Андрю Грос
Синята зона (34)

31.

Телефонът започна да звъни. Кейт уморено отвори очи.

Беше светло. Почти единайсет. Трябва да е била изтощена. Никога не спеше до толкова късно. Грег вече беше излязъл. Телефонът звънна втори път. Кейт затърси слушалката.

— Ало?

— Кейт? Скъпа…

Гласът се вля в нея като чист адреналин.

— Мамо? Ти ли си?

— Да, аз съм. Как си, мила? Няма да ми разрешат да говоря дълго. Просто исках да знаеш, че сме добре.

— О, боже, толкова се тревожих, мамо. Знам за татко. Знам, че е изчезнал. Хората от ПЗС бяха тук.

— Казаха ми — отговори майка й. — Няма го от миналата сряда. Кейти, никой не е чувал нещо за него. Не знаем къде е.

— О, мамо — Кейт затвори очи при спомена за ужасните снимки от миналата вечер. — Мамо, не знам какво ти е известно, но Маргарет Сеймор е мъртва. Кавети идва при мен. Показаха ми нейни снимки. Мислят, че са били хората на Меркадо. Опитвали са се да измъкнат информация. Може би за татко. Мамо, беше ужасно. Измъчвали са я. Трябва да внимаваш. Може би знаят къде сте.

— Кейт, ние сме добре. Охраняват ни по двайсет и четири часа. Лошото е, че не сме чули нищо за баща ти.

— Какво ви казаха? — нервно попита Кейт, потискайки страха, че той наистина може да е мъртъв.

— Скъпа, нищо не казват. Не знам какво си мислят.

— Аз също. Как е Ем? А Джъстин?

— Добре са, Кейти — отговори майка й. — Опитваме се да живеем колкото може по-нормално. Тази седмица Ем ще участва в турнир. Добре се справя. А Джъстин си е Джъстин. Висок е почти шест фута^[1].

— Боже, колко бих искала да чуя гласовете им.

— Не може, Кейти. Тук има човек от ПЗС. Казва ми, че трябва да затварям.

— Мамо… случи се и нещо друго, което трябва да знаеш. Тина Охеърн беше простреляна.

— О, Исусе — зяпна майка й. — Простреляна?

— На улицата точно пред лабораторията. Полицията мисли, че е свързано с уличните банди, но, мамо, аз не вярвам в това. Онази вечер тя затвори лабораторията вместо мен. Мисля, че са я взели за мен.

— Кейт, не трябва да се набиваш на очи. Остави тези хора да те пазят.

— Правят го, мамо. Тук са. Само че…

— Как е тя, скъпа? — попита Шарън. — Мъртва ли е?

— Не, но е зле. Държи се, но ще трябва да й направят няколко операции. Лекарите още не знаят дали ще оживее, мамо. Наистина имам нужда да ви видя.

— Кейти, ще ми се да мога да го направя. Наистина. Има неща, които крия от дълго време, но сега трябва да ги научиш. Обаче, Кейт…

Във връзката се включи мъжки глас, който им нареди да прекъсват.

— Мамо!

— Кейт, пази се! Прави каквото ти казват. Трябва да затварям. Обичам те, скъпа!

Кейт скочи и стисна слушалката с две ръце.

— Мамо! — Сълзи изпълниха очите й. — Кажи на Джъстин и Ем, че ги обичам. Кажи им, че ми липсват. Че искам по-скоро да ви видя.

— Кейт, ти също ни липсваш.

Връзката прекъсна. Кейт остана седнала, пускайки слушалката да падне в скута й. Поне те бяха в безопасност. Това беше възможно най-добрата новина, която можеше да получи.

Тогава си спомни нещо. Нещо важно. Нещо, което Шарън й каза. Нещо не беше наред, усети Кейт, докато прехвърляше из главата си думите на майка си.

Маргарет Сеймор. Кавети бе казал, че е убита около Чикаго. Миналия четвъртък. За да получат информация.

Четвъртък…

Тогава как убиецът би могъл да използва наученото от нея, за да намери баща й? Та той бе изчезнал още предишната вечер!