Сюзън Форуърд, Джоан Торес
Мъжете, които мразят жени, и жените, които ги обичат (5) (Трябва ли да страдаме, когато обичаме?)

Глава четвърта
Къде ви контролира мизогинистът

Една от най-необичайните причини за прибягване до терапия ми беше разкрита от жена на 43 години, която не можеше да накара съпруга си да й плати зъболечението. Когато говорих с нея се изясни, че съпругът й, милионер индустриалец, й давал общо петнайсет долара на седмица след като тя трябвало да плати сметка за зъболечение пет хиляди долара. Научих също, че тя работи за фирмата на мъжа си без заплата и редовно е унижавана от него пред другите му служители. Очевидно тук имаше нещо много повече от нежеланието му да заплати сметката за зъболекар.

Обикновено откривах, че специфичният проблем, който водеше човек до терапия, е само върхът на айсберга. Въпроси като пари, сексуални проблеми, професионална нестабилност и конфликти заради децата често са димна завеса, която покрива проблемна връзка.

Контрол в леглото

Никоя сексуална връзка не може да запази интензивността от медения месец. Сексуалните връзки по своята природа са на приливи и отливи. За мизогиниста, за когото властта и контролът са доминантни теми, сексуалната арена се превръща в място за сериозен конфликт.

Необходимо е съгласуваното усилие от страна на двамата партньори, за да изведат сексуалните чувства и предпочитания наяве. Когато липсва елементът на преговаряне, обикновено също липсва и чувствителността, която се изисква за открито обсъждане на сексуалните желания и потребности.

Жените обикновено са особено плахи при изразяване на сексуални потребности и желания, защото за нас това е тема, свързана с много емоции. През целия си живот сме учени, че огромна част от нашата реализация е свързана с това да сме сексуално желани и отзивчиви. Нашата уязвимост, свързана със сексуалността, ни оставя открити за методите на мизогиниста. Неговата критика, охулващи забележки и постоянно отхвърляне или бруталност могат да затръшнат врати, които са били широко отворени преди.

При навлизането на връзката във фазата след медения месец мизогинистът може да почувства, че краят на илюзиите му дава право да атакува. Това, което е било романтично и сексуално вълнуващо, може да започне да се променя, след като той веднъж се е почувствал „разочарован“ от своята партньорка. Внимателният партньор от първите дни може да се превърне не само в невнимателен, но и в активно жесток.

В добрата връзка интензивността на сексуалните чувства се допълва от дружба, уважение и загриженост. Дори ако сексуалното вълнение е намаляло и се е променило с времето, все още има чувствителност към усещанията на другия. При мизогиниста се случва обратното: колкото по-дълго продължава връзката, толкова по-малко е загрижеността и вниманието за чувствата на партньорката, и толкова по-голяма е вероятността той да критикува привлекателността й като жена.

Сексуални критики

Всички ние вярваме повече на критиките, отколкото на похвалите. Едно жестоко изказване може да има много по-голямо въздействие, отколкото двайсет положителни. Чуваме отрицателните коментари по-остро и ясно, отколкото положителните и ги взимаме за по-истински, по-честни гледища от нашите. Поради тази причина дори и най-уверените сексуално жени могат да бъдат изкарани от равновесие при постоянните отрицателни забележки на своя партньор: за техния външен вид или за сексуалната им изява, или чрез непрестанните сравнения с други жени.

Ники, младата полицайка, ми каза:

Винаги съм мислела, че изглеждам добре, докато Ед не започна да изрязва реклами от списанията и да ми ги посочва като примери как би трябвало да изглеждам. Той показваше колко по-хубави са косите на някои модели, отколкото моята. Казваше ми, че иска да изглеждам повече като тази или онази, защото така ще бъда по-привлекателна и по-възбуждаща за него. Започнах да се чувствам наистина непривлекателна.

Заяжданията на Ед установили неравновесие в тяхната сексуална връзка. Той се превърнал в арбитър за това, как Ники би трябвало да изглежда, което автоматически я поставило в по-неизгодна позиция.

Със засилване на злобата в атаките, техният ефект става по-унищожителен. Паула, чийто съпруг психолог беше имал любовни връзки с пациентки, разказа следното:

Гери каза, че понеже не съм руса, вероятно не мога да удовлетворя неговите потребности. И след това подчерта колко грозно и провиснало е тялото ми и как са отпуснати гърдите ми. Посочи белезите, които имам от раждането на четирите ми деца и каза, че са много грозни, и че задникът ми е смъкнат. Стигна се до там, че аз се срамувах да се съблека пред него. Тогава той каза: „Ако беше истинска жена, нямаше да ти пука“.

Гери караше Паула да чувства, че има някакъв ужасен недостатък. Неговите словесни нападки засилват нейното вече разколебано самочувствие.

Дори и в най-добрите връзки хората понякога искат да променят или преправят някоя страна от характера или поведението на своя партньор. Разликата е в начина, по който тези желания са изразени. Ако забележките се правят любезно и с добронамереност, вреда няма. Но мизогинистът не действа воден от добро желание, защото той не цели искрено промяната. Той иска контрол и не се двоуми да използва постоянни подценяващи критики, за да го постигне.

Усещането за интимност и близост, което обгръща сексуалния контакт, когато сме както физически, така и емоционално голи, ни прави уязвими за атака. Защитата ни е свалена. Споделяме най-съкровените тайни за себе си. Това не е моментът, когато можем да се защитим от забележки към поведението ни. Майката на Джаки, Лорейн, започнала да се чувства като че ли е на подсъдимата скамейка всеки път, когато тя и Нейт имали сексуални отношения. Тя ми каза:

Зная, че не съм най-темпераментният човек, но се опитвам да реагирам и да бъда такава, каквато той иска. Но всеки път, когато го правим, той казва нещо, което просто ме убива, като: „Дори и курва за два долара ще се представи по-добре от теб“. Просто се сковавам и замръзвам.

