Ник Хорнби
Дългият път надолу (27)

Мартин

Едва когато се върнах в апартамента, си спомних, че съм описвал Пени като истинска кучка, готова да изчука всеки и да смърка каквото й попадне. Кога го бях казал? Прекарах следващите трийсет минути в молитви да съм го изрекъл преди появата на Джес, докато двамата с Морийн бяхме все още сами, защото ако Джес беше чула, тогава несъмнено Пени щеше да научи мнението ми за нея.

Няма нужда да казвам, че не бях обмислял какво казвам. Двамата с Пени не живеехме заедно, но се виждахме вече от няколко месеца, горе-долу откакто излязох от затвора и си представяте през какви трудности трябваше да премине тя през това време. Не искахме пресата да научи, че сме заедно, затова не ходехме никъде и си осигурявахме шапки и очила по-често от необходимо. Да не говорим, че аз имах — все още ги имам и винаги ще ги имам — бивша съпруга и деца. Дори имах работа, нищо че беше в онази никаква противна кабеларка. А на вас може и да съм споменавал преди, че не бях особено щастлив.

Нас двамата ни свързваха много общи неща. Докато водехме заедно сутрешния блок, имахме за кратко една авантюра, но по онова време и двамата бяхме женени за други, така че аферата ни приключи бързо, болезнено и тъжно. И накрая, след доста неуспешно подбрани моменти и много съмнения, отново се събрахме, но бяхме пропуснали момента. Аз вече бях бита карта. Бях пречупен, с мен бе свършено. Бях се превърнал в развалина и се опитвах да изчопля нещо от дъното, докато тя бе все още на върха: красива, млада и известна, всяка сутрин събираше милиони пред телевизорите. Не можех да повярвам, че иска да бъде с мен, при това по причини, които нямаха нищо общо с носталгията и съжалението, както сама ми показваше. Преди няколко години Синди се включи в една от онези противни литературни групи, в които нещастни, потиснати лесбийки от средната класа говорят по пет минути за роман, който така и не са успели да разберат, а след това прекарват остатъка от вечерта, като се жалват една на друга какви гадове били мъжете. Както и да е, по това време тя прочете книга за двойка много влюбени, които така и не успявали да се съберат, докато най-накрая намерили пътя един към друг, поостарели, може би вече станали по на стотина години. Тя страхотно си падна по книгата и ме накара да я прочета и аз, а на мен ми отне толкова време, колкото бе отнело на героите да се съберат. Поне така ми се стори навремето, с тази разлика, че старчоците в книгата си прекарваха значително по-добре от нас с Пени. Няколко седмици преди Коледа в момент на самоотвращение и отчаяние аз й казах да се разкара, затова същата вечер тя излезе с някакъв гост на програмата, май беше готвач и той я подхрани с първата й дажба кока, а накрая се бяха озовали в леглото и на следващата сутрин тя пристигна при мен, обляна в сълзи. Затова разказах на Морийн, че тя е от онези кучки, които са готови да смъркат каквото им попадне и да изчукат първия, изпречил се на пътя им. Сега, обаче, ми е ясно, че съм попрекалил.

И така, след плюс минус няколкостотин сърцераздирателни моменти и скандали, поне двайсетина раздели и истерии — от нейна страна, бързам да уточня — Пени седеше на канапето ми и ме чакаше. Имаше дълго да чака, ако не бе импровизираното парти, което се заформи на покрива. Дори не си бях направил труда да й напиша бележка — пропуск, който ме караше да се чувствам много гузен. Защо така упорито се заблуждаваме, че от тази връзка ще излезе нещо? Изобщо не знам. Когато попитах Пени какво мисли по въпроса, тя простичко ми отговори, че ме обича, което по-скоро ме обърка и слиса, отколкото да ми разсее чернотата по пътя ми. Що се отнася до мен… Аз свързвам Пени, нещо много лесно разбираемо, с времето преди нещата да започнат да ми се изплъзват и да се разсмърдят: преди Синди, преди петнайсетгодишната, преди затвора. Бях успял да се убедя, че ако между нас с Пени потръгнеше, тогава и всичко останало ще потръгне — все някак щях да успея да си върна миналото, сякаш младостта е време, в което можеш да се пренесеш когато ти се прииска. Нося ви съкрушителна новина: това е лъжа. Кой да предположи?

