Читателски коментари (за „Архипелаг ГУЛАГ “ от Александър Солженицин)

Чета, чета, чета… Благодаря на екипа на „Читанка“ за предоставената ми възможност. Тръпки ме побиват.

Но се питам — каква е тази загадка на „руската душа“, по чиято сила авторът на това колосално произведение в залеза на дните си прегърна великоруския шовинизъм и в инвалидна количка отиде да целува ръка на Путин? Та това е все едно да си плюеш в лицето… „Все едно“ е излишно, но няма по-пряк израз.