Лорейн и Нейт са впримчени в порочен кръг: колкото повече той я унижава, толкова повече тя се затваря сексуално, което предизвиква още повече унижения от негова страна и още повече затваряне от нейна. Нейт, както толкова много мизогинисти, вярва, че да критикува жена си е не само негово право, но и негова отговорност. Неговата убеденост, че трябва да я „оформи“, е единственото оправдание, от което той се нуждае, за да продължи да действа в тази посока, въпреки че това работи срещу него и очевидно не помага на жена му.

Сексуален егоизъм

Сексуалното общуване с мизогинист обикновено става само когато и както той реши. Ако той е сексуално егоистичен, ще бъдат важни само неговите потребности, и ще бъдат приемливи само тези форми на любов, които са му приятни.

Една от първите промени, за които много жени съобщават, е, че сексът е станал механичен; изчезнали са вниманието и нежността, които преди, в началото на връзката, са придружавали любенето. Мизогинистът е спрял да дава на партньорката си време да се възбуди, и радостта й от докосването, прегръдките и целувките са намалели. Нанси описва това по следния начин:

Не след много време, откакто бяхме заедно, Джеф престана да прави това, което бихте нарекли „любовна игра“. Той просто скачаше, правеше го, свършваше и се махаше. Не знаех какво да кажа. В началото обръщаше толкова много внимание на това как се чувствам, но скоро след това престана.

Преживяното от Нанси не е необичайно. Както много мизогинисти, Джеф гледа на нежността и галенето като на ненужно губене на време, след като е „спечелил“ тази жена. Любовната игра става нещо, което той пропуска, за да се подготви Нанси за главното събитие — интимността. За Джеф останалото е маловажно. Но за Нанси любовната прелюдия има голямо значение.

Доскоро за жените имаше неправилно твърдение, че има само един начин да се достигне оргазъм — чрез полов акт. Едва в последните години проучванията доказаха това, което от дълго време много от нас знаят: мнозинството от жените имат нужда от стимулиране с ръка и/или с уста, за да достигнат до оргазъм. Мизогинистът може да използва мита за „задоволяване само чрез съвкупление“ в своя полза и срещу партньорката си.

Когато Розалинд се опитала да каже на Джим от какво се нуждае сексуално, той я атакувал с думи. Според нея:

Той не знаеше нищо за жените, за анатомията им, нито дума. Опитах се да му обясня, но той започна да се муси. За него беше унижение, ако аз исках нещо друго, освен сношение. Това беше единственото, което той би направил. Ако исках да ме докосва, докато свърша, той напускаше стаята. Беше отвратително. Караше ме да чувствам тялото си омърсено.

Джим използва сексуалните желания на Розалинд като оръжие срещу нея. Поради това, че нейните потребности са различни от неговите, той ги определя като „отвратителни“ и по този начин не й дава възможност да иска от него нещо, в което не би искал да участва. Обвинението и наказанието са стандартни реакции на мизогинистите към сексуалните предпочитания, които се различават от техните собствени.

Паула също открива, че съпругът й смята сексуалните й потребности за изискващи или отвратителни. Гери я осведомява за това по остър и жесток начин:

Споменаването на орален секс го караше да гримасничи. Той казваше: „Изглежда противно, мирише противно и на вкус е противно“. Друг път казваше: „Твоята представа за добър секс е да прекарам нощта с глава между краката ти“.

Отвращението и погнусата на Гери карат Паула да чувства огромни угризения за тялото и сексуалността си. Но в забележките му има нещо повече от унижение: има дълбока омраза към женското тяло. Неговото нежелание да прави орален секс само по себе си не е показател, че той е мизогинист. Омразата и отвращението в изявленията му са важните сигнали, а не сексуалните му предпочитания.

Други мизогинисти поемат по-косвен път за изразяване на враждебността си и за постигане на контрол. Те отказват секс, за да накажат партньорките си и ги унижават, ако искат сексуален контакт. Розалинд е изпитала този вид враждебност.

Всеки път, когато се карахме, той не ме докосваше по две или три седмици. По този начин ме наказваше. Ако се опитах да започна нещо, той ме наричаше агресивна и ми казваше, че съм като животно. Казваше, че всичко, което искам, е да се чукам, и че нищо не е по-отблъскващо от жена, която иска секс през цялото време.

Джим обвинява Розалинд за своите повтарящи се пристъпи на импотентност. Той не поема отговорност за своите сексуални проблеми, макар че ги е имал дълго преди да срещне Розалинд. Неговото обяснение е, че ако има сексуални проблеми, то е защото тя не се държи както трябва.

И двамата партньори могат да предизвикат сексуални проблеми в отношенията си, но в мизогинистката връзка тези проблеми, независимо дали произлизат от него, или от нея, постоянно се използват като оръжия, с които да се обвинява или унижава жената. Сексуалните терапевти отдавна са отчели, че когато единият партньор има сериозни сексуални проблеми, и двамата имат нужда от помощ, за да е ефективно лечението. Обвиненията, гневът и наказанието могат само да влошат съществуващите сексуални проблеми, каквито и да са те.

Обвиненията, наказанията и яростта са стандартните тактики на мизогиниста, когато партньорката не се държи според желанията му. По този начин той се поставя в положение да бъде единственият, който определя какво е правилно и какво е погрешно в спалнята.

Стандартното поведение на женомразеца е: „Не ми казвай какво да правя“. Що се отнася до Ед, полицаят, неговото право да доминира се разпростира дори върху тялото на Ники. Ако тя отговаря на неговите искания с нещо различно от пълно приемане, той го възприема като отхвърляне. Ники обяснява:

Ако се опитах да му кажа какво обичам или искам сексуално, той ми казваше: „Дори и в секса искаш да командваш“. Ако седнех на бедрото му да се гушна, той незабавно сграбчваше гърдите ми и ако му кажех: „Не искам да ме пипаш така сега, искам просто да ме държиш“, той се ядосваше и казваше: „Това са моите играчки и мога да правя с тях каквото си искам“.

Много мизогинисти използват възприеманото от тях отхвърляне като оправдание за по-нататъшно малтретиране. Нейт пренася и в спалнята тактиките на заплашване, които използва в другите сфери на живота им. Макар Лорейн в началото да отговаря на сексуалните му ухажвания, с течение на годините тя открива, че неговото малтретиране я е отдалечило от него. Тя казва:

Той ме наричаше „студена кучка“, ако не приемах начина, по който искаше да го направим. Тогава започваше да крещи: „Махай се, махай се“ и с крак ме изритваше от леглото.

