Андрю Грос
Синята зона (46)

43.

Фил Кавети беше ходил много пъти в главната квартира на ФБР.

Но никога не се бе качвал на десетия етаж.

Придружаваха го началникът му в АМС и един офицер за свръзка от ФБР. Щом частният асансьор спря, къркоренето в стомаха му напомни, че не изпитва особен възторг от факта, че първото му посещение тук е определено за десет вечерта.

Вратата се отвори към охранителен пост, зает от двама въоръжени войници. Придружителят от ФБР кимна на охраната и пусна групата да мине през голямо помещение, пълно с компютри, в което се помещаваха елитните анализатори и служители на бюрото. След това продължиха надолу по коридора между кабинетите със стъклени прегради, по чиито врати бяха изписани едни от най-известните имена в правоохранителните органи.

Вратата на ъгловия офис, единственият, който все още светеше, беше отворена. Кавети прочисти гърло и оправи вратовръзката си. На вратата пишеше: „Заместник-директор по наркотиците и организираната престъпност.“

Можеше да види осветения купол на Капитолия, Конгреса на САЩ, през прозореца на кабинета.

Тед Къмингс говореше по телефона, седнал на бюрото, чийто плот бе покрит със стъкло. Вратовръзката му беше разхлабена, а изражението му не изразяваше особено удоволствие. Той покани с жест Кавети и началника му Калвин Уайт да седнат на един диван срещу него. Кабинетът беше голям. В единия ъгъл висеше американското знаме. Зад бюрото бяха подредени емблемата на ФБР и снимка на заместник-директора с президента и други изтъкнати правителствени служители. Някакъв мъж вече седеше на дивана. Кавети го разпозна веднага. После осъзна, че рангът на другия е доста над неговия. Служителят на ФБР, който ги беше довел, излезе и затвори вратата.

— Фил, запознай се Хал Роуч — представи го Калвин Уайт. Белокосият мъж се наведе напред и се здрависа с Кавети.

Роуч беше помощник главен прокурор на Съединените щати.

Много, много над мястото на Кавети в хранителната верига.

— Добре — заместник-директорът изключи телефона си. Дойде при тях, отпусна се на коженото кресло и въздъхна така, сякаш не чувстваше особена тръпка да бъде тук вместо вкъщи при жената и децата. Да не говорим за това, че в кабинета му се намираше един от служителите на правосъдието с най-висок ранг в страната. Сумтейки, той хвърли една папка върху масичката за кафе пред дивана и съдържанието й се изсипа навън.

Това бяха снимките от мъченията и екзекуцията на Маргарет Сеймор.

Къмингс погледна към Калвин, въздъхна и с властен тон започна:

— Кал, предполагам, че лицето на снимките ти е познато. Някаква представа с кого е работила?

Уайт прочисти гърлото си и хвърли поглед към Кавети.

— Фил…

Кавети не се нуждаеше от напомняне, че онова, което ще каже през следващите няколко минути, може да се окаже решаващо за остатъка от кариерата му.

— Франк Джеферели, Корки Чиодо — започна той, — част от фамилията Корели. Рамон Куинтеро от фамилията Корадо. Джефри Аткинс, сигурно си спомняте, че той беше адвокатът информатор в аферата с измами „Аафко“?

Заместник-директорът затвори очи и кимна отвратен.

Кавети навлажни устни, задържа дъха си и после издиша.

— Ерген номер едно.

Беше използвал псевдонима.

Псевдонимът, известен на всеки от високите етажи на правоохранителната система. Ако първите имена предизвикаха покачване на температурата, Кавети знаеше, че това направо ще взриви шибания генератор. Смаяно мълчание изпълни помещението. Всички се бяха вторачили в него. Очите на Къмингс се спряха на Уайт с раздразнение, след това се преместиха върху помощник главния прокурор.

— Ерген номер едно — заместник-директорът мрачно кимна. — Страхотно.

За няколко мига всички се замислиха за последствията, в случай че самоличността на най-важния наркоинформатор под закрилата на правителството бъде разкрита. Човекът, който от години подпомага залавянето и осъждането на членовете на фамилията Меркадо. Тъй като бе прекарал времето за пътуване в обмисляне на същия въпрос, Кавети мислено се пренесе на северния полуостров на Мичиган — знаеше, че е най-вероятно да завърши кариерата си там.

— Господа — помощник главният прокурор се наведе напред, — мисля, че всички сме вложили достатъчно време в тази игра, за да знаем как изглежда една шибана пълна катастрофа, когато ти се стовари право в лицето. Знаете ли какви ще бъдат последствията, ако по случайност агент Сеймор е разкрила тези местонахождения?

— Ние не сме напълно сигурни, че убийството на агент Сеймор е свързано с тях — Кал Уайт, шефът на АМС, очевидно се опитваше да покаже самообладание.

— Аз не съм гадател — заплашително се намръщи заместник-директорът на ФБР. — Но ти си ми под ръка…

— Да — ръководителят на Програмата за защита на свидетели кимна мрачно, — всички сме на топа на устата.

— Затова мисля, че ние тримата трябва да поемем отговорност — процеди Къмингс. — Този пробив трябва да бъде спрян веднага. Другият изчезнал човек, този МИДАС — той погледна някакъв лист, — за когото смятате, че може да е замесен, Бенджамин Рааб, къде, по дяволите, е той?

— Изчезна — призна Кавети, докато началникът му гледаше безпомощно. — Той е на място, което ние наричаме „синята зона“. Изчезнал. Сега наблюдаваме семейството му.

— Синята зона — имаше усещането, че втренченият поглед на заместник-директора направо го прогаря. — Какво е това? Жаргон на ПЗС за нещо, което не им е известно? — той огледа яростно събраните около масата, после въздъхна. — Добре, толкова за Ерген номер две. А какво става с Ерген номер едно? Предполагам, че сте го опаковали и преместили?

— Затова сме тук — Калвин Уайт пребледня и прочисти гърлото си. — Той също е в Синята зона.