Джил Брейди
Алекс (8)

VIII

Катлийн Браун беше луда по Алекс. Баща й работеше заедно с неговия. Запознаха се на партито у Търнърови.

Той пофлиртува с нея. Беше забавен и това й се хареса. Намери го за секси. От време на време си мечтаеше да прекара някоя гореща нощ с този привлекателен мъж. Но досега Алекс не беше проявил особен интерес към нея.

Въпреки всичко не се отказа от намерението си да го съблазни и се надяваше скоро да удари и нейният час. До този момент беше получила от живота всичко, което беше пожелала. Защо не и Алекс?

Тя живееше при родителите си във Венеция и не знаеше за Джули. А Мона щеше да се погрижи да запази настоящата връзка на сина си в тайна.

Катлийн имаше малък, но много шикозен бутик във Венеция. Мона я помоли да й донесе за проба две рокли, които беше видяла на витрината и й бяха харесали. Веднага измисли причина, поради която не можеше да отиде и сама да ги разгледа. Младото момиче с удоволствие се съгласи да й услужи. Харесваше майката, защото имаше апетити към сина й.

Мона щеше да подходи дипломатично. Алекс не биваше да разбере за намеренията й.

Катлийн беше елегантна двадесет и четири годишна жена с дълга руса коса, която прибираше на кок. Ако пожелаеше, можеше да върти всеки мъж на малкия си пръст. Затова и малко се ядоса, че не успя да замае от първия път главата на Алекс.

Той не остана твърде очарован, когато майка му го покани на чай, но не отказа, за да не я обиди. А като се имаше предвид и отношението й към Джули, моментът не беше много подходящ да влиза в пререкания с нея.

Знаеше каква е целта й. Тя не можеше да понася Джули и вероятно щеше да направи всичко възможно да ги скара. Но този път нямаше да й позволи да урежда живота му.

С нетърпение очакваше вечерта, когато отново ще види любимата си. Щяха да се поразходят с Лъки и после да отидат в Малибу. Покрай нея Алекс обикна животните.

Мона го посрещна в коридора.

— Катлийн Браун е тук. Съжалявам, миличък, но трябваше да ми донесе няколко тоалета за проба. Предполагам, че няма да ти е неприятна компанията й?

— Не, разбира се.

В известен смисъл той беше доволен, че имаха гости, защото иначе майка му щеше да го поучава. А това никак не му беше приятно и сигурно щяха да се скарат. Затова посещението на Катлийн му беше добре дошло.

Беше в бяла рокля с дълбоко деколте и когато се наведе, той забеляза хубавите й, загорели от слънцето гърди. Предизвикателното й облекло издаваше склонността й да съблазнява и покорява всеки мъж, когото пожелаеше. А може би не точно всеки…

Изведнъж Алекс реши, че е подло от негова страна да обръща внимание на прелестите й, щом Джули постоянно беше в мислите му.

Мона и Катлийн водеха лек и повърхностен разговор. Обсъждаха светския живот на техни познати. Той от малък беше свикнал с този начин на общуване и това дори не го дразнеше вече. И все пак си помисли какво губене на време е да се седи на чаша чай и да се говорят глупости.

След малко се появи Дора и извика майка му. Търсеха я по телефона.

Катлийн се опита да го въвлече в разговор. От време на време, сякаш случайно, тя докосваше ръката му и всячески му подсказваше, че има по-особени намерения спрямо него.

— Деца, моля да ме извините, но ще ви оставя за малко сами — каза Мона, когато се върна в стаята. — Налага се да отида до съседката. Правете си компания. Връщам се веднага. Алекс, приготви един коктейл на Катлийн!

Тя пожела уиски със сода. Алекс наля и на себе си. Изведнъж Катлийн се приближи към него. „Какво му става на това момиче? — запита се той. — Държи се така, сякаш е влюбена в мен! По-рано сигурно нямаше да й откажа. Тя е доста привлекателна и изглежда посветена в тайните на любовта.“

Но в момента той мислеше само за Джули. Постоянно поглеждаше часовника си. Леко възбудена от алкохола, Катлийн подхвана еротична тема. Но той остана безучастен. Нямаше никакво желание да я забавлява и му беше все едно дали ще я обиди с пасивността си.

Това внезапно излизане на майка му и изобщо тази покана на чаша чай сега му се сториха много съмнителни.

Алекс се досети за намеренията й. Тя искаше да го раздели с Джули, но не беше избрала най-правилния път. Цялата история беше толкова прозрачна и елементарна, че не можеше да има никакъв успех.