Дори и жена, която е сексуално активна, може да бъде постепенно потисната от партньор, който е егоистичен и който не се интересува от нейните чувства и потребности.

Всички от гореописаните ситуации са без победител. Ако жената се оттегли сексуално, защото е била принудена да се чувства непълноценна, тя може да бъде атакувана като „отхвърляща“. Ако е започнала да се затваря сексуално заради това, как е била третирана, тя може да бъде наречена „отказваща“, „фригидна“, „принцеса“, „студена“, „мъжемъчителка“. От друга страна, опитите от страна на жената да започне сексуален контакт могат да я класифицират като „твърде изискваща“, „незадоволима“, „животно“, „твърде агресивна“ или „нимфоманка“.

Сексуална бруталност

Други мизогинисти проявяват враждебността си към жените чрез по-активен, брутален секс. Нанси дава следния пример:

Една нощ се чувствах напрегната. Помолих Джеф да ми разтрие гърба. Често си го правехме един на друг. Бях легнала по корем и внезапно, без предупреждение, той напъха пениса си в ануса ми. Наистина ме заболя. Побеснях и се отделих от него. Тогава той се обърна по гръб и се втренчи в тавана. Юмруците му бяха стиснати, челюстите сключени. Изсъска през зъби: „Как ще ми се реваншираш?“.

Джеф реагира на изразената от Нанси болка, като приема ролята на жертва. Забравил за факта, че й е причинил болка, той се разярява и я обвинява за това, което се е случило.

Този случай е един от многото, при които Джеф насилва Нанси сексуално. Това не са изолирани епизоди; те са част от общия стил на отношение по насилнически, враждебен начин.

Други мизогинисти проявяват своята враждебност като причиняват физическа болка чрез секс. Те могат да щипят, хапят или блъскат, с намерение да причинят болка на жената. Тук нямам предвид сексуално поведение, на което и двете страни се наслаждават. Визирам сексуални действия, които са неприятни за жената, но които мизогинистът настоява да върши въпреки факта, че й причиняват болка, дискомфорт или я унижават. Като че ли той казва: „Твоето тяло съществува за мое удоволствие и аз очаквам да се съгласиш с всички действия, които избера“. Всяка жена, която продължава да позволява сексуални действия, които са отблъскващи или болезнени за нея, която позволява да бъде въвлечена в поведение на сексуална саможертва, при което потребностите на партньора й имат предимство пред нейните, неизбежно ще намрази секса.

Сексохолици

Сексуалните взаимоотношения се доминират от определен начин на поведение. С други думи, ако сте с партньор, който е по-въздържан, той вероятно ще си остане такъв; няма да стане свръхпретенциозен.

Някои стилове на сексуално поведение са потиснически, особено когато мъжът предявява такива постоянни сексуални изисквания към партньорката си, че я изтощава. Тук нямам предвид тези прекрасни моменти от връзката, когато и двамата партньори жадуват за много любене; говоря за модел, при който мъжът изисква партньорката да е готова за секс по два-три пъти на ден постоянно. Такъв е случаят на Лаура и Боб:

В началото обожавах да се любя с него, но нещата така се обърнаха! Беше като задължение. Никога не ми даваше шанс да бъда спонтанна с него. Нямах случай да имам желание. Ако правите секс по два-три пъти на ден плюс постоянния натиск за това, кога ще имате копнеж за любов? Това винаги ми беше налагано със сила. Той беше чудесен любовник, но скоро това загуби значение за мен.

Честите сексуални желания на Боб отблъскват Лаура от толкова очакваните преди моменти на интимно общуване. Боб използва секса, за да потисне своите страхове и напрежение, както някои ползват наркотиците или алкохола. Този натрапчив вид насочена, неутолима сексуалност наскоро беше определена като сериозно емоционално разстройство, наречено сексохолизъм.

Сексохолизмът всъщност не е по-различен от другите видове пристрастявания: сексът се използва, за да се потиснат неудовлетворените желания. Сексът осигурява моментно отклоняване на вниманието от напрежението. Лорейн открива, че такъв е случаят с нейния съпруг Нейт:

Той казваше: „Имам да водя важно събрание тази сутрин, така че трябва да правя секс“. Това нямаше нищо общо с мен. Понякога идваше вкъщи, сграбчваше ме и казваше: „Имах труден ден и имам нужда от това“.

Вместо да се отнесе към проблема си по зрял, директен начин, Нейт избира временно да забрави за тревожността си със секс.

Един от най-силните примери как сексохоликът използва секса за контрол е изказването, което Боб прави пред Лаура няколко пъти: „Единственият момент, когато чувствам, че те притежавам, е когато съм в теб“. Всички отчаяни желания на сексохолика са изразени в това изречение.

Чарли, инженер в началото на 40-те си години, когато дойде за терапия след пропадането на три брака и няколко връзки, ми каза:

Чуках по три или четири жени на ден, защото „Боже, беше тежка сутрин“ или каквото и да е друго. Сега мразя да го осъзнавам, но аз гледах на всички тях като на играчки. Те бяха нещо, което ми помагаше да се чувствам по-малко окаян.

Ако жена протестира срещу честотата на сексуалните изисквания на Чарли, той ще й се ядоса. Ще я нарича „фригидна“ или „потисната“, ще й каже, че го отбягва и ще я обвинява, че всъщност не държи на него. Той обяснява:

Ако бяхме правили секс десет пъти през седмицата и на единайсетия тя кажеше „не“, аз се чувствах отхвърлен и й се ядосвах. Знам, че това не е честно, но всичко за което успявах да мисля в този момент е, че цялата ми увереност ми се изплъзваше.

