знаеш, че съм изморен.

• Ако потребностите ми имаха някакво значение за теб, щеше да знаеш, че не исках да ходя на кино.

Фразата щеше да знаеш предполага, че от вас се очаква да имате способността да четете всяка негова мисъл и желание. Не е негова отговорност да се изразява; ваша работа е да бъдете ясновидка. Ако на жената й липсва интуиция, това се превръща в доказателство за нейната непълноценност. Това е също по-нататъшно оправдание за неговите атаки.

От вас се очаква да сте вечната опора

Типичният мизогинист очаква от партньорката си да бъде вечен извор на пълна, всеотдайна любов, възхищение, грижа, одобрение и емоционално задоволяване. В отношенията с жените до голяма степен той постъпва като гладно, изискващо дете, с неизреченото очакване, че тя ще бъде безкористна и ще задоволи всичките му потребности.

Скоро след като Джаки се омъжила за Марк, тя открила, че той я е лъгал за плащането на някои важни сметки. От него се очаквало да се грижи за това, но той не го правел. Когато го запитала, се разбеснял.

Обвиняваше ме, че не го обичам, не го разбирам. Каза, че не съм от неговия отбор. Имал приятели, които правели много по-лоши неща, които се прибирали пияни всяка вечер и които наистина пропаднали финансово, и въпреки това съпругите им никога не спирали да ги обичат и подкрепят. Как може да не съм способна на такава любов? И така изкара нещата, като че аз бях престъпник, защото се осмелявам да попитам за неплатените сметки.

Позицията на Марк е, че независимо какво прави той, Джаки никога не трябва да бъде разстроена, никога да не го пита за нищо, и винаги да бъде изцяло даваща и обичаща. Той се смяташе за любящ, грижовен и щедър. Искаше да даде всичко това на чудесната жена, която бе намерил, но в момента, в който виждаше, че тя не е „вечно кърмещата гръд“ той се чувстваше предаден и я нападаше.

От вас се очаква да бъдете негов оазис

Партньорът на Розалинд, Джим, не може да я види като друго човешко същество, отделно от него, което има своите собствени потребности и чувства. Той ми каза:

Мислех, че е съвсем наред, и изведнъж един път рано сутринта се разциври като бебе. Боже, какво ужасно разочарование беше това. Просто не можех да повярвам, че това е същата жена, в която така се бях влюбил.

Факт е, че Розалинд е силна, компетентна, дейна жена. Все пак, като всеки друг, и тя има лоши дни. Когато се осмелила да покаже своята уязвимост, Джим бил отвратен и изпитал презрение. Както тя разказва историята:

Това беше първият път, когато ме виждаше да рухна и да се разплача, и реакцията му беше шокираща: „Коя си ти, че да рухваш и да плачеш така? Коя си ти, че да не си силна през цялото време и да не се грижиш за всичко?“. Това беше ужасно. Мислех, че ще ме изостави. Всичко свърши, когато аз се извиних. Опитах се да не придавам голямо значение на създалото се положение, но не можех да свикна с мисълта, че той не ме приема като друго човешко същество.

Поради сълзите й статутът на Розалинд като съвършена жена е понижен. Що се отнася до Джим, тя вече не заслужавала да се отнася добре с нея.

Идеализацията е меч с две остриета. Усещането е чудесно, но тя заслепява жената за факта, че е обречена на провал. Невъзможно е да живее на пиедестала, където я поставя мизогинистът, защото няма да има място за грешка. Ако тя е в лошо настроение или се държи по начин, който той не харесва, за него това е недостатък. Той си е наел богиня, а тя не живее според изискванията на службата и сана си. Презрението му и разочарованието от нея са единственото разрешение, от което той се нуждае, за да спре да изразява любовта си към нея и да започне да критикува, да осъжда и обвинява.

За мизогиниста първоначалното разочарование обикновено настъпва рано в развитието на връзката. Все пак, тъй като има толкова много вълнения и романтика, моментът на избухването лесно се изтиква на заден план. Ако у жената има чувство на разочарование, то е малка горчива нотка в симфонията на добрите чувства.

Ранните сигнали за нрава на мизогиниста са единични и редки. Той прикрива избухванията си до момента, в който не сключи годеж или брак. Едва тогава, след като вече е сигурен, че я „притежава“, мъжът бързо променя отношението си.