Проблемът ми в този момент бе как да обясня какво общо имам с Морийн, Джейджей и Джес. От истината щеше да я заболи и да се разстрои, а не успявах да измисля лъжа, която да прозвучи достатъчно убедително. Какво общо можеше да има между нас? Не приличахме на колеги, не бяхме почитатели на поезията, нито пък купонджии, които обикалят клубовете, да не говорим, че не приличахме на наркомани. Не можех да отрека, че най-големият проблем беше Морийн, защото не се вписваше никъде, ако това, че не приличаше на наркоман, може да бъде проблем. Дори да ми бяха колеги или наркомани, пак щеше да ми е трудно да обясня отчаянието, с което се държах за тях. Бях казал на домакините и на Пени, че отивам до тоалетната; защо да не мога просто да се измъкна навън половин час преди полунощ на Нова година, за да посетя сбирка на почитателите на музиката или някоя друга безименна организация.

Затова реших просто да продължа, все едно че не й дължа обяснение.

— Извинявай, Пени, това са Джейджей, Морийн, Джес. Джейджей, Морийн, Джес, това е Пени.

Пени не се успокои, дори след като ги представих, все едно че вече бях започнал да я лъжа.

— Не си ми казал кои са.

— Как така?

— Ами така, откъде ги познаваш и как сте се запознали.

— Дълга история.

— Слушам те.

— Морийн я познавам от… Морийн, къде се запознахме с теб? Първо с теб се запознах, нали?

Морийн ме зяпаше.

— Отдавна е нали? След малко ще си спомня. Джейджей се движеше с онези от пети канал, а Джес му е гадже.

Джес прегърна Джейджей, малко по-подигравателно, отколкото ми се искаше.

— И къде бяха те тази вечер?

— Те не са нито глухи, нито пък малоумни. Те не са… глухи Малоумници.

— Къде бяхте тази вечер?

— На… ами то беше… нещо като парти — отвърна предпазливо Джейджей.

— Къде?

— В Шордич.

— У кого?

— Кой беше домакин, Джес?

Джес сви небрежно рамене, сякаш се връщаха от див купон.

— И защо изведнъж ти се прииска да отидеш? В единайсет и половина? По средата на вечерята? Без мен?

— Това е нещо, което не бих могъл да ти обясня. — Опитах се да си придам безпомощен вид и да й покажа, че съжалявам. Надявах се да сме прекрачили някаква граница в страната на сложните и непредсказуеми психологически отношения, където и невежеството, и объркването бяха напълно допустими.

— Виждаш се с друга, нали?

Да се виждам с друга ли? Как, по дяволите, й хрумна подобно нещо? Защо щях да водя вкъщи жена на средна възраст, тийнейджърка пънкарка и американец с кожено яке и подстрижка като на Род Стюърт, ако се виждах с друга? Какво да й обясня? След като размислих, разбрах, че Пени сигурно е минавала вече по този път и знаеше, че изневярата обикновено е отговорът за всяка тайнственост. Дори да бях влязъл с Шийна Ийстън^[1] и Доналд Ръмсфелд^[2], Пени сигурно пак щеше да се зачуди за няколко секунди и накрая пак да зададе абсолютно същия въпрос.

При други обстоятелства, в която и да е друга вечер, това би било правилното заключение. Бях невероятно изобретателен, докато изневерявах на Синди, нищо че сам се хваля. Веднъж забих чисто ново беемве в една стена, защото се налагаше да обясня четиричасовото си закъснение след работа. Синди излезе на улицата, за да огледа смачканата предница, погледна ме многозначително и заяви:

— Виждаш се с друга, нали?

Отрекох, разбира се. Освен това, всичко — като започнем от смачканото беемве, до вероятността да убедя Доналд Ръмсфелд да се появи в апартамент в Айлингтън в малките часове на новогодишната нощ — бе по-лесно отколкото да призная истината. Този поглед, същият поглед, който ти позволява да надникнеш през очите й право към мястото, където тя крие нараненото си сърце и яростта и гнева… Кой не би положил малко усилие, за да го избегне?

— Кажи?

Не й отговорих веднага, защото извършвах пределно сложна аритметика наум; опитвах се да пресметна кои две суми ще ме изведат до най-малката загуба. И както трябваше да се очаква, забавянето бе изтълкувано като признание за вина.

— Ти, копеле гадно!

В първия момент ми се прииска да изтъкна, че ми е длъжница след онзи гаден случай с коката и готвача, но това щеше единствено да я задържи тук още малко, а в този момент повече от всичко друго ми се искаше да се напия в собствения си дом с новите си приятели. Затова не обелих й дума. Останалите скочиха, когато тя тръшна вратата на излизане, но аз очаквах, че ще стане точно така.