Ако сте свързана със сексохолик, ще се почувствате като обект, който съществува само заради неговото задоволяване; сексуалният контакт между вас ще зависи много малко от това, коя сте вие и какво желаете. Лаура установява, че с Боб всичко е вторично по отношение на неговата нагласа за сексуално задоволяване и че нейните нужди нямат значение. Тя ми разказа следния случай:

Дядо ми умря и аз бях нещастна от загубата му. Боб и аз бяхме заедно на погребението и по време на службата той настояваше да си тръгваме. Беше като мъж, който не се е любил от двайсет години! Настояваше да си отидем вкъщи „за нещо“. Знаех точно какво иска; имах желанието да го убия. Но си отидох вкъщи след погребението. Бях така подразнена от себе си, че единственият начин да го накарам да млъкне беше да го „направя“ с него. След това се върнахме в къщата на леля ми и се мразех за стореното. Да напусна погребението на дядо си по средата на службата! Беше отвратително и аз не желаех да слушам какво още иска той да каже за „своите нужди“.

Понякога жените се примиряват с настояванията на своите сексохолични партньори, защото сексуалният контакт създава атмосфера на спокойствие и взаимно разбиране, която в действителност не съществува извън спалнята. Лаура обяснява:

Единственото време, през което можехме да говорим, беше в леглото. Това беше единственият момент, когато се чувствах слушана. Осъзнах, че му се отдавам само за да съм слушана. Беше като бартерна сделка между нас. Но това, което ме влуди, беше, че ако обсъждахме в леглото нещо, което беше важно за мен, той забравяше целия разговор. Все едно че никога не се е случвало нищо.

В тези моменти на истинска близост, докато правеха любов, Лора успяваше да се освободи от чувството, че е използвана и уморена да отговаря на високите изисквания на Боб. Все пак моментите на нежност и възприемчивост не се пренасят в по-нататъшния им живот. Тяхната връзка извън леглото е белязана от неговите яростни избухвания.

Под прикритието на добрия секс

Колкото е по-голяма пропастта между държанието на мизогиниста в спалнята и извън нея, толкова е по-голямо объркването за неговата партньорка. Тя се пита: „Ако ме желае толкова много, може ли нещо да не е наред между нас?“. За някои жени, свързани с мизогинисти, сексът е единствената област, в която партньорите им не се проявяват като малтретиращи или контролиращи. Както Джаки казва:

Марк беше много нежен в леглото, така че как можеше да бъде толкова лошо? Аз бях виновна. Той никога не беше брутален, беше наистина чувствителен, и никога не действаше набързо. Не можех да повярвам, че някой, който може да бъде чудесен и толкова всеотдаен в леглото, може да бъде толкова ужасен извън него. Мисля, че ако през цялото време си бяхме в леглото, всичко щеше да е наред.

Ако имаше напрежение и конфликти в сексуалната им връзка, за Джаки щеше да бъде по-лесно да види ясно колко е неприемливо отношението на Марк към нея. Но поради своята страст, тя е убедена, че имат чудесна връзка. Джаки ползва с наслада интензивността на сексуалните им отношения като барометър за брака им.

Ако имате добра сексуална връзка с партньор, който ви малтретира в други случаи, може би се питате: „Дали винаги ще бъде мил с мен само в спалнята?“.

Една задоволяваща сексуална връзка може да заблуди жените и те да пренебрегнат лошото отношение към тях през останалото време. Невероятният секс може да бъде мощна примамка, която да приспи жените и да ги тласне към връзка, която им създава илюзорна представа, че имат връзка, изпълнена с много любов, дори когато други фактори ги предупреждават, че не е така.

Сексът е само една част от връзката. Тя може да е частта, която върви добре за вас. Но ако сте с мизогинист, трябва да сте сигурна, че неговата нужда за контрол и доминиране ще се прояви в други области.

Финансов контрол

Парите могат да имат огромно емоционално и символично значение. Управлението на парите често показва степента на доверие в една връзка, защото този, който ги печели, раздава и решава как ще се харчат. Обикновено той е в силна позиция. Това е далеч повече от парични знаци или средство за обмяна. Парите могат да символизират компетентност, пълноценност и свобода. А също и количеството любов в дадена връзка, защото даването или задържането на пари може да е паралелно на даването или задържането на обич. Често съм чувала: „Ако харчи много пари за мен, показва колко ме обича“. Много хора смятат, че любовта към тях се определя от това, колко пари някой им дава или харчи за тях.

Нагласите и чувствата, свързани с парите, започват в ранно детство. Те се оформят и развиват от родителите ни; когато пораснем ги пренасяме в зрелите си връзки, като понякога им разрешаваме да станат източник на много конфликти и раздори.

Поради това, че парите могат да бъдат област на емоционално натоварване, за някои хора това е забранена тема. Всъщност те често обсъждат с по-голямо нежелание финансови конфликти, отколкото сексуални. Следователно за много от нас е трудно да разкажем за финансовите си неволи и да получим отговор и помощ в тази сфера.

Когато се стигне до парични въпроси, има два основни типа мизогинисти: „добрият снабдител“, който е финансово стабилен, и „трагичният герой“, който се вижда като невинна жертва на задкулисните интриги, и който има богато минало на безработица и финансов хаос; той често трябва да бъде подпомаган от партньорката си. Но независимо дали женомразецът печели повечето от парите, или двамата внасяте еднакво, или вие му помагате, той ще определя как да се харчат!

„Добрият снабдител“

„Аз работя здраво и внасям вкъщи парите, аз понасям голямо напрежение и отговорност, следователно аз съм главният и каквото кажа, това е.“ Това е традиционното отношение, поддържано от много мъже, а степента на психически тормоз, която придружава това отношение, определя мизогинистът. Той знае как да използва финансовата си стабилност, за да печели контрол върху партньорката си.

Лорейн никога не е работила вън от дома си. През трийсет и петте години съвместен живот с Нейт той управлява паричните въпроси. Той го върши по същия насилнически начин, както се държи и в другите области от живота им. Лорейн обяснява:

Трябваше да му се подчинявам за всичко. Ако исках да купя някоя дреха, трябваше първо да получа неговото разрешение, след което ми даваше и пари. Трябваше да му кажа откъде ще я купя, колко струва и после да му покажа касовата бележка. Чувствах се като неопитно дете. Той ме вадеше от равновесие с непредвидимите си реакции за незначителни покупки. Спомням си веднъж излязох и си купих три шапки без негово разрешение. Страхувах се, че ще избухне, но не каза нищо; просто се усмихна. Бях толкова изненадана; но два дни по-късно купих нова каишка за кучето и той избухна. Никога не знаех какво ме очаква.

