Джуд Уотсън
В дълбините (4)

Глава 4

Ейми, Дан и Нели бяха свикнали да се изнасят на пожар. Дан обу бързо маратонките. Ейми прескочи облегалката на канапето. Нели се втурна към вратата, отвори я и изчака Ейми и Дан да изхвърчат през нея.

Шеп се метна на джипа, спрян отпред.

— Качвайте се! — ревна той.

От багажника стърчеше сърф дъска и Дан и Ейми се сместиха някак до него, а Нели се хвърли на предната седалка. Шеп подкара със скърцащи гуми.

Нели се наведе към него, след като изхвърчаха по неравния път.

— Какво се е случило? Къде отиваме?

— Разбира се, че на плажа Бондай! — изкрещя Шеп, за да надвика свистящия вятър. — Излезли са вълни.

— Излезли са вълни ли? — попита невярващо Нели. — А аз си помислих, че някой е заложил бомба в къщата.

На Дан му олекна и той се свлече върху седалката. Ейми въздъхна.

— Повикат ли те, трябва да зарежеш всичко — заяви Шеп. — Длъжен съм да отбележа, че вие тримата сте ненадминати, когато човек трябва да се изнесе за нула време.

— В училище ни учеха какво да правим, ако избухне пожар — изтърси Дан.

— Не се притеснявайте, има колкото щете магазини — изкрещя Шеп, за да го чуят през свистящия вятър. — Там можете да си набавите всичко. Освен това имам куп приятели сърфисти с дълги дъски и с хавайки.

— Никога не съм разбирала какво толкова му харесват на сърфирането — рече Нели. — Аз съм момиче от Нова Англия. Защо да скачам върху дъска и огромните вълни да ме блъскат? Предпочитам просто да си плувам.

Шеп се засмя.

— Ще ти хареса. Само се пази от мушиците и всичко ще бъде наред.

— От тях умира ли се? — попита обнадежден Дан.

— Не, но болката е много неприятна.

— Страхотно!

След малко Шеп спря на едно празно място пред малък магазин за сърфисти. Не след дълго насочваше бодро тримата какво точно да изберат, а накрая плати, като шляпна силно кредитната си карта. Облечени в неопрени, те отидоха с него на широк плаж с високи разбиващи се вълни.

— Изглеждат ужасно големи — притесни се Ейми.

Дан беше доволен, че някой го е казал вместо него.

— Няма страшно. Спасителите са чудесни. Не ръкомахайте, ако се почувствате в опасност, само вдигнете ръка. А, ето ги и моите приятели!

Шеп махна на неколцина младежи, които си подаваха бутилки сок и сандвичи. Всички, и мъжете, и жените, бяха със силен загар и с атлетични тела, косите им също бяха изсветлели от слънцето, подобно на косата на Шеп. Дъските за сърф си почиваха върху пясъка или бяха наслагани като побити камъни из него.

— Ето го и Шеп! — провикна се един от мъжете. — Забави се, приятелю.

— Какво е това с теб, бисквитки за акулите ли? — изкрещя друг.

— Защо ни нарича храна за акулите? — ахна Ейми.

— Не се засягайте. Бисквитки за акулите означава просто новаци. — Шеп се приближи към групата. — Това са Ейми и Дан, мои роднини, а това е гувернантката им Нели. Ще се учат да сърфират като австралийци.

— Избирайте — подкани едно от момичетата. — Аз мога да ви услужа с една хавайка.

Шеп грейна в усмивка и хвана под мишница дъската.

— Елате вие тримата. Ще ви дам един бърз урок. И не се притеснявайте от акулите, просто стойте в зоната, очертана с флагчетата.

— Акули — промърмори Нели. — Предпочитам ги в чиния. Със сос.

Двайсет минути се опитваха да разберат какво да правят с хавайките. Нели се научи почти веднага, но Ейми все падаше и вълните я блъскаха. Отнасяха я на доста метри надолу по плажа и след като изгълтваше половината Тихи океан, тя се връщаше, плюейки вода. Дан й се смееше, а вълните го удряха в лицето. Това беше най-забавното му преживяване след онзи път, когато беше експедирал при учителката си по пиано своята колекция от мъртви паяци.

— Мисля, че вече се научихте — каза след малко Шеп. — Ако нямате нищо против, ще се поразходя малко със сърфа.

— А аз ще се попека — заяви Нели.

