Джил Брейди
Алекс (3)

III

— Тази вечер съм канен на парти и ми се ще да отида. Обадиха ми се преди десет минути. Ще ме придружиш ли, скъпа? Облечи си нещо по-екстравагантно. Сигурен съм, че щом се появиш, момчетата ще ахнат.

Алекс позвъни, когато Джули тъкмо бе излязла от банята. Още беше мокра и докато говореше в краката й се образуваха локвички вода.

— Тази вечер? Но, Алекс! — възкликна разочарована.

— Не се притеснявай, скъпа, ще имаме достатъчно време да бъдем заедно — увери я той. — Не мога да откажа. С Хауърд сме приятели отдавна. Връща се от Европа. Партито ще бъде изненада за него. Моля те, съкровище, ела с мен!

Джули отметна назад мократа си коса.

— Къде ще бъде купонът?

— В Палм Спрингс. По-късно ще ти обясня всичко. Сега бързам, миличка, и трябва да привършваме. Обадих ти се, за да разбера дали ще дойдеш с мен.

— Палм Спрингс… — повтори тя. — Там живеят много богати хора. Какви са тези твои познати? Мисля, че трябва да ми разкажеш малко повече за семейството си.

— О, да, скъпа, ще го направя! — отзова се Алекс, макар молбата й да го притесни до известна степен. — Но сега нямам време. Обещавам ти, че тази вечер ще поговорим, окей?

— Ако изобщо ни остане време…

 

 

Влязоха в гостната, където беше наредена шведска маса. Едно тъмнокосо момиче не можа да устои на изкусителните деликатеси, взе си филе от сьомга, но веднага срещна острия поглед на Каролина. Тя беше русокоса и имаше силно изпъкнали скули. Носеше големи очила, които й придаваха вид на сова. Въпреки всичко домакинята се стори на Джули много мила и приятна жена.

— По-тихо, господа! Иначе няма да бъде изненада.

Каролина бързо и безшумно затвори вратата на хола. Алекс стоеше плътно до Джули. Усещаше свежия й парфюм. Двамата се погледнаха и се усмихнаха. Той я хвана за ръката.

Една кола спря пред къщата. Каролина, която гледаше през прозореца, направи знак на всички да млъкнат.

В следващия момент настана такава тишина, че муха да бръмнеше, щеше да се чуе. Хауърд влезе в гостната и без да подозира нищо, остави чантата си на пода. Каролина махна с ръка на мъжа, който беше най-близо до електрическия ключ. Той светна лампата, гръмна шампанско и всички запяха в хор:

— For he is a jolly good fellow, for he is a jolly good fellow.^[1]

Хауърд стоеше в средата на стаята и не можеше да се опомни, но след миг се разсмя.

— Добре дошъл у дома! — каза Каролина и прегърна брат си. — Събрали сме се да посрещнем „блудния син“. Изненада ли се?

— Фантастично! Не съм и предполагал, че ще организираш такова парти в моя чест.

Купонът започна. Джули и Алекс си взеха по чаша шампанско. Някой включи касетофона и настроението се приповдигна.

Алекс запозна Джули с присъстващите. Беше като всяко друго събиране. Всички се смееха, разговаряха, пиеха и си хапваха. Около единайсет гостите бяха леко замаяни от алкохола и веселието достигна връхната си точка. Забавляваха се чудесно. Джули намери приятелите на Алекс за чудесни, но ужасно й се искаше да останат насаме.

Той я покани на танц. Притисната плътно в него, усещаше мускулестото му тяло, което бавно се движеше в ритъма на блуса. Това я възбуди. Алекс също не бе равнодушен към близостта й.

Устните й бяха толкова примамливи. Ужасно му се искаше да ги целуне. Имаше и друго желание, но…

Започна да гали с език шията й, да целува очите й. Изведнъж я дръпна за ръката и се измъкнаха от стаята. Никой не забеляза отсъствието им.

— Хайде да си вървим! — прошепна Джули. — Изгарям от желание да се любим.

— Не можем просто така да изчезнем. Хауърд ще се обиди.

Алекс отвори вратата на банята. Малко объркана, тя го последва и затвори след себе си.

— Луд съм по теб, Джули!…

Започна да я целува — отначало нежно, а после все по-страстно. Джули нямаше сили да му устои. Когато разкопча блузата й, тя не се отдръпна. Плъзна ръка по гърдите й и ги погали. Зърната им набъбнаха при това докосване и краката й се подкосиха. Разтапяше се от удоволствие. Алекс продължи да гали тялото й, спускайки се надолу. Мушна ръка в бикините, започна да потрива клитора й и я накара да изпита върховна наслада.

— Толкова те желая, миличка! Усещаш ли как копнея за теб?!

— О, да! — промълви Джули и обхвана превъзбудения му член. — Хайде да отидем в Малибу и да се любим цяла нощ!

Изведнъж в коридора се чуха стъпки и двамата затаиха дъх. Някой мина покрай банята.

— Да се върнем в хола! — предложи тихо Джули.

Алекс отново я прегърна.

— Как се чувстваш, скъпа?

— Като на седмото небе…

Той я целуна и я хвана за ръката.

 

 

На никого от гостите не му бе направило впечатление отсъствието им и никой не забеляза как Джули изпи чаша шампанско на един дъх. Само Алекс долови пламъчетата в очите й и за сетен път се убеди, че е най-привлекателната жена от всички, които бе познавал досега.