Степента, в която мизогинистът има нужда да контролира парите, ми разкри една жена, която се обади по време на мое радиопредаване със следния проблем:

Имах добра кариера, но когато се оженихме, той ме накара да изоставя работата си. Така и направих. Това продължи около шест месеца, докато осъзнах, че нямам достъп до никакви средства. Бях като в затвор. Той е хирург и печели много пари, но цялата му заплата отива в отделна банкова сметка, до която нямам достъп. Той плаща сметките и храната, но аз нямам дори двайсет и пет цента в джоба си. Така накрая взех малко пари, които бях спестила преди да се оженим, и започнах малък собствен бизнес. Е, засега едва ли е много състоятелен, но ако ми потрябват чифт бикини, той казва: „Имаш си бизнес, ти си ги купи“. Смешно е. Не подкрепя и бизнеса ми. Винаги го омаловажава и ми се подиграва. Естествено, не можех да поискам помощ от него, ако имах лош месец. Толкова съм напрегната. Обичам го, той е добър човек, но ме контролира до степен, сякаш съм готова да открадна семейното имане и да го продам.

Съпругът на тази жена поема контрола, като я кара да напусне работа и я манипулира, държи сметка за всеки разход. Тя печели малко за себе си, но не е достатъчно, за да си осигури финансова свобода от съпруга си.

Обуславящата подозрителност на мизогиниста изглежда идва от страха, че жените излизат „на пазар само за да харчат“. Той вярва, че като се държи така, се защитава от вродената алчност на партньорката си. За да постигне това, той не само задържа пари, но и информация за пари. Може да държи в тайна колко печели или какво притежава, или да си крие парите в тайни банкови сметки. За да оправдае това поведение, той ще се позове на предишна съпруга или любовница, на които не е могъл да разчита, защото са пресушили парите му.

Докато мизогинистът ограничава разходите на партньорката си, той може да харчи доста щедро за себе си, но на партньорката му е забранено да пита за това. Както обяснява Нанси:

Джеф ме държеше без стотинка, но той си купуваше какво ли не — лодка, нови ски, нови коли, най-добрите ракети за тенис, най-добрите обувки за тичане, костюми и ризи по поръчка. В това време аз карах старата бричка. Ако имах нужда от нови обувки, той изсумтяваше и казваше, че го разорявам. Надявах се, че ще се засрами от това, че карам толкова стара кола, но той просто казваше, че вината е моя, защото не я поддържам както трябва.

Двойният стандарт на Джеф засилва доминирането му над Нанси, защото неговото поведение внушава: „Аз съм добър човек, затова заслужавам тези неща; ти не си добър човек, затова ти не заслужаваш“.

Разбира се, не всички мизогинисти са скъперници. Много от тях могат да ви дават свобода с парите, при положение, че ги харчите според техните условия.

„Трагичният герой“

Този мъж има изкривено виждане за себе си като достоен, стабилно работещ и благороден. Неспособен да разбере как урежда собствените си нещастия, той вижда враг в лицето на жената, която го подкрепя. Този мъж е имал финансови проблеми през целия си съзнателен живот и се отнася към парите, независимо дали са ваши, или негови, като юноша. Той гори да обясни, че неговите трудности се дължат на това, което другите са му направили. Неговият „списък на враговете“ може да включва родителите му, които никога не са му давали достатъчно, бизнеспартньор, който го мами или предава, бивша съпруга, „която го е докарала до просешка тояга“, или шеф, който го е уволнил без причина. Въпрос на време е вината за неговото финансово състояние да се прехвърли върху партньорката му.

Когато интервюирах съпруга на Джаки, Марк, той не беше успял да сключи дори една сделка за повече от седем години. От негова гледна точка той правеше най-доброто, но винаги е имало някой, който му пречи, а сега и мърмореща жена. Той каза:

Скапан и изморен съм от това, че цял ден се блъскам да оправя тези сделки със земя, а жена ми никога не се помръдва! Постоянно й говоря, че само една сделка да се осъществи и вече ще бъде лесно, но чувствам, че се боря с целия свят и с нея също. В момента, в който вляза, тя ме започва: „Надвишили сме сметката в банката, днес ми се обадиха трима кредитори, оправи ли се със сделката?“. Мърмори, мърмори и мърмори. Никога не ме оставя да забравя, че тя носи парите. Това, което отказва да разбере, е, че няма начин да се оправят тези сметки, ако не мога да взимам чек от време на време. Трябва да изглеждам като човек, който има няколко хиляди в банката. Но трябва да видите лицето й, ако се опитам да почерпя перспективен клиент. Тя е като всички други жени: обичат те, ако всичко върви добре, но ако има неравности, внезапно започват да се отнасят с вас като с дете!

Това, което Марк нарича „неравности по пътя“ са седем стресови години, през които той не може да спечели никакви пари. В това време спекулативните му начинания са довели семейството до ръба на банкрута, но той отказва да види своята отговорност за финансовите проблеми.

Джаки издържа Марк и двете си деца през тези седем години и често е трябвало да възпира Марк от неговите провали, а той продължава да гледа на нея като на опърничава жена и да я нарича „неподкрепяща“ и „изискваща твърде много“, когато тя го запита за финансовите му начинания.

Някои двойки решават по взаимно съгласие, че жената ще изкарва основната част от дохода на семейството, докато мъжът изпълнява други роли и отговорности. Когато мъжът е мизогинист, жената се наказва за нейната позиция; издръжката й за семейството става друго оръжие от арсенала на женомразеца. Изпълнен с гняв и негодувание към нейните усилия, той още веднъж пренаписва историята, изкривява действителността и умело й прехвърля вината за своите провали.