Тя излезе от морето, а Шеп влезе навътре в него. Дан и Ейми заеха позиции да посрещнат следващата вълна. Ейми махна кичурите коса, паднали върху очите й, и се засмя. От притесненото й изражение със сключени вежди не беше останала и следа. Дан улови точно навреме една от вълните. Той изписка щастливо.

Когато накрая излезе на брега, започна да се смее гръмогласно. Но смехът му заглъхна, след като той зърна семейство в яркожълти неопренови гащета и сини плувни очила, което, нарамило сърф дъски, влезе сред пръски вода във вълните.

Холт. Шествие мускулести тъпанари.

Както теглеше след себе си хавайката, Дан издебна момент и доплува през вълните при Ейми, която още лежеше на дъската и се полюшваше върху водата.

— Имаме компания.

Сестра му огледа плажа.

— О, не. Бързо, хайде да…

Но вече беше късно. Айзенхауър Холт ги беше забелязал. Засочи с дебел пръст към тях.

— Премини в атака! — ревна той, за да надвика прибоя.

— Какво според теб искат? — попита Дан. — Освен да ни удавят де.

— Хамилтън няма да го направи — възрази не особено убедено Ейми.

В Русия бяха влезли във временен съюз с Хамилтън Холт. Дори му бяха разказали за един от ключовете към загадката. Но това не означаваше, че са приятели.

— Чука се страхува от баща си — напомни Дан. — И аз се страхувам от него. Но не бива да показваш пред никого от семейство Холт, че се страхуваш от тях. Те надушват страха и се нахъсват. — Момчето удари с ръка по водата. — Хайде да ви видим сега — извика на Айзенхауър.

Той се намести непохватно на дъската, но когато загреба из вълните, започна да се движи бързо и мощно.

— Длъжници сте ни! — изкрещя мъжът. — Пратихте ни в Сибир! Не беше никак забавно! Сега искаме отговори.

— Дадохме ви ключ към загадката — извика Ейми.

— Чудо голямо! И без вас щяхме да го намерим.

— На куково лято! — кресна Дан. — Нямаше да намерите ключ, дори и той да се беше закачил за носа ти и да беше висял там до четвъртък!

Айзенхауър извика на жена си и децата си.

— Пълен напред към вълните, отряд!

Рейган и сестра й Мадисън скочиха на дъските и започнаха да гребат. Мери-Тод ги последва по-бавно, като не сваляше поглед от разбиващите се вълни. Хамилтън подсигуряваше тила.

— Какво да правим? — прехапа устна Ейми.

— Хвани вълната — подкани брат й. — Хайде!

Метнаха се на хавайките и погледнаха назад. Приближаваха няколко вълни и двамата загребаха с все сила. Но не можеха да наберат скорост. Първата вълна ги грабна, те обаче се плъзнаха по гребена й, вместо да поемат към плажа.

Айзенхауър Холт се показа от една разбила се вълна и се оттласна с мощни ръце към Дан и Ейми. След броени секунди дъската му се блъсна в хавайката на Дан. Той усети как отхвърча и после пада във водата. Когато излезе на повърхността, за да си поеме въздух, Айзенхауър го натисна с голяма длан. Дан усети, че потъва отново. Показа се над водата и започна да плюе.

— Престани! — извика Ейми. Скочи от хавайката и заудря Айзенхауър по крака. — Той има астма!

Мъжът не обърна внимание на юмруците й, сякаш те бяха нежно водорасло, докоснало го по крака. Пак потопи Дан. Момчето изпита чувството, че някой го стиска с все сила за белите дробове. Излезе на повърхността, вкопчи се в дъската на Айзенхауър и се опита да си поеме въздух. Хавайката му се носеше по водата наблизо.

Айзенхауър вдигна месеста ръка над главата му.

— Подскажи ми, иначе той ще се удави.

Бяха се доближили до плажа и мястото, където вълните се разбиваха. Към тях се задаваше една.

— Гмурни се — каза Дан на сестра си.

— Да се гмурна ли? — повтори Айзенхауър. — Какво ми подсказваш с това…

Дан и Ейми се гмурнаха. Последното, което чуха, беше писъкът на Мери-Тод:

— Захарче, внимавай…

Дан усети как вълната го тегли мощно, но беше на дълбоко и я избегна. Пак се показа на повърхността и си пое въздух. До него изникна Ейми, която се мъчеше да се закрепи с плуване.