Хауърд се приближи до тях.

— Мислех, че ще си почина тази вечер. Вие наистина ме изненадахте. Дори не съм и сънувал, че ще заваря вкъщи такъв голям купон.

— Не ти ли харесва? — попита го Алекс.

Той се усмихна.

— Напротив, намирам идеята за чудесна. Знаеш, че си падам по веселията. Спомняш ли си партито през лятото в къщата на родителите ти в Бевърли Хилс? Доколкото се сещам, беше по случай рождения ден на майка ти. Господи, присъстваше целият хайлайф на Лос Анджелис. А фойерверките…

Алекс се изкашля и погледна Джули.

— Да, беше страхотно…

— Навярно добре познавате родителите му, или връзката ви е отскоро? — обърна се Хауърд към нея.

Алекс я прегърна.

— Имам чувството, че сме заедно от сто години. Не е ли така, скъпа?

— Е, поне през следващите сто със сигурност ще бъдете — каза Хауърд и ги остави.

Джули се отдръпна.

— Не смяташ ли, че е време да ми разкажеш малко повече за семейството си? То явно е по-специално, щом каните гости от такава класа.

— О, миличка, баща ми има няколко долара в банката.

Тя свъси вежди.

— Не ми се вярва да са няколко. Той банкер ли е?

Алекс направи отегчена физиономия.

— Точно сега ли трябва да говорим за това?

— Няма смисъл да отлагаме. Криеш ли нещо от мен?

— Не. Баща ми е шеф на фирмата, в която работя. И това е всичко.

Джули се вторачи в него.

— Искаш да кажеш, че е бос на целия фармацевтичен концерн.

— Това притеснява ли те?

Тя преглътна.

— Трябваше да ми го съобщиш по-рано.

— Говориш така, сякаш нещо ще се промени в отношенията ни.

— А ти си младши шефът? Не ми го побира умът! Просто не е възможно! Вече не ти вярвам, че не знаеш за опитите с животни.

— Джули, скъпа, да оставим тази тема! Напразно се ядосваш. Работата ми е съвсем друга.

Джули го стрелна с поглед.

— Но ти можеш да спреш тези безчинства! Трябва да се направи нещо, Алекс! Нали ще убедиш баща си да забрани всякакви експерименти с животни? Вече нямам никакво желание да се запознавам с него.

Алекс я хвана за ръката.

— Мислех, че искаш връзката ни да продължи. Това не беше само любовна авантюра за теб, нали?

— Толкова съм объркана. Вече не знам… Донеси ми нещо за пиене. Нека бъде по-силничко. Шампанското няма да реши проблема ми.

— А уискито ли? Трябва спокойно да поговорим за всичко.

Джули беше разстроена ужасно и наистина имаше нужда от някакъв концентрат.

— Когато се запознахме, ми каза, че работиш в отдела за продажби.

— Вярно е. Ръководя го. И в това няма нищо лошо, нали?

— Не разбираш ли, че говоря сериозно? Много обичам животните и не мога да се примиря с факта, че ги измъчват по този начин само за да изобретят нов стимулатор или нощен крем. Хваща ме яд, щом се сетя за това.

— Това не е разговор за парти. Хайде да потанцуваме! Ще поговорим друг път.

Но Джули вече нямаше настроение и никак не й беше до веселба. Искаше да научи всичко за тази ужасна фирма.

Не продължиха разговора си, защото Каролина и Хари дойдоха при тях. Тези хора ги интересуваха съвсем други неща. Чувстваше се неловко в компанията им.

Те с въодушевление разговаряха за пътешествия, голф турнири и за някакъв кон, който им създавал неприятности. Джули намираше всичко това за глупаво и безсмислено. Имаше чувството, че е чужда на това затворено общество и че никога не ще може да заживее с проблемите му. Досега не й бе известно, че Алекс е един от шефовете на концерна. Този факт би могъл донякъде да повлияе на отношенията им. Но в същото време нищо не беше в състояние да й попречи да го обича. И все пак бе шокирана. „Един ден той ще заеме мястото на баща си. Как можах да се влюбя точно в него! Ким се оказа права.“

Но след като размисли, реши, че би могла да въздейства на Алекс. „Трябва непременно да го спечеля за своята кауза.“ Настроението й се оправи и отиде да танцува. Когато той й предложи да заминат за Малибу, не му отказа.

Знаеше каква чудесна нощ я очаква. Искаше отново да заспи в обятията му и да се събуди до него в леглото.

— Но утре трябва да стана навреме. Лекциите ми са важни — напомни му, щом се качи в колата.

— Не се притеснявай, сутринта ще те закарам до университета. А сега си само моя.

— О, да! — усмихна се прелъстително Джули и се помъчи да не мисли повече за баща му.

„За всичко си има време. Луда съм по Алекс, а останалото все някак ще се оправи. Той не е твърдоглав и скоро ще го привлека на своя страна. Вече го поопознах. Утре вечер ще взема Лъки със себе си. Сигурна съм, че двамата ще се харесат. Лъки има чар, с който печели симпатиите на приятелите ми. Ще повдигам въпроса за опитите с животни, докато Алекс не предприеме нещо. Като един от шефовете на концерна може да спре експеримента. Аз ще му помогна. Имам вече нещо наум.“