Розалинд открива, че докато в началото усилията й да спаси Джим са я карали да се възприема като силна, способна и даваща, след няколко години се чувства съвсем различно. Тя обяснява:

През първата година, когато бяхме заедно, антикварният ми магазин вървеше толкова добре, че можех да взема назаем десет хиляди долара от банката за нова стока и можех да го изплатя в края на втората година без проблем. Бях много горда със себе си. Тогава Джим настоя да взема двайсет хиляди в края на втората година. Знаех, че няма начин бизнесът да възвърне парите, но той искаше да се включи и настояваше. Но след това не правеше нищо. Занимаваше се странично с подновяване на мебели, затова си мислех колко хубаво ще е, ако можем да работим заедно. Разширих задната част на магазина, за да може той да работи там, но Джим пак не правеше нищо. Отворих втори магазин, за да имаме повече доходи, но това много ни затрудни финансово. Той не пожела да продава в магазина или да работи мебели, така че трябваше да наема някой друг да дойде във втория магазин. Тогава Джим започна да взима пари от касата. Когато му казах, че не може просто така да бърка и да си взима пари от касата, той избухна и ме нарече „егоистична кучка“. Не можех да разбера защо нищо не вървеше, защо той не правеше нещата, които каза, че иска да прави. Ставах все по-объркана. Колкото повече се отчайвах, толкова повече той се ядосваше. Аз въртях два магазина, пътувах за покупки, организирах изложения, плюс готвене, чистене и осигурявах пари за мен, за него, за сина ми и за неговите две деца. Всичко, което той правеше, беше да репетира на барабаните си и да говори по телефона. Чувствах се хваната в капан, задушавах се. Задълженията ми бяха невероятни и кредитът ми беше провален. Преди да го осъзная, бизнесът ми беше на ръба на банкрута.

Каквото и да прави Розалинд, то не е достатъчно да задоволи Джим.

„Трагичният герой“ обикновено се държи инфантилно и разрушително. Той лъже без угризение. Може да каже на партньорката си, че е платил сметки, без това да е истина; може да поиска кредит с огромна лихва, която нито той, нито партньорката му може да плати. Когато срещне несъгласие, той се нахвърля върху партньорката заради това, че се съмнява в него. Той очаква винаги да има някой, който да му помага и измъква от трудни ситуации. Този някой неизбежно е жената, която го обича.

Без значение какъв е стилът му, мизогинистът винаги смята финансите като първичен източник на сила и контрол. Борбата за финансово доминиране може да бъде по-интензивна, ако жената работи извън дома и е единствен източник на доходи. Не способността да се печелят пари, а способността му да манипулира партньорката е това, което определя неговата власт.

Контрол върху социалния живот

За да се чувства сигурен, мизогинистът трябва да контролира мислите ви, вашите мнения, чувства и поведение. Следователно тези приятели или членове на семейството, които подкрепят неговото мнение за себе си или за действителността, ще бъдат добре дошли в живота ви. Някой, който може да ви покаже различен поглед върху нещата, вероятно няма да бъде приет от него.

Мизогинистът може да използва набор от тактики, които свиват и стесняват вашия свят. Такъв метод е да направи социалния ви контакт толкова неприятен, че да предпочитате да останете вкъщи. Нанси описва как Джеф постига това:

Когато излизахме с други хора, той прекарваше цялото време, проверявайки какво правя. Това ме изнервяше много. Ако ми беше сърдит за нещо, което бях казала на някой друг, когато се върнехме вкъщи, ми казваше: „Ти не си активна“. Това беше неговият термин за кратък разговор от какъвто и да е вид или нещо, което той не одобряваше. „Това беше купчина глупости, която пръскаше наоколо“ — казваше той. Като че ли бях под микроскоп.

Друга тактика за контрол е използването на ядни забележки, избухвания и обиди, за да ви принуди да се откажете от хората, с които той не се чувства удобно. Джаки ми каза, че Марк се държи особено неприятно с приятелките й.

Отидох на конференция с някои от моите приятелки. И той ме обвини, че съм латентна хомосексуалистка! Толкова ме ревнуваше от приятелките ми, че ме унижаваше на публични места. Наричаше ги „писателки на сантиментални романи“ и „досадници“.

Повечето двойки имат приятели от двата пола и някои отделни занимания. Те могат да се наслаждават на съвместно прекараното време, но я няма атмосферата на задушаваща и потискаща близост. В мизогинистката връзка обаче общуването с други хора и собствените занимания трябва да се избягват.

Паула открива, че битките, които трябва да води със съпруга си, Гери, за да има приятели и любими занимания, които не го включват, изисква такова огромно усилие, че тя се отказала от тях.

Стигнах до положение да не виждам никой друг, освен него. Ако кажех, че отивам да видя моите приятелки, той се учудваше. Защо ще искам да прекарвам времето си с тези глупави жени, когато той е толкова интелигентен. „Мога толкова много да ти предложа и разговорите ни са толкова хубави“ — казваше той. Или настояваше, че това е неговата нощ и неговото време. Трябваше да се боря за всеки човек, с когото исках да се видя насаме. След известно време просто престанах да отстоявам личната си свобода.

Много жени правят този вид компромис, за да запазят мира вкъщи. Случайното предаване или озоваване „по гръб“ е част от компромиса, необходим за всяка действаща връзка. Но когато жената постоянно отстъпва пред партньора, така че нейните потребности да са на второ място, тя не може да си поддържа самочувствието. Много жени се предават в битката за собствени занимания и приятели, защото се чувстват толкова изтощени от по-големите битки във връзката, че според тях тази не си струва усилието. Но това не е така, защото контролът върху социалния живот е по-префинен начин да се изолира жената. Това, което го прави толкова коварен, е, че в началото тя може да се почувства поласкана. Може да изглежда, че партньорът е много влюбен в нея и не иска да я дели с никого. В действителност обаче той постепенно я кара да се откаже от хората и заниманията, които са важна част от живота й.

От случаите, когато мизогинистът и партньорката му като двойка общуват с други хора, той може да създаде специален вид изпитание. Може да е очарователен и общителен на публично място, но в момента, в който остане насаме с партньорката си, започва тиради за смешните й приятели, използвайки избора й, за да подчертае още повече нейната непълноценност. Ако в края на всеки социален контакт жената е изправена пред критиките и гнева на партньора, тя може да реши, че излизането с него е болезнено и не си струва.