Айзенхауър не беше успял да се приготви за вълната или да се гмурне. Тя се разби в него и го понесе, а дъската му отхвърча във въздуха. Докато той падаше, Ейми и Дан не видяха друго, освен проблеснал като светкавица яркожълт неопрен. Един от спасителите се изправи и загледа през бинокъла.

Накрая Айзенхауър се озова по корем на плажа. Мери-Тод се закрепи на вълната и забърза към него. Мъжът й се изправи, почервенял от яд. Махна ръката на Мери-Тод, задържа се с усилие на дъската и се устреми отново към вълните. Всички от семейство Холт загребаха към разбиващите се вълни. Движеха се като акули, пореха леко и бързо водата.

Шеп отиде с дъската при Ейми и Дан, като теглеше след себе си хавайките им.

— Ами да, вълната го завъртя като центрофуга. Така му се пада. Виж го ти него, да дави дете. Ваш приятел ли е?

— Това е едно ужасно досадно семейство, запознахме се в самолета — отвърна Ейми. — Как мислиш, с приятелите ти можете ли да ги разкарате оттук?

— Наистина ли го искаш?

Шеп свирна и приятелите му тръгнаха към тях. Загребаха с бързи движения на ръцете.

— Роднините ми имат малък проблем с ония туристи там, жълтите — обясни Шеп. — Като начало те се опитват да ни превземат територията. И за капак са доста гадни.

Приятелите му се ухилиха.

— Да вървим — подкани един от тях.

— Аз ще ви настигна след малко — обеща им Шеп. Той се извърна към Ейми и Дан. — Гребете до мен. Ще ви изведа здрави и невредими.

Те загребаха след него, но не се стърпяха и се обърнаха да погледат приятелите му. Трима от тях се закрепиха на следващата вълна и се насочиха право към семейство Холт, които гребяха към прибоя. Като се държаха умело на дъските, те запориха водата. Айзенхауър падна от дъската и плюейки, се показа отново на повърхността. Ейми забеляза, че Хамилтън е на път да прихне, но после бързо се гмурна в една вълна.

Сърфистите се прехвърлиха с лекота през вълната и загребаха нататък. Зачервен, Айзенхауър заплува след дъската, като крещеше на жена си и на децата си.

Точно когато се зададе поредната вълна, семейство Холт се пръсна. Двама от приятелите на Шеп загребаха бързо. Вълната се надигна още повече и Ейми ги изгуби от поглед, след миг обаче ги зърна върху гребена… носеха се право към Айзенхауър. Той видя как двама сърфисти се плъзгат по вълната към него и очите му изскочиха. Опита да се измъкне с маневра на дъската, но тя се плъзна и отскочи във въздуха. Айзенхауър изчезна от поглед, докато накрая излезе задъхан на плиткото. Дъската го фрасна по главата.

Дан и Ейми избухнаха в смях.

— Добре, хайде да хванем тази вълна — подкани Шеп.

Ейми затаи дъх. Вълната изглеждаше огромна.

— Тази ли? — изписка тя.

— Просто греби възможно най-бързо. После яхни това сладурче. Хайде!

Ейми заби пръсти в морето и загреба с все сила. Вълната я задърпа назад. После най-неочаквано почувства как се издига — вълната беше дръпнала хавайката и я беше изтласкала напред. Шеп скочи на крака и се спусна по вълната, като си изтръскваше косата.

Ейми реши, че няма да умре. Чу Дан да крещи „Ехеее!“, след като вълната ги понесе. Момичето се претърколи от хавайката, цялото му тяло беше изтръпнало.

Огледа океана отзад. Рейган и Мадисън гребяха към брега. Мери-Тод се държеше за края на дъската. Хамилтън беше зад прибоя и се поклащаше леко на вълните. Айзенхауър видя, че Ейми и Дан са излезли на плажа, и се опита да се обърне, но приятелите на Шеп го обкръжиха с дъските. Поредната вълна го плисна в лицето.

Приятелите на Шеп им махнаха за „довиждане“ и се насочиха към плажа. Нели вече беше станала и ги чакаше. Те се втурнаха със смях към джипа на Шеп. Той хвърли по тях няколко хавлиени кърпи — още се кикотеше.

— Едва ли някой може да даде по-успешен урок по добри обноски от тумба сърфисти — отбеляза доволен Шеп.