По отношение на разпокъсването на Русия имам предвид мнението на Солженицин (споменато в глава „Повеят на революцията“ в настоящата книга), че значителни области населени с руснаци са несправедливо откъснати от Русия от съветската власт и трябва да бъдат върнати обратно. Така че, това са били отдавна възгледите на Солженицин, но те трудно могат да бъдат наречени великоруски шовинизъм. Путин също прави подобни изявления, макар и в по-мека форма (поне докато Солженицин е бил жив). Така че не е толкова учудващо, че Солженицин е бил благосклонно настроен към него (но твърдението, че е целувал ръка на Путин ми се струват меко казано силно преувеличени),
По отношение на СССР, крайно повърхностно е да се твърди, че той е бил осъществяване на „руската имперска амбиция“. Най-малкото, понеже създаването на отделна украйнска и белоруска нация е в пряко противоречие на руската имперска теза, че украинците и белорусите са част от руския народ. Освен това, в противовес на обичайната структура на една империя периферните области са били по-добре развити от центъра и до голяма степен за били на издръжка от него, а не обратното.
А сравнението с Дугин е съвсем несъстоятелно. Дугин наистина е великоруски шовинист, защото иска Русия да се разпострани над неруски земи. Докато Солженицин е считал, че на републиките в СССР трябва да им се даде независимост, ако искат (споменато в горепосочената глава от книгата). Включително и Украйна, макар и в граници, съотвтстващи на истинското разпределени на народите.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.