Лазар Добрич
С цирка по света (18)

Циркът някога и сега

В миналото животът на цирковите артисти беше тежък, а борбата за съществуване — непосилна и безперспективна. Опасностите за здравето и живота им, свързани с цирковата професия, бледнееха пред трудностите, създавани от обективните условия на живота, от отрицателното отношение на отговорните фактори към цирковата професия, от непоносимите законоположения, създавани от некомпетентни и бездушни законодатели, и най-после от обидното отношение на отделни личности. Това често ни караше да си задаваме въпроса: В собствената си родина ли се намираме или сме немили-недраги емигранти в чужда и недружелюбна страна?

Аз, който победоносно съм шествувал по света с моя „Трапец на смъртта“, бях стигнал до отчаяние от униженията и оскръбленията, на които ни подлагаха някои, служебни лица в собствената ни родина.

След като министърът на вътрешните работи Красновски, затрупан с молби и ходатайства, даде съгласието си циркът да работи в София, неговият подчинен кмет инж. Иванов заявява в очите му: „Докато аз съм кмет на София, няма да позволя цирковите дрипи да влязат в града!“ И наистина в продължение на три години циркът не можа да стъпи в София, докато не намерихме под наем едно частно място на улица „Братя Миладинови“ и там издигнахме нашето шапито, противопоставяйки постановленията на българската Конституция срещу премного повишения естетически вкус на кмета.

Градоначалникът на град Добрич (днешния Толбухин), разгневен, че не сме му дали гратис най-хубавата ложа, която той си е избрал, издаде още в момента заповед: „До утре сутринта циркът да се вдигне и да напусне града!“ Какви бяха заслугите на градоначалника и още повече на членовете на неговото семейство и гостите им към цирковото дело, че предявява толкова големи претенции, никой не знае, но на другия ден в изпълнение на безпрекословната заповед на този самозабравил се началник циркът напусна града. Не съм отмъстителен, но с голямо удоволствие бих запитал този някогашен деребей, как се чувствува сега и би ли могъл нашият цирк да посети града, от който някога ни беше изпъдил?

В други градове на общо основание не ни допускаха в чертата на града. А на извънградска територия на какъв успех може да се разчита? Всички тези своеволия и беззакония цирковите артисти заплащаха със своята мизерия. Зимно време и артисти, и директори се виждаха принудени да скитат по селата и малките градове, да изнасят бедна програма в зависимост от местните възможности, за да изкарат нещо за преживяване. Някои се принуждаваха да се ангажирват временно с най-неподходяща работа, която убиваше самочувствието им на артисти и се отразяваше пагубно върху квалификацията им. Да не говорим за условията, при които трябваше да репетират с месеци, особено номера, изискващи някакви специални технически приспособления. Това беше истинска разсипия за бедния артист, без да е известно какъв ще бъде ефектът, когато номерът се представи на публиката.

След 9 септември 1944 година народната власт правилно оцени, че цирковото изкуство е твърде близко до народа. Еднакво разбираемо както от простия работник, така и от интелигента, както от детето, така и от белобрадия старец. Демонстрацията на човешката сила и здраве, ловкост, смелост и пластика наред с отмората на трудещия се го импулсира към обладаване на занимания, които укрепват здравето му и възвишават духа му.

Цирковите артисти се видяха обградени от грижи и внимание. Условията за работа от ден на ден се подобряваха. Артистите кръстосаха със самолети небосклоните на Европа, Азия, Съветския съюз, Америка и други страни и континенти. Те разнасят славата на българското цирково изкуство и се връщат обогатени със световната, култура. В София бе построен първият държавен зимен цирк. Осигурени бяха условия за редовни репетиции и изпробване на нови номера. Създаде се школа за млади ученици. Мнозина от тях бързо израснаха до нивото на първокласни артисти, търсени навсякъде по света. Първият зимен цирк се оказа тесен за инициативите и развитието на цирковото дело и нарасналия брой на посетителите. Построи се нов зимен цирк, отговарящ на всички съвременни изисквания. Неговата конструкция, осъществена без каквито и да е подпорни греди, стана образец за подобни строежи в другите държави.

Вечер по време на спектакъл пред цирка са паркирани множество леки коли. Някои са от рядко срещани фабрики и модели. Голям брой от тях са собственост на цирковите артисти. Те станаха собственици и на добре обзаведени жилища. Наши млади ученици се изпращат на специализация в Съветския съюз — златната люлка на световното цирково изкуство.

Цирковият живот в България отиде много далеч от действителността на своето печално минало. В него не остана почти нищо от онова време на мизерно съществуване. Неведнъж Министерският съвет се е занимавал с въпросите на цирковото дело, с жизнените въпроси на онези хора, които доскоро не бяха допускани да влязат като артисти в чертата на града. И само това ли е? Колко артисти станаха лауреати на наши и чужди награди! Колко станаха заслужили и народни артисти! Наистина невероятен скок напред. Тези, които не бяха допускани в много градове, участвуват в банкети наред с изтъкнати наши общественици, дори и министри.

По инициатива на Комитета на работниците по изкуствата всички ръководни лица в цирковото дело бяха събрани в Боровец — двореца Бистрица, и там се разполагаха така, както някога са се разполагали царете и приближените им царедворци. Цирков артист в царски дворци! Нима това не звучи приказно. Там ни посещаваха специални лектори. Те ни учеха и просвещаваха, за да бъдем годни и достойни за новия живот, който настъпи за нас далеч извън рамките на нашите желания и мечти.

Всичко това, разбира се, ни задължава към интензивна творческа работа, към стремеж за нови постижения, с които бихме могли достойно да представим нашата страна пред чуждия свят.

Началото е много обнадеждаващо. При досегашните си участия в световните циркови състезания нашата страна, макар и малка, винаги е заемала едни от първите места.

Аз, който съм обходил няколко пъти света и съм се радвал на изключителни артистични успехи, никога не съм могъл да допусна, че ще дойдат времена, когато цирковите артисти ще бъдат така високо ценени у нас и ще им се осигури такъв завиден живот и условия за творческа работа.

Моите първи пътешествия по света, описани с такъв голям възторг от самия мен, избледняха и станаха нищо в сравнение с динамичния живот, който изживях през последните двадесетина години — години на небивал подем и възход не само на цирковото дело, но на всички прояви в нашата нова действителност.