Друга тактика, която мизогинистът може да използва, за да изолира партньорката си, е да я унижава активно на обществени места. Розалинд открива, че Джим въвел и в социалния им живот обидното и позорно поведение, което използвал срещу нея насаме. Тя ми каза:

Започнах да отбягвам приятелите си, защото никога не знаех как ще се държи. Обиждаше ме пред хората и казваше неща като: „О, не я слушайте. Тя е глупава“. Унижаваше ме толкова често, че стана твърде болезнено да се събираме с хора. Аз се срамувах да видят как понасям малтретирането му.

Самочувствието на Розалинд вече е разколебано от атаките на Джим срещу нея, когато са били сами. Да го слуша как обижда интелигентността и характера й пред приятелите й е повече, отколкото може да понесе. Когато такова нещо се случва често, много жени като Розалинд търсят начини да избегнат социалните контакти като двойка.

Някои мизогинисти обиждат партньорките си, като открито флиртуват пред тях с други жени. Това поведение е предназначено да нарани, да накаже и да унижи. Когато даден мъж използва социалните контакти като възможности за сексуални увертюри с други жени, пренебрегвайки открито партньорката си, той проявява враждебност. Партньорката, разбираемо е, скоро ще бъде ужасена да излиза с него.

Контрол върху контактите с вашето семейство

Ако приятелите или заниманията на партньорката извън дома са проблем за мизогиниста, нейното семейство може да изглежда като още по-голяма заплаха. Той може да смята, че силните й емоционални връзки с тях ще намалят неговия контрол върху нея. Ники открива, че такъв е случаят със съпруга й Ед.

Той проверяваше телефонната сметка, за да види дали съм се обаждала на семейството си. Те живееха извън щата и ако откриеше, че съм се обаждала, изпадаше в един от яростните си изблици и ме заливаше с нападки от словесен боклук. След известно време вече се страхувах да получа дори писмо от майка ми от страх да не го ядосам.

Страхът на Ники от все по-бурните избухвания на Ед е толкова голям, че тя престава да контактува със семейството си, вместо да му се противопостави по този въпрос.

Друг начин, по който мизогинистът прави връзките със семейството ви трудни, е като ги унижава, което всъщност е начин да ви обиди косвено. Гери постоянно напомнял на Паула, че нейното семейство и произход са по-долни от неговите. Той й казвал, че тъй като баща му бил професор, а нейният електротехник, тя е с по-нисък произход сравнен с неговия. Гери не понасял да общува с нейното семейство, защото те били „некултурни, невежи хора“. Внушението, че Паула е тяхно продължение, е друг начин да я принизи и унижи.

Повечето от нас са чувствителни и защитават семействата си, независимо дали сме близо до тях, или не. Както мизогинистът ограничава партньорката си по отношение на приятелите и заниманията й, така той постъпва и с нейното семейство.

Как той използва децата

Мизогинистът може да разглежда децата като силни съперници за вашата обич. Няма значение дали това са ваши деца от предишен брак, негови деца или деца от връзката ви заедно. Той може да ненавижда времето, което прекарвате в работата си, с приятели или да имате други занимания, които не го включват. По същия начин може да е враждебен и ревнив към връзката ви с децата.

Правото му да използва децата в преследването на контрол се основава на неговата убеденост, че в своя дом може да действа както сам реши, независимо как се отразява неговото поведение върху останалите.

Без значение колко са децата, той иска да бъде дете номер едно.

Ревност към децата

Паула открива, че съпругът й Гери е неразумно ревнив към децата им от момента, в който са се родили. Когато първото им дете било бебе, Гери й се карал колко много време и енергия отдава за бебето. По-късно, когато децата станали повече, неговите яростни пристъпи на ревност ескалирали до такава степен, че и най-малката случка го изкарвала от равновесие.

Не смеех да остана без сирене или без неговите любими солети и специалното му вино, защото щеше да е ад. Една вечер, когато си дойде рано и нямаше сирене, започна да крещи. Майка ми беше там и не можеше да повярва. Тя каза: „Гери, крещиш за малка бучка сирене!“. Тогава той започна да ме ругае: „Тази кучка никога няма вкъщи нещо, което да ме зарадва. Всичко е за децата. Това е единственото, за което се грижи, за проклетите деца. Тя не се интересува, че се прибирам уморен от работа, за да издържам мързеливия й задник, и не ми е осигурила сирене вкъщи!“.

Гери не вижда децата като зависими, безпомощни бебета, които имат нужда от неговата защита и тази на жена му, а като съперници за вниманието на жена му. Времето, което Паула отделя за тях се разглежда като доказателство, че тя не обръща достатъчно внимание на Гери.

Тъжната истина е, че никога не е достатъчно. Никога няма достатъчно любов, достатъчно грижи или достатъчно подкрепа за мизогиниста. Той е вечно недоволен, фантазия е да вярвате, че може някога да го успокоите достатъчно или да го накарате да се чувства наистина сигурен.

Атакувайки ви като майка

Повечето от мизогинистите са много чувствителни за ролята ни като майки. Ако партньорката му е всеотдайна към децата си, то мизогинистът смята, че тя го предава и започва да атакува пълноценността й като майка. И все пак рядко истинският проблем е доколко тя е добра като майка. Той принася децата в жертва на гнева си. Така всъщност експлоатира страховете на партньорката си, за да се примири с неговите искания.

Джаки ми разказа как Марк използвал двете им деца, за да отприщи атаките си срещу нея:

Бях на легло след операция и сутринта, на Коледа, децата се събудиха рано и хукнаха надолу по стълбите да отворят подаръците си. Това беше първата Коледа на Марк с нас. Вбесен от поведението на децата, той започна тирада, която продължи през целия ден. Крещеше колко са егоистични, колко алчни, как не мислят за нищо друго, освен за себе си. Имайте предвид, че той говореше за деца на осем и десетгодишна възраст. Крещеше, че развалят празника и че няма да дойде горе при мен да ме види; ще говори с мен, когато се науча да възпитавам проклетите деца. Каква майка съм аз, по дяволите, да отглеждам две животни без маниери. Няма дисциплина, те са извън контрол. Той продължи да ми крещи от долния етаж. Развали Коледата на всички нас, а накрая аз му се извиних, както винаги.