Когато Мона най-после се върна, двамата още седяха един срещу друг и за нейно най-голямо разочарование явно нищо не се беше случило между тях. Младата дама не беше направила и крачка напред в опита си да го съблазни, а Алекс вътрешно се забавляваше на тази посвоему смешна ситуация. Но щом майка му предложи двамата да останат за вечеря, той решително заяви, че има друг ангажимент.

Катлийн трябваше да разбере, че навлиза в чужди води. Алекс нямаше никакво намерение да крие Джули. Държеше много на нея и беше крайно време и майка му да разбере това и да приеме бъдещата си снаха.

— Джули ме чака. Не й е приятно, когато закъснявам.

Той подаде ръка на Катлийн.

— Беше удоволствие за мен да ви правя компания. Довиждане!

Младото момиче не остана очаровано. Мона изглеждаше така, сякаш я бяха попарили с гореща вода. Тя го придружи до вратата.

— Трябва да си поговорим малко за твоята Джули.

— Разбира се, мамо. Може би на сватбата…

Тя замълча, но Алекс знаеше за какво си мисли в момента. Познаваше я добре. Не беше твърдоглава. Един ден щеше да се примири и да им даде благословията си.

Реши да не споменава на Джули за срещата си с Катлийн. Макар че нищо не се беше случило, не знаеше как би реагирала любимата му. Вече беше разбрал, че е малко ревнива, и не искаше да усложнява нещата.

 

 

През последните дни Джули получи много писма. Хората я подкрепяха. Чувстваше се полезна.

— Можехме да направим много повече — каза Ким, когато двете отново се срещнаха.

Вече се виждаха по-рядко, защото Джули се беше пренесла да живее при Алекс заедно със Скарлет и Лъки.

— Протестите срещу безчовечните опити не са достатъчни — продължи тя. — Животните изискват специални грижи, а повечето от стопаните им не обръщат особено внимание на това.

— Вярно е. Дават им или прекалено много, или прекалено малко храна. А някои дори бият домашните си любимци. Трябва да се направи нещо в тяхна защита.

— Но в момента, както виждам, си заета с други приготовления.

— Не говори така, винаги ще намеря време затова.

Джули напусна работа по собствено желание. Шефът й беше доволен от нея и искаше да я задържи, но на Алекс никак не му беше приятно жена му да кара такси. Тя трябваше да се съобрази с волята му.

Беше крайно време да отиде на гинеколог. Преди известно време беше спряла да взема противозачатъчни таблетки, защото не се чувстваше добре от тях. Искаше да ги замени с нещо друго.

Беше в чудесна форма, нямаше никакви други оплаквания, но доктор Мортън я прегледа основно.

— Госпожица Бенс ще ти направи тест, Джули. Имам известни съмнения, затова искам всичко да бъде проверено.

Познаваше я от бебе. Беше присъствал на раждането й.

Момичето се вторачи в него.

— За какъв тест става дума?

— За бременност.

— Мислите, че съм…

— Все още не съм напълно сигурен. Затова и ще отидеш с госпожица Бенс, а после ще се видим отново.

На Джули не й се вярваше, че е забременяла, но се подложи на теста. Когато по-късно застана пред доктор Мортън, той й се усмихна мило.

— Не знам дали ще се зарадваш, но съмненията ми се потвърдиха. Бременна си във втория месец.

— Но… навярно… има някаква грешка. Това е…

Изглеждаше толкова изплашена, че той сметна за необходимо да поговори с нея и да се опита да я успокои.

— Не се притеснявай! Знам, че не си омъжена, но днес това вече не е проблем. В момента имам три пациентки, които очакват деца, а изобщо не мислят за женитба. И въпреки това искат непременно да ги родят. Поемат тежката отговорност да се грижат сами за тях. Сега като че ли е модерно да бъдеш самотна майка. Искам само да ти кажа, че едно извънбрачно дете не е никакъв проблем. Разбира се, може да изпиташ известни финансови затруднения. Но вярвам, че ще се справиш, Джули. Ще видиш каква радост ще ти донесе малкото. Децата са дар божи и…

— Аз ще се омъжа за бащата, доктор Мортън, но все пак ви благодаря за куража, който ми давате.

Робърт Мортън се усмихна.

— Трябваше да ми кажеш това по-рано! Радвам се за теб, Джули!

— Не исках да ви прекъсвам. А и всичко, което казахте, беше много мъдро.

