Когато четях тази книга имах усещането че и аз съм бил в Гулаг, естествено не физически, а духовно. Не искам да вярвам на силните моменти в романа. Ако има някакво преувеличение то е само 1%. Чудя се как е останал жив по онова време в СССР, като те са вкарвали без оглед на цвят и мирис. Съветската власт или вкарва в затвора или убиват. Не искам да критикувам романат му, ясно е че нещата за които е писал са реални. Радвам се че я прочетох, защото ми даде много хляб за размисъл, дори станах негов фен на стилат му *просто и ясно* Книгата ми отвори очите, а и ми даде идея как да оцелявам в подобни такива ситуации. Сигурен съм, че и в България е било така само че няма втори като Солженицин за да успее да го напрви.
П.П
фамилията ми е Шипов, сигорно не беше случайно защо приемам Гулаг много присърце. Вище уикипедия Шипов. Част от фамилията ни е прокудена от русия и сега живее в България.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.