Марк е открил, че винаги, когато атакува децата на Джаки, тя незабавно капитулира. Извиненията са нейният начин да попречи на гнева му да се изсипва върху децата й. Тя смята, че предпазва децата от неговите избухвания, но в действителност му дава разрешение да ги използва във войната си срещу нея. Отстъпвайки и извинявайки се, тя го възнаграждава за пристъпите му на гняв. Вместо да отклони гнева от децата, тя го окуражава.

Триангулиране^[1]

Когато една жена не може да разреши конфликтите със съпруга си, понякога използва децата като довереници и съюзници. По този начин децата могат да бъдат пряко замесени във войната на родителите.

След като ми каза за Марк и децата, Джаки си спомни колко съкрушена е била от изповедите на собствената си майка, когато била малка:

Майка ми се оплакваше от баща ми. Тя ми казваше, че всъщност не го обича и аз се паникьосвах, мислейки, че по някакъв начин семейството е заплашено. Ако тя не го обичаше, какво означаваше това за моя живот? Притеснявах се от това, да не се промени всичко внезапно. Не исках да знам, че не го обича, защото в такъв случай трябваше да взема страна. Внезапно бях раздвоила чувствата си. И въпреки че беше жесток, аз започнах да го съжалявам. Започнах да си представям, че го спасявам. Какво ли не си фантазирах: как убеждавам майка ми да го обича отново, така че всички пак да бъдем щастливи. Ще бъдем заедно и аз ще съм в безопасност.

Натоварена с информацията за тайните чувства на майка си срещу баща й, Джаки става част от нездравословния триъгълник, който заплашва нейното чувство за сигурност. Тя е впримчена в конспирацията на възрастните. Този вид ситуации създават напрежение и вина у малкото дете. Те също навреждат на връзките на детето с двамата родители.

Бащите също понякога въвличат децата в нездравословен триъгълник. Мизогинистът може да се опита да настрои децата срещу майка им, като им казва колко некомпетентна, егоистична и нелюбяща е тя. Той може да ги привлича като съюзници, унижавайки я, както съобщава по-голямата дъщеря на Паула:

Един ден с мама се прибирахме с колата, а татко поливаше ливадата. Той обърна маркуча към колата на шега и започна да се смее. Имахме тежък ден с мама и бяхме уморени, така че тя вдигна прозореца, за да не се измокрим. Тогава той започна да крещи. Каза, че тя е „най-грозната шибана кучка“, която някога е виждал. Обясняваше ми: „Лицето на майка ти е като на осемдесетгодишна старица. Само я погледни. Какво прасе!“. Беше ми толкова неудобно за нея, но той продължаваше да крещи, така че всички съседи можеха да го чуят. Той каза колко се радва, че заминава за няколко дни, така че няма да му се налага да гледа лицето й, и така нататък, и така нататък. Продължаваше да се опитва да ме въвлече и мен на своя страна, но аз излязох от колата и изтичах в къщата.

Гери, като много мизогинисти, обича да се подиграва на жена си пред децата. Това поставя детето в ужасно положение — ситуация, в която няма победител. Без значение каква е реакцията на детето, тя ще бъде предателство за единия от най-важните хора в живота му.

Физическа бруталност

За съжаление някои мизогинисти не могат да се въздържат от физическо насилие над децата. Децата могат да не пострадат от случайно пошляпване отзад, макар аз лично да не вярвам в която и да е форма на физическо наказание. Но постоянните наказания, които включват физическа болка и емоционален терор, винаги навреждат. По този начин тиранинът поддържа контрол върху всички от семейството.

През последните десет години съм се специализирала в работа с възрастни, които са били жертви на различни форми на насилие в детска възраст. Открих, че никакви други събития в живота не оставят такива дълбоки белези в самочувствието на човек и не ги предразполагат към сериозни емоционални трудности в зряла възраст.

Когато започнах да работя в тази област, с изненада открих, че хората, които са физически малтретирани от бащите си или тези, които изпълняват ролята им, са ядосани не толкова на мъчителите си, колкото на майките си, че не са ги защитили или че позволяват тормозът да продължи. Те се виждат като жертвен агнец, а майките им са пасивни, слаби и нежелаещи да се противопоставят на мъчителя от името на децата.

Много жени в такива ситуации се успокояват, като си казват: „Не съм направила нищо, как може да съм виновна?“. Все пак, когато жената стои наблизо или гледа на другата страна, когато бият децата й, тя става негласен съучастник в тормоза. Децата й започват да гледат на нея като на съучастник в престъплението, извършвано над тях. Всяко физическо насилие над деца е престъпление.

Последствията за децата

Децата от тези семейства изпитват огромна ярост, напрежение и фрустрация^[2]. Когато виждат майките си, превърнати в жертви психически или физически, те се плашат и ядосват. За съжаление те, както и майките им не могат да открият отдушник за този гняв.

Обикновено такива деца изразяват чувствата си по саморазрушаващ начин (acting out): психосоматични оплаквания, трудности в училище и депресии. Нощното напикаване и кошмарите са общи реакции при малките деца. По-големите деца могат да изразят своите чувства, като се бият с връстниците си, чрез безразборни сексуални контакти, употреба на наркотици или други форми на антисоциално поведение. Ако детето е също жертва на физически и/или сексуален тормоз, симптомите на стреса ще са много по-големи.

Децата, чийто баща е мизогинист, са свидетели на много обвинения и атаки между възрастните; те не виждат възрастните да се отнасят един към друг с обич и уважение. Следователно за тези деца е много вероятно да възпроизведат същата семейна драма в собствените си връзки, когато пораснат.

Контролът на мизогиниста върху партньорката му наподобява корени на растение: те се разпространяват в много области на живота. Нейната работа, интересите й, приятелите, децата и дори нейните мисли и чувства могат да бъдат засегнати от този контрол. Самоувереността, самочувствието й също могат да бъдат увредени, като предизвикат значителни промени в начина, по който се чувства и приема света. И все пак, въпреки тези разрушителни последствия, много жени продължават да настояват, че няма нищо във връзките им, което да не е наред. Следващата глава изучава силните емоционални уловки, които правят това парадоксално убеждение възможно.