— Във всеки случай трябва да идваш редовно на преглед, за да наблюдаваме дали се развива нормално бременността ти. Бебето трябва да се роди здраво, нали?

— О, разбира се. И все пак не бях подготвена, просто не го очаквах…

— Когато живееш с един мъж и не взимаш противозачатъчни, би трябвало да го очакваш, Джули.

— Така е. Не взех никакви предпазни мерки. Изобщо не ми мина през ума. Но сега съм щастлива. Едно дете ще придаде нов смисъл на живота ми.

Той отново се усмихна.

— Убеден съм в това.

 

 

Вечерта Джули се срещна с Алекс в един малък ресторант. Поръчаха си мартини, но тя почти не го докосна. Беше малко нервна.

— Какво се е случило? Проблеми в университета?

Тя поклати отрицателно глава,

— Не, там всичко върви добре. Обичаш ли децата?

— Да, много. Защо питаш?

— Нали искаше да бъдем семейство, а то включва и деца.

— Скъпа, да не би да си…

Тя се усмихна.

— Днес бях на гинеколог. Бременна съм. Ще си имаме бебе, значи трябва да побързаме със сватбата.

Той скочи, буйно я прегърна и я целуна нежно.

— Това е най-хубавият подарък, който някога съм получавал! О, Джули, ще си имаме едно прелестно момиченце, красиво като теб…

— Ще бъде син. Надявам се поне малко да прилича на теб.

Алекс отново седна на стола и прокара пръсти през косата си.

— Трябва да съобщим радостната новина на родителите ми.

Тя се намръщи.

— Не мислиш ли, че и аз мога да имам мнение по този въпрос?

— Не се обиждай, скъпа! Просто исках и те да споделят щастието ни.

— Знаеш какво имам предвид.

Той я погали.

— При тези обстоятелства те вече безрезервно ще те приемат в семейството. Ще се оженим и ще живеем радостно и щастливо заедно с малкия и животинките ти.

Джули го целуна.

— Но преди да вляза в ролята на майка и съпруга, искам да свърша още нещо. Хрумна ми една идея и искам да я обсъдя с теб.

 

 

Алекс се обади на родителите си и им съобщи радостната новина. Ед покани сина си и Джули на обяд в Бевърли Хилс.

— Мона, вече всичко се нарежда — каза й той, когато седнаха вечерта на чаша вино. — Време е да се помириш с бъдещата си снаха. Алекс ще се жени за нея, и то скоро.

Тя тежко въздъхна, макар че всъщност й харесваше мисълта да става баба. Беше доволна, че синът й най-после реши да създаде семейство. Но дали щеше да бъде спокоен животът му с бъдещата госпожа Търнър?

— Мисля си, скъпа, че когато Джули роди, ще забрави тези свои налудничави идеи и ще се грижи за мъжа и детето си. Демонстрациите са вече минало.

— Съгласна съм с теб. Може би наистина трябва да променим отношението си към нея. Ако се държим любезно с малката, тя няма да се сеща за подобни щуротии. А всъщност не е лошо момиче. Умна е и знае как да се държи. Двамата са хубава двойка. Страхотно е, че ще си имаме внуче, нали, Ед? Надявам се да не е единственото. Алекс обича децата.

— Джули ще стане част от семейството ни. Винаги съм си мечтал за умна и хубава снаха.

Когато на другия ден Алекс и Джули отидоха в Бевърли Хилс, не можаха да повярват на очите си. Родителите му я поздравиха мило, а Мона дори я прегърна. Отначало говориха за предстоящата сватба и обсъждаха тоалета на Джули, докато изведнъж тя се обърна към Ед.

— Ние с Алекс не искаме сватбено пътешествие. Имаме нещо друго предвид.

Алекс беше малко нервен.

— Хрумна ни една страхотна идея — добави той несигурно. — Ще си купим каравана и ще обикаляме страната. Ще разясняваме на хората как да се грижат за домашните си любимци, а освен това…

— А освен това? — попита баща му.

Джули се намеси с нетърпящ възражение тон:

— Разбира се, ще протестираме и срещу опитите с животни!

Мона внезапно изгуби апетит. Това момиче беше невъзможно! Сега всичко започваше отначало.

— Деца, деца — побърза Ед успокоително да прегърне жена си, потупвайки я ласкаво по ръката, — живейте живота си така, както го разбирате. Най-важното е да бъдете щастливи!

— Дано винаги бъдем щастливи както сега, татко — отвърна Алекс. — Нали, скъпа?

В отговор Джули гальовно се притисна в него и му поднесе